- Автор: Жан-Мари Геноа, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 131
- 10
Ето думите на папа Франциск, публикувани от католическия всекидневник:
Трябва да се говори за корени в множествено число, защото има толкова много. В този смисъл, когато слушам да се говори за християнски корени на Европа, се опасявам понякога от тона, който може да бъде победоносен или отмъстителен. Тогава това се превръща в колониализъм. Йоан Павел II говореше за тях със спокоен тон. Да, Европа има християнски корени. Християнството има за свой дълг да ги полива, но в дух на служене, като измиването на краката. Дългът на християнството към Европа е служене.
Франциск отваря нов път
Защо това уточнение разсейва съмнението? Защото при получаването на европейската награда “Шарлеман” на 6 май Франциск беше много дискретен по въпроса за европейските корени. Тогава това не изглеждаше толкова ясно като разрив спрямо двамата му предшественици, Бенедикт ХVI и Йоан Павел II, които превърнаха Европа в един от крайъгълните камъни на своите понтификати.
Един от големите проекти на германския папа бе да помири Европа на Просвещението с християнска Европа, доказвайки, че великите ценности, защитавани от Европа на Просвещението - а именно лична съвест, свобода, демокрация - се коренят в християнска Европа. И че заплашени, те нямат бъдеще пред лицето на релативизма и исляма, освен ако не почерпят от основата на мисълта, която ги е родила. Не за да възстанови християнска Европа, а направо за да спаси Европа.
Що се отнася до Йоан Павел II, той се бореше срещу комунистическото заледеняване на обществата, културите и съвестта в името на свободата на човешката личност според една открито християнска антропология. Този папа интелектуалец бе разбрал преди мнозина други, по модела на италианския комунист Грамши, голямото значение, което играе културата за развитието на обществото. Вместо да възстановява християнска Европа, Йоан Павел II целеше да събуди душата й, за да преоткрие тя вкуса на своята култура. И следователно на своята идентичност.
Разбира си, папа Франциск цитира папа Йоан Павел II, но става все по-ясно, че аржентинският папа открива нов път, който скъсва с неговите предшественици европейци. Би могло да се мисли впрочем, че възгледът за Европа - поне за християнството - идва от неговата латиноамериканска култура. И че тя е спасителна, в края на краищата, за Църквата, както и за Стария континет, който папата иска да разклати, сравнявайки го със стерилна баба.
Но специфичната черта на мисълта на папата за Европа не е аржентинска, а философска. Това е мисловна структура, която се открива в целия му понтификат. Това е принципът на не-изключването. Което поражда дебат. Не по повърхностен начин - между един “аржентински” и “европейски папи”, а според
два възгледа за европейската идентичност: отворена и плуралистична или историческа и културна.
Приемайки наградата “Шарлеман”, Франциск определи Европа не “в опозиция на другите”, а чрез “различните култури”, чрез “красотата да побеждаваш ключалките”. И чрез своята “способност да интегрира”. Пред в. “Ла Кроа” той предлага ясна почва за прилагане на този принцип на не-изключването - това на мигрантите и на исляма:
В основата си съжителството между християни и мюсюлмани е възможно. Идвам от страна, в която те съжителстват в голяма близост. Той добавя: Всеки трябва да има свободата да изрази собствената си вяра. Ако една мюсюлманска жена иска да носи хиджаб, тя трябва да може да го направи. По същия начин, както ако един католик иска да носи кръстче.
Някои католици смятаха досега, че са привилегированият път пред Европа. Главата на Римокатолическата църква този път недвусмислено смята, че ислямът също е път пред Европа. Той самият подкрепи словото си с жест, вземайки в самолета си на път за Рим от остров Лесбос три мюсюлмански семейства на 16 април.
Превод от френски: Галя Дачкова
