- Автор: Иван Кръстев, "Ню Йорк Таймс"
- 10 Sep 2020
- 184
- 24
Напомня ми малко на ексцентричната новела на руския сатирик Виктор Пелевин “Операция Burning Bush”. Историята проследява скромен руснак, учител по английски език, надарен с мощен глас, който е назначен в специална разузнавателна операция: да разговаря с президента Джордж Буш през имплант в зъба на президента. Следвайки инструкциите на Кремъл, учителят, който се преструва да звучи като Господ, дава на 43-тия президент на САЩ идеята да завладее Ирак. По-късно в новелата разбираме, че през 1980 г. Централното разузнавателно управление е провело подобна операция - този път представяйки се за духа на Ленин, който да убеди Михаил Горбачов да започне перестройката, задвижвайки верига от събития, завършили с разпадането на Съветския съюз.
ЦРУ не направи всъщност това, въпреки че със сигурност има своя дял във вятърничавите схеми на Студената война. Но поставяйки двата заговора в контраст, Пелевин изтъква степента на параноя, която преследва Москва - всичко лошо, което се случва в Русия е резултат от американска операция под прикритие. И докато Пелевин е писал своята история преди настоящата президентска кампания в Америка, то изглежда, че неговият смисъл може да се интерпретира и обратно.
Трудно е да се подцени степента на антиамериканската параноя на Русия. Нейните лидери са дълбоко убедени, че масовите протести в Москва, през 2011-а и 2012-а са организирани зад граница и че оранжевата революция на площад Майдан в Украйна, през 2013-та и 2014-та е била генерирана със западни ресурси и подбуди. Дори намаляващата цена на петрола за тях е заговор на ЦРУ.
В тяхното умопомрачение има едно ядро на здравия разум. В един взаимнозависим свят, в който границите между външната и вътрешната политика губят все повече своите очертания, следва, че намесата във вътрешната политика на твоя противник – дори на твоя съсед – е лесна и допустима част от играта.
И все пак е поразително до каква степен същото конспиративно мислене се е разпространило на Запад. Коментари виждат Путин зад всичко, от Брекзит и вълната на евроскептицизъм в Западна Европа до възхода на Доналд Тръмп в Америка. Колкото дълбока е увереността на Кремъл в престъпленията на Запада, то толкова е дълбока и “Путин паниката” на Запад.
Разбира се, както се казва на шега, това, че си параноик, не означава, че не те преследват. Логично е, че Путин иска Тръмп да бъде следващият президент на Америка (макар че трябва да внимава какво си пожелава). А демократите имат пълното право да се притесняват от възможна намеса на Москва във вътрешната политика на тяхната партия.
Но се изисква удивителна степен на преувеличение, за да се повярва, че руска намеса ще реши изборите или дори, че Русия ще се опита да го направи. Действията на Кремъл се доближават повече до черна версия на „насърчаването на демокрацията“, което САЩ предприема в страни като Русия, финансирайки либерални неправителствени организации като начин за оспорване на Монопола на Путин върху властта. Това е дразнещо и притеснително, но трудно би могло да бъде заплаха.
Истинският проблем е къде ни води тази параноя. Западните политици и коментатори са готови пламенно да обвиняват влиянието на руската пропаганда или манипулациите на Федералната служба за сигурност за проблемите в нашите демокрации. Очевидно Путин ще извлече полза от Брекзита и може дори да има пръст в него, но това ли е наистина проблемът? Вярваме ли наистина, че ксенофобските призиви на Тръмп ще изчезнат за една нощ, ако Кремъл застане зад Хилъри Клинтън?
Тревожното с позицията “Путин е виновен”, подкрепяна от сериозни западни политици, анализатори и новинарски медии, е, че представя руския лидер като всемогъщ, а останалите от нас като безсилни. Хвърлянето на вина върху Москва ни пречи задълбочено да обсъдим сериозните проблеми, пред които сме изправени като общество и наивно намалява несигурността и рисковете в един все по-взаимозависим свят, приравнявайки ги до съперничество между великите сили. Това нито ни помага да разберем Русия и същността на нейното управление по-добре, нито ни помага в това да имаме ефективна политика спрямо Москва.
Също така, неволно, Путин паниката потвърждава твърдението на Кремъл, че Русия е силна и управлявана от велик лидер, и то в момент, в който руското превителство не може да осигури икономически просперитет и социална справедливост в страната си. Тя неволно увеличава пропагандата машина на Путин, подсилвайки образа на Русия като световен геостратегически нинджа, който подрива избори и информационни мрежи, без да оставя следи.
Посланието „Путин е виновен“ е не само пропаганден капан, но и съмнителна изборна стратегия. Скорошно проучване на изследователския център „Пю“ показа, че докато повечето американци и европейци имат негативна нагласа към руския президент, американците не се чувстват в частност заплашени от Москва. Това, което ги притеснява, е тероризмът, радикалният ислям, кибератаките, загубата на работни места, износът на евтини стоки от Китай, но преди всичко миграцията.
Обсебеността от Путин само утвърждава посланието на републиканците, че демократите са изгубили връзка с проблемите на обикновените американци. Тръмп е кандидатът от ада, но вманиачаването по Путин прави Клинтън да изглежда като кандидата от вчера.
В днешния побъркан свят основен приоритет на следващия американски президент трябва да бъде запазването на здравия разум на Америка. Преодоляването на параноята от Путин ще е първата стъпка към подкопаването на дестабилизиращото международно влияние на Русия.
Превод от английски: Теодора Вълчева
