- Автор: БТА
- 09 Яну 2025
- 1981
- 22
Амбициите на Доналд Тръмп по отношение на Панамския канал и Гренландия продължават да са централна тема в световните медии. "Когато Доналд Тръмп се запъти към Белия дом, много държави си мислеха, че знаят какво да очакват и как да се подготвят за предстоящото… Но за света става все по-трудно да запази спокойствие и да продължи напред", пише "Ню Йорк таймс".
Бъдещият президент на САЩ призовава за преференциално третиране на американските товарни кораби при преминаване през Панамския канал - и не изключва разполагането на военни сили. Операторът на важния воден път посочи, че такова нещо би предизвикало хаос, съобщи германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ).
Според ръководителя на Управлението на Панамския канал Рикарте Васкес Моралес преференциалното третиране на американските товарни кораби в Панамския канал, както иска Тръмп , би предизвикало хаос. "Правилата са си правила и няма изключения“, каза той пред американския в. "Уолстрийт джърнъл". "Не можем да дискриминираме никого", добави той. "Това би нарушило договора за неутралитет и международното право и би довело до хаос", допълва Васкес.
ФАЦ припомня, че Тръмп критикува размера на таксите, начислявани за преминаване на кораби, и обвинява операторите, че Китай всъщност контролира Панамския канал. На пресконференция във вторник следващият президент на САЩ не изключи военни действия за възстановяване на контрола на Вашингтон над канала.
Построеният от САЩ канал е открит през 1914 г. През 1977 г. тогавашният американски президент Джими Картър подписа споразумение за предаване на канала на Панама , а през 1999 г. централноамериканската държава пое контрола над водния път.
Основният потребител на Панамския канал са САЩ - с около 74% от товарите, следвани от Китай с 21%.
Васкес определи обвинението на Тръмп, че Китай контролира канала, като неоснователно. "Китай не участва в нашите дейности по никакъв начин", каза той пред "Уолстрийт джърнъл". Според вестника китайска компания управлява две пристанища в двата края на канала, докато самият канал е под юрисдикцията на панамската администрация.
Друго американско издание - "Вашингтон пост", цитира сенаторката от Демократическата партия на САЩ Елизабет Уорън, според която казаното от Тръмп за евентуално придобиване на Гренландия и Панамския канал има за цел да отвлече вниманието на американските законодатели и обществеността от липсата на квалификация на издигнатите от него кандидати за членове на правителството в момент, в който Сенатът върви към изслушвания на кандидатите.
В. "Ню Йорк таймс" отразява темата в материал със заглавието "Отново сме тук": Териториалните амбиции на Тръмп разтърсват уморения свят". Изданието отбелязва, че "далечната епоха на глобалната политика, когато държавите се бореха да завземат територии, изведнъж не изглежда толкова далечна". "Когато Доналд Тръмп се запъти към Белия дом, много държави си мислеха, че знаят какво да очакват и как да се подготвят за предстоящото… Но за света става все по-трудно да запази спокойствие и да продължи напред", посочва американският вестник.
В. "Файненшъл таймс" разяснява в детайли на какво се дължи интересът на Тръмп към Гренландия.
Вестникът отбелязва, че в базата "Питуфик", разположена в далечния север на Гренландия от края на Втората световна война, се намират 200 американски военни и 450 други сили и изпълнители от съюзници, и нейната функция е да е част от системата за ранно предупреждение на Вашингтон за ракети, както и предлага космическо наблюдение. Тази най-северна американска база - само на около 1500 км от Северния полюс - е най-яркият символ на това колко жизненоважна е Гренландия за американската сигурност, посочва "Файненшъл таймс" . Но геостратегическото ѝ значение вероятно ще нарасне, тъй като изменението на климата прекроява Арктика, отваряйки нови търговски пътища близо до Северна Америка и поставяйки Гренландия в центъра на нарастващата полярна битка между САЩ, Китай и Русия, акцентира изданието.
Вестникът цитира Микел Рунге Олесен, старши изследовател в Датския институт за международни изследвания, който казва: "За САЩ проблемът е китайският и руският интерес към Арктика. САЩ започнаха да виждат Арктика като регион за геополитическа конкуренция. За САЩ е много важно да държат другите велики сили далеч от Гренландия."
Когато Тръмп за първи път изрази интерес към закупуването на Гренландия през 2019 г., той го формулира като "голяма сделка с недвижими имоти" и подчерта икономическите аспекти на придобиването на острова от Дания. Този път фокусът му се промени, посочва британският вестник. "Нуждаем се от Гренландия за целите на националната сигурност", заяви Тръмп във вторник, като спомена необходимостта от възпиране на руския и китайския флот.
Най-големият остров в света, който не е континент, може да е с едва 57 000 жители, но има огромна роля по въпросите на сигурността, обръща внимание "Файненшъл таймс". Гренландия се намира в началото както на северозападния, така и на североизточния проход през Арктика, които вероятно ще се отворят повече за търговско корабоплаване поради затоплянето и е близо до ключови маршрути за руски и други подводници, допълва вестникът.
Германия и Франция предупредиха Доналд Тръмп да не заплашва Гренландия,
след като новоизбраният президент на САЩ отказа да изключи използването на военна сила за завземане на автономната територия на Дания, информира онлайн емисията на Би Би Си. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че "принципът за ненарушимост на границите се прилага за всяка страна (...), без значение дали е много малка или много влиятелна", а според френския външен министър Жан-Ноел Баро "очевидно няма съмнение, че Европейският съюз би позволил на други нации по света да атакуват неговите суверенни граници", отбелязва Би Би Си.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
