- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 07 Яну 2025
- 1353
- 27
Няма журналист, който да не се е сблъсквал с типичните за януари и август скучни дни без новини. Затова винаги обръщаме внимание на задръстванията по пътя към морето. Ако имаше кит, или поне акула убиец в Черно море редакторите щяха да почерпят, защото цяла седмица щяха да се пишат репортажи и анализи от различни гледни точки. По същия начин и януари е време за напомняне как ще ни се отразят промените в данъчното законодателство. Или дали електронната система на НАП приема новите декларации още от първи януари, сякаш някой ще тръгне да ги подава с махмурлука си от предната вечер. После, когато дойде 30 април и крайният срок за подаването им, се радваме, ако той съвпада с Великден, защото и по Възкресните празници публиката ще може да се занимава с опашките в офисите на НАП или с претоварване на електронната услуга.
Само че ако в миналото се приемаха сериозни промени, с реално отражение върху живота на хората сега се прокарват инициативи с козметичен ефект. На този фон изтичането на срока, в който е действала преференциална ставка от 0% за ДДС върху хляба изглежда значима новина. Телевизионни репортери и водещи изпълват емисиите с авторитетно говорене как хлябът поскъпнал с 20%. Колко страшно е това за обикновения човек и така нататък.
Стига глупости!
Вдигането на ДДС от 0% на 20% при равни други условия предполага хляб от два лева да поскъпне с 40 стотинки. Това са 12 лева на месец, ако домакинството купува хляб всеки ден. При растежа на пенсиите и минималната работна заплата в последните години тези пари не могат да бутнат никого, така че, хайде малко по-сериозно.
От Бъдни вечер насам постоянно се занимаваме колко са загрижени хлебопроизводителите за хората, че заради тях не трябвало да се повишава косвения данък. В едно от интервютата загрижен собственик на пекарски магазин коментира, че по някой от продуктите му ДДС бил 70 стотинки. Тоест базовата цена на хляба му е 3.5 и с връщането на косвения данък ще стане 4.2 лева. При цялото ми уважение към този бизнес, но той не е масов, а за хора с доходи над средните. Друг производител говори, че освен хляба ще поскъпнат и кроасаните и баниците. А кореспонденти на Нова от три града показват колко струва масов хляб в населените им места.
Дали страхът на хлебопроизводителите не е породен от факта, че през февруари, като подадат ДДС декларациите си, ще лъсне кои пекарни и бакалии са декларирали повишение на събрания косвен данък и ако то не е, това ще бъде директна покана за проверки и ревизии от страна на НАП.
Трябва да се заяви ясно, че връщането на ДДС върху хляба и хлебните изделия е ценово поносимо и осигурява фискално незначителен ефект от едва 93 милиона лева. Спряганите митологични половин милиард лева са за общо отпадане на преференциалния режим по всички стоки и услуги, въведен в отговор на коронакризата, и дори тогава допълнителните средства ще са незначителни (само 2.7%) спрямо очертаващия се дефицит от 18 милиарда лева. Но общото отпадане на ДДС преференциите ще е някакво начало към връщането към нормалността преди 2020 година. Стъпка по стъпка, както в края на 90-те се полагаха основите на данъчната ни система. Всяко удължаване на преференциалните режими е форма на предизборна кампания върху гърба на бюджета и ще ни излезе скъпо в дългосрочен план.
Преференциални ставки по хляба биха имали смисъл, ако той навсякъде задължително се произвеждаше от най-качествени материали и дори масовият хляб би стигнал цена от четири лева. В България масовият хляб се прави от пшеница, която е далеч от най-качествената. Тоест, не е толкова скъпа. Всеки пекар, който се притеснява за ценовата поносимост на клиентите си, опитва да скрие собствена неефективност или склонност да не декларира обороти.
Всичко, което телевизиите ни сервират по темата е плод на липса на сериозни новини, бягство от дълбаене сериозни теми и като резултат – всяване на страх сред най-бедните и то с манипулативни послания, които не почиват на реални данни.
Тема за размисъл
Повод за анализ и разследване е каква част от енергийните помощи за бизнеса отива в големи индустриални компании, които са на печалба заради рекордните цени на продукцията си. Първо те разработват собствени енергийни източници. Те са възобновяеми, или имат генерации за производство от отпадъци. И дори някои си внасят такива от чужбина. Второ, пазарната конюнктура им позволява да печелят въпреки скъпото електричество. Главно това са конгломератите от минния и преработвателния сектор. Например, цените на медта са по-малко от 10% по-ниски спрямо историческия си пик през 2022 година но помощите за рудодобива остават.
Вглеждането в такива недомислици и отстраняването им може да осигури ресурси за смекчаване на шокове или да свие назряващия дефицит, но темата остава непокрита от болшинството медии. Когато става дума за държавни пари, става дума за наши пари, които под някаква форма са ни взети и управляващите търсят най-ефективния начин за оползотворяването им. Затова трябва да се анализира и кои бизнеси са сериозни и заслужават подкрепа и в кои случаи субсидирането поддържа изкуствено съществуването на бизнеси, които иначе няма да оцелеят.
Проблемите с цената на хляба са същите, като с цената на тока. Миналата година, когато снегът падна рано и пречупвайки дървета, чиито листа не са окапали, разруши електропреносна инфраструктура, на малцина им светна лампичка. Тази година, виждаме как горе в Балкана стълбове са нападали като домино и вече не трябва да се съмняваме, че мрежите са сериозно остарели в морално отношение и само инвестиции в нова инфраструктура могат да предотвратят студени и тъмни зими.
Комплексното поскъпване на храни и електроенергия, може и да представлява сигнал за внимание за обедняване на обществото, но пак – ако се проследят всички нормативни повишения на доходите, ще се излезе, че те изпреварват инфлацията.
