На опашка пред Здравната каса в очакване да оздравеем завинаги

На опашка пред Здравната каса в очакване да оздравеем завинаги

Автор: проф. Венцеслав Николов. Следвайте "Гласове" в Телеграм

Родино мила, Теб привет!

Сигурно и на теб, Читателю, ти се е случвало да посещаваш Здравната каса. Гледам сега проточилата се опашка от наши съграждани пред централния офис на улица "Енос" в София.

Може би 70-80 души от различни възрасти: и от тези, които още помнят опашките за кисело мляко и банани, и от по-младите, които едва сега се сблъскват със странностите на нашата цивилизация.

Преди време хората можеха да изчакат реда си седнали на двайсетината стола в чакалнята. Сега помещението е преградено – по-голямата служи като вход за служителите, в другата има няколко стола и портиерът отваря отвреме-навреме вратата и казва: Да влязат двама!

Другите са на улицата, където, както всички могат да се досетят, понякога вали дъжд или сняг. И разбира се, няма къде да приседнат.

Замислих се сега: дали причината за това и подобните му недоразумения не е в самото название?  В Германия, например, името на съответната служба е Krankenkasse, т.е. нещо, което обслужва болни хора. Точният превод би бил Болнична каса. Докато при нас името Здравна каса явно подвежда, мислят си, че става дума за здравите. Интересно ми стана и това, че явно тези, от които зависят нещата и са още в активната възраст, не се сещат, че и те ще остареят. И, не дай си Боже, разболеят…

Казват, България е едва ли не най-бедната страна на Европейския съюз. Ами как да сме богати, като вместо да сме на работното си място, поне един ден в седмицата висим на някаква опашка пред поредното учреждение? Докато чаках, си мислех и за странното за XXI век разтакаване на болните хора. А защо не и на по-младите, които просто са принудени да зарежат всичко, за да помогнат на своите близки. Нали сега навсякъде има компютри? За какво събираш всичките тези подписи, печати, хартиени оригинали? Срещах недоумяващи погледи и ми беше трудно да намеря отговор на естествения въпрос, който напираше на устните на всеки от потърпевшите: Наистина, като че ли тези, които са създавали правилата са от някаква паралелна реалност? Някаква черна дупка, която им нашепва невероятни идеи, като тази, например: Млад човек, загубил крака си, трябва след 3 години да се яви отново на комисия – да не би случайно да е станало чудо и да му е пораснал нов крак…

"Родино мила, Теб привет", с тези думи започваше една популярна песен от миналото. Пееше я прочутият детски хор "Бодра смяна". Като припев авторът използваше част от песента на Радославов "Горда Стара планина", която сега всички знаем като "Мила родино". Та за нея, за нашата Родина си мисля сега. И за всички нас, които си я обичаме. Въпреки всичко…

Януари, 2023 г.

 

 

 

Коментари

  • Телета на заколение, сър!

    30 Яну 2023 15:28ч.

    Истината боляла, казват... Като имаш телешки манталитет получаваш телета. Нищо сложно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    30 Яну 2023 16:46ч.

    Живея на две преки от Здравната и всичко написано е вярно. През година-две ходя да актуализирам книжката на майка ми и действително ставаше бързо и хората си седяха в заличката и гледаха номерата си на таблото. Преди ден минах оттам случайно, имаше тълпа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д-р Илко Семерджиев, зъболекар-импресионист

    30 Яну 2023 16:54ч.

    Обикновен капитализъм, сър!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Христофор Папанчев

    11 Фев 2023 21:33ч.

    Да, нещата са точно така както си ги описал. Но дали тези,които създават подобни затруднения се замислят как да променят нещата в положителна посока?...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи