- Автор: Гласове
- 17 Ное 2024
- 4107
- 9
Автор: Марко Травальо, главен редактор на “il Fatto Quotidiano”
Превод за “Гласове”: Владислав Наков
Поредицата от телефонни разговори между Тръмп, Путин и Шолц относно Украйна, 1000 дни след руската инвазия, носи всички атрибути на драмата, за да може да се спасят някои лица и да ги подготви за жертви, решено отдавна да бъдат пожертвани - много преди избирането на Тръмп. Че Киев не е в състояние да си върне регионите, окупирани и/или анексирани от руснаците (около 20% от територията), е известно от две години: американският генерал Мили каза това през ноември 2022 г. Това беше потвърдено от провала на украинското контранастъпление през 2023 г., в което украинците успяха да загубят много повече територии, отколкото си възвърнаха. Още едно потвърждение е руското настъпление през 2024 г., което почти завърши завладяването на Донбас, разшири се в областите Запорожие и Харков и сега заплашва да се разпространи към центъра на страната.
Въпреки стотиците западни милиарди Киев никога не е спирал да губи на бойното поле. Колкото по-мощни са неговите оръжия, от толкова по-голяма територия ще има нужда Путин, за да защити граничните си региони. Курският сюжет беше нарушен през август с блиц-автогола, който трябваше да отвлече вниманието на руските войски от фронта, но вместо това отвлече вниманието на украинските, които сега са на път да бъдат изтласкани, докато през последните два месеца Москва превзе още едни 1200 квадратни километра в Донбас. Всеки знае мащаба на бедствието и знае също, че за да се избегне превръщането му в катастрофа е необходим компромис: руснаците ще вземат по-малко от 20%, които заемат сега, но повече от 7%, които контролираха преди февруари 2022г. (Крим и част на Донбас), Киев няма да се присъедини към НАТО, но може би ще влезе в ЕС (ако 27-те някога поискат да поемат дълговете на държава, която години наред се проваля и сега е полуразрушена) и ще получи гаранции за сигурността на Украйна. Принципи, вече приети от Путин и Зеленски в Истанбул през март-април 2022 г., преди Лондон и Вашингтон да взривят споразумението в последния момент.
Дори Байдън през последните месеци беше спрял оръжията. Тази война е загубена и изместена от много други фронтове (Близкия изток и Китай). Шолц знае това и в условията на икономическа и консенсусна криза започна да преговаря доста преди Тръмп. Путин знае това, преструвайки се, че не вярва на Тръмп, за да не разкрие картите си преждевременно. И Зеленски също го знае, защото се надяваше на преговори с Путин още през юни, които обаче забрани със закон много преди това. И сега се прави, че се ядосва на Шолц, задето се обади на Путин, за да чуе очевидното: „Изхождаме от резултатите на бойното поле“. Възмущението му е за вътрешна употреба, насочено към украинските националисти и нацисти, които винаги са блокирали всички преговори - от Минските споразумения досега, но този път трябва да бъдат заглушени с доста убедителен аргумент: „Тръмп ни редуцира помощите и ни принуждава да преговаряме“.
Остава да предупредим европейските военнолюбиви идиоти - от Урсула до последния японец, който вярва във въображаемата украинска победа - които отхвърлиха компромиса и сега ще трябва да го изстрадат. А заслугите ще се припишат на "фашистите" Тръмп и Орбан.
Източник: ilfattoquotidiano.it
