Люк Фери: Когато небето е празно, го запълва врагът!

Автор: Люк Фери, “Фигаро”

Нека не се заблуждаваме: политическият ни живот днес е лишен от смисъл, лишен от всичко, което би могло да наподобява, дори и малко, “велика цел”. Ясно е, че “безграничното наслаждение” от Май 68-а е спечило битката: освен да консумираме колкото се може повече и да работим колкото се може по-малко, е трудно да видим каква друга велика цел все още обитава кроткия и проспериращ homo occidentalis, осиротял от онези визии за света, които бяха комунизмът и фашизмът. Вляво има малко екология и “социално”, вдясно - малко връщане към нацията и патриотизма, но ако разгледаме обективно състоянието на поколенията Y и Z, като цяло търсенето на благополучие надделява над всяко друго съображение. Този “идеал” включва несъмнено и зрънце политика, но последната е свързана преди всичко с желанието да се прави възможно най-малко, за да се консумира възможно най-много.

Комунизмът и фашизмът, разбира се, бяха мерзости, първият причини впрочем повече жертви, отколкото различните лица на втория, но ефектът, ако не и заслугата, на тези ужаси бе, че даде смисъл, смисъл, който либералният индивидуализъм, тази неутрална идеология, е напълно неспособен да предложи днес на хората никъде другаде, освен в личната сфера, никога в колективната. Няма недоразумение: ясно е, че защитата на предприемачеството, търговията и индивдуалната свобода е прекрасно нещо, но не е задължително да бъде велика цел, освен в негативен план, когато са заплашени от политически или религиозен тоталитаризъм.

Знам, че ще шокирам някои читатели, но съм убеден, че когато всеки проект, колкото и малко грандиозен да е той, е напуснал политическия живот, една добра война може да запълни търсенето на смисъл, което подобно на природата изпитва ужас от пустотата. Размахването на тази възможност, говоренето, например, за изпращането на войски в Украйна, може да придаде на един дискредитиран държавен глава, на един президент, който повече нищо не може да предложи на страната, малко привлекателност, поне по телевизията и в медиите, ако не и в реалността. Не се шегувам, нито се опитвам да се правя на интересен, защитавайки тази противоположна на общоприетата теза, но смятам, че Ницше е бил прав, когато е говорил за полезността на това да имаш “добър враг” при липсата на велика цел.

Колкото и парадоксално да изглежда, във философията има едно рядко задълбочено размишление за ползите от враждебността, при липса на всякакъв смисъл, и то по две политически значими причини. Първо, защото враждебността обединява безкрайно повече, отколкото приятелството: тя сплотява гражданите помежду им и с техния лидер отвъд всякакви различия.

На следващо място, защото загубата на враг отслабва жизнения устрем, като врагът е този, който ни мобилизира, задължава ни да спорим, да аргументираме и, не на последно място, да се възмущаваме и дори да се гневим! Именно в този смисъл Ницше се противопоставяше на християните, уверявайки, че неговата философия “се състои в дълбокото разбиране на цялата полза от това да имаш врагове. Църквата винаги е искала унищожаването на своите врагове, а ние, другите, аморалисти и антихристиани, виждаме в своя полза Църквата да просъществува. В политическия живот всяка партия разбира, че за собственото си самосъхранение има интерес да не позволява противниковата партия да се изтощи”, тема, която Карл Шмит ще развие в книгата си “Понятието за политическото”.

Вече десетилетия живеем в умиротворена Европа, която с всяка изминала година все повече се извинява за това, което е била, възхвалява разкаянието и отварянето към другите, просперитета и мирното търсене на щастието, все теми, които присъствието на войната на прага ни удря с пълна сила. И все пак, при липсата на позитивни проекти, присъствието на врага ни събужда от догматичния ни сън. Нека бъдем откровени: Путин е възхитителен днес в тази  роля.

В противен случай, Тръмп може да се справи доста добре със задачата, поради което почти никой не поема риска да защитава мира. Защото поемайки по този път, човек веднага веднага бива обвиняван в “мюнхенско пораженчество”, сякаш сме готови за трета световна война, което би било почти комично, ако не беше фактът, че митологичните периоди на отливи, като този, който преживяваме днес, са особено опасни, защото благоприятстват най-тежките катастрофи.

Превод от френски: Галя Дачкова

Свързани статии: Люк Фери: Дебатът за Украйна е радиоактивен, издигат Зеленски като Христос. Наистина ли европейците са полезните идиоти на Америка?

Люк Фери, “Фигаро”: Саркози е прав за Украйна. САЩ печелят от войната

Никола Саркози: Ние имаме нужда от руснаците и те имат нужда от нас. Украйна трябва да остане неутрална

Люк Фери: За да влезем във война срещу Русия, трябва да сме готови за десетки милиони загинали в Европа

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм