- Автор: "Фигаро"
- 31 Авг 2023
- 6000
- 41
Нека дори предположим, че Украйна спечели този конфликт, че успее да възстанови териториалната си цялост, включително в Крим, остава войната в Донбас, която бушува от 2015 г. поради неприлагането на Минските споразумения, която няма да угасне. Както каза Едгар Морен, интелектуалец, когото трудно може да заподозрем, че е крайнодесен пропутинист, Крим е 85% населен с руснаци, така че вместо да искаме да си го върнат на всяка цена с оръжие, ще трябва да решим един ден, както предлага Саркози, там да се организират свободни избори, наблюдавани от ЕС, казва бившият френски министър на младежта, националното образование и научните изследвания Люк Фери в своя статия във “Фигаро”.
Критикуван, дори обиждан за думите си за войната в Украйна от всички големи морални стожери у нас (а Бог е свидетел, че такива не липсват…), Никола Саркози каза въпреки това някои истини в интервюто си за “Фигаро Магазин” със свобода на тона, която контрастира с околния конформизъм. Като начало, той, разбира се, припомни, че руската агресия нарушава международното право, но че ако искаме да излезем от конфликта, който се очертава колкото безкраен, толкова и смъртоносен, трябва да разберем три неща.
На първо място, че Украйна очевидно е мост между Русия и Западна Европа. На изток рускоезичните и русофилските общности са многобройни и колкото по̀ на запад отиваме, толкова по-близки са с Полша и проамерикански настроени. Поради своята история, география и взривоопасно културно многообразие, Украйна няма призвание да влезе нито в НАТО, нито в ЕС. Да се каже обратното означава не само да ѝ се дават фалшиви обещания, но и да поемем риска, както показа гражданската война в Донбас, да я разкъсаме.
Саркози добави след това, че не е възможно решение чрез войната: вече е очевидно, че въпреки десетките милиарди, изсипани от Съединените щати за въоръжаването на Украйна, нейната контраофанзива буксува, така че в крайна сметка се налагат преговори, ако най-малкото искаме да избегнем катастрофа, която, уви, все още е възможна. Не само че Русия е втората ядрена сила в света, но и политически Путин никога няма да отстъпи. Впрочем за Украйна периодът след Путин може да бъде още по-лош.
Големите печеливши
Но нека отидем по-нататък: нека дори предположим, че Украйна спечели този конфликт, че успее да възстанови териториалната си цялост, включително в Крим, остава войната в Донбас, която бушува от 2015 г. поради неприлагането на Минските споразумения, която няма да угасне. Както каза Едгар Морен, интелектуалец, когото трудно може да заподозрем, че е крайнодесен пропутинист, Крим е 85% населен с руснаци, така че вместо да искаме да си го върнат на всяка цена с оръжие, ще трябва да решим един ден, както предлага Саркози, там да се организират свободни избори, наблюдавани от ЕС.
Съвсем очевидно тази война тежи на Европа, докато е от полза за САЩ, но парадоксално и за Путин. Съединените щати са големите печеливши в нея: те продават ядрените си централи на Полша, изтребителите си F-35 на Германия, пшеницата от Средния Запад и шистовия петрол на целия свят, като междувременно конфликтът позволи на Байдън да спаси междинните избори, да възстанови НАТО, за който Макрон каза неотдавна, че е “в състояние на мозъчна смърт” и да изглежда на 81 години като безспорния лидер на свободния свят!
Междувременно Путин, подкрепян както никога от своя народ, изглежда е другият печеливш в този конфликт, който, уви, му позволява да обедини около себе си всички врагове на демокрацията. Наред с други: Китай, Индия, Северна Корея, Иран, но също така и двайсетина страни в Африка, които, обзети от омраза към бившите колонизатори, се втурват, както виждаме в Нигер, в обятията на Русия.
Оплетен в своите разделения под фалшивия вид на единство (да не говорим за другите, Полша и Франция са всичко друго, но не и на една линия…), подкопан от инфлацията, ЕС, който е станал глупаво атлантически, се оказва неспособен да предложи мирен план. Бихме мечтали за един Дьо Гол, дори Ведрин, но, ласкаейки Оланд, Франсоа Ейсбург казва пред L'Express, че е “изумен” от “ужасното сближаване на бившия президент с най-крайните” (побиват ни тръпки от ужас…). За да бъде премерен, той подсказва, че е бил платен от руснаците, за което са възможни “правни действия”.
Вместо да обиждат Саркози по толкова просташки начин, бихме искали аргументиран дебат, но е вярно, че обидата винаги се настанява, когато липсват аргументи. Като контраст, ще прочетем статията на Жерар Аро, публикувана в “Поан”, който, макар и частично да не е съгласен със Саркози, все пак се съгласява с най-важното, в учтива и интелигентна дискусия, която няма нищо общо с обидите на онези, които от канапето си преценяват, че да се говори за мир неминуемо е “Мюнхенско” и че смъртта на стотиците хиляди, която вече причини тази глупава война, без ни най-малък полезен резултат, трябва да ни накара да продължим безсмислената ескалация на въоръжаването и смъртта.
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Люк Фери: Диалектика на красивата душа, която иска да умираме за Украйна
Следвайте "Гласове" в Телеграм
