Лъжата за прогреса и грозният идол на светлото бъдеще

Лъжата за прогреса и грозният идол на светлото бъдеще

Автор: Андрей Ткачов, pravoslavie.ru Следвайте "Гласове" в Телеграм

"Промишленият растеж е спрял". "Доходността на предприятията се съкращава". С тези фрази плашат еснафа, както в детството ни плашеха с Торбалан. Защото независимо от това разбира ли той или не цялата тази икономическа талмудистика с нейните "ликвидности" и "фючърси", самите думи "понижава се", "престава да расте", "заплашва с падение" въздействат зловещо върху ума му. Подобно на погребален звън на камбана. Щом камбаната бие на умряло – значи нещо се е случило. Неизвестно какво – врагът ли е пред портите, хамбарът ли гори, – но се е случило несъмнено.

А всичко идва оттам, че сме пропити от лъжливата езическа идея за непрестанния прогрес. Незабележимо се пропихме от нея – като жители на една второсортна епоха. Пиехме чай и гледахме телевизия; дъвчехме сандвич и четяхме училищния учебник; дишахме въздух и слушахме радио. А през това време и чаят, и сандвичът, и въздухът се пропиваха от бълнуването за безкрайния прогрес, което звучеше от радиото, телевизора и капеше в душата ни от книжките. Тъй заедно с въздуха и храната ние попихме в кръвта си убеждението, че светът се развива последователно от по-лошо към по-добро по една строга права, не другояче. И че предишните поколения хора са били по-глупави и по-нещастни от сегашните по определение. И че човечеството трябва да се развива без край, без спадове и спирания. Наука, техника, суета, шум, пазар, шетня без почивка, главозамайване от успехите и печалбата, ръст на ликвидността… Всичко това ни е в кръвта и в подсъзнанието.

Враговете на християнството просто взеха и откраднаха от него идеята за безкрайното усъвършенстване на личността и я сгромолясаха от религиозните висоти право в монтажния цех на завода Renault. Или в нефтената платформа на ВР. Или в офисния център на всеки мегаполис. Изберете, каквото ви харесва.

Да, християните говорят за вечна любов, за безкраен духовен растеж и желание да се уподобиш на Отца на светлините, за безграничните добродетели на търпението и милосърдието. Но християните никога не говорят за безкраен и задължителен ръст на потреблението, за безгранично богатство, раждащо безгранична алчност, за непременната необходимост да умножаваш комфорта си, довеждайки го до абсурд. И още по-малко могат да смятат за норма всичко това. А те ни откраднаха, повтарям, представата за безкрайността на духовното съвършенство и я внедриха във вид на идея за безкраен растеж в сферата на печалбата и производството. Получи се нов грозен идол. Пред него бият тамтами и горят жертвени огньове. С пушека на тези огньове е отровено съзнанието на вече не едно поколение.

О, вие, желаещи безкраен икономически растеж, изразен в максимални цифри, чуйте ме. Ако вашето дете расте и расте и вие радостно отбелязвате с молив върху вратата поредните сантиметри, то вашата радост е законна и разбираема. Но ето че то расте и по-нататък, и темето му вече опира в тавана, но не престава да расте! Какво тогава? Вие тичате по лекари и викате: "Помощ!", нали? В този случай е ясно, че нормата не е в безкрайния растеж, а в неговото забавяне и навременно спиране, за да отстъпи място на моралното и умственото развитие.

Или някой спортист. Ето че той, потейки се и мъчейки се по време на тренировките, бяга по-бързо, скача по-високо и гребе по-силно. Значи ли това, че той ще развива до безкрайност своите способности, стигайки до скоростта на светлината, скачайки до облаците и преобръщайки земното кълбо като тежест? Разбира се, че не. Физичният ресурс си има граници. Природни граници. Пренебрегването им е смъртно опасно за човека. И всеки спортен гений разбира това, когато окачва маратонките или боксовите ръкавици на гвоздей и се оттегля в бизнеса, става треньор или още нещо.

Такъв собствено е целият ни живот. Безкрайният растеж в него е възможен само навътре, а не навън. Растежът навън има множество ограничители, сред които са не само природните граници и изчерпаемостта на ресурсите, но и волята Божия. Във външния живот винаги има седем тлъсти години, за да се понатрупа тлъстинка, и седем мършави, за да се храниш през тях със запасите си. Хората на Книгата трябва да знаят това. Даден им е разум и вяра, за да не се гордеят и отпускат през тлъстите години, а да правят различни запаси. През оскъдните години пък да не се отчайват, а да оцеляват с тези запаси. Тъй собствено и живеем върху тези ширини, помнейки, че ден година храни. Напролет и лете ще се понапрегнеш, зиме ще си починеш, очаквайки топлината – това е сякаш аналог на двете по седем египетски години. Следователно не си струва да устройваме суматоха по повод различните спадове и кризи. В ритъма "ден-нощ" живее цялата планета. И дори там, където денят е неописуемо дълъг (отвъд Полярния кръг), там за сметка на това и нощта е необикновено продължителна. А вечният ден без здрач и тъмнина ни очаква само в Небесния Йерусалим. Не по-рано.

Още нещо ще ви кажа. Опитът да изпреварим Царството Божие и да го въплътим в земни форми се среща в живота на всеки ъгъл. И резултатът винаги е нещо грозно и карикатурно. Понякога смъртоносно. Вечният покой става вечен мързел. Вечната радост – кръчмарска въртележка и клубна истерия. Ако при Павел "няма нито мъжки пол, нито женски" в смисъла на равна светост и равни права, то днес не можеш да разбереш кой е мъж, а кой жена по съвсем други причини. Ето че и вечният нравствен прогрес е заместен с вечна жажда на печалби и ръст. Езичество, с една дума. Полека наложено ни езичество.

Разширяването на външното могъщество без противотежестта на духовния труд и смирение ражда припадъци на сатанизъм и самоупоение. Дали това ще е Тамерлан, или Александър Македонски, или семейство банкери от Уолстрийт – няма значение. Важно е, че Бог никак не одобрява това, ако съдим по Писанието. Превъзнеслия се с мисълта за своето величие Навуходоносор бе заставен от Господа за ходи на четири крака и да яде слама, за което разказва Даниил. Гордата Вавилонска кула Господ остави недостроена и разпръсна безпокойния строителен мравуняк, защото всичко това беше гордо и дръзко от самото начало.

Ако върху външната фасада на цивилизацията виждаме безкрайна жажда за власт и безкрайна жажда за печалба на всяка цена, то отвътре тя е безкрайно разтление и вражда с Господа Бога. Едва ли не спор със Самия Него за първенство. Сатанизъм, с други думи. Нашите приятели от Капитола днес нахлузиха тези дрешки и се харесаха с тях. А ние трябва да разбираме, че това това е гибелен път и да се учим да мислим по друг начин. Трябва да изчистваме от себе си мисловната, идейна зависимост от съвременния свят навсякъде, където западният дух се е вкоренил в гордо и ненаситно, автономно от Бога битие.

Говоря всичко това, за да подчертая още веднъж, че има тлъсти и мършави години. Това е нормално. И още – че желаещият да расте вечно без граници и разумна цел е подобен на жабата от притчата. Тя искала да стане кон и се надувала, докато не се пръснала. Европейската идея за безкрайния пргрес в нейната неоспорима нагледност, тъй да се каже. 

Превод: Андрей Романов

Източник: pravoslavie.bg

 

 

Коментари

  • Андрей Ткачов има доста видео записи в ю-туб

    26 Дек 2023 11:56ч.

    Не го следя постоянно, но винаги ми е било интересно. И тази статия е много добра.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    26 Дек 2023 12:10ч.

    Явно просто алтернативността, основана на разум и вярност към традицията, не е достатъчна, за да бъде застопорено действието на грозната цивилизационна идолокрация, олицетворяваща се с технологичния екстензионален прогрес. Нужно си е и прикриване (сталкинг), на който (слава богу!) Путин, напълно в постмодерния си стил на управление, много държи. Да си несвоевременен все още не означава, да не си съвременен, а е само едно по-високо стъпало за след Армагедона. А да си съвременен означава да измамиш дявола, играейки обаче - поне привидно - и неговата игра, което утежнява задачата на праведниците божии неимоверно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стефан-1

    26 Дек 2023 12:21ч.

    Живелият през I -II век сл.Хр. древногръцки писател Плутарх има трактат "За сребролюбието"- непревеждан на български. В него той казва,че когато на животните им се яде, пие или люби, те правят това, но след засищане спират. Само човека трупа пари и богатства без да спира. Плутарх казва,че стремежа към непрекъснато обогатяване при хората е психично заболяване. Към това мнение ще прибавя мисълта на живелия по това време значим древноримски учен Плиний Млади,че " не ние владеем вещите, а те нас". Явно древните хора са знаели,че богатството не носи щастие и душевен покой и ние "цивилизованите" отново ще трябва да преоткрием тази истина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 26 Дек 2023 12:21ч. Явно древните хора са знаели,че богатството не носи щастие и душевен покой и ние "цивилизованите" отново ще трябва да преоткрием тази истина.

    28 Дек 2023 6:46ч.

    Явно древните ФИЛОСОФИ са знаели,че богатството не носи щастие и душевен покой и ние "цивилизованите" отново ще трябва да преоткрием тази истина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанас Шалапатов

    26 Дек 2023 13:04ч.

    Става въпрос зо системната криза но капитализма предсказана от Маркс https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=3559527334325475&id=100008047303426 - накратко кризата е системна щото за да функционира сегашната световна финансово-икономическа система с лихви, дивиденти и капиталови пенсионни системи трябва на всеки 20г. да се удвоява БВП а това е невъзможно заради изчерпаемите енергоизточници и екологията. САЩ удвоиха БВП за 16г. и резултата е "бaлoнът нa Wаll Ѕtrееt нaиcтинa e тoлĸoвa гpaндиoзeн, чe cпyĸвaнeтo мy щe тopпилиpa цялaтa иĸoнoмиĸa нa CAЩ. Toвa пpeвpъщa пoлитицитe и цeнтpaлнaтa бaнĸa в зaлoжници нa финaнcoвия ceĸтop и ФЕД caмa ce e изпpaвилa пpeд двa пътя, вceĸи oт ĸoитo oбaчe вoди ĸъм иĸoнoмичecĸa ĸaтacтpoфa" https://money.bg/finance/noviyat-vechen-balon-zashto-wall-street-veche-ne-mozhe-da-bade-ostaven-da-falira.html Опитват се да прикрият системната криза на капитализма предсказана от Маркс през борба с глоб.затопляне "Поддръжниците на капитализма на заинтересованите страни също се застъпват за екологично и социално управление и политики за нулеви нетни въглеродни емисии като част от програмата за „Големия рестарт“ за прекрояване на обществото и глобалната икономика." https://pogled.info/svetoven/klaus-shvab-obyavi-kraya-na-erata-na-kapitalizma-i-kaza-che-chovechestvoto-tryabva-da-premine-kam-erata-na-talantizma.160330 Но не казват ,че има два варианта и аз затова пиша тъй като СУВЕРЕНА ТРЯБВА ДА КАЖЕ ПО КОЙ НАЧИН ЩЕ СТАНЕ ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СВЕТА С РЕФЕРЕНДУМИ СЛЕД КАТО СЕ ИНФОРМИРА ТОТАЛНО ЗА ВСИЧКО. https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid06MerJgUCZMBz5Vnn8ZXqXrnuNg8JiNakf8NQGMgkM7LohoK7PDwsoWJW5HfWRpGql&id=100008047303426

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • О. Андрей говори винаги

    26 Дек 2023 13:58ч.

    сериозно премислени неща. От словото му тук може да се акцентира например върху "икономическа талмудистика". Оттук нататък обаче следваща логична стъпка е интерпретация на възгледа за линеен прогрес - езическите представи са по правило за циклично, а не за линейно време... Прогресистките възгледи и са светски, но и, ако съдим по Марксовата формационна схема, навяват мисълта за секуларизация на определени религиозни възгледи, които не са християнски. С неолибералните ситуацията е сходна до парадоксалност, само дето вече е превърната от утопия в антиутопия. Не е зле също така да си припомним нещо широко известно - безкрайното, безпределно прогресиране не е нищо по-различно от "лоша безкрайност" (по Хегел), която би обрекла човека на пълна неопределеност и възможно обезчовечаване. Но тези, които "програмират" по сатанински днешния свят, едва ли се интересуват от някакви идейни и философски детайли.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Винаги с огромно удоволствие

    26 Дек 2023 14:09ч.

    Гледам и слушам отец Ткачов. "Гласове", дерзайте!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Що да Вида

    26 Дек 2023 14:53ч.

    Много силна статия, имаща какво да каже.Но за мене най-интересна е снимката, няма злато, няма капели на главата, няма жезъли, не говори Коледни глупости.Само обикновени неща и Бог надявам се.Така, че истинския свещеник, освен че има какво да каже и изглежда и живее като такъв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Що да Вида

    26 Дек 2023 15:01ч.

    Дачков, като си заинтересован в Православието, вземи намери интересни монаси в България, които цял живот кибичат над книгите и имат какво да кажат.Стига ни пробутва Ванила, еремонаси, архонти, накичени със злато, мазни Коледо-злато усти.Подсказка:Попа от Ахат, най-малото ще каже нещо интересно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мда

    26 Дек 2023 21:19ч.

    Андрей Ткачов е украинец

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ghost

    26 Дек 2023 15:02ч.

    1. Манията за постоянен ръст на потреблението ,БВП, не е прогрес( в края на краищата има и принцип за пределната полезност) 2. Автора се оправя в дефинитивни понятия бетер критикуваният еснаф-полуентилегент, което не му пречи да ръси акъл от катедрата, уверен в своята праведност кат сущий Савонарола.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мето

    26 Дек 2023 17:42ч.

    Абсолютно верно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • критика на критическата критика

    26 Дек 2023 17:54ч.

    В това отношение той има предвид идеята за непрекъснато разрастване, която задейства пътеводната представа за количествено измеримо прогресиране, чието друго име е екстензифициране. Тъкмо капитализмът почива на тая идея, предопределяща безспирната насоченост на либидната енергия към непрекъснато (изпуснато) социално производство на фантазми, представляващи не продуктивно-творческа трансгресия към (преоткриване на) трансцендентното, но резултантно прогресиране под формалната рационалност на предметно самоотчуждение и фаталната зависимост от какви ли не вещни връзки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грешката е методологическа

    26 Дек 2023 18:35ч.

    Казано накратко, кое в човешката общност се презентира като прогрес, респ. регрес? - Представата за възможно съществуване (издигнато до ранг на необходимост) на безкраен анализ, без синтез. С такава полулогика, изхождаща от преувеличаване на значението на естественонаучния метод, човечеството се утешава барем от Ренесанса насам... и така неумолимо съдейства за дехуманизацията си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • да се обърнем за помощ към публикувано в сайта, доста отдавна

    26 Дек 2023 20:05ч.

    Ето ви нещо от Ален дьо Беноа относно идеята за спада, именно като антагонист на мощта (това донякъде е и отговор на въпроса на Ghost 26 Дек 2023 15:02ч.): "Темата за упадъка, на която посветих цяла книга, не е чисто теоретична или философска. Този упадък е просто неизбежен, имайки предвид изчерпването на природните ресурси, което се ускорява под влияние на демографския фактор. Планетата ни е &quot;крайно&quot; (т.е. изчерпаемо) пространство. А в едно крайно пространство не може да има безкраен икономически растеж. Тоест, упадъкът не може да се разглежда нито като &quot;спиране на историята&quot;, нито като &quot;връщане назад&quot;. Налага се да изоставим идеята за количественото, според която от всичко трябва и можем да имаме все повече и повече. &quot;Повече&quot; не означава &quot;по-добре&quot;. Днес всички политически партии и всички &quot;класически&quot; икономисти твърдят, че растежът, увеличаването е жизнена необходимост и естествено явление. До вчера пък всички те разчитаха, че природните ресурси са неизчерпаеми и безплатни. Всъщност от историческа гледна точка икономическият растеж е сравнително нов феномен. Той е пряко свързан с идеологията на прогреса, според която единното човечество се движи към бъдещето, което няма как да не е по-добро от настоящето. Древните гърци са наричали това&nbsp;<em>hybris</em>, т.е. възгордяване.</p> <p>Осъществяването на спада е свързано, на първо място, с подчиняването на въображението на символичната удържимост от &quot;икономическото&quot;, базираща се на антропологичния модел на Homo еconomicus, т.е. индивида, чиято единствена цел в живота е постоянното разширяване и удовлетворяване на собствените му егоистични материални интереси. Следва да се откажем от господстващата днес идеология - идеологията на стоката - която се стреми да приравни всички ценности към разменната стойност, и да се ориентираме към друга - по-умерена и справедлива. Това, за което ме питате, е свързано с тезата за спада, като антагонист на мощта. Тоест дали една държава, която реши да скъса с идеалите на икономическия растеж, т.е. с идеала за непрекъснатото движение напред, не рискува да отслабне на фона на икономическите си конкуренти? Ще ви отговоря, че днес не е задължително мощта на държавата да се основава на обема на производството на въглища и стомана, на големината на населението или числеността на армията й. Държавата е могъща, когато може да отговори на предизвикателствата на настоящето, използвайки наличните средства за да съхрани позициите си. Ако приемем, че непрекъснатият растеж, в крайна сметка, води до икономическа, технологична, политическа и социална катастрофа, най-малко засегнати от нея ще се окажат онези държави, които съзнателно реализират политика на рационален икономически спад". - Цялото: https://glasove.com/kultura-i-obshtestvo/alen-dyo-benoa-krizata-provalyt-na-liberalizma-i-bydeshteto-na-evropa

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Дек 2023 20:40ч.

    Желанието да усъвършенстваш е архетипно заложено в човека; думата прогрес в западните езици означава действие или процес, хубаво е да се действа и да не се стои на едно място. Грешните представи как да действаш и усъвършенстваш са друго нещо, защото политиките трябва да съдържат истина, в този смисъл вярно е, че злото е добро с грешка - нарочно или несъзнателно допусната, често пагубна. Грешките са неизбежни, когато човек не се учи от Бога или се учи зле. Например хората приписват на Бог идеята за равенството, което е за мен най-страшната дума на нашето съвремие. Защото не виждам особено противодействие на това зло от страна на консервативни политици или вярващи християни. С тяхното мълчаливо одобрение се прокарват политики, които да дадат наготово това, което в християнството се постига с много труд, а именно успяване и благоденствие. Мнозина хора, които несъмнено се имат за духовни и справедливи, очакват от държавата да ги уеднакви, да им отгледа децата и т.н., да не останат по-назад или по-нямащи те лично. Защото „гладните години“ може да са индивидуална съдба, не само колективна. Т.е. стремежът към съвършено битие не е толкова лош, когато все пак правиш нещо, най-зле е при протестърски настроените, които го искат с крясъци, а не като личен плод. Те не вярват, че вътрешните процеси, за които са отговорни те самите, ще им дадат живот, какъвто е бил угоден на Бог те да имат, макар и не като живота на другия, на когото завиждат. Днес всичко се вижда, животът на богатите се вижда в социалните мрежи, хората искат, завиждат, пожелават, ревнуват и в крайна сметка са превърнали тези си пороци в основа за леви политики за уеднаквяване. Което увеличава корупцията в политиката, защото й се дава прекомерен ресурс и очаквания от нея. Християнството е преди всичко ИНДИВИДУАЛНО учение, индивидуално се вижда дали вярваш на Господ или на земната система, на която ако не й вярваха масово, не биха я захранвали с толкова власт и средства.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ина

    26 Дек 2023 21:14ч.

    всичко с мярка

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Казах по-горе, че го слушам, когато попадне в полезрението ми

    27 Дек 2023 4:51ч.

    Но след едно предаване, в което твърдеше, че цялото знание за Православието са получили от гърците, някак си се отдръпнах. За житейски истини да излага достъпно е добър, но струва ми се не за всичко прав.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • селяндур

    27 Дек 2023 15:11ч.

    Тоз поп доста закръглен ми вижда, явно трупа запаси за гладните години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Valpet

    28 Дек 2023 5:44ч.

    Преди да критикува, протоирей Ткачов първо е трябвало да направи сравнение между понятията "прогрес" и "светло бъдеще" спрямо следните думи в Господнята молитва: "Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята." Фактът, че е употребен израза "така и на земята" означава, че въпросното "светло бъдеще" може да е само Божието царство, за което се молим да дойде "и на земята" според Божия воля. По-нататък, протоирей Ткачов можеше да разясни толкова подробно, колкото намира за добре, че без Божията воля е невъзможен както въпросния "прогрес" (очевидно случващ се), така и "светлото бъдеще" (за което се молим), които ако правилно се разбират, напълно се вместват в Господнята молитва, завещана ни от самия Исус Христос. Друг е въпросът, че в тези понятия се влага изопачен смисъл от съвременните постмодернисти, който именно следва да се критикува, а не да се отхвърлят термините, (в които сами по себе си няма нищо лошо), и така да се отблъскват хората от християнската вяра.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • трябва първо да познаваме онова, което хулим

    28 Дек 2023 11:06ч.

    "...както на Небето, тъй и на земята..." не подразбира земята като самостоен топос на Царството, а по-скоро иска да внуши, че редът на земята (като небесна сянка и отражение) е нищо ако не следва Небесните наредби. Тоест, емпиричен (респ. имперски) ред на земята е узаконим само доколкото се преоткрива през трансцендентална емпирия. Тъкмо поради това хулата спрямо "постмодернизма" се указва съвсем неуместна, доколкото ви предоставям тълкуване именно чрез пост и в съдържателните рамки на пост-модерен дискурс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи