La Maison Blanche или най-щурата ни фантазия: ако американците бяха французи

<p><span style="font-size:13px">Гражданите на най-мощната световна икономика наскоро бяха разсеяни от някаква&nbsp;незначителна клюка. В настоящия си брой списание &quot;People&quot; разкрива нещо, което целият Вашингтон така или иначе си знае: че Барак Обама има интимна връзка с Дженифър Анистън.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:13px">Вмешателството в личния му живот станало въпреки похвалните опити на президента за дискретност: той зарязал обичайните си служебни задължения и вечер ходел в апартамента на мис Анистън, а на сутринта си тръгвал (след като от Сикрет Сървис им носели бейгъли за закуска) с мотопед&nbsp;и&nbsp;каска с визьор, за да скрие лицето&nbsp;си.</span></p> <p>Така недоброжелателите фокусирали вниманието си върху личния живот на Обама, който - както подхожда на човек с неговия статут - е активен и разнороден. Негова дългогодишна партньорка бе Хилари Клинтън, с която не са сключвали брак, но имат четири деца. Уви, политическото им съперничество разруши връзката им и той се хвана с Кейти Кюрик (журналистка в тв канала CBS - б.р.), която&nbsp;официално бе въведена в длъжност Първото гадже на Белия дом.</p> <p>Сега тя бе приета в болница разтревожена, както би се чувствал всеки журналист, за публичността около последната афера на възлюбения й.</p> <p>За жалост към момента не е ясно дали г-ца Кюрик ще придружи мистър Обама в предстоящата му визита във Франция, чиито жители, обладани от пуританство или липса на уместно поведение, биха задавали неудобни въпроси.</p> <p>Нивото на толерантност към публичната скверност извън Америка за съжаление е на много ниско ниво. За щастие американците са по-изтънчени от чуженците: 77% от тях вярват, че личният живот на президента си е само негова работа.</p> <p>Когато по време на пресконференция репортер на &quot;Фокс Нюз&quot; попита дали мис Кюрик още е Първото гадже на САЩ и мистър Обама лаконично отговори, че това е личен въпрос, журналистите бързо преминаха към&nbsp;по-уместния&nbsp;въпрос за средносрочния фискален дефицит.</p> <p>Макар любовните авантюри да не са проблем във Вашингтон, те не бива&nbsp;да бъдат толкова явни. Публичността около развода на Джордж У. Буш със съпругата му Лора и показният му брак с Бионсе, певица, бяха не само парвенюшки, но и срещнаха неодобрението на хората.</p> <p>Далеч по-добър бе&nbsp;по-скритият подход на предшественика му, известен като&nbsp;&ldquo;trois minutes, douche comprise&rdquo; (три минути, включително с душа), който бе возен до къщите на любовниците си от официалния си шофьор.</p> <p>Или пък маниерът на неговия предшественик, чиято незаконна дъщеря живя на държавни разноски. Пресслужбата на&nbsp;Белия дом учтиво пази тайната му 13 години и я разкри само година преди той да напусне поста.</p> <p>Но наистина...</p> <p>Щеше ли Америка да е по-добро място, ако публичните фигури се държаха като Франсоа Оланд, Сеголен Роаял, Валери Трирвильор, Никола Саркози, Жак Ширак и Франсоа Митеран и ако американците приемаха толкова спокойно сексуалните сцени, колкото французите?</p> <p>Може би повече талантливи американци щяха да влязат в политиката, ако не се страхуваха, че ще бъдат изгорени&nbsp;живи за нормални човешки слабости.</p> <p>Щеше да има повече хора като Джак Кенеди и по-малко като Мит Ромни.</p> <p>От друга страна, ако френските политици не бяха защитени от закона и летаргичната преса, може би антиелитарните настроения на Националния фронт нямаше да се възприемат толкова добре. Отговорът, разбира се, е да се следва примерът на Англия, чиито почти святи политици са елегантно наблюдавани от известните и достойни обитатели на Флийт Стрийт.&nbsp;</p>