Американският държавен секретар Джон Кери заяви в неделя, че "Русия ще загуби" в конфронтацията си със Запада за Украйна. До пристигането на Кери в Киев (вчера - б.р.) за спешни консултации с временното украинско правителство президентът Владимир Путин вече ще е постигнал основнатга си регионална цел - до голяма степен от него ще зависи онова, което ще се случи след непредвидената украинска революция.
Трудно е да се каже коя от двете страни ще надделее накрая - Москва или Брюксел и Вашингтон, защото те играят различни игри. Западът играе срещу Русия, но Русия се състезава за Украйна. Засега Путин печели на цената, която би искал да плати.
Украйна и Западът имат два коза, с които да цакат, но може да не са склонни да платят цената и рисковете, които те носят.
Джон Кери каза в неделя, че Украйна не бива да се превръща в игра на калкулации с нулев резултат между Изтока и Запада, но тя всъщност е точно такава. Украйна е последният голям нерешен въпрос между Изтока и Запада. Но дали тя самата застава на едната от двете страни? Това е погрешно разделение както в сърцето на революцията, така и в украинската история, социология и политика.
Кризата започна през ноември с дилемата пред Украйна - да избере Европейския съюз или Евразийския митнически съюз.
Бившият украински президент Виктор Янукович гледаше на Изток, съблазнен от обещаните от Путин $15 млрд. за спасяване на украинската икономика. Значителна част от неговото население обаче гледаше на Запад, излезе на протест и го прогони в Русия.
В петък президентът Барак Обама заяви, че Русия ще плати висока цена за нахлуването си в Крим, а държавният секретар Кери детайлизира опциите: политическа изолация, санкции и ограничения върху инвестициите и търговията.
Путин обаче също може да принуди Запада да плати висока цена. Както призна в неделя временният украински премиер Арсений Яценюк, Украйна е “на ръба на катастрофата”.
Янукович е завлякъл $70 милиарда. Хазната на страната е празна. Путин откъсна само $3 млрд. от чековата си книжка. Могат ли Западът и международните финансови институции да развържат кесията и колко бързо може да стане това? Няма гаранции, че ще отпуснат достатъчно пари и то достатъчно бързо при продължаващата икономическа несигурност и на Запад.
Западът може да наложи санкции върху хора и фирми, подкопаващи украинската независимост. Но това може да стане само в определени граници, за да не бъдат засегнати европейските икономически интереси. Русия все още има сериозно влияние върху европейския енергиен сектор. Една трета от газа в Германия идва от Русия. Едва ли някой ще посмее да разтърси световните пазари.
Големите икономически сили отмениха плановете си за срещата на Г-8, насрочена за юни в Сочи. По всяка вероятност тя ще бъде отменена. Г-7 може да прекрати членството на Русия в клуба на големите, но очевидно Путин го е грижа повече за Украйна, отколкото за отношенията му със Запада. Неговата стратегическа цел е да държи Украйна в руската сфера на влияние - било като зависима държава, било като неутрална буферна страна.
Козовете на Запада са да поднови преговорите, които евентуално биха присъединили Украйна към ЕС и дори към НАТО. Дали обаче САЩ и Европа ще рискуват да скъсат сериозно с Русия за сметка на несигурен и неясно кога постижим резултат в Украйна? Едва ли.
Несъмнено тези въпроси ще са мизансценът на украинските избори в края на май. В момента Украйна не е способна да направи този стратегически избор, но ако дебатът и? предостави такива опции, това ще означава, че Украйна вече не е същата.
Крим планира референдум дали да запази статута си на автономна украинска република, да стане независим или да влезе в състава на Руската федерация. Не е ясно дали Путин иска да си вземе отново Крим, но той вече прати ясни сигнали към мнозинството там - руските граждани и хората със здрави етнически, езикови и културни връзки с Родината майка - че пази гърба им.
Отцепването на Крим ще бъде горчиво хапче за новото украинско правителство. В края на миналата седмица Киев усети на гърба си какво значи разделение. Командващ военноморските сили премина от другата страна за няма и 24 часа след назначението си.
Събитията от последните дни ясно показаха, че след като сложи крак на бъдещето на украинската икономика, оцеляването на Янукович и издръжливостта на Майдана, Владимир Путин си възвърна средствата, времето и мястото да саботира революцията - точно както направи и през 2005 г.
*Бивш помощник държавен секретар на САЩ, професор в Университета “Джордж Вашингтон”. Текстът е публикуван на сайта на Би Би Си.
<p>Трудно е да се каже коя от двете страни ще надделее накрая - Москва или Брюксел и Вашингтон, защото те играят различни игри. Западът играе срещу Русия, но Русия се състезава за Украйна. Засега Путин печели на цената, която би искал да плати.</p>
<p>Украйна и Западът имат два коза, с които да цакат, но може да не са склонни да платят цената и рисковете, които те носят.</p>
<p>Джон Кери каза в неделя, че Украйна не бива да се превръща в игра на калкулации с нулев резултат между Изтока и Запада, но тя всъщност е точно такава. Украйна е последният голям нерешен въпрос между Изтока и Запада. Но дали тя самата застава на едната от двете страни?</p>
<p>Това е погрешно разделение както в сърцето на революцията, така и в украинската история, социология и политика.</p>
<p>Кризата започна през ноември с дилемата пред Украйна - да избере Европейския съюз или Евразийския митнически съюз.</p>
<p>Бившият украински президент Виктор Янукович гледаше на Изток, съблазнен от обещаните от Путин $15 млрд. за спасяване на украинската икономика. Значителна част от неговото население обаче гледаше на Запад, излезе на протест и го прогони в Русия.</p>
<p>В петък президентът Барак Обама заяви, че Русия ще плати висока цена за нахлуването си в Крим, а държавният секретар Кери детайлизира опциите: политическа изолация, санкции и ограничения върху инвестициите и търговията.</p>
<p>Путин обаче също може да принуди Запада да плати висока цена. Както призна в неделя временният украински премиер Арсений Яценюк, Украйна е “на ръба на катастрофата”.</p>
<p>Янукович е завлякъл $70 милиарда. Хазната на страната е празна. Путин откъсна само $3 млрд. от чековата си книжка. Могат ли Западът и международните финансови институции да развържат кесията и колко бързо може да стане това?</p>
<p>Няма гаранции, че ще отпуснат достатъчно пари и то достатъчно бързо при продължаващата икономическа несигурност и на Запад.</p>
<p>Западът може да наложи санкции върху хора и фирми, подкопаващи украинската независимост. Но това може да стане само в определени граници, за да не бъдат засегнати европейските икономически интереси.</p>
<p>Русия все още има сериозно влияние върху европейския енергиен сектор. Една трета от газа в Германия идва от Русия. Едва ли някой ще посмее да разтърси световните пазари.</p>
<p>Големите икономически сили отмениха плановете си за срещата на Г-8, насрочена за юни в Сочи. По всяка вероятност тя ще бъде отменена. Г-7 може да прекрати членството на Русия в клуба на големите, но очевидно Путин го е грижа повече за Украйна, отколкото за отношенията му със Запада. Неговата стратегическа цел е да държи Украйна в руската сфера на влияние - било като зависима държава, било като неутрална буферна страна.</p>
<p>Козовете на Запада са да поднови преговорите, които евентуално биха присъединили Украйна към ЕС и дори към НАТО. Дали обаче САЩ и Европа ще рискуват да скъсат сериозно с Русия за сметка на несигурен и неясно кога постижим резултат в Украйна?</p>
<p>Едва ли.</p>
<p>Несъмнено тези въпроси ще са мизансценът на украинските избори в края на май. В момента Украйна не е способна да направи този стратегически избор, но ако дебатът и? предостави такива опции, това ще означава, че Украйна вече не е същата.</p>
<p>Крим планира референдум дали да запази статута си на автономна украинска република, да стане независим или да влезе в състава на Руската федерация. Не е ясно дали Путин иска да си вземе отново Крим, но той вече прати ясни сигнали към мнозинството там - руските граждани и хората със здрави етнически, езикови и културни връзки с Родината майка - че пази гърба им.</p>
<p>Отцепването на Крим ще бъде горчиво хапче за новото украинско правителство. В края на миналата седмица Киев усети на гърба си какво значи разделение. Командващ военноморските сили премина от другата страна за няма и 24 часа след назначението си.</p>
<p>Събитията от последните дни ясно показаха, че след като сложи крак на бъдещето на украинската икономика, оцеляването на Янукович и издръжливостта на Майдана, Владимир Путин си възвърна средствата, времето и мястото да саботира революцията - точно както направи и през 2005 г.<br />
<span style="line-height:1.6em">*Бивш помощник държавен секретар на САЩ, професор в Университета “Джордж Вашингтон”. Текстът е публикуван на сайта на BBC.</span></p>