Гонсало М. Тавареш е един от най-талантливите съвременни португалски писатели, който от 23.03.2020 списва колонка в авторитетния португалски всекидневник Expresso. Преводът, който поместваме, съдържа публикуваните досега текстове.
Дневник на чумата
28.03.2020
„Спасението се вкопчва в малката пролука в продължителното бедствие”, е писал немският философ Валтер Бенямин.
Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите.
Когато дяволът за миг се разсея, ето ти пролука.
И от там прониква спасението.
Испания.
26 март „на четвъртия етаж, стая 429, в Морската болница”.
Едно видео.
В Морската болница една медицинска сестра взема собствения си джиесем и се обажда на сина на един болен.
Четвърти етаж, стая 429.
Провежда видеоразговор, насочва телефона към лицето на болния.
И повтаря с усмивка: „Виждате ли? Нали виждате?”
Иска да покаже, че баща му не е толкова болен, подобрил се е.
Повтаря: диша без апарат, има само маска!
Говори, сякаш съобщава на баща, че му се е родил син.
Ала не.
Съобщава на един син, че баща му още е жив.
Болният протяга ръка към образа на сина си.
Сестрата доближава телефона.
Ръката е на сантиметри от екрана.
Тези дни докосваш лицето на детето си, като докосваш лицето му на екрана.
Почти докосваш екрана, все едно почти докосваш тялото.
Здравейте, аз съм Сузана, казва сестрата с щастливо изражение на сина, който е отсреща на екрана.
Нужно е през пролуките да прониква радостта.
Все едно радостта е медицински препарат.
Едва ли не животоспасяващ препарат.
Някои медицински сестри използват този препарат.
Колко хубаво, Хосе, видя сина си, казва сестрата.
Всичко това го снима съсед по легло в стаята на болния Хосе.
Снимащият, друг болен, приключва записа, като пожелава с отпаднал глас:
„Много щастие на всички”.
Един болен човек говори за чуждото щастие.
Един болен човек успява да измести въпроса.
Превод от португалски: Даринка Кирчева