Какво ни казва иконата на Рождество Христово

Православното изобразително изкуство никога не е целяло изключителното историческо изобразяване на събитията от живота на Христос или светците.

Нито пък, за да възбуди някакви чувства у вярващите в представянето на тези събития, е използвало романтика или натурализъм. Агиографията се съсредоточава върху предавето на глъбинния смисъл на явленията. В една сцена може да бъдат включени събития, случили се на различно място и време. Надхвърляйки оковите на времето и бивайки над пространствените граници, това визуално изкуство се фокусира основно върху същността на събитията.

А центърът, към който водят всички събития са Разпятието и Възкресението на Иисус Христос. За да се достигне до тях, кръгът на събитията, свързани със земния живот на Спасителя, започва от Рождеството Му. Иконата на Рождество Христово е като “отпечатък” на Евангелския текст и почти всички образи в нея имат своя символика и тълкувание. Да видим какво ни „казват“ те.

Пещерата

Знаем, че Христос е роден във Витлеем, тъй като преброяването на населението, което е наредено от римския император в империята, принуждава хората да отидат по родните си места. Хановете във Витлеем са малко и пълни с гости. Когато Йосиф пристига с непразната Мариам, ханджията, съчувстващ на бременната млада девойка, предлага конюшнята си като квартира за нощта, в която се ражда Христос ( Лук. 2:7) В иконата на Рождество Христово обаче конюшнята е предадена като пещера в скала. Тя обикновено е тъмна и това в никакъв случай не е случайно. Тъмнината символизира невежеството на хората в дългите им търсения за истината на света, преди идването на Христос. Тъй като пещерата препраща към гробница, още на Рождество Христово ще бъде предсказано Разпятието, което ще доведе до Възкресението. Много от гробниците по това
време са били в пещери, независимо дали пещерите са естествени или изкуствени.

Христос като младенец

В центъра на иконата е представен Христос в ясла. Това изображение доминира и е отправна точка на всичките персонажи, които са предадени около Него. Според обичаите на времето младенецът е повит. Един по-внимателен поглед обаче разкрива, че Той не лежи в яслата (хранилката) за животни, а в каменна „люлка“ – пак алюзия за Разпятието и Възкресението.

Животните

Двете животни в сцената, които топлят Христос с дъха си, символизират участието на природата в Неговото раждане. Те се тълкуват и като малкото израилтяни, които ще Го приемат като Месия, според пророчеството на св. прор. Исая, направено векове преди Рождество.

Божията майка

След Христос, св. Дева Мария е най-централният образ. Понякога тя е обърнала глава и гледа настрани, обратно на Младенеца, изпълнена със страхопочитание, че нейното дете е едновременно и нейният Бог. В други изображения я виждаме как с любов е обгърнала главицата на своя Отрок. В по-късно време, Критската школа я рисува на колене. Общото във всички изображения е, че винаги тя е сама до Христос. Това разкрива следното: св. Дева Мария е Неговата Майка и поради собственото си свободно приемане, в нейната утроба в деня на Благовещението се зачева Безкрайният Бог, взимайки
чрез нея човешка природа.

Св. Йосиф

Св. Йосиф винаги е изобразяван на разстояние от Христос и в по-малък мащаб. Понякога е обърнат към яслата, а понякога в друга посока. Винаги обаче държи главата си с ръка, в знак на озадачение за това, което се е случило и се случва, тъй като то надхвърля всякаква човешка логика, която не може да отговори как една дева може да роди младенец. Св. Йосиф е истински праведник, който охотно е приел отговорността да защити Мария и нейното дете след Божието откровение за тайната на въплъщението на Христос.

Умиването на Христос

Две момичета къпят бебето, както винаги се случва с новородено. Но това е и алюзия към Кръщението на Христос от св. Йоан Кръстител, тридесет години по-късно. Както е и алюзия за тайнството „кръщение“, тъй като купелът много напомня на кръщелния купел, където се кръщават християните.

Овчарите

Пастирите са единствените хора, които виждат звездната светлина да осветява конюшнята в святата нощ. След това тези най-простовати човеци, според обществените представи, намират и отдават почит към новороденото дете като на Месия.

Влъхвите (Маговете) с дарове

В допълнение към символизма на дарове на влъхвите, тримата образовани мъже от страните от Изтока се покланят на Христос в Йерусалим, не във Витлеем, две години след Неговото раждане. Влъхвите са изминали дълъг път на търсене. В иконата на Рождество Христово те почти винаги биват изобразени, като конници, които гледат на звездата, която ги е довела до Месията. Те понякога предлагат своите дарове на новороденото, сякаш присъстват в яслата.  Тези трима мъже символизират другите народи, които ще приемат Христос като Месия, тъй като Божията любов не прави разлика между раси и нации. Тук отново иконографията надхвърля рамките на времето.

Ангелите

Целият свят е в неведение какво се случва в тази свята нощ и само няколко овчари виждат ангелите и чуват техното песнопение, което ги отвежда до яслата. Пастирите представляват човешкият род, докато ангелите представляват небесния свят, всички заедно участват в събитието на раждането, изпълнени със страхопочитание, защото Бог, Който създаде света и Вселената, а Сам е Безкраен, е вече и човек.

Звездата

Звездата означава естествената светлина, както и появяването на нова звезда преди раждането на Христос – факт, който също присъства в пророчествата като знак за идването на Месията. Звездата символизира и Божията Благодат, която озарява новородения Христос – дете, подобно на останалите и в същото време различно, както „казва“ иконата на Рождество. Той е Бог, който със Своето въплъщение става и човешко същество. Следвайки целия ход на човешката природа Той ще познае смъртта, за да я победи с Неговото Възкресение, от любов към човека и света.

По статията работи: д-р Силва Маринова

Източник: Светодавец, бр. 12