- Автор: Петър Кърджилов
- 10 Sep 2020
- 66
- 25
Аз съм български журналист. Страдам наравно с френския народ за убийството на безразсъдно смелите им сатирици. Те наистина са творци, които ще останат завинаги във френската, европейската, а може би някога и в световната история като пазители на свободната воля в изкуството на цената на всичко, включително на живота си. Но засега те са такива от гледна точка на френската и западноевропейската културна реалност. От гледна точка на мнозинството мюсюлмани по света обаче те са осквернители на вярата им заради системното изобразяване на пророка им в карикатури.
<p>След убийствата в Париж френски политици и български журналисти нарекоха трагедията „удар срещу свободата на словото в целия свят”, „атака срещу целия цивилизован свят”, „европейския 11 септември” и т.н. Почти всички казаха и написаха „Je suis Charlie” в знак на съпричастност. По-нататък, въпреки призива на френския си колега Стефан Моасе, който, макар носител на свободата на словото, публикува текст със заглавие „Затворете си устата”, ще обясня защо горните твърдения са неверни, а квалификациите – прибързани и необмислени.</p>
<p>Колеги журналисти, анализатори и политици защитиха в свои текстове свободата на словото като най-важна ценност на съвременния цивилизован свят, изтъквайки изключителната роля на Франция, чийто народ е пролял най-много кръв в името на свободата. Имаме нужда обаче от още малко история и философия.</p>
<p>Свободата стои в основата на светската либерална демокрация, която разделя културата и политиката от религията. На този принцип живеят обществата в западноевропейската културна реалност, но далеч не обществата в целия свят. За да се проумее това и да се живее по-спокойно с другите хора от този свят, е нужен обаче и разум. Именно разумът е този, който стои над свободата и който е по-важен от свободата в съвременната светска държава. Когато след 30-годишната война Европа постепенно започва да се разделя с Тъмната епоха на религия и монархии – Средновековието, във Франция си отваря път Епохата на разума – Просвещението. Наречена е Епоха на Разума, а не Епоха на Свободата например, защото разумът изпълва свободата, равенството или „обществения договор” на Русо с конкретно съдържание, около което хората се обединяват. Поради това журналистите, които сме пазачи на обществения договор, сме длъжни да се отнасяме първо към разума предвид обществената полза и после към сигурността и свободата. Този принцип не е задължителен за сатириците, защото те са творци. За тях свободата на изразяване е на първо място. Но бидейки екип, притежаващ собствена масова медия, тиражирана в мултикултурно общество и глобализиращ се свят с остри социални, политически, културни конфликти и войни, сатириците в западните общества също следва да поставят в работата си разума и журналистическите принципи преди свободата си. </p>
<p>За нещастие в „Шарли Ебдо” не направиха това, въпреки че знаеха, че отпечатването на карикатури с пророка Мохамед в Дания през 2005 г. предизвика: отзоваване на посланици, бунтове с палене на знамена, въоръжена група в представителството на ЕС в Газа, която поиска извинение, въоръжени групи, заплашващи европейци с отмъщение в Палестина, атаки на датското и на норвежкото посолство в Дамаск и Бейрут, бойкот на датски стоки в целия Близък изток, протести в Афганистан, Сомалия, Индия, Индонезия, Филипините, Техеран. Френските сатирици са знаели за опита за убийство на един от датските художници през 2008 г., но въпреки всичко това продължиха. Това е смелост в името на свободата им на творци, достойна за уважение в известна степен, но е далеч от разума и от ползата за обществото. </p>
<p>Особено когато имаме предвид какво последва и предстои от тук нататък – още по-остри конфликти, контраатентати срещу джамии, нападения на други редакции, препечатали карикатури с Мохамед, радикализация на обществени групи и цели общества, новият европейски фашизъм на ПЕГИДА, печелене на избори от крайно десни и крайно леви формации, повече тоталитаризъм, повече война, все по-малко свобода на словото.</p>
<p>Ако искаме да предотвратим тези процеси, ако искаме да се ръководим в работата си от разума и обществения интерес, журналистите в България трябва да използваме словото и изображенията на първо място спрямо императива на разума. Разумът не е нито автоцензура, нито ограничаване на свободата на словото. Ето какво може да включва императивът на разума в журналистиката по принцип и в кризисна ситуация.</p>
<p><strong>Различни културни реалности и нива на съзнание</strong></p>
<p>Най-напред журналистите трябва да сме наясно, че освен западноевропейската, в света съществуват и други културни реалности, за които западноевропейската и в частност френската или българската културна реалност са чужди. Те си имат свои собствени, така щото нашите им изглеждат чужди и нереални от тяхна гледна точка. Често понятия от една култура изобщо не присъстват във всички други култури. Ако за едни култури религията е отделена от политиката и културата, за други тези три понятия се сливат и така формират идентичността на хората в тях.</p>
<p>Освен че във всяка държава доминира съответна културна реалност, всеки индивид, независимо дали се намира във Франция, Ирак и Леванта, България, САЩ или друг край на планетата, е на различно ниво на съзнание. Един от най-задълбочените изследователи на човешкото развитие, Кен Уилбър, дефинира девет стадия на човешкото развитие, които се едновременно исторически стадии и състояния на съзнанието на хората в съвременните общества. Хората по света съществуват в следните различни нива на съзнание във възходяща степен: инертна материя, животинско, магическо, племенно, град-държава, нация-държава, свръхнация държава (Европейски съюз, БРИК), зелено и космическо ниво на съзнание. Принципът за разбирателство между тях е следният: тези, които са на по-високите нива, могат да разберат и да общуват с тези на по-ниските, но не и обратното. Да оставим отворена дискусията кои нива принадлежат към радикалния ислям и тероризма и кои нива изграждат западната журналистика и политика. Също, на какво ниво слизаме, когато правим напук, рисувайки пророка им под претекста, че защитаваме нашата „свобода на словото”.</p>
<p>Затова въпрос на гледна точка – според различните културни парадигми в държавите и според различните нива на съзнание на отделните индивиди – е кой как приема смеха, страха, свободата, религията и други по-конкретни или по-абстрактни понятия. И ако сатириците не са длъжни да се съобразяват с този факт, защото са творци, то западноевропейските журналисти сме длъжни да се съобразяваме с него. Длъжни сме, защото имаме претенцията, че сме най-развитата цивилизация в света към началото на XXI век. Още защото по дефиниция професията на публичния комуникатор е най-специалната в света. Работим с фината енергия на словото и с чародейната материя на изображението – директно върху умовете на хората. За нещастие твърде много от нас правят това или прекалено невнимателно, или с користни цели, а не в интерес на обществото, както пише в учебниците.</p>
<p><strong>Спазване на професионалните етични правила</strong></p>
<p>Понеже работата ни е толкова специална и важна, журналистите в интелектуално развития свят сме приели определени етични правила за работа, написани в етични кодекси. Безспорно е, че не трябва да се убива заради карикатура. Спазиха ли обаче собствените си етичните правила сатириците от „Шарли Ебдо”, като системно изобразяваха пророка Мохамед, предвид масовия негативен ефект след датските карикатури? Във френския етичен кодекс „Харта на професионалните задължения на журналиста” пише: <em>Който заслужава да носи името журналист: отказва да се позовава на въображаеми заглавия, да използва нелоялни средства, за да получи информация, или да се възползва от добрата вяра на когото и да е</em>. Злоупотребява ли „Шарли Ебдо” с добрата вяра на мюсюлманите по света, като изобразява пророка им и продължава да го прави? Според мюсюлманите по света, терористи или не, отговорът на този въпрос е положителен.</p>
<p>Да видим кой принцип от нашия „Етичен кодекс на българските медии” – този от 2004, а не този на Пеевски от 2014 г., щеше да наруши, да речем „Стършел”, ако беше публикувал карикатури на пророка Мохамед след датския скандал: <em>2.5.1. Като уважаваме правото на всеки да живее в сигурност и безопасност, няма да публикуваме материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насилие и всякаква форма на дискриминация.</em> </p>
<p>Коментарът е излишен. Нашите медийни експерти са го написали много по-добре и подробно от френските в началото на века. И все пак, ако някой все още не разбира, при „Шарли Ебдо” става въпрос именно за материали – карикатурите с пророка Мохамед – които подбуждат към омраза и насилие, защото в културната реалност на повечето мюсюлмани изобразяването на пророка Мохамед е обида към тях. И това е кристално ясно и известно след датския скандал от 2005–2006 г. </p>
<p>Така, според нашия кодекс, ако от „Стършел” бяха публикували същото, те биха нарушили правото ни да живеем в сигурност и безопасност, както направиха френските им колеги със своите съграждани. В атентата бяха убити и други невинни жертви във и извън редакцията. Затова е важно медиите ни сериозно да се замислят с кого се идентифицират и дали възнамеряват да постъпват по същия начин. Американските вестници отказаха да публикуват карикатурите. </p>
<p><strong>Използване на правилните думи и фрази</strong></p>
<p>Тук ще бъда кратък. Сатирата не е журналистика, но вкарана в масова медия, тя трябва да спазва правилата на медиите. Оскверняването и поругаването на религиозни символи не е „свобода на словото”, а е свобода на личен творчески избор. Обиждането и дразненето на хора от друга културна реалност и/или ниво на съзнание не е критика. Със сигурност не е градивна критика и не води към нищо добро. Разбира се, недопустимо е да се убива заради това. Показният атентат с цел отмъщение за конкретни постъпки не е просто (поредният) „терористичен акт”. Информацията „в обществен интерес” не бива да се бърка с информацията, която е „интересна на обществото” – това го пише пак в нашия медиен кодекс: „5.3. Една публикация е „в обществен интерес” само когато:</p>
<p><em>e в защита на здравето, безопасността и сигурността; Съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт; Предпазва обществото от опасността да бъде сериозно заблуждавано.</em></p>
<p>Отговарят ли на тези критерии карикатурите с пророка Мохамед? Не. Даже са в безспорно противоречие и с трите условия.</p>
<p>Аз съм български журналист. Но ако бях френски сатирик или редактор на подобно издание, със сигурност</p>
<p><strong>не бих създал и публикувал нова карикатура с пророка Мохамед и не бих я отпечатал в три милиона тираж.</strong></p>
<p>Изобразяването на пророка Мохамед е обидно за всички мюсюлмани, не само за терористите. Никоя културна реалност не притежава монопол върху определението за това кое е смешното и какво е свобода. Ако твоето „смешно” е обидно за над 1 милиард души, въпрос на съвест е да престанеш с него. Това не е автоцензура, а е въпрос на ценностна система. Особено ако се смяташ за принадлежащ към по-напреднала цивилизация. И най-вече, когато работата ти предизвиква ненужни войни. Не позволявам на никого да ме тика към нарочни войни, защитавайки собствената си крива представа за „свобода на словото”! Затова аз не съм „Шарли Ебдо”.</p>
<p>В неделя маршът срещу терора мина по булевард „Волтер”. Във връзка с терора и действията срещу тенденцията все повече европейци да се присъединяват към ИДИЛ и „Ал Кайда” завършвам с мисли именно от бащата на Епохата на Разума – Волтер: </p>
<p><em>Намирам се в опасност, ти ми се притичваш на помощ; лъжат ме, ти ми казваш истината; пренебрегват ме, ти ме утешаваш; невежа съм, ти ме просвещаваш – няма да се поколебая да те нарека добродетелен. (…) Ние живеем в общество, така че единственото истинско добро е това, което е добро за обществото.</em></p>
<p>Vous êtes Charlie? Je suis journaliste bulgare.</p>
<p> </p>
<p><strong><em>Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникации и информационни науки, член на Съюза на учените в България и на Националния съвет на ПП „Зелените”</em></strong></p>
<p>* Аз съм български журналист</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
