Идеология и навик

Идеология и навик

Автор: Мартин Петрушев Следвайте "Гласове" в Телеграм

Колкото повече психическа енергия изразходваме, за да защитим дадена представа, толкова по-силно се отъждествяваме с нея. Това е неизменна част от подредбата на ценностната ни система и обикновено вътрешните ни приоритети се бронират от навика да ги опазим непокътнати. Когато на върха на пирамидата човек постави определена доктрина, постепенното отъждествяване с нея може да го въвлече в идеологическо заслепение. Когато дадена група от хора, племе или народ напълно се отъждестви с дадена доктрина, това може да доведе до приемане на идеи за зверства над други общности или дори геноцид.

В общественото пространство често се обособяват по-големи групи, които имат склонност да митологизират и повдигат на пиедестал обекта на своята защита. Идеализацията на защитавания образ, бил той политиката на Кремъл или тази на Брюксел, изисква много психическа енергия, за да се запази непокътната архитектурата на ценностната пирамида. Ако си отдал години от мисълта си на вярата в светлото бъдеще и прогрес на България в ЕС, по правило ще противостоиш на всичко, което индикира, че ЕС е пред икономически, политически и социален разпад. Аналогична е била ситуацията с вярата в комунистическото бъдеще преди разпада на СССР. Воденето на подобна съзнателна и несъзнателна битка, за да отстоиш психичен призрак, използва за опорни точки идеологическата постройка на ума и се поражда от нея. Така хората стават жертва на собствената си пропаганда и колкото повече време минава, толкова повече се сливат с нея. 

Когато неотклонно следваме навика на мисълта, ние издигаме защитна дига срещу всички опозиционни външни обстоятелства и проявяваме склонност да издигнем обекта на своята защита до вероизповедание. Затова и протягането на ръце към дадена идеология като знак за равенство между обект и субект, неизбежно води до криворазбиране на всички външни обстоятелства, които могат да ѝ противоречат. По подобен начин идеализираме или демонизираме различни хора, ако не сме способни да пристъпим отвъд наложената си идеологическа рамка. Някои напълно се отъждествяват с образа на Путин, припознават го като предводител и спасител, а други са склонни да го видят като Велзевул, който предвожда 17 милиона квадратни километра царство на демони. Не мога да се въздържа от яркия пример с проф. Калин Янакиев, който в един от последните си текстове за портал „Култура“ използва Путин, за да генерализира, че през последните близо два века Русия е туморът на земята, а малко по-късно започна да вижда куполите на Руската църква в София като Путинови рога, израснали в царството на архангели. Често и идеализиращите, и демонизиращите са жертва на собствената си и чуждата пропаганда, а при цялото ми уважение към професорската титла, в гореописания случаи ми се струва, че демонизирането е прераснало в маниакална халюцинация.

По аналогичен път защитниците на семейните ценности са склонни да видят в Запада единствено тенденцията към идеологическа ЛГБТ фашизация и да отхвърлят с лека ръка всяка съвременна западна тенденция, която може да има качествени измерения за човешкото бъдеще. Разпаленото защитаване на ЛГБТ идеологията, от друга страна, често кара нейните последователи да се идентифицират с нея като с култ и да виждат всички останали като нискокачествени човешки същества. Това е основната причина със загриженост и отговорност да прикачам към нея думата фашизация. В интернет циркулират видеа с десетки милиони гледания, в които представители на тази общност с видимо озлобление говорят как всеки, който не ги защитава, трябва да бъде отлъчен от обществото. А от желание за отлъчване до желание за клада или газова камера понякога има само една крачка.

Нека разгледаме тези процеси в България чрез рамковото разделение на русофили и евроатлантици. Нерядко представители на едната група говорят за необходимостта от изселване на представители от другата. С това пространствата за взаимовръзка се разкъсват, мостовете се взривяват и започва обстрелването с лозунги и слогани от двата края на реката. Оттук нататък хората спират да търсят свободна мисъл, а само обединителен лозунг, който да ги инжектира с още от желаното идеологическо оцветяване, сякаш целият свят се свежда до това дали си привърженик на Левски или ЦСКА. Така се обособяват племенни секти и всеки член се пренастройва спрямо честотата на приетата от групата „нормалност“. Абсурдните решения, които взимат „нашите“ не само ни заслепяват, но колкото по-висока е степента на абсурда, толкова по-уверено се отъждествяваме с решенията, защото обратният път става все по-дълъг. Вече не е важно каква е идеологията, а само да докажеш верността си към нея.

Нужно е да можем да се отстраним, за да видим как цялата ни визия за света преминава през избрания идеологически филтър и как той функционира като мрежа, която хвърляме, за да означим заобикалящата ни информационна среда. Именно това кара хората да свеждат мисленето си до идеологически щампи: 

комунист – антикомунист 
соросоид – путинист
либераст – ватенка и т.н.

Тези сведени до гротеска клишета често пораждат парадокса, че съвсем идентични във възприятието си човешки същества се проклинат от двете страни на реката, защото единият има червен, а другият син бог. Колкото по-силно мразим и проклинаме противоположният цвят, толкова по-силно се отъждествяваме със своя. Може би винаги е било така, а цивилизацията само е направила желанието за кръвопролитие по-нюансирано и комплексно. Но може и дигитализирането на ежедневието ни да ускорява примитивизацията на мисълта и да ни завръща към първобитните времена. Разпалването на човеконенавистен плам води до изтъняване на мисленето. То спира да се стреми да обгърне битието, а само да го означи през натоварена с мисловни клишета идеологическа рамка. Клишето започва там, където свършва мисълта, а идеологическите клишета са решетките на навика, който ни държи в собствения ни мисловен затвор. За да възстановим културата на взаимоотношения и дебат, на първо време е необходимо да работим над огъването на решетките.

 

 

Коментари

  • Helleborus

    30 Sep 2023 9:08ч.

    Човекът не е създаден бог, а само богоподобен, той е детето, което има нужда от Отец, за да получи указания за живота си, да се научи на добро и зло и как да ги различава. Когато отхвърлиш Единия Отец на всичко, се търсят други осиновители, а те в случая ще са винаги мащехи, а не майки. Ти виждаш злобата им, но все пак и по нещо вземаш от тях, някакво усещане за дом и принадлежност, затова ги защитаваш, понеже не желаеш да бъдеш сирак. Ако лоялността се приложи към истинските родители, съвършените, единствено тогава страничните зли ефекти изчезват и тази лоялност води до още повече добро и истина. Но нуждата да се довериш и учиш от някой баща на твоя дух, т.е. да имаш духовна принадлежност е вродена, проблемът не е в нея, проблемът е, че правилното измества неправилното и обратно, а правилното е личността на Автора на всичко!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ghost

    30 Sep 2023 19:28ч.

    Виж Ксенофан.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Nika

    30 Sep 2023 10:06ч.

    Човекът не е създаван веднъж завинаги, той се създава непрекъснато. Поемането на един ден от Творението (седмия) за почивка не означава, че творческия акт на Бога е прекъснат. В Осмия ден на Творението човекът сам трябва да поеме предизвикателството да се преучреди творчески, разбира се, с решаващата помощ на Бога. На човека трябва да започнем да гледаме от гледна точка на вечността (sub specie aeterni), а не самоцелно емпирично.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БъгъИИ

    30 Sep 2023 10:29ч.

    глей-глей, бате. убаркал си причинъта сас слетствието тука. чуй-чуй: колку по-силно се отъждествяваме с дадена представа, толкова повече психичиска енергия изразходваме за да я защитим. вечна слава на Алгоритамъ - мчи, да следва неотклонно навика на брониръната мисла - ми, само на изкуствениа интелект таа лудост е спестена, бе. ти да видиш! ма, не ли, ьЪ? ми, Алгоритамъ русуфилски илюзйй нема, бе! нема, бате - нема. штото сам той е евроатлантски Демонъ, или? ако немойш позна, спиръй токъ! штото дигитализиранету на секидневието ни МОЖЕ, бате, да ускорява примитивизацията на мислата и да ни връща към първобитни времена - нооу по-назат от нашенските си ни тръдицйй, кадето слетствието е истенската си причина. дерзай!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ниска образователна култура

    30 Sep 2023 10:33ч.

    Мангалски простотии не ни се четат. Учи езика на словото, тъпак!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БъгъИИ

    30 Sep 2023 14:27ч.

    мчи, уткъде да знам, че си расис, бе бате, ьЪ? ми, кажи си, бе! затуй е словото на езикъ - да съ съобштиш. а езикъ на твоету си слово е за друго - да съ изубличишъ. ма, койго е еня! анадъмо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Окъм

    30 Sep 2023 11:18ч.

    Много добре изведена мисъл, хареса ми! Има над какво да разсъждаваш, благодаря.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лектор с бръснач

    30 Sep 2023 12:49ч.

    Барем два или три дена внимателно си ме слушал, види се.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Симеон

    02 Окт 2023 20:22ч.

    Много интелигентен и умен мъж ! Следя с интерес каналът му в You Tube. Избира прекрасни събеседници. С млади хора като него България не е изгубена!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Даам

    30 Sep 2023 11:38ч.

    Умно, талантливо, търсещо себе си и другите момче! Младежът поставя екзистенциални въпроси, защото осъзнава, че това вътрешно противопоставяне на бг народ води тихо към собствено самоунищожение. Народопсихология, какво да се прави! Българинът никога е нямал собствена идеология, нито национална доктрина за обединение! Никога! Кланенето на Изток и на Запад само потвърждава това! Българинът е еретик, но не и безбожник! Това, че позволихме освен Бог да издигаме в култ други богове просто ни унищожава като народ! Твърде сериозни въпроси задаваш младежо, за да намериш отговор, а всичко е толкова просто: Води се хилядолетна война между Доброто и Злото и така ще бъде, докато го има нашият свят. Сигурно е, че тази борба ще продължи и след това! Важното е всеки от нас да осъзнае на чия страна стои?:)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мара канибала

    30 Sep 2023 11:56ч.

    Хахаахаха, това с намесването на дежурното клише "еретик" за кой ли път много ни допадна... прочетох статийката и в порталчето; разбира се, че и там присъства (както с другото дежурно квазифилософско клише "дуализъм") и около него се строи теза. Няма как, иначе идеологизменето не върви...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ким Чен Ун

    30 Sep 2023 12:29ч.

    Запада засега няма алтернатива, бе момче. И пази боже някоя негова алтернатива да го замести

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 30 Sep 2023 12:29ч. Запада засега няма алтернатива, бе момче. И пази боже някоя негова алтернатива да го замести

    30 Sep 2023 13:59ч.

    Слава Богу Западът винаги е имал алтернатива и тя се нарича Православие!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Човешките представи не отменят фактите

    30 Sep 2023 12:30ч.

    и това е тяхната слабост, затова ако желанието на човека е да усили някаква своя представа, той неизбежно игнорира едни и преувеличава значението на други факти. В делничния си живот той рядко може да си позволи този лукс, защото фактите го заобикалят най-непосредствено и всяка погрешна оценка му струва усилия, време, пари, болки, страдания и други съвсем конкретни неща. За да ги избегне това , той ще-не ще се принуждава да мисли рационално и да не вярва лесно нито на външно влияние, нито на собствените си емоции и желания към някаква въображаема цел. За съжаление, такива хора са малко, те още от деца имат творчески поглед към живота си, който по-късно реализират в собствени проекти. Повечето хора са несериозни към всичко, включително себе си и живота си, който възприемат като начин да получат удоволствия и забавления, за които им се налага да работят и положат някакви усилия, следвайки зададен от другите шаблон, който се подкрепя от идеология и/или религия на социалната група която са включени. Така си спестяват "излишни" според тях мислене и тревоги, поне до момента в който се появят факти, които ги изискват и налагат. Само че за това е нужно солидно образование на което да се стъпи, нови навици на мислене и учение, и най-вече нов поглед върху себе си и света, който винаги означава нова оценка на фактите. Така човешкият живот вечно се върти около оста на постоянното отчитане на фактите чрез създадени за целта представи от една страна и от друга страна на желанията, породени от вътрешни нужди или наложени отвън. Това въртене формира един информационен шум от какви ли не думи и емоции, трагедии и комедии, етикети към околните от всякакъв характер и прочие, и прочие. Той е пречка към разбирането на породилата го ос на фактите, представите и желанията у хората.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на мама ти отмяната

    30 Sep 2023 12:38ч.

    Човешките представи не отменят фактите, но в същото време и фактите не отменят човешките представи. Нещо извън нас безспорно ни въздейства, но то няма как да стигне до нас в разбираем вид без представи. Тая теория за базовостта на факта пред представата я заеви, не издържа на критиката на разума... Нито едно значение спрямо емпиричен ред в света не убягва на субекта, защото именно означаването на факти е дело на означаващия. Казано иначе: факти извън нечие засвидетелстване, не съществуват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съществуват все пак наполеоновци

    30 Sep 2023 12:52ч.

    в едни специализирани заведения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нормативист (според доминиращите си представи за фактите)

    30 Sep 2023 13:04ч.

    Не сме чели Фуко, както се види. Ами да намерим време да му прочетем книгите... Ала първом да изгоним милюционерските бръмбари от главата... и не само от там... Барем му прегледай заглавията на книгите, понякога това е достатъчно да те накара да се засрамиш, ако и да е налице априорен проблем с недоочовечването...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чели

    30 Sep 2023 17:43ч.

    сме го дъртия педфил. Няма нито една оригинална идея. Субективността на разума я плагиатства от Кант и Хайдегер, концепцията за волята е вулгарна интерпретация на Ницше. Не си губи времето с Фуко, освен ако си толкова зле, че не можеш да се разходиш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • явно четете без разбиране и адекватно усвояване на прочетеното

    30 Sep 2023 17:52ч.

    Разумът не е субективен, а субектен (с оглед на саморефлексията), доколкото като чиста (трансцендентална) способност задава правилата и условията за метафизическо разделение в света на субект и обект, а те са общовалидни и необходими, а не локализирани в емпиричен индивид. Хайдегер не използва в екзистенциалната си феноменология понятие за субект. Препратих те към Фуко, защото не си наясно с механизмите за изобретяване на норма, надзор и наказание. Всичките тези механизми се подчиняват на представното мислене, а не на някакви въобразени "чисти факти" извън мисленето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никъде не е ставало дума за "чисти факти" извън мисленето

    30 Sep 2023 19:40ч.

    и въобразяването им е изцяло ваше. Щом използуваме език за комуникиране и думата "факт", тя не може да означава друго освен мисловен обект. Само че това с нищо не променя възможността за верифициране на този обект с външната среда, така че резултатът от нея да определи дали все още ще го наричаме "факт" или не. Щом ви забавляват такива тривиалности, едва ли сте стигнал до смисъла на текста, а аз нямам време за губене.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мислимостта на факт е конструкт откъм когнитивната способност и това е необорима очевидност, стига на сме се научили да мислим правилно, т.е. рефлексивно

    30 Sep 2023 21:05ч.

    Самата дума подсказва себе си. "Факт" означава поемане на мисловен обект в- акт-а на мисленето откъм субект. Тоест, етимологията е необорима: няма факт без интерпретиращ го субект - фактът бива издействан в представата за себе си. А субектът конкретно и непосредствено разполага и работи с представите си, и фактите на свой ред са тяхна производна в материята на опита.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Що е "Субективен идеализъм" от Уикипедията

    30 Sep 2023 22:00ч.

    "Субективен идеализъм или емпиричен идеализъм е монистичната метафизична доктрина, според която само мисълта и мисловното начало съществуват. Той налага и е често асоцииран с „не-материализма“ – доктрината, според която материалните неща не съществуват. Субективният идеализъм отхвърля дуализма, неутралния монизъм и материализма. Той е диаметрално противоположен на елиминативния материализъм – доктрината, според която само материалните неща съществуват, а менталните – не. Субективният идеализъм е синтез на феноменализъм или емпиризъм, който придава специален статут на непосредствено възприетото, което, от своя страна, придава специален статут на мисловното. Идеализмът отрича познаваемостта или съществуването на не-менталното, докато феноменализмът служи да ограничи мисловното до емпиричното. Следоватено субективният идеализъм идентифицира менталната реалност със света на обикновеня опит вместо да се позовава на неделимостта дух-свят на пантеизма или абсолютния идеализъм. Субективният идеализъм е субективен не защото отрича съществуването на обективна реалност, а защото твърди, че възприемането на тази реалност е изцяло зависимо от субекта. "

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • обективната реалност не отрича нито субекта, нито субективните му трактовки за реалност

    01 Окт 2023 8:17ч.

    Първо, по сериозни философски въпроси не се чете източник като уикипедия-та, защото пред професионалисти ставаш смешен. Пълни глупости са това, което си преписал - явно е писано от лаик, не от специалист. И второ, да допуснем, че субективният идеализъм е "грешната философия". Но как да отменим субекта и неговия непосредствен свят, с директива отвън ли? Това е идеология, не философия. Трябва да се гледа конкретно и да се мисли недогматично, а досега не съм срещал нито един материалист, който да гледа и мисли така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Субективният идеализъм е субективен

    01 Окт 2023 12:27ч.

    не защото отрича съществуването на обективна реалност, а защото твърди, че възприемането на тази реалност е изцяло зависимо от субекта. " Кой го е писал не е важно, важно е че отразява точно вашата гледна точка. За съжаление, пътят от нея до Наполеон или солипсизма не е дълъг и не малко специалисти са го минали.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • солипсизмът съвпада с чистия реализъм при едно задълбочено ниво на рефлексията, но достигането до това ниво е труден път, затова и си предпочитате невежествените изказвания, игнориращи субекта

    01 Окт 2023 15:21ч.

    А от кого да е зависимо едно възприемане на обективна реалност, освен от субекта? Може ли материя да възприема? Възприятието е идеална познавателна способност и то принадлежи на субекта, не на обективната действителност. Четете, учете, попълвайте знанията си, с лаизъм тия работи не стават.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Горките специалисти по солипсизъм

    01 Окт 2023 17:07ч.

    за които хем "Възприятието е идеална познавателна способност и то принадлежи на субекта, не на обективната действителност", хем съветват "Четете, учете, попълвайте знанията си, с лаизъм тия работи не стават." Какво да четем, освен книги написани от други субекти, повечето от които отдавна не са живи? Информацията от тях да не би идва от нашето възприятие? Езикът на който са написани, да не би да е наше субективно творение? Въобще субективния идеализъм е толкова абсурден, че още от древността е останал в сянка и вместо него се е разглеждал обективния идеализъм, на Платон например, където чрез обективното съществуване на идеите се обяснява общността на познанието у хората. Сега има много повече информация относно процеса на познанието, тя разбира се е материална, но е убедителна. Например децата тип "маугли" отгледани от животни, ако след началните няколко години бъдат взети при хората, те вече не могат да се научат нито да говорят, нито дори да разбират човешката реч, нито дори да ходят на два крака. Какво се е случили с тяхното осъзнаване като субекти? Явно и божествения свят с идеите на Платон не помага, ако ги няма първите седем години с човешко възпитание, което е чисто обективно спрямо съзнанието на детето. Впрочем Платон много добре е знаел това, затова се е занимавал само с образование, но е дал идеи и за отиване по-далече от човешкото познание, чрез алегорията за пещерата. Будизмът още тогава е бил най-напред, защото е приел умът (съзнанието) за шесто сетиво, което може да се включи към външно и обективно съществуващо информационно поле, по един или друг начин. Ако дадем чисто материален пример, около нас има обективно съществуващо информационно поле на различни честоти, но ни трябва приемник, например радио, телевизионен, телефонен, интернетен и т.н., за да можем да се включим към него, включително и да предаваме информация в него, както правим сега ние. Субективният идеализъм има една силна страна и тя е, че той е необорим за субекта попаднал под негово влияние, Ленин е обяснил това, наред с други автори, защото е ясно че субектът може да отрече обективността на всичко или избрана част от него, както и да приеме своята доминация над всяка информация която не му харесва, като например че не е Наполеон.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • няма нищо страшно в солипсизма, ако се разбира ясно, че няма как светоносното да бъде световно, както и соларното - солидно

    01 Окт 2023 18:35ч.

    Информацията не е знание - тя се отнася към овеществените аспекти на знанието и представлява недознание. Липсва й качествен компонент, при нея преобладават количествата и статистиките. Будизмът е феноменализъм, от определена гледна точка пък феноменализмът е философия на съзнанието, а една философия на съзнанието, ако не използва изцяло заемки от физиологичния терминологичен език, си е субективен идеализъм. Но самият термин "субективен идеализъм" и на мен не ми харесва, защото е прекалено "отсамен", признаващ само позитивното и емпиричното на съществуващото. Има си субект, има си и свят; всеки възможен достъп до разбираема картина на света става през субекта. В този смисъл субектът не е световна, а светоносна структура( и не емпирична, а ейдетична. Ако искате да схването какво следва от саморефлексията на знанието и сте ангажиран да съхраните коректен философски терминологичен език, няма как да игнорирате конкретността и непосредствеността на идеалното, тъй като противното би означавало да описвате световните съдържания само предметно, без оглед на формата, която ги описва. Материята на опита не е всичко. Опитът си има и форма и тази форма е субектът. С което обективно съществуващото не се отрича, но просто се признава, че формата на неговото представяне е субектна и идеална. на свой ред субективното е категория, свързана с определена представа за нередуциран рефлексивно, отчужден, обективиран, емпиризиран, ендогенен субект. Ала субектът на философска рефлексия е само един и само екзогенен. В епистемологична ситуация обектът е само един и представлява форматираното кохерентно цяло на явяващия се в единството на смисъла свят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Езикът на който са написани, да не би да е наше субективно творение? "

    01 Окт 2023 18:44ч.

    Защо трябва да е творение, и защо обезателно ако е творение, трябва да е обективно? Езикът може да бъде разглеждан като чист феномен, без оглед на произход - и тогава той изразява вокалната страна на формата на осмисляне на опита под формата на наративно говорене. Не е задължително да го обвързваме с позитивистични теории за произход, още повече че няма как да установите произход извън езиковите обяснения, а противното би означавало да изпаднете в неразрешим парадокс. Езикът е уникален с това, че е едновременно тяло и телос на присъствието, с което не отменяме субект-обектната структура на изказа, а напротив - я предпоставяме епистемологично като всеобща матрица на всяко възможно идеално означаване и разбиране на биващото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • материализмът е противопоказен на освобождаването от илюзионизма

    01 Окт 2023 19:15ч.

    Цялото философско безсмислие на материализма се основава на възглупавичката презумпция, че съществува еднозначност и едва ли не абсолютност на истината извън начините на нейното логическо и езиково представяне откъм субекта. Ала субектът е структура, която не присъства върху полето на различения (предметен) опит - и всъщност субектът е структура, която единствена не се опредметява докрай. Именно на субекта принадлежи свободната и отговорна инициатива да се разграничи от биващото и да се окаже противоположен на всичко световно явимо в неговата цялост. Ако не би имало субект, не би имало и явяващ се като единен в многообразието си свят, който бива означаван. И няма такъв случай, при който светът да се изплъзва на означаването си откъм субект, което пък на свой ред идва да каже, че няма истина, която да се изплъзва на своето дискретно субектно представяне в езиков (осветяващ света) наратив. Но тук ясно трябва да забележите разликата между субектно и субективно: субектното представяне е всякога актуално по модалност, докато субективният съучастнически визионизъм спрямо някакъв световен ред, поет извътре на този ред, не представлява чиста епистемологична структура, а форма на ангажиращо социокултурно обговаряне; и тази форма няма как да бъде критико-философска, а по същество всякога вече предоставя идеологичност на изказването. В това отношение субективизмът е като материализма - и двете направления са еднакво идеологични, само че като противоположни. Истинската - контрарна - противоположност обаче не е между емпиричния субект (който е самоотчужден) и обективната реалност, а между субекта и света. Радикалното свойство на субекта не е да бъде същото (idem) откъм света, ада е преди всичко сАмото (ipse) в качеството си на граница на света, негова форма. И, разбира се, откритието на тази очевидно соларна структура на самост, е типично философско, а не идеологическо откритие. И в този смисъл, ужасът, който изпитва всеки възможен идеологично обезпечаван материализъм от солипсизма, е разбираем за оня, който умее да вижда дълбоко догматичните/безкритични корени на материализма. Материализмът като естественически реализъм, както напълно справедливо отбелязва Кант, никога не е имал сериозна (саморефлексивна) философска база - той всякога е излизал с претенции за сляпо фактологично доверие (откъм изпадащата в прелест естествената нагласа), а не за разум. Ала философия не се прави с разсъдък, а именно с разум.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Езикът се променя, субективен умнико

    03 Окт 2023 14:23ч.

    и то по съвсем обикновени и обективни причини. Признавам пак, че със субективния идеализъм си заел амбразура с която никой не може да се пребори, защото е прекалено тясна за да побере повече от твоя величайши субект. Напомняй си това, за да не ти стане скучно, но аз повече време не мога да отделя и в бъдеще въобще няма да отделям. Жив и най-вече здрав бъди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • благодаря, че няма да споря с лаици, защото е безсмислено

    03 Окт 2023 18:19ч.

    Субектът не изхожда от принадлежност, а от себе си. То е като разликата между лично и притежателно местоимение. Материализмът не напуска притежателното местоимение на вещите, докато субектът винаги си остава в личното, в качеството си на техен притежател. Но, съдейки по поста ти, ти пак не си направил разликата между субективно и субектно. Субектното, като саморефлексивно, е всякога над дихотомията обективно-субективно, която си остава винаги емпирична или техническа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чудесни размисли!

    30 Sep 2023 12:36ч.

    Много се радвам на Мартин Петрушев, в текстовете има философия, политика и народопсихология. Давате шанс на неговите питания до стигат до останалите, благодря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Европейската украинска мечта!

    30 Sep 2023 13:10ч.

    Младежът тук цитира един професор на Посткомунизма, определено яхнал вълната на улталибералната пропаганда. Такава погнуса от това, което е писал, а уж е божи човек, изпитах, че се отказах да чета за тумора на Земята. Омерзение и прост въпрос: Как подобни "божи" хора ги носи Земята?! Предполагам, че това е провокирало написването на подобна статия. Не се кахъри, момче! Историята ни вече познава подобни утайки! И него ще го отнесе течението на историята! Ти си надеждата на този народ! Успех!:)))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Калин Янакиев

    30 Sep 2023 17:15ч.

    е един от ония посттоталитарни шамани, които по абсолютно същия начин, както неговите предходници от времето на социализма, славослови настоящата власт до степен, която никой не е изисквал от него. Спомням си уважавани от мен личности преди "промяната" да твърдят, че всичко, до което сме достигнали е само благодарение на новата власт (комунистите) и водещата роля на партията. За съжаление влизането в ролята на "по-голям католик от папата", никога не е било символ на изключителни права или познания. Точно такива "мъдреци", първи отиват на бунището. Мисля, че си струва да се прочете "Русия: вековната "язва" на света", за да се убедим, че клишетата на професора, всъщност са паднали до нивото на Ака-Денков и ПростоКиро. Вече дори не съм сигурен дали те цитират неговите "мъдрости" или той тяхните. Или просто всички се самоцитират до безкрай. Линк: https://kultura.bg/web/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%8f%d0%b7%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%b0/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чезаре Ламброзо

    30 Sep 2023 13:59ч.

    Добър материал за размисъл. А, онзи манияк трябва наистина да се лекува, щото както е тръгнало, като нищо може да го видим, ако не като премиер-министър, поне като министър на културата, или като шеф на министерството на истината. Тогава нещата ще станат неконтролируеми. Тогава може да видим първото аутодафе на площад Славейков, нощни шествия с факли и разбити порти на църкви и храмове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не се кахъри, момче! Историята ни вече познава подобни утайки! И него ще го отнесе течението на историята!

    30 Sep 2023 14:02ч.

    Точното определение за Янакиева подобни е утайка?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хаха!

    30 Sep 2023 16:50ч.

    Всяко друго определение, използвано за този посткомунистически професор, ще означава уподобяване с него! А не си струва!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ghost

    30 Sep 2023 19:58ч.

    Янакиев е културолог. Като чуя култура и се хващам за кобура, както казал нацито Гьоринг. Още повече че има каста чалгаджии, които се прехранват от громенето на чалгара(което си е култура, дори и суб).Шамани. В миналото са били с алтернативна мен там мост, инвалиди виждащи Боговете(след съответните стимуланти,билкови, гъбени,дим в пещерата ако не са чалнати изначало, или артисти, намерили начин да се скатаят при жените, вместо да ги стъпче мамута в опита да го разфасоват(ако го намерят)) Янакиев и автора са пример на конкуриращи се шамани, чиято полезност се изчерпва с опит да обяснят света на утилитаристите, заети с прозата-да си платя сметките, да изуча децата, ако може да отида на почивка и през седмицата да посрещна гостите...поразително е как ,ако не от Неандерталеца, то поне от Кроманьонеца не сме мръднали социално и на метър, при условие че технически изпратихме хора в Космоса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    30 Sep 2023 20:52ч.

    Много добри и реални разсъждения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ghost

    30 Sep 2023 21:07ч.

    Ще ги купиш ли на кило или литър?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ghost

    30 Sep 2023 21:08ч.

    Да знам да ти ги пусна на конвейр на метър.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В края на праищата

    01 Окт 2023 8:54ч.

    човекът излага/представя едно мнение, една позиция. Не е толкова за осъждане. Нали всички търсим истината. За това помагат диалозите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бурятмонгол

    01 Окт 2023 19:00ч.

    Темата е значима, авторът е грамотен и с читав ум, текстът си заслужава публикуването.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • русский "освободитель"

    01 Окт 2023 22:29ч.

    когато измислиха в Рашистка Фашагия такива понятия като "соросоид", "либераст", "сатанист" и т.н, не съществуваха понятия като "ватенка" и "путиноид". Третият закон на Нютон(ако сила се приложи в някаква точка, там възниква в обратна посока реакция със същата величина). Чудя се какво ли ще възникне след такива шоута като този "отряд на Путин"-след 4:00 минута) https://www.youtube.com/watch?v=GMoVu77RGXk&t=376s

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ми не заплесвайте се

    02 Окт 2023 19:38ч.

    Ами не се заплесвайте по идеологии бе хора, били те либерална,комунистическа, фашистка/нацистка... Всяка идеология индоктринира,манипулира и стеснява хорозонта. Християнството е качествен скок за човешката цивилизация затова е нова ера в развитието. Над 2000 години Велзевул/и,демони , лицемери и рогати го атакуват,ерозират и дезавуират но трудно ще измислят по съвършени морални правила от християнските.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много ги суче нещата

    03 Окт 2023 20:39ч.

    Загазили сме яко и нямаме време за чоплене в носа и разтягане на ластици.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи