ГРА(НТовото)жданското общество в България!

Автор: Владислав Наков, Фейсбук

Националният бит и мироглед в много отношения определят характеристиките на политическата и социална структура на една държава. А историята и политическа й култура определят различно отношение към понятието "гражданско общество". Ето защо в рамките на англосаксонския светоглед наличието на гражданско общество има първостепенен характер, осигуряващ защитата на правата на човека и функционирането на държавата. Не е изненадващо, че мнозина в САЩ смятат, че изобщо няма нужда от централно правителство, и че повечето области на живота трябва да се управляват от частния сектор.

В много страни и култури обаче, включително и в България, пълната защита на живота и правата на човека, защитата и развитието на страната е по-скоро свързано с идеите за силна централизирана държава, а структурите на гражданското общество, исторически, често са оставали на втори план. Този факт до голяма степен определя различно отношение към държавата, почти противоположно на силната англосаксонска идеология за "защита правата на личността от държавната власт“. 

Традиционно се смята, че понятието "гражданско общество" обхваща социално-икономическите отношения в обществото, отношенията в областта на културата, духовния живот и се реализира под формата на набор от различни недържавни институции и самоорганизиращи се групи, способни да организират и лидират отговорни, колективни действия в защита на обществено значими интереси в рамките на установените правила.

В България обаче, особеностите на процеса на формиране на т.н. гражданско общество, но и разбирането на самия термин, е едностранчиво и често противоречи на самата същност на тази концепция. 

Пример за изкривено разбиране за функционирането на гражданското общество е искреното убеждение на редица известни нпо-активисти, че основната задача на гражданското общество е тоталното противопоставяне на националната държава и власт. Тази теза се допълва и от стремежа към приватизиране на самите понятия „гражданско общество” и „неправителствен сектор”, а заедно с липсата на практика и желание за хармонизиране на интересите се налагат и опитите за пълен контрол върху определни сектори.

Друг фрапиращ пример за нeработещото "гражданско общество“ в България е робуването на схващането за единствената и правилна структура на гражданското общество за всички държави – независимо от политическата култура, традициите на страната, потребностите и стремежите на хората, които пораждат самото гражданско общество. Убеждението, че единствената възможна правилна форма на гражданско и демократично общество е американската, е широко разпространено не само в средите на активистите, но е характерно и за редица представители на българската експертна общност.

Най-голям проблем обаче, според мен, си остава появата на една купчина образувания, носещи външно формата на т.н. „гражданско общество“ без изобщо да изпълняват функциите му. За да бъде полезно и пълноценно то, е необходимо да съществува механизъм за саморегулиране, чрез който най-авторитетните и влиятелни обществени организации стават тези, които допринасят най-много за задоволяване на нуждите на определена група или обществото като цяло. Такива организации би трябвало да получават повече финансова помощ и дарения, в сравнение с други, да имат повече кредибилитет, да бъдат по-търсени от държавните органи и политици и да привличат повече внимание от страна на медиите. 

Какво обаче се случва в България? 

Поради липсата на такъв механизъм на преден план излизат такива обществени декоративни формирования, които реално задоволяват нуждите на значително по-малки групи хора от декларираните или на корпоративни интереси. И така, една огромна група подобни декорации се формира в резултат на засилената чуждестранна финансова, организационна и морална подкрепа. (Декларираната цел на тази подкрепа беше нуждата от бързо формиране на гражданско общество в България със структури, идентични на западните, през 90-те и началото на новия век.)

В доста случаи обаче, щедрото западно финансиране са превръща в начин за забогатяване на лидерите на тези организации или те се използват за цели, много различни от предварително обявените. В същото време, именно това обилно западно финансиране доведе до появата една цяла нова класа хора, които професионално се специализират в получаването на западни грантове в различни области. Не малко от тези хора третират обществената дейност като бизнес и нямат ясни ценностни позиции, свързани пряко с конкретна обществена дейност или бързо се нагласят спрямо изискванията на грантовите потоци. 

В резултат на това финансиране се появи цял спектър от обществени организации, убедени в предимството на западната структура на гражданското общество за всички, независимо от политическата култура и традиции на България. Aко целите на тези организации съответстват както на българската, така и на западната политическа култура и изискванията на обществото, тогава дейността им е полезна. Нещо повече, съществуването на обществени структури в една държава, изразяващи позицията на онази група от населението, която предпочита традициите и ценностите на друга повече от собствената си, не е нещо ново и е част от демократично общество.

Ако обаче тези структури разчитат на щедра помощ от други държави (финансова, организационна, административна, дипломатическа), естественият ход на развитие на гражданското общество се изкривява. С тази допълнителна подкрепа, а често и само благодарение на нея, тези социални и политически структури заемат значително по-голямо място в общественото пространство и информационното поле, отколкото е тяхната реална тежест. С активната помощ на някои медии и общопрактикуващи анализатори и експерти, които биват финансирани по същите канали, се създават затворен кръг за влияние, който е в състояние да създаде погрешен или поръчан наратив за дневния ред на обществото. Това от своя страна резултира в деформиране на структура на гражданското общество, която не кореспондира с реалните нужди и нагласи на българските граждани. 

Така подобни структури незаслужено претендират да изразяват мнението на цялото общество, приватизират понятието "гражданско общество”, в резултат на което, този вид изолация от реалните интереси на гражданите на собствената им държава води до факта, че те престават да задоволяват не само българските, но и западните етични норми и ценности.