- 10 Sep 2020
- 19
- 1
Може ли службите за сигурност да се разглеждат като пречка пред свободата на словото? Въпросът беше поставен пред съда от компанията Google и отговорът ще породи прецедент с глобални последици. Досега службите за сигурност по света се смятаха за свещена крава - все обвити в тайнственост и гарантирана непрозрачност. Смята се, че ако проговорят открито за себе си, ще се наруши самия смисъл на тяхното съществуване. Те са нещо като СССР преди перестройката и гласността.
<p>Добре, нека е така. Но какво да правим с цивилния свят, който е принуден да сътрудничи на службите? Например, като случая с Google, Apple, Facebook или Yahoo, които твърдят, че службите са ги принуждавали да подпишат клауза за секретност, и то точно по въпроси, които самите компании не биха засекретили по собствено усмотрение.</p>
<p>Колкото повече напредват технологиите, толкова повече става ясно, че службите не могат да оцелеят без сътрудничеството на IT компаниите. Самите компании обаче са основани на точно обратните принципи - тези за максимална прозрачност.</p>
<p>На тази философия се осланя последният съдебен иск, внесен от компанията Google. Съдът е помолен да прецени дали наистина Google е длъжен да си мълчи за всичко, което американските служби за сигурност са искали от компанията.</p>
<p>Скандалът избухна в началото на юни, когато британският вестник "Гардиън" публикува свое разследване за това, че Националната агенция за сигурност (НАС) има достъп до сървърите на 9 от най-големите IT компании, Google включително.</p>
<p>В отговор от Google заявиха, че това не е вярно и се обърнаха към властите със следната забележителна молба: да разрешат на Google да публикува писмата, които компанията е получавала от НСА. Преди да получат отговор обаче те отнесоха въпроса и към съда, като го формулираха по друг начин: отправените към нас изисквания да държим в тайна кореспонденцията си нарушава нашето право на свобода на словото по Първата поправка към конституцията на САЩ.</p>
<p>Този въпрос досега не е бил задаван, поне не в този контекст. За първи път частна компания се обръща към Съда на външното разузнаване, за да попита как се съотнася правото й на свобода на словото и задължението й да не издава кореспонденцията си с органи на държавната власт, подвластни на секретността.</p>
<p>Въпросът отива и по-далеч, доколкото на карта е поставена репутацията на частни компании. В момента ги обвиняват, че те са "допуснали" държавата до сървърите си, като с това са предоставили достъп до личните данни на стотици милиони потребители. Единственият начин компаниите да се защитят е да покажат, че не са го правили или че са го прпавили, но под натиск от страна на държавата. Само че и двете възможности се доказват от кореспонденцията с властите, която е априори засекретена от самите власти, дори и да е водена с частна компания.</p>
