Държавните ценни книжа (ДЦК) са инструмент на всяко правителство да покрива временния недостиг на средства през финансовата година, тъй като приходите и разходите не са равномерно разпределени през месеците. Затова и всяко правителство, и в частност финансово министерство, още при прогнозиране на бюджета за следващата година изготвя и график за аукционите на ДЦК през годината, както и номиналната стойност, матуритета на емисиите на книжата, съобразно краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза за бюджетите на държавата, икономическото й развитие, управленската стратегия и съотношението дълг спрямо БВП. Когато ръководството на финансовото министерство е адекватно, съответно и всички горепосочени условия са изпълнени, рискът върху публичните финанси и благосъстоянието на гражданите е минимизиран.
За съжаление това не може да се каже за сегашното ръководство на Министерството на финансите и в частност за неговия министър Симеон Дянков. От няколко месеца се наблюдава една странна и рискова за държавата и обществото игра с дълга, която нормално остава извън полезрението на обществеността. Именно тази игра обаче е мястото, от което министър Дянков постоянно намира едни „скрити” и „тайни” пари, за да потушава несекващите заплахи за протести от най-различни съсловия.<br /><br />В действителност всички тези средства се появяват обикновено след поредния аукцион на ДЦК, обявен от финансовото министерство. В нормална ситуация това нямаше да изглежда странно, предвид че тези емисии са предвидени точно за такива моменти. В конкретния случай обаче става дума за поредица от аукциони на ДЦК, по време на които първоначалният размер на емисията се увеличава от Министерството на финансите неколкократно и се задоволяват възможно най-голямо количество поръчки. Все пак, ако това действие беше еднократно, нямаше да подлежи на какъвто и да е коментар. <br /><br />Тези промени на първоначалните номинални стойности на емисиите на ДЦК обаче вече са се превърнали в рецидив и илюстрират разбирането на финансовото министерство, че това е единствен начин за намиране на средства за бюджета. Фактите са следните: Само за периода май – септември, при първоначално обявен общ номинал от 230 млн. лв., финансовото министерство продава ДЦК на обща стойност 843,8 млн. лв. Това е четирикратно увеличение на първоначално заложеното и говори за сериозен проблем в приходната част на бюджета, както и за липса на каквото и да е прогнозиране при управлението на бюджета. Най-драстичният пример е 7-кратното увеличение на 15-годишната емисия ДЦК от края на септември, след която изведнъж министър Дянков „откри” едни пари за здравеопазването.<br /><br />Интересен факт, на който задължително трябва да се обърне внимание, е и тълкуването на тези сделки от страна на финансовото министерство. Според Дянков големият интерес към емисиите ДЦК и увеличаването на същите по време на аукциона говори единствено и само за огромното доверие от страна на банките, пенсионните фондове и портфейлните инвеститори към правителството. За съжаление обаче това презаписване и огромен интерес говорят, че българската икономика не просто има сериозен проблем, а направо не работи. Капиталите, с които разполагат банките, не могат да бъдат инвестирани другаде с цел доходност поради съсипания капиталов пазар, ниското ниво на кредитиране на фирмите и нежеланието на гражданите да искат потребителски кредити. <br /><br />Фактите говорят, че бизнесът е затормозен от липсата на разплащане с него, генерираната вследствие на това огромна междуфирмена задлъжнялост и липса на предвидимост на икономическата ситуация. Гражданите пък са принудени да ограничават потреблението си заради непоследователността в говоренето на управляващите и по-специално на финансовия министър.<br /><br />Приказките на Дянков за това, че България има най-ниското съотношение дълг/БВП, въпреки че са верни, не са успокояващи, защото вместо това добро съотношение да бъде запазено или поне с малко променено, то нараства с огромни темпове. Вместо да се търсят вътрешните резерви, каквито могат да бъдат намерени в повишаване на ефективността на приходните агенции в частта събираемост за набиране на липсващите средства, се следва най-елементарната логика на увеличаване на дълга.<br /><br />До края на годината са предвидени аукциони за ДЦК за обща номинална стойност от 200 млн. лв. плюс още една 15-годишна емисия ДЦК. Ако се следва досегашната логика на действие на финансовото министерство, това означава, че то ще набере поне още 1 млрд. лв. държавен дълг. Този милиард ще отиде за плащане на сметката за проваления бюджет за 2010 г. и за последвалата актуализация, която също беше провалена заради некомпетентността на Дянков при управлението на финансите. При адекватно икономическо мислене и работеща пазарна икономика този един милиард даже и в криза, би влязъл в бизнеса под формата на кредити, би създал нови работни места и би увеличил потреблението през следващата година.<br /><br />Не трябва да се забравя, че дългът на държавата ще се плаща от всички граждани, даже и в годините, когато Дянков вече няма да бъде министър. Единствените последици, които могат да се очакват от така нареченото управление на бюджета в този му вид, са повишаване на риска на България в очите на инвеститорите, отлив на капитали, което се случва и в момента, и нова дългова криза в следващите години. Самият начин на намиране на средства говори за некомпетентност и хазартен подход към публичните финанси, а при всички случаи икономиката ще си отмъсти за този хазарт.