Д-р Риттакертту Калтиала: Смяната на пола при тийнейджъри влошава живота им. Знам това, защото в началото я подкрепях

Автор: Д-р Риттакертту Калтиала, thefp.com 

В моята страна, както и в други, намираме, че няма солидни доказателства в подкрепа на медицинската транзиция на млади хора. Защо американските клинични лекари не обръщат внимание на това?

Д-р Риттакертту Калтиала, на 58 години, е родена и завършила психиатрия във Финландия, главен психиатър в департамента по психиатрия на подрастващи във финландската университетска болница Тампере. Тя лекува пациенти, преподава медицински науки и създава изследвания в областта си, като е публикувала над 230 научни статии.През 2011 г. на д-р

Калтиала е възложена нова отговорност. Тя трябва да контролира създаването на служба за полова идентичност за непълнолетни, което я превръща в един от първите лекари в света, оглавяващи клиника за лечение на млади хора с полов дистрес. Оттогава до днес тя лично е участвала в оценяването на повече от 500 такива юноши.

По-рано тази година „Свободна преса“ публикува разказа на Джейми Рийд, бивш ръководител в транссексуалния център на Вашингтонския университет към детската болница в Сейнт Луис. Тя разказва за нарастващата си тревога от ефекта на лечението, което има за цел да превърне непълнолетни в противоположния пол, както и за нарастващото си убеждение, че лечението вреди на пациентите.

Въпреки че неотдавнашно разследване на „Ню Йорк Таймс“ до голяма степен потвърди разказа на Рийд, много активисти и представители на медиите продължават да отхвърлят твърденията на Рийд, тъй като тя не е лекар.

Д-р Калтиала е. И нейните опасения вероятно ще получат по-голямо внимание в САЩ сега, когато млада жена, която е преминала през медицински преход като тийнейджърка, току-що заведе дело срещу лекарите, които са наблюдавали лечението ѝ, заедно с Американската академия по педиатрия. Според иска, застъпвайки се за транзицията при младежите, Академията по педиатрия е направила „откровено измамни изявления“ относно доказателствата за „радикалния нов модел на лечение, както и за известните опасности и потенциалните странични ефекти на медицинските интервенции, които тя препоръчва“.

Тук д-р Калтиала разказва собствената си история, описвайки нарастващите си притеснения относно лечението, което е одобрила за уязвими пациенти, както и за решението си да говори открито.

Още в началото на обучението си по медицина знаех, че искам да стана психиатър. Реших да специализирам в лечението на юноши, защото бях очарована от процеса на активното изследване на младите хора и търсенето на тяхната роля в света. Възрастният живот на моите пациенти все още е пред тях, така че да помогнеш на млад човек, който е на разрушителен път, може да има голямо значение за неговото бъдеще, подкрепяйки го да намери по-благоприятна посока. И в индивидуалната терапевтична работа има големи награди.

През последните десетина години в моята област се наблюдава драматично развитие. Беше обявен нов протокол, който призовава за социална и медицинска промяна на пола на деца и тийнейджъри, които изпитват полова дисфория – т.е. несъответствие между биологичния си пол и вътрешното си усещане за различен пол.

Това състояние е описано от десетилетия, а 50-те години на миналия век се смятат за началото на съвременната ера на трансджендър медицината. През 20-ти и 21-ви век малък брой предимно възрастни мъже с доживотно полово разстройство са лекувани с естроген и операция, за да им се помогне да живеят като жени. През последните години се появиха нови изследвания за медицинския преход – предимно хормонален – и за това дали той може да се извършва успешно при непълнолетни.

Един от мотивите на медицинските специалисти, които наблюдаваха тези лечения, беше да предпазят младите хора от трудностите, които възрастните мъже изпитваха в опитите си да изглеждат убедително като жени. Най-изявените защитници за преход при младежите бяха група холандски лекари. През 2011 г. те публикуваха революционен документ, в който установяват, че ако младите хора с полова дисфория успеят да избегнат естествения си пубертет, блокирайки го с фармацевтични препарати, последвани от прием на хормони за противоположния пол, те биха могли да започнат да живеят своя транссексуален живот по-рано и по-убедително.

Този документ става известен като „Холандският протокол“. Описаните от холандските лекари пациенти са малък брой млади хора – почти всички са мъже – които от най-раннa възраст настояват, че са момичета. Внимателно подбраните пациенти, с изключение на половото им смущение, били психически здрави и високо функционални. Холандските лекари съобщават, че след ранната интервенция тези млади хора се развиват добре като представители на противоположния пол. Протоколът бързо е приет на международно ниво като златен стандарт за лечение в тази нова област на педиатричната джендър медицина.
Едновременно с това възниква активистко движение, което обявява смяната на пола не само за медицинска процедура, но и за човешко право. Това движение придобива все по-голяма популярност, а дневният ред на активистите доминира в медийното отразяване на тази област. Защитниците на транзицията разбраха също така силата на нововъзникващите технологии на социалните медии. В отговор на всичко това във Финландия Министерството на социалните въпроси и здравеопазването реши да създаде национална програма за педиатричен пол. Задачата беше възложена на две болници, в които вече се помещаваха службите за полова идентичност при възрастни. През 2011 г. моят отдел беше натоварен със задачата да открие тази нова служба, а аз като главен психиатър станах неин ръководител.

Въпреки това имах някои сериозни въпроси относно всичко това. Казваха ни да се намесваме в здрави, функциониращи тела, само въз основа на променливите чувства на млад човек по отношение на пола му. Юношеството е сложен период, в който младите хора укрепват личността си, изследват сексуалните си чувства и стават независими от родителите си. Постигането на идентичност е резултат от успешното развитие на юношеството, а не негова отправна точка.

В нашата болница проведохме голям кръг от дискусии със специалисти по биоетика. Изразих загрижеността си, че смяна на пола би прекъснала и нарушила този решаващ психологически и физиологически етап на развитието. Накрая получихме становище от Националния съвет по здравна етика, в което предпазливо се предлагаше да предприемем тази нова интервенция.

Ние сме държава с население от 5,5 милиона души и национализирана система на здравеопазване и тъй като за смяна на документи за самоличност и пристъпване към операция за смяна на пола се изисква второ мнение, аз лично се срещнах в двете клиники с по-голямата част от пациентите, обмислящи да преминат към друг пол, за да ги прегледам: до момента това са повече от 500 млади хора. Одобрението за преход не беше автоматично. В първите години психиатричното ни отделение даваше съгласие за преход на около половината от насочените. През последните години този брой спадна до около двайсет процента.

Когато услугата започна да функционира през 2011 г., имаше много изненади. Пациентите не само идваха, но и се нароиха. В целия Западен свят броят на децата с полова дисфория растеше главоломно.

Но идващите нямаха нищо общо с описаното от холандците. Очаквахме малък брой момчета, които упорито твърдят, че са момичета. Вместо това, 90% от пациентите ни бяха момичета, предимно на възраст 15-17 години, и вместо високо функционални, огромното мнозинство от тях бяха с тежки психиатрични състояния.Някои от тях идваха от семейства с множество психо-социални проблеми. Повечето от тях имаха предизвикателно ранно детство, белязано от трудности в развитието, като например екстремни изблици на гняв и социална изолация. Много от тях имаха академични проблеми. Обикновено са били обект на тормоз, но най-често не поради пола им. В юношеството са били самотни и затворени. Някои от тях вече не ходеха на училище, а прекарваха цялото си време сами в стаята си. Имаха депресия и тревожност, някои имаха хранителни разстройства, много от тях се самонараняваха, а някои бяха преживели психотични епизоди. Много от тях бяха от аутистичния спектър.

Забележително е, че малцина от тях са изразявали каквато и да е полова дисфория до внезапното ѝ обявяване в юношеска възраст. Сега те идваха при нас, защото на родителите им, обикновено само майки, е било казано от някого от ЛГБТ организация, че половата идентичност е истинският проблем на детето, или пък детето е видяло в интернет нещо за ползите от промяната.

Още през първите няколко години от съществуването на клиниката джендър медицината започна бързо да се политизира. Малцина повдигаха въпроси относно това, което говореха активистите, сред които имаше и медицински специалисти. А те говореха забележителни неща. Те твърдяха, че не само чувството за полово страдание ще изчезне веднага, ако младите хора започнат медицинския преход, но и че всички техни психични проблеми ще бъдат облекчени от тези интервенции. Разбира се, не съществува механизъм, по който високите дози хормони да разрешават проблема с аутизма или някое друго основно психично заболяване.Тъй като описаното от холандците се различаваше толкова драстично от това, което виждах в нашата клиника, си помислих, че може би има нещо необичайно в нашата популация от пациенти. Затова започнах да разговарям за наблюденията си с мрежа от специалисти в Европа. Открих, че всички се занимават със сходни случаи на момичета с множество психиатрични проблеми. Колегите от различните държави също бяха объркани от това. Много от тях споделиха облекчение от това, че опитът им не е уникален.

Но никой не казваше нищо публично. Имаше го усещането за натиск да се осигури предполагаемото чудесно ново лечение. Чувствах у себе си и виждах у другите криза на увереността. Хората престанаха да се доверяват на собствените си наблюдения за случващото се. Започнахме да се съмняваме в образованието си, клиничния си опит и способността си да четем и представяме научни доказателства.

Скоро след като нашата болница започна да предлага хормонална интервенция за такива пациенти, започнахме да виждаме, че чудото, което ни бе обещано, не се случва. Това, което виждахме, беше точно обратното.

Младите хора, които лекувахме, не се развиваха добре. Вместо това, животът им се влошаваше. Помислихме си: Какво е това? Защото в проучванията нямаше и намек, че това може да се случи. Понякога младежите настояваха, че животът им се е подобрил и са по-щастливи. Но като лекар виждах, че се справят по-зле. Те се оттегляха от всички социални дейности. Не създаваха приятелства. Не ходеха на училище. Продължихме да работим в мрежа с колеги от различни страни, които казваха, че виждат същите неща.

Притесних се толкова, че заедно с моите финландски колеги започнахме проучване, за да опишем нашите пациенти. Методично прегледахме досиетата на всички, които се лекуваха в клиниката през първите две години, и описахме колко проблемни бяха те – един от тях беше ням – и колко много се различаваха от холандските пациенти. Например, повече от една четвърт от нашите пациенти бяха от аутистичния спектър. Проучването ни беше публикувано през 2015 г. и смятам, че това беше първата публикация в списание от джендър клиничен терапевт, в която се повдигаха сериозни въпроси относно това ново лечение.

Знаех, че и други хора правят същите наблюдения в своите клиники и се надявах, че статията ми ще предизвика дискусия за нашите опасения – така се коригира медицината. Но нашата сфера, вместо да признае описаните от нас проблеми, се ангажира още повече с разширяването на тези лечения.

През 2007 г. в Бостън, САЩ, беше открита първата американска педиатрична джендър клиника. Петнайсет години по-късно вече имаше повече от 100 такива клиники. С развитието на протоколите в САЩ се поставяха все по-малко ограничения за транзиции. Разследване на „Ройтерс“ установи, че някои американски клиники одобряват хормонално лечение още при първото посещение на непълнолетните. САЩ станаха пионери в нов стандарт за лечение, наречен „грижа за потвърждаване на пола“, който призоваваше лекарите просто да приемат твърдението на детето за неговата транс идентичност и да престанат да бъдат „пазачи“, които изразяват тревоги относно прехода.

Около 2015 г. в допълнение към пациентите с тежки психиатрични заболявания, в клиниката ни започнаха да пристигат нови пациенти. Започнахме да виждаме групи от тийнейджърки, също най-често на възраст 15-17 години, от едни и същи малки градове или дори от едни и същи училища, които разказваха едни и същи житейски истории и едни и същи епизоди от детството си, включително внезапното им осъзнаване, че са транссексуални – въпреки липсата на предишна дисфория. Осъзнахме, че те създават мрежи и обменят информация за това как да говорят с нас. И така, имахме първия си опит със социална зараза, свързана с половата дисфория. Това се случваше и в педиатричните джендър клиники по света и отново доставчиците на здравни услуги не успяваха да говорят.

Разбирах това мълчание. Всички, включително лекари, изследователи, учени и писатели, които изразяваха загриженост за нарастващата власт на джендър активистите и за последиците от медицинския преход на младите хора, бяха подлагани на организирана кампания на очерняне и заплахи за кариерите им.

През 2016 г., след няколко години на нарастваща загриженост относно вредата от прехода върху уязвимите млади пациенти, двете педиатрични джендър служби във Финландия промениха протоколите си. Сега, ако младите хора имаха други, по-спешни проблеми от половата дисфория, на които трябваше да се обърне внимание, ние незабавно насочвахме тези пациенти към по-подходящо лечение, като например психиатрично консултиране, вместо да продължаваме оценката на половата им идентичност.

Срещу този подход имаше голям натиск от страна на активисти, политици и медии. Финландската преса публикува истории на млади хора, недоволни от нашето решение, представяйки ги като жертви на джендър клиники, които ги принуждават да спрат живота си. Във финландско медицинско списание беше публикуван материал, в който се възприемаше гледната точка на недоволните активисти и който беше озаглавен „Защо транссексуалните юноши не получават своите блокери?“.
Но аз бях обучена, че медицинското решение трябва да се основава на медицински доказателства и че медицината трябва постоянно да се коригира. Когато си лекар, който вижда, че нещо не работи, твое задължение е да се организираш, да проведеш изследвания, да информираш колегите си, да информираш голяма аудитория и да спреш да провеждаш това лечение.

Националната здравна система на Финландия ни дава възможност да проучваме настоящите медицински практики и да определяме нови насоки. През 2015 г. аз лично поисках от националния орган, наречен Съвет за избор в здравеопазването (COHERE), да създаде национални насоки за лечение на полова дисфория при непълнолетни. През 2018 г. поднових това искане заедно с колегите си и то беше прието. COHERE възложи систематичен преглед на доказателствата, за да оцени надеждността на настоящата медицинска литература за младежкия преход.

Приблизително по същото време, осем години след откриването на детската джендър клиника, някои предишни пациенти започнаха да се връщат, за да ни кажат, че сега съжаляват за прехода си. Някои от тях, наречени „детранзитери“, пожелаха да се върнат към биологични си пол. Това бяха нов вид пациенти, каквито не трябваше да съществуват. Авторите на холандския протокол твърдят, че процентът на съжалението е незначителен.

Но основата на холандския протокол се разпада. Изследователите показаха, че данните им са имали някои сериозни проблеми и че при проследяването не са успели да включат много от самите хора, които може би са съжалявали за прехода или са променили решението си. Един от пациентите е починал вследствие на операция за генитален преход.
В света на педиатричната джендър медицина често се повтаря статистиката, че само един процент, или по-малко, от младежите, които преминават към друг тип живот, впоследствие се оттеглят от това решение. Проучванията, които твърдят това, също така се основават на пристрастни въпроси, неадекватни извадки и кратки срокове. Смятам, че съжалението е много по-широко разпространено. Например едно ново проучване показва, че близо 30% от пациентите в извадката са престанали да изпълняват предписанието си за хормони в рамките на четири години.

Обикновено са нужни няколко години, за да се усети пълното въздействие на транзицията. Тогава младите хора, които вече са навлезли в зряла възраст, се сблъскват с това какво означава да са стерилни, да имат нарушена сексуална функция, да изпитват големи трудности при намирането на романтични партньори.

Опустошително е да се говори с пациенти, които казват, че са били наивни и заблудени относно това какво ще означава преходът за тях, и които сега смятат, че това е било ужасна грешка. Най-често тези пациенти ми казват, че са били толкова убедени, че трябва да преминат, че са скрили информация или са излъгали в процеса на оценяване.

Продължих да проучвам въпроса и през 2018 г. заедно с колеги публикувах още една статия, която изследва произхода на нарастващия брой млади хора с полова дисфория. Но не намерихме отговори защо това се случва и какво да направим по въпроса. В изследването си отбелязахме един момент, който обикновено се пренебрегва от джендър активистите. Това, че за преобладаващото мнозинство от деца с полова дисфория – около 80% – дисфорията им се разрешава от само себе си, ако бъдат оставени да преминат през естествения пубертет. Често тези деца осъзнават, че са гей.

През юни 2020 г. се случи важно събитие в моята област. Националният медицински орган на Финландия COHERE публикува своите констатации и препоръки относно младежката полова транзиция. В документа се стига до заключението, че проучванията, изтъкващи успеха на модела „утвърждаване на пола“, са пристрастни и ненадеждни – в някои случаи системно.

Авторите пишат: „С оглед на наличните данни смяната на пола на непълнолетни е експериментална практика.“ В доклада се посочва, че младите пациенти, желаещи да променят пола си, трябва да бъдат инструктирани за „реалността на доживотния ангажимент за медицинска терапия, за трайността на ефектите и за възможните физически и психически неблагоприятни последици от лечението“. Докладът предупреждава, че младите хора, чиито мозъци все още съзряват, не са в състояние да оценят правилно „последиците“ от вземането на решения, с които ще трябва да живеят „до края на живота си“. COHERE също така признава опасностите от прилагането на хормонално лечение на млади хора със сериозни психични заболявания. Авторите стигат до заключението, че поради всички тези причини, смяната на пола трябва да се отложи „до навършване на пълнолетие“.

Отне ми доста време, но се почувствах оправдана. За щастие, Финландия не е сама. След подобни прегледи на данните Обединеното кралство и Швеция стигнаха до сходни заключения. И много други страни с национални системи на здравеопазване преоценяват своята „джендър потвърждаваща“ позиция.

Чувствах се все по-задължена към пациентите, медицината и истината да говоря и извън Финландия срещу широко разпространената промяна на пола на малолетни и непълнолетни. Бях особено загрижена за американските медицински дружества, които групово продължават да твърдят, че децата познават своята „автентична“ същност, и че дете, което декларира транссексуална идентичност, трябва да бъде потвърдено и да започне лечение. (През последните години понятието „транссексуална“ идентичност еволюира, като включва все повече млади хора, които казват, че са „небинарни“ – т.е. не чувстват принадлежност към нито един от двата пола – както и други полови вариации.)

От медицинските организации се очаква да надхвърлят политиката в полза на удържане на стандарти, защитаващи пациентите. В САЩ обаче тези групи – включително Американската педиатрична асоциация – са активно враждебни към посланието, на което моите колеги и аз настояваме.

Опитах се да повдигна нарастващата международна загриженост за педиатричната полова транзиция на последната годишна конференция на Американската академия по детска и юношеска психиатрия. Но двата предложени панела бяха отхвърлени от Академията. Това е силно притеснително. Науката не напредва със заглушаване. Лекарите, които отказват да вземат предвид доказателства, представени от критици, подлагат сигурността на пациентите на риск.

Притеснена съм също и от начина, по който клиничните лекари рутинно предупреждават американските родители, че съществува изключително повишен риск от самоубийство, ако застанат на пътя на транзиция на тяхното дете. Всяка смърт на млад човек е трагедия, но внимателното изследване сочи, че самоубийството е много рядко. Нечестно е и крайно неетично да се подлагат родителите на натиск за одобряване на полова медикализация като за целта се преувеличава риска от самоубийство.

Тази година ендокринното общество на Съединените щати поднови подкрепата си за хормоналната джендър транзиция на млади хора. Президентът на Обществото написа писмо до „Уолстрийт джърнъл“, че тази грижа е „животоспасяваща“ и „намалява риска от самоубийство“. Бях съавтор на писмо в отговор, подписано от 20 клинични лекари от 9 страни, които отхвърлят тези твърдения. Написахме, че „Всички систематични прегледи на доказателствата до момента, включително и такъв, публикуван в „Журнал на ендокринното общество“, са открили доказателства, че ползата за менталното здраве от хормонални интервенции при малолетни е с ниска или много ниска степен на сигурност.“

Медицината, за жалост, не е имунизирана срещу опасното групово мислене, което има за резултат увреждане на пациенти. Това, което се случва с дисфоричните деца, ми напомня за манията по възстановяване на паметта от 80-те и 90-те години. По време на този период много обременени жени започнаха да вярват във фалшиви спомени, често подсказани им от техните терапевти, за несъществуващи сексуални посегателства от бащите им или други членове на семействата им. Тези посегателства, казваха терапевтите, обясняват всичко, което не е наред в живота на техните пациентки. Семейства се разпаднаха, а някои хора бяха съдени на основание на измислени твърдения.

Това приключи, когато терапевти, журналисти и адвокати разследваха и разкриха какво се случва.Трябва да се учим от подобни скандали. Защото, подобно на възстановената памет, джендър транзицията излезе от контрол. Когато медицински професионалисти казват, че имат един отговор, който важи за всеки отделен случай, или че имат лечение за всички страдания в живота, това трябва да бъде предупреждение за нас, че нещо много сериозно се е объркало.

Източник: thefp.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

Следвайте "Гласове" в Телеграм