Чърчил не е искал Нюрнберг, а направо разстрел на нацистите

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Британското правителство се е противопоставяло на създаването на извънредни трибунали в края на Втората Световна война, защото е предпочитало друго: разстрел на нацистките лидери и затвор без присъда за останалите. Това е равносметката от данните, разсекретени в петък.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Чърчил е направил това предложение на срещата в Ялта през февруари 1943 г. Надделяло е обаче мнението на Франклин Рузвелт, който е смятал, че американското общество ще иска истински съдебни дела, както и мнението пна Сталин, според когото публичните процеси имат чудесен пропагаден потенциал.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">В крайна сметка британците са се съгласили да проведат процеси за военни престъпления, въпреки опасенията на някои висши правителствени служители, които предполагали, че решението да се съди нацисткото ръководство за водените от него войни, би могло да създаде опасен прецедент. Опасенията са се дължали включително и на това, че делата ще се превърнат в подобие на монтираните процеси срещу високопоставени болшевики, които Сталин води в Москва.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Тогавашната британска представа за това, че съюзниците се опитват да постигнат споразумение за политическия профил на следвоенна Германия, е заложено в дневника на Гай Лидъл, ръководителя на контраразузнаването в <span lang="en-US">MI5. </span><span lang="bg-BG">Този дневник е воден през 40-те и 50-те години под кодовото име &bdquo;Темерут&ldquo;. Впоследствие е пазен в кабинетите на следващите ръководители на </span><span lang="en-US">MI</span><span lang="bg-BG">5. Записките на Лидъл от времето на войната бяха разсекретени през 2005 г., а редактирана версия на следвоенните му бележки са достъпни сега в Националния архив.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Тогава Лидъл е подкрепял плана на Главния прокурор Сър Тиобалд Матю, според когото избрани нацистки лидери е трябвало да бъдат &bdquo;пречукани&ldquo;, вместо да бъдат изправени на съд &ndash; това било &bdquo;най-доброто решение&ldquo;, според &bdquo;изводите, които направила&ldquo; работната комисия.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">На 21 юни 1945 г. Лидъл диктува на секретарката си една бележка в дневника. В нея става дума за това, че в кабинета му са дошли представители на Британската комисия за военни престъпления, на <span lang="en-US">MI6 </span><span lang="bg-BG">и на групата за специални операции. Те търсили доказателства, които да са използваеми в един съдебен процес за военни престъпления.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">&bdquo;Аз лично мисля, че цялата процедура е направо ужасна. Главният прокурор беше препоръчал на комисията по установяване на фактите да стигне до извода, че някои хора трябва да бъдат пречукани, а други да бъдат вкарани в затвора за различни срокове, че това трябва да бъде внесено в Камарата на общините и че всяка военна структура, която попадне на такива хора, трябва да получи правото да ги арестува и да им наложи онова наказание, което е определено за тях. Това беше доста по-ясното предложение, и то нямаше да компрометира закона.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Уинстън бил предложил това в Ялта, но Рузвелт мислел, че американците биха искали съдебен процес. Джо <span lang="bg-BG">[Йосиф Сталин] подкрепил Рузвелт по очевидната причина, че руснаците харесват публичните процеси за пропагандни цели. На мен ми се струва, че ни дърпат надолу към една пародия на правосъдието, която се шири в СССР вече 20 години&ldquo;.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">През юли 1946 г. Лидъл отлита за Нюрнберг заедно със заместник-ръководителя на <span lang="en-US">MI5 </span><span lang="bg-BG">Осуалд Харкър, за да наблюдава делото срещу 21 човека от ръководството на нацистка Германия &ndash; в това число Херман Гьоринг /&ldquo;със значително намаления му обем&ldquo;/ и Алберт Шпеер /&ldquo;може би един от най-адекватните сред обвиняемите&ldquo;/.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Там се затвърждават страховете му от това, че трибуналите няма да са кой знае колко по-добри от монтираните процеси. &bdquo;Човек не може да се освободи от чувството, че нещата, които тези 21 [нацисти] са правили в продължение на 14 години, се прави от руснаците вече 28 години. Това се добавя към лицемернието, с което се води процесът и ме води до извода, който най-много ме плаши: че съдът е един от победителите, който си е направил собствена харта, собствена процедура и собствен правилник, за да се справи с победените&ldquo;.</span></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Днес Нюрнбергският трибунал се смята за ключов елемент в историята на международното правосъдие, тъй като той посочи основата, на която военнопрестъпниците могат да бъдат изправяни на съд. Лидъл обаче е мислел, че не е разумно да се съдят нацистите заради това, че са водили война. &bdquo;Човек не може да се освободи от усещането, ... че се създава опасен прецедент&ldquo;, пише той.</p>