Бюджетната версия на "Промяната" включва съчиняването на 11 милиарда приходи

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Как се получава, че щедрият проектобюджет на „Продължаваме промяната“ излиза с дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт (3.8 млрд. лв. в номинално изражение) и в същото време позволява широко харчене за социални мерки и компенсации за бизнеса, докато консервативният вариант на Министерство на финансите предвижда запазване на сегашната разходна структура на плащанията и дефицитът му е раздут на 6.9% спрямо БВП, което е 11 млрд. лв. в номинално изражение?

Всичко опира до това как планираш базата за събиране на приходи. Според варианта на „Продължваме промяната“, догодина брутният вътрешен продукт ще достигне 180 милиарда лева. Това са 30 милиарда номинално и 20% в процентно отношение повече спрямо заложения брутен вътрешен продукт при актуализирането на тазгодишния бюджет.

Прилагайки пропорцията за събираемост от 36% спрямо допълнителната облагаема маса, "Продължаваме промяната", твърдят, че догодина държавата може да събере с 11 млрд. лв. повече приходи спрямо тази и точно те са ресурс за финансирането на всички обещавани плащания. За сравнение, Министерство на финансите смята, че догодина от данъци ще се съберат 50.8 млрд. лв., което е 10% увеличение спрямо тази, или само 5 млрд. лв. повече в номинално изражение.

Увеличение на данъчните приходи с 11 млрд. лв., както очакват ПП, или само с 5 млрд. лв., както очакват от МФ. Кой е прав?

„Продължаваме промяната“ намират основание да очакват допълнителните приходи в облагането с конкретен процент на някаква имагинерна промяна в брутния вътрешен продукт. Заради множеството ревизии, които Националният статистически институт прави, и най-вече увеличението със 7 млрд. лв. на миналогодишния БВП, естестено расте величината на икономиката като маса за облагане и през тази година и през следващата.

Да залагаш процент за облагане на нещо имагинерно е подход, откъснат от реалността, защото гледа, и назад, и напред във времето и силно, зависи от оценките на НСИ, които стават все по-несигурни. В същото време не се държи сметка за реалността, а тя е, че през тази година има изградена рутина на данъчните приходи да варират между 3.5 и 3.8 млрд. лв. на месец. Няма значение колко голям е брутният вътрешен продукт. Правени са му няколко предварителни оценки, но данъчната система си има собствен ход и функционира без да мисли каква оценка за икономиката ще изплюе националната статистика. Именно спрямо реалните данъчни приходи Министерство на финансите залагат 10% увеличение на постъпленията догодина, което да дойде от комбинация между растеж и инфлация.

Освен, че не стъпват на емпиричната („полевата“) реалност, прогнозите на „Продължаваме промяната“ се базират също и на най-оптимистичните допускания, известни към момента. Така например, Министерство на финансите прогнозира догодина БВП да стигне 173 млрд. лв., докато "Промяната" градят проекта си за бюджет върху прогнозата за брутен продукт от 180 млн. лв., както предвижда Муждународният валутен фонд.

Но дори и в този случай абстрактността в прогнозата на ПП не издържа. Ако догодина БВП наистина се окаже, че е по-близък до прогнозата на МВФ, отколкото на МФ, това ще са допълнителни 7 млрд. лв. за преразпределяне. И ако 30% от тях  (процентът на събираемост) се съберат под формата на данъци, то приходите ще са с 2.1 млрд. лв. повече от тези, които финансовото министерство очаква за догодина. Не са онези 6 млрд. лв. повече (над очакванията на финансовото министерство), върху които промяната градят щедрите си обещания.

Сметката на „Продължаваме промяната“ не излиза и поради още една причина. Очакваният транш от Брюксел по линия на Плана за въстановяване и устойчивост ще се оглозга още тази година. 60% или 1.6 млрд. лв. от постъпващите до края на тази година 2.6 млрд. лв., ще се похарчат за текущи разходи още през тази година. Това означава, че ако догодина преминем към изпълнение на обещаните инвестиции в Плана, 1.6 млрд. лв. от собствените ни данъчни приходи ще се насочат да покрият използването не по предназначение на европейските средства през тази година.

Тук въобще не говорим за структурата на разходите в проектобюджета на Продължаваме промяната, която, подобно на тази година, ще разпалва инфлацията, вместо да ѝ противодейства. На много ранно ниво на прегледа става ясно, че проектът на „Продължаваме промяната“ вещае дефицити и задлъжняване. Посока, за която Продължаваме промяната намират консенсус със Българската социалистическа партия.

По ирония, политическата сила, заложила най-тежките финансови катастрофи в стопанската история на България, си партнираше с ПП и в съставянето на сегашния бюджет, който ни постави в коловоз поне петилетие напред да правим двуцифрени милиардни дефицити и да теглим заеми. Защото в структурата на раходите, които двете партии предлагат, най-много растат ангажиментите за фиксирани плащания, а както се вижда, приходите си остават под една голяма условност.