- Автор: Йожени Бастие, “Фигаро”
- 04 Дек 2021
- 4170
- 30
Наета в “Ню Йорк Таймс”, за да внесе плурализъм на страниците “Дебати” на американския всекидневник, Бари Уайс шумно подаде оставка през юли 2020 г. заради все по-настоятелната идеологическа цензура в редакцията. Нейният шеф Джеймс Бенет бе уволнен след като публикува мнение на републикански сенатор във вестника. Впоследствие Бари Уайс стана водеща фигура на съпротивата срещу “будното” (wokе) движение в САЩ. Книгата ѝ “Как да се преборим с антисемитзима” (How to Fight Anti-Semitism) току-що бе издадена във Франция. В интервю за “Фигаро” Бари Уайс предупреждава френските интелектуалци за идеологическата цензура, която не е фантазъм на десницата, а напълно реална опасност за мисълта. Снимка: архив
- Казвате, че сте част от поколението евреи, които са най-големите късметлии в историята, което не е преживяло преследването, и същевременно, че преживявате завръщането на антисемитизма. Смятате ли, че отново е рисковано да бъдеш евреин на Запад?
- Ако погледнете през призмата на дългата еврейска история, фактът, че ние сме най-големите късметлии в цялата еврейска история, е 100 процента верен. Но ако сравните къде сме сега в сравнение с това къде бяхме преди няколко десетилетия, светът, в който е родено моето поколение, консенсусът за този свят, неговите културни норми (идеята да съдиш за хората според техните дела, а не според произхода им) бързо отстъпват. С тяхното отстъпление положението на евреите става много по-несигурно. Това не го казвам аз. То се вижда във всяка статистика, всяка анкета, всяко проучване (през 2017 г. 58,1% от престъпленията от омраза в САЩ са били извършени срещу евреи).
Това се вижда и в поведението на младите евреи. Те изпитват нужда да скрият своята ционистка идентичност в предполагаемо най-либералните среди (левите - б.а.) в тази страни. Това би било немислимо преди двадесет години. Повече от десетилетие пиша за омразата към евреите - и в частност за тип омраза към евреите, която е много по-фина, прикриваща се с езика на социалната справедливост. Някога имаше по един наистина важен случай на месец, който трябваше да бъде разказан. После стана веднъж седмично. Сега има няколко на една седмица. И страшното е скоростта, с която свикнахме с това.
- В книгата си различавате три типа антисемитизъм: на ултрадесницата, на ултралевицата и на исляма. В Европа като че ли ли крайнодесният антисемитизъм е траен, във всеки случай не той убива, с някои изключения. В САЩ не е ли така?
- Ние нямаме едно и също население - тук нямаме приток на бежанци от Близкия изток - така че ситуацията е напълно различна. Причината, поради която сега има въоръжена охрана в еврейските институции, в Еврейските общински центрове, синагогите и училищата и дори в детските градини, не е, че се страхуваме да не влезе въоръжен крайноляв антиционист. Причината е, че се страхуваме от ултрадесницата. Със сигурност, ултрадесницата е най-смъртоносната, най-опасната физически група. Но привържениците на бялото превъзходство и неонацистите не са типът хора, с който повечето евреи се сблъскват във всекидневневния си живот; не това са антисемитите, които могат да седнат срещу вас коктейл. Ултрадесният антисемитизъм казва: “Убийте всички евреи”. Това е изключително ясно. А после той прави това, което обещава. Крайнолевият антисемитизъм казва: “Присъединете се към нас в универсалното човечество! Бъдете от добрата страна на историята! Присъединете се към общността на праведните! Всичко, което е необходимо, е да заличите значителна част от това, което сте”.
- Според едно проучване 74 процента от американците имат високо мнение за Израел, това е много повече, отколкото в други страни!
- Живеем в епоха, в която политическият център рухна. И надигащата се мисъл и при левицата, и при десницата е да се раздели света на бинарни категории - на потиснати и потисници, на истински американци и фалшиви американци. Такива манихейски идеологии по своята същност са опасни за евреите. Второто нещо е идеологическата хватка над елитарните институции, които създават смисъл. Нашите вестници, студията в Холивуд, университетите, издателствата, отделите за човешки ресурси във всички големи компании - институциите, които формират културата - бяха пленени от нелиберална идеология, която по своята същност е враждебна на евреите и към всеки, който не споделя всички аспекти на новата ортодоксалност.
Третото нещо е, че антипатията към Израел - т.е. вярата в лъжата, достойна за СССР, според която ционизмът е расизъм, дори и да не знаете къде е Израел на картата - се превърна в нормативен елемент за младата прогресистка младеж. Това не е мнението на средния американец. Това не е мнението на старата гвардия на Демократическата партия. Но със сигурност е мнението на Отряда (Squad - група от четири жевна - Александрия Окасио-Кортес, Илхан Омар, Аяна Пресли и Рашида Тлайб, избрани в Камарата на представителите през 2018 г. и познати със своите особено “будни” (woke) позиции - б.а.). И това е мнението на елита и модните културни инфлуенсъри в тази страна.
- Говорите за понятието “интерсекционалност” и начина, по който то измести евреите от статута на потиснат в този на потисник. Тоест?
- Тази идеология започва с ядро на истина. Тя се вглежда в историята и казва, че на Запад от дълго време имаме кастова система, в която белите и хетеросексуални мъже са най-горе, а цветнокожите, хората с увреждания и малцинствата - най-долу. Нейните застъпници идват и казват “Нека преобърнем кастовата система”. И изведнъж хора, като Брад Пит и Джон Хам, са най-долу. А хората, които най-много претендират за статута на жертва, са на върха. Това е разбираема реакция.
Проблемът е, че това е антихуманно и антилиберално. Те не смятат, че урокът на историята е, че всички кастови системи са лоши и трябва да се работи за тяхното премахване и за насърчаването на равенството на шансовете. Те свеждат хората до расови категории и в случая с евреите казват: “Чакайте, вие сте бели. Вие сте богати. Имате невероятна културна власт пропорционално на вашия ръст. Как смеете да казвате, че сте малцинство?”. Евреите са поставени над белите цисджендърни (в речника на “будните” активисти терминът обозначава човек, чиято джендър идентичност съответства на пола му по рождение - б.а.) и хетеросексуални мъже. Те стават бенефициенти на бялата привилегия. Освен това сме двойно лоши, защото според тях сме лоялни също така на последния бастион на белия колониализъм в Близкия изток: Израел.
Ултрадесницата казва, че ние, евреите, не сме достатъчно бели. Със сигурност това е била мотивацията на белия супремасист, който влезе в синагогата “Дървото на живота” (в Питсбърг през 2018 г., б.а.) и изби 11 евреи. В същото време левицата казва, че сме твърде бели, за да бъдем потиснати. По този начин евреите се превръщат успешно в неонацисти в колективното въображение, точно в момента, в който сме мишени на истински неонацисти.
- Във Франция много десният кандидат Ерик Земур е евреин, което поставя в неудобно положение част от еврейската общност, разкъсвана между лявата лоялност и страха от ислямизма. Възможен ли е такъв сценарий в САЩ?
- Стивън Милър, който ръководеше имиграционната политика на Тръмп и беше един от главните му съветници, беше не само евреин, но и внук на оцелели от Холокоста. Така че, възможен ли е такъв сценарий? Разбира се. Смятам ли, че еврейската общност е разкъсана между, да речем, общата си преданост към Демократическата партия (75 на сто от американските евреи гласуват за демократите) и факта, че Доналд Тръмп, по мнението на много американски евреи, направи повече за Израел, отколкото всеки друг президент в най-новата ни памет? Разбира се. Това беше разговорът на всяка трапеза на Шабат в годината преди изборите. Те ненавиждаха неговата личност. Смятаха, че по някакъв начин той премахва моралните спирачки, възпрепятстващи нетолерантността. Но, о, Боже мой, той премести посолството. О, Боже, той се погрижи за сделката с Иран. Условията са много различни. Но чувството да се разкъсан е познато.
- Дълго време ислямският антисемитизъм беше премълчаван или омаловажаван от левицата. Как си го обяснявате?
- Защото е дълбоко неудобно да го погледнат право в лицето. Когато много от нас мислят за кризата с бежанците (в Близкия изток и Европа), ние се сещаме за Айлан Кюрди, двегодишното момченце с червена ризка, което лежи мъртво на плажа. Мислим за тях като за жертви на жестокости. Тогава какво означава да погледнеш хората, жертви на ужасни ситуации - гражданска война или бедност - и след това да кажеш: “тези хора могат да бъдат насилници?”. Да кажеш, че този уязвим човек, мигрантът, може също да вярва в ужасни неща за жените, хомосексуалистите или евреите, или да таи невероятна омраза към друга група.
От морална гледна точка е сложно. Така че хората полагат голямо усилие, за да отклонят погледа си или да се самозалъгват. Няма по-добър пример за тази слепота от убийството на Сара Халими* и идеята, че нейният убиец може да бъде извинен, защото е бил дрогиран с марихуана. Не можех да повярвам, че сме готови да стигнем толкова далеч в отричането на едно убийство, мотивирано от абсолютната омраза към една невинна жена, защото е еврейка.
- Трябваше да напуснете “Ню Йорк Таймс” заради “будната” (woke) цензура. Оптимистка ли сте за способността на интелектуалците центристи да устоят на това движение?
- Когато бях в “Ню Йорк Таймс”, бях обезсърчена по този въпрос. Преди една година щях да ви кажа: не. Днес съм се фокусирала върху създаването на паралелни институции, имунизирани срещу тази нелиберална идеология: нова медийна компания, нов университет в Остин, Тексас. Това ме кара да се надявам.
Дали се надявам, че институциите, които вече са доказали, че са прогнили от тази идеология, могат да бъдат съживени? Не. Някои хора смятат, че можем магически да се върнем в 1999 г., че “Ню Йорк Таймс” ще бъде отново “Ню Йорк Таймс”, а Харвард ще бъде отново Харвард. Бих искала да знам какво пушат.
- Много леви интелектуалци във Франция казват, че уокизмът (wokisme) е крайнодесен фантазъм. Какво ще им отговорите?
- Ако това, което казват, е, че това е някаква морална паника, може би отчасти бих се съгласила с тях. Но мисля, че е много реално. За да се убедите, е достатъчно да видите какво се случи с професор Катлийн Сток от Съсекския университет: една лесбийка току-що напусна работа, след като беше физически заплашена, превърната във вещица, защото нямаше правилното мнение за джендъра (обявиха я за “трансфоб” - б. а.). Погледнете Питър Богосян от Портландския държавен университет, философ, който бе изгонен. Какво ще кажете на всички тези хора? Ще кажете, че просто бълнуват? Буквално има стотици примери, сред които е моето изгонване от “Ню Йорк Таймс”. Всички ние ли сме бълнуващи луди?
- Изглежда, че на част от избирателите демократи им дойде до гуша от това движение, те го показаха например във Вирджиния, гласувайки за републиканец, за да кажат “не” на внедряването на расовата теория в училищата…
- Нормалните избиратели демократи не харесват уокизма. Знаете ли от какво се интересуват? От икономиката. От проблемите със снабдяването. От инфлацията. Да върнат децата си на училище и да им свалят маските. Връщането на политическата тояга на уокизма има огромен потенциал. Но също така можем да смятаме, че движението не е унищожило напълно елитарните институции, от които тръгна. Така че уокизмът ще продължи да бъде побеждаван в урните. Но все още не е достигнал своя апогей в университетите, училищата, вестниците и списанията, в научните списания, фирмите, в които хората са принуждавани да изповядват греховете си. Тоест навсякъде в институционална Америка.
И въпреки това, той е толкова далеч от приоритетите, като този на родителите във Вирджиния, които промениха тези избори и казаха, че е абсолютно налудно, докато училищата са затворени от една година, най-важното за тяхното отваряне да бъде гаранцията за проникването на радикалната расова теория в класните стаи. Докато очакваме с нетърпение междинните избори през 2022 г., ще имаме възможност да видим дали Вирджиния е била предвестник.
- Смятате ли, че Байдън ще устои на уокизма (wokisme), или ще бъде повлиян от това ново поколение в Демократическата партия?
- Мисля, че Джо Байдън беше избран от хората, които вече не искаха партийното крило, което призовава за дефинансиране на полицията. Но Джо Байдън видимо е слаб президент. А преобладаващите настроения в Демократическата партия подкрепят хора, като Александрия Окасио- Кортес, Рашида Тлайб, Кори Буш. И не виждам партията да има волята да направи каквото и да било, за да ги спре.
* 65-годишната еврейка Сара Халими стана жертва на антисемитско убийство през април 2017 г. във Франция. През декември 2019 г. извършителят, малиецът Кобили Траоре, беше определен от Апелативния съд в Париж като наказателно неотговорен. През април 2021 г., след голяма обществена полемика във Франция, решението беше потвърдено от Касационния съд. Убиецът е принудително хоспитализиран след ареста си (бел. ред).
Заглавието е на "Гласове"
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани текстове: Бари Уайс: Защо напуснах “Ню Йорк Таймс”
