- 29 Яну 2025
- 9666
- 45
Автор: Стивън Брайън, Asia Times
Президентът Доналд Тръмп в интервюта и в предаването „Truth Social“ прокарва идеята, че Русия трябва да побърза и да сключи сделка за Украйна, преди Тръмп да наложи високи мита и други санкции на Русия, възползвайки се от нейните икономически проблеми.
За да засили собствената си позиция относно безсмислието на войната в Украйна, Тръмп казва, че Русия е дала над един милион жертви, а Украйна – осемстотин хиляди.
Посоченият от Тръмп брой жертви надвишава дори и най-смелите украински оценки за загубите на Русия. Официалният брой, за който Украйна настоява, че Русия е загубила, е 812 670 души до момента, докато Украйна е загубила 43 000 души, според Зеленски.
Всеобщо известно е, че съотношението между ранени и загинали в Украинската война се движи 3 към 1, така че, ако следваме цифрите на Зеленски, Украйна е загубила общо 129 000 души.
Тялото на руски войник лежи до разрушен руски танк в с. Сторожевое, Донецка област, 14 юни 2024 г.
Не вярвайте на цифрите на Зеленски, тъй като украинските жертви са повече, отколкото той казва.
И двете страни, разбира се, представят невярна информация за загубите. Руснаците изобщо не дават никакви цифри, докато украинците силно преувеличават руските загуби, за да успокоят собствената си публика и поддръжниците си от НАТО.
Най-достоверната информация за руските жертви идва от организация, наречена „Медиазона“. Това е руска независима медия, която руското правителство се опита да заглуши.
Изданието е яростно анти-Путин. Данните на „Медиазона“ за „потвърдените руски жертви“ между 24 февруари 2022 г. и 18 януари 2025 г. са 88 726. Използвайки съотношението 3 към 1, общият брой руски жертви става 266 178, или грубо една четвърт от това, което каза Тръмп.
Мнението на Тръмп за икономическата ситуация на Русия вероятно се основава на това, което му е казано от американското разузнаване. Изглежда той смята, че икономиката на Русия е пред срив, което го кара да казва на Путин да побърза и да сключи сделка, а в противен случай – да понесе последиците.
Западната преса е пълна с истории, всяка от които споделя едно и също нещо: руската икономика е в свободно падане и в огромна криза. Тази „тема“ е придружена от репортажи за това, че Путин има проблеми у дома, че е бесен на икономическите си съветници и че изисква някаква промяна.
Всеки, който води скъпоструваща война, в която стойността на националната валута е спаднала главоломно, лихвените проценти са станали непосилни, а инфлацията е почти неконтролируема, естествено би бил притеснен и разтревожен. Но това не означава, че Путин или министрите му са в паника, нито означава че руското правителство е напът да се срине.
Повечето от тези статии, бетонирани в западните медийни издания, не разполагат с източници. А дори и да имат някакви, те не са директни. Например, проукраинският „Daily Mail“ съобщава, че Олег Вюгин, бивш заместник-председател на Централната банка на Русия, казва, че „Русия, разбира се, е икономически заинтересована от договаряне на дипломатическо приключване на конфликта“.
До този момент най-добрият неправителствен доклад, идващ от Русия, беше публикуван във „Foreign Affairs“ от Александра Пропененко. Тя е стипендиант на „Центъра „Карнеги“ за Русия и Евразия“ в Берлин. Работила е в руската Централна банка до началото на 2022 година. Нейното търдение е, че „Путин все още не е отчаян“ и че икономическата болка няма да обърне ситуацията в Украйна.
Тя пише следното: „Проблемът за Запада е таймингът. Политическите лидери искат войната да свърши бързо. Някои анализатори също така предположиха, че през идните месеци натискът върху Русия може да стане толкова голям, че Путин ще трябва да потърси изход от ситуацията, за да стабилизира икономиката и да запази властта си.
„Но западните надежди почиват върху неверни предположения. Предизвикателствата за руската икономика все още не са толкова остри, че да направят значителна разлика за войната в близко време. За най-малко още една година Кремъл би трябвало да е в състояние да предпази прегряващата си икономика от избухване в пълномащабна криза. Вероятно Путин ще продължи да има ресурси за поддържането на бруталната си капмания в Украйна, а може би и мотив да изчаква Запада“.
В момента Русия изпитва недостиг на работна ръка и пълна заетост. Обикновено за затруднената икономика са характерни безработица, ниски заплати или липса на заплати, и недостиг на стоки, най-вече потребителски. Русия има потребителски стоки, макар и вносни, а някои от родните продукти (масло и яйца например) са скъпи, но без да липсват.
Санкциите откриха поле за Китай, а китайските продукти са по-евтини от западните – например автомобилите. Няма съмнение, че войната допринесе за недостига на работна ръка, но е трудно да се каже точно колко. Заплатите са високи и продължават да растат.
Русия също така е енергийно независима и може да регулира цената на горивата у дома, за разлика от Европа. На практика, заради наложените над Русия санкции и заради не-дотолкова-тайното унищожаване на руските газопроводи (и изкуственото решение да не се подновят договорите за транзитни газопроводи през Украйна), европейските икономики са в по-лошо състояние от руската, що се отнася до заетост и недостиг и цена на енергията.
Германия вече е в рецесия, но Русия не е. Някои смятат, че еврото – европейската валута – живее живот назаем. По-нататъшна икономическа ерозия в Германия и Франция може да повлияе върху стойността на еврото.
Енергийната криза в Европа може да стане по-лоша, ако Русия реши да спре да доставя газ, петрол и втечнени горива, което означава, че Путин може да навреди на Европа много повече, отколкото Тръмп може да навреди на Русия с нови санкции, налози и други икономически мерки.
Приливът от материали за руската икономика и проблемите на Путин е част от сценария на Байдън и колегите му от дълбоката държава, градящи погрешната представа, че САЩ могат да предизвикат смяна на режима в Русия. Изглежда Тръмп подкрепя тази политика. За нещастие, тя е контрапродуктивна, тъй като това само засилва руската решимост за завършване на Украинската война с победа.
Още по-лошото е, че това уврежда доверието на Москва към Тръмп, необходимо за договаряне на край на войната. Тръмп дойде на власт относително свободен от връзки с политиката на Байдън и дълбоката държава. Той сякаш разбираше, че опитите да се приключи с Москва и Путин са контрапродуктивни и неинтелигентни. Тази позиция му даде предимството да поеме властта без никакъв външнополитически багаж от Байдън – нещо, което в момента рискува да загуби.
Очакваният телефонен разговор между Тръмп и Путин не се материализира, а Белият дом и Националният съвет за сигурност не направиха никакви споразумения за започване на диалог с руснаците. Причината е очевидна.
-----
Стивън Брайън е специален кореспондент на „Asia Times“ и бивш заместник-министър на отбраната на САЩ, отговарящ за политиката. Тази статия е препубликувана от бюлетина му „Weapons and Strategy“ в „Substack“ с негово съгласие.
Източник: Asia Times
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
