- Автор: Гласове
- 26 Фев 2024
- 1489
- 2
Автор: Стефан Антонов, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм
Първият опит да се интегрират НАП и Агенция „Митници” прави Симеон Дянков. Той не опитва да слее агенциите, но да осигури взаимен достъп до информационните системи, така че всяка от двете институции да разполага с информацията на колегите си. Идеята е да не се усложнява работата на администрацията с нескончаеми официални справки. Този опит ще се запомни като „пускането на кабел“ между НАП и митниците. Беше съпроводен със свързване на всички касови апарати със системата на НАП и всички казани за ракия - индустриални и селски - с митническите сървъри, за да се следи количеството произвеждани напитки. Системата се прилагаше също за производството на цигари и горива.
Опитът се провали, а за първите две години от осигуряването на връзката между данъчните и фискалните устройства, приходите не бяха достатъчни да покрият административните разходи, които бизнесът направи за да отговори на изискванията. При митниците фарсът беше толкова жесток, че петилетка след Дянков откриваха, (тоест не откриваха навреме, каквато и да е причината) проблеми в този или онзи данъчен склад и в дестилерията на един олигарх, който прекара повече от година в ареста.
След този първи опит, идеи за по пълна интеграция са изплували и при управлението на кабинета „Орешарски“ и след реставрацията на Борисов – при второто и третото му правителства. Никога обаче не се е пристъпвало към опит за реализация.
За все по-оредяващата администрация, стресирана и напускана от читави специалисти при всяко от електоралните раздавания на картите, допълнително разбърквани със служебни правителства, подготовката на правна рамка за една бъдеща мегаагенция ще е усилие от библейски размер.
Създаването на общ закон, устройствен правилник, наредби, които да отчитат сливането на едни администрации и запазването на други, защото не всеки би имал право на достъп до европейската митническа система, например, ще трябва да почива на функционален анализ. Той трябва да посочи основните бизнес процеси, ключовите функции, потребностите от персонал в централното управление из цялата страна. Такъв не е правен и тепърва предстои да се съставя. Амбициозната цел на Асен Василев е да се случи до месец, след което да започне законотворчеството.
Контекстът, в който се случва това е недоволството на Асен Василев от изпълнението на бюджета. Макар да заяви точно обратното по време на брифинга на 20 февруари, малко са причините да му вярваме. През миналата година основна причина за неизпълнение на бюджетните приходи в частта ДДС от внос беше ниското облагане на външната търговия. За някои това е било лоша работа на митниците, която следи сделките с трети страни и акцизните стоки, но за други си беше естествено развитие на икономическия цикъл, отразяващо забавянето на глобалната и европейската икономика.
И сега идва февруари, виждат се ДДС декларациите, вътрешнообщностните придобивания, износа и вноса към трети страни и нетните резултати са... Асен Василев каза, че имало двуцифрен ръст на приходите към 19 февруари.
Кога в историята някой е мерил приход и ги е съпоставял към произволен ден на произволен месец. Затова се правят засечки – към последни дни на всеки месец, за да приключат както приходните декларации, така и исканията за възстановяване на данъчен кредит и накрая да са ясни нетните стойности.
Това, което отличава курсовете по бизнес администрация от класовете по мениджмънт е, че програмите се водят от хора, които имат представа от истинско управление, а не занимават студентите с органиграми на половин век и повече. В един подобен клас бивш мениджър от световноизвестен конгломерат, един от тридесетте най-големи в света, мерени по пазарна капитализация преди да започне цифровата революция и един от стоте най-големи днес, разказа, че фирмите от семейството винаги са натоварвани със задачата да бъдат сред трите водещи в света. И ако някой отпадне от Топ 3, точно неговият екип получава задача да проучи ще се преструктурира или ще се продава компанията.
И ако се вземе решение за преструктуриране, ключовите служители на всяко ниво се привикват. Обяснява им се, че предстоят тежки промени, но на тях ще се разчита да движат промяната и ако издържат на напрежението в следващите две години, ще получат като бонус заплатите си за тези 24 месеца, умножени по две.
И сега си представете Асен Василев, възпитаникът от Харвард, който се е учил от най-добрите, вместо да остави Павел Тонев, на когото разчита, да бъде двигател на промяната в митницата, го лишава от власт и си го прибира като съветник. Как следващият овластен да бъде наставляван да прави промяната? Не се връзва. Всъщност, освобождаването на Павел Тонев от поста директор на Агенция „Митници“ е единственото сигурно нещо, случило се до момента и бих прогнозирал, че ще остане и последното.
Не, че не може да се напише законопроект за сливане на тези агенции. Но за да бъде работещ и да не създаде хаос, след формалното сливане, ще отнеме повече от година. Това са поне две правителствени ротации, както и да го погледнем. Както казва народът „я камилата, я камиларя“.
Има и обективни причини държавата да не събира достатъчно за да се издържа и при най-съвършената данъчна и митническа администрация, без значение под една шапка, или разделени в две агенции. Само в пенсионната система разходите са двойно повече от приходите.
На консолидирано ниво държавата вече три години харчи повече от колкото събира в размер на три процента спрямо брутния вътрешен продукт. Експериментът да се изтупа чувала за да изпадне повече брашно започна с управлението на Симеон Дянков и продължава да се разиграва като театър пред българското общество. И само тоталната деградация - интелектуална, експертна и морална на медиите и политическата класа - все още не вдига тревога, че при това състояние на бизнес средата и при тази данъчна система няма как да се събират повече пари.
Каза ни го и Световната банка, която миналия четвъртък в анализ за публичните финанси помести графика, според която след 20 години държавният дълг ще се утрои като отношение спрямо БВП, а към 2050 година вече ще гони 80%. Никакви томболи за касовите бележки, награди за топене на началник или съсед както и следващи приумици, за които ни е бедно въображението, няма да повишат приходите до степен, че държавата да започне да си покрива разходите, ако не се започнат спешни реформи на публичния сектор. Да не говорим, че изграждането на човешки капитал в системите, които са ключови за да обърнем демографските тенденции, каквито са здравеопазване, образование, отбрана и сигурност, ще струва още много пари.
В тези условия темпът на номиналния растеж на БВП намалява. Имаме структурен недостиг на средства и ни се казва, че като се слеят приходните администрации ще се подобри работата им и изведнъж ще извадят десетки милиарди, крити досега. Не на нас тези.
