Сградата на Ректората на Софийския университет навършва 92 години

Сградата на Ректората на Софийския университет навършва 92 години
През 1880 г. Министерството на народното просвещение на младата българска държава внася в Народното събрание проект за Основен закон за училищата в Българското княжество. В него се предвижда „след изпълване курса на реалните и класическите гимназии да се отвори българско висше училище (университет), което да обнеме юридическите, философските, естествените, медицинските и техническите науки.“ Седем години по-късно, през 1887 г. министърът на просвещението Тодор Иванчев издава наредба за откриване на висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. Така на 1 октомври 1888 г. започва историята на Софийския университет – със 7 преподаватели и 43 студенти, само мъже. Курсът се настанява в сградата на гимназията на ул. „Московска“, в която днес се помещава Факултетът по журналистика и масова комуникация. На 8 декември 1888 г. Народното събрание взема решение за преобразуване на педагогическия курс във Висше училище, а през 1904 г. прераства в университет, получавайки името на меценатите си – „Български университет Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово“. Постепенно броят на дисциплините и факултетите нараства, а с това и нуждата от по-голяма сграда.

 

Още през 1896 г. големият финансист, търговец и банкер Евлогий Георгиев, изпълнявайки и волята на своя брат Христо, завещава и дарява място от 10 200 кв. м и 6,8 млн. златни лева за построяване на сграда и издръжка на Висше училище в София.

 

Изкопът за бъдещата сграда на Софийския университет, вляво - Художествената академия

 

През 1906 г. се провежда международен конкурс за сграда на Университета, спечелен от френския арх. Анри Бреансон. По редица причини обаче строежът не е осъществен и Ефорията по завещанието на братя Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта. Заради всички тези пречки полагането на основния камък се забавя с години и е осъществено едва на 30 юни 1924 г. Събитието е описано от вестник „Пряпорец“:

„Днес в 11 ч. преди обед се положи основният камък на централното здание на Софийския университет.

Отслужи се молебен от софийския митрополит Стефан.

 

Аналоят, където е отслужен молебенът от митрополит Стефан

 

На молебена присъстваха Царят с гражданската и военната си свита, министър-председателят Александър Цанков и министрите Христо Калфов, Иван Русев, генерал Иван Вълков, Рашко Маджаров, Янаки Моллов и Цвятко Бобошевски, ректорът на Университета проф. д.р Васил Моллов с професорското тяло, директорът на Свободния университет, студенти от двата университета и много граждани.

 

Н.В. Цар Борис III със свитата си, министри, професори и граждани

 

След молебена при мястото, определено за полагане основния камък, министър-председателят Цанков прочете акта за полагане основния камък, който се подписа от Царя и министрите, ректора на Университета, представител на Академията на науките и на Ефорията „Евлогий Георгиев“. Актът е съставен в 3 екземпляра, от които единият, поставен в херметически затворена стъкленица, се положи при основния камък, вторият се предаде за съхранение в Археологическия музей, а третият – на Ефорията.

 

Моментът, когато Царят подписва пергамента с акта за построяване на университетската сграда

 

Българският монарх по стара традиция зачуква камъка, покриващ мястото, където е поставена стъкленицата с акта

 

При полагане на основния камък Царят произнесе кратка реч. Говориха така също министър-председателят, ректорът и др.“

Строителството на Ректората продължава близо 10 години и е тържествено осветена на 16 декември 1934 г. Междувременно, през юни 1930 г., започва изграждането на Университетската библиотека. Тя е дело на арх. Иван Васильов и Димитър Цолов, и е завършена през октомври 1934 г.

 

Момент от строежа на Софийския университет, края на 20-те години на ХХ век

 

Завършената сграда на Ректората, 1934г.

 

Университетската библиотека, 1934 г.

 

Студенти при несъществуващия сега южен вход на СУ “Св. Климент Охридски” преди разширяването на сградата към булевард “Цар Освободител”, 30-те години на ХХ век

 

Въздушна фотография на централната част на София, бул. "Васил Левски" и бул. "Цар Освободител", вдясно Ректоратът и Университетската библиотека, 30-те години на ХХ век

 

През 1935 г. Висшето училище получава името на патрона си Св. Климент Охридски.

Между 1941 и 1952 г. по проект на арх. Любен Константинов са построени двете странични крила, Северното и Южното, с което централната университетска сграда придобива завършен вид, познат ни и днес.

Строежът на новите крила на Софийския университет по време на поклонението пред Георги Димитров в Народното събрание, юли 1949 г.

 

Университетът през 1960 г.

 

 

 

 

Коментари

  • неукият

    01 Юли 2014 21:21ч.

    Добре е да се чете оригиналът на завещанието на братята Христо и Евлоги Георгиеви, в което се казва, че дарението е за висше училище в което ще се преподават преимуществено науки за индустрията. Братята са знаели, че индустрията ще ни изведе на пътя на просперитета, а не философските и адвокатските дърдорения, които слушаме всеки ден.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Истината,глупако,истината

    05 Юли 2014 22:59ч.

    Добре е и да се види,колко е построено до 1944 г.и колко е построено до 1949 г.от \" неуките, Простите,селендурите,убийците на елита и пр.\" шашкании на седерастииките игерберастийките и то 4г.след разрухата и при плащания на репарации след 2- та световна война!!!!!!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хора, не бъдете Б.Борисов!

    03 Юли 2016 17:10ч.

    Бойко Методиев Борисов е неук. Почти цяла България говори като него: ще биемЕ, можемЕ да си го позволимЕ, а и да ви го нач у камЕ, докато ви грабимЕ......няма как да стане...всичко е точно, много е яко и в смисъл такъв...Не бъдете Бойко Методиев Борисов. Той е неук.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Както се вижда

    05 Юли 2016 17:13ч.

    Както се вижда, режимът след 9ти не е рушил или променял стила на сградата, нито я е боядисал, а е достроил около 4/5. Имало е приемственост в стремежа към просвета, по-силна от идеологическото разчистване на сметки. Днешната епоха прекъсна възход, започнал от Българското възраждане. Чудно е само, че партерът още не е продаден за шопинг-център, както стана с приземните и подземни площи на НДК.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи