Генерал Никола Жеков: Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната

Генерал Никола Жеков: Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Генерал Никола Жеков срещу Ерих Мария Ремарк – критика за същността на войната

Гибелно е да се отрича войната заради нейните ужаси: такова състояние на духовете е още по-голяма награда за враговете и опасна за бъдещето на народа. Моралното падение е по-страшно и от най-големите ужаси на войната. Такъв извод прави българският генерал Никола Жеков в своята критика на известния роман на Ерих Мария Ремарк „На Западния фронт нищо ново“.

 

Генерал Никола Жеков (1864-1949), главнокомандващ на Българската армия (1915-1918) и министър на войната (1915)

Критическите бележки на ген. Жеков излизат през 1931 година, близо три години след като романът на Ремарк (който се радва на невероятен успех) се появява на бял свят. Книгата на генерала е озаглавена „Войната е била и ще бъде, въпреки нейните ужаси и разорения или пораженството и моралното израждане са гибелни за нас“. Това е пространна критика на произведението на Ремарк и бившият главнокомандващ на българската армия се заема с опровергаване на Ремарковото гледище за войната. Вместо това той прави опит да погледне на нея като на една неизбежна сила, в която обаче могат да се проявят човешки добродетели и чието отхвърляне е не само грешно, но и вредно за всяка една нация.

 

Капитан Никола Жеков (втори ред, вторият от ляво надясно) с други офицери, 1894 г.

На страниците на „На Западния фронт нищо ново“  се открива грозното лице на войната и всички отрицателни последици за живота на обикновените войници, представени от няколко германски младежи. Книгата получава изключително положителни оценки и изстрелва Ремарк към залата на славата.

 

Капитан Никола Жеков (пети ред, първият от ляво надясно) като слушател в Генералщабната академия в Торино, Италия, 1895 г.

В следващите редове ще проследим някои от основните критики на ген. Никола Жеков към „На Западния фронт нищо ново“ и ще се опитаме да разберем от какви съображения изхожда българският военен и колко големи са различията му с германския писател.

 

Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

Критиката на ген. Жеков започва още със заглавието, но впечатление правят размишленията му върху встъплението на Ремарк, което гласи: „Тази книга не е нито обвинение, нито пък изповед. Тя е само опит да се разкаже за едно поколение, което бе разрушено от войната – макар че бе избегнало нейните снаряди.“

Според ген. Жеков представената от Ремарк трактовка е „грубо тенденциозна“ и „върху невярна основа е поставена целта му да доказва, че войната е разрушила от участвалото в нея поколения и ония, които не са станали жертва на огъня в боевете.“ В доказателство той посочва милионите оцелели, които са здрави духовно и физически и фактът, че са останали „нормални човеци, както са били и преди войната – с качества за личен и обществен живот.“

 

Ген. Никола Жеков като Главнокомандващ на действащата армия в работния му кабинет в Главната квартира в Кюстендил

Генералът от запаса смята, че с книгата си Ремарк цели да представи „кървавите ужаси и трагизма на няколко войници, хвърлени безчовечно и безпомощни в мъките на войната и ада на боевете“, както и да „насажда отвращение и общо възмущение от войната, като представя в лоша светлина също и военния режим и всичко друго, свързано с войната изобщо.“ По този начин ген. Жеков оспорва заявената от автора цел в изложението.

 

Главнокомандващият генерал Никола Жеков извършва преглед на части от 7-ма пехотна Рилска дивизия, жп станция Удово, 1915 г.

Когато Ерих Мария Ремарк говори за разликата между военния ентусиазъм на хората вътре в една страна и действителните ужаси, които срещат на фронта, ген. Жеков говори за онези, които смята за „честни и искрени, готови да изпълнят със себеотрицание дълга си на дело. Такива са всички военни по душа и сърце, въодушевени от възторжено съзнание на своя родолюбив дълг.“ – т.е. за повечето от войниците не съществува такава разлика и това е не е войнолюбие, а отечествен дълг.

 

Главнокомандващият генерал Никола Жеков извършва преглед на гарнизона на град Гюмюрджина (Комотини в дн. Гърция), 1915 г.

На „просветената и дори пророческа предвидливост“, които Ремарк приписва на младежите в своя роман, Жеков противопоставя обяснението, че те просто „дирят аргументи, за да обяснят своите слабости и пред тежкия и страшен дълг“. За него хората, които отричат войната са всъщност онези, които са твърде слаби, за да се справят с нейните предизвикателства. Подобна антитеза изгражда и относно твърденията на Ремарк, че: „Най-разумни бяха всъщност бедните и простичките люде: те тутакси прецениха войната като бедствие…“ Според генерала бедните не са по-прозорливи, тъй като са с „по-ограничен духовен мир“.

 

Генерал Никола Жеков на обиколка по Южния фронт. На преден план е генерал Димитър Гешов - командващ Първа армия. Зад генерал Жеков е Търновският митрополит Йосиф, началник на военното духовенство, лятото 1917 г.

Обратно, онова в което Ремарк вижда заблуждение на своите герои от патриотичните речи на техния учител Канторек, а като обяснение за възторга на „по-добре поставените, които не можеха да си намерят място от радост“ неговият герой Катчински предлага тогавашното „образование, което затъпявало човека“, ген. Жеков тук вижда възпитание в служба на народа и себеотрицание, връзка с националното битие дори и в неговите най-тежки моменти, докато миролюбието всъщност е егоизъм, породен от страха за самосъхранение.

 

Генерал Никола Жеков със семейството си пред вилата си на хълма Хисарлъка над Кюстендил, 1917-1918 г.

Продължавайки критиката си, българският офицер посочва още, че Ремарк отрича войната поради страх от смъртта и кървавите ужаси. Фокусът му пада върху следния цитат на Ремарк: „Докато те още пишеха и приказваха, ние видяхме лазарети и умиращи; докато те наричаха служенето на държавата най-великото нещо на света, ние бяхме вече разбрали, че страхът от смъртта е по-силен. Не станахме по тази причина метежници, дезертьори или страхливци – а всички тези епитети им идваха тъй лесно на устата, – ние обичахме отечеството си не по-малко от тях и при всяка атака тръгвахме смело напред — но сега вече можехме да правим разлика, отведнъж се бяхме научили да виждаме нещата. И видяхме, че от техния свят не е останало нищо. Изведнъж се оказахме страшно сами — и вече сами трябваше да се оправяме.“

 

Празник на войската и Ордена за храброст - Гергьовден, Н.В. Цар Борис ІІІ разговаря с генералите Васил Кутинчев, Никола Жеков и Никола Иванов, с гръб ген. Данаил Николаев, в дясно са Княз Кирил и ген. Христо Луков, в ляво се различава ген. Георги Марков Тотев, София, 6 май 1936 г.

Тук генералът признава, че: „От когато човека съществува, смъртта е била всякога страшна, но при все това, в течение на столетия и хилядолетия, човечеството не е престанало да воюва помежду си, защото в историческия живот на народите има нещо по-ценно и наложително меродавно от инстинкт за лично самозапазване.“

И продължава със следното: „човекът е свикнал със съзнанието си за своя неизбежен край, но смъртта не му пречи да промисля за своето и за близките и на близките си бъдеще, хабейки жизнени сили, което скъсява живота му, а често се случва и преждевременно да го прекратява (болест, внезапни нещастни случаи и пр.).“ За генерала, тъй като смъртта е нещо естествено, с мисълта за което човек прекарва целия си живот, то не може войната да е причина за някакъв прекомерен страх от нея, а и в мирно време има достатъчно много ужаси, от които човек да се плаши.

 

Ген. Никола Жеков по време на Големите царски военни маневри край Попово, 1937 г.

Генералът се изказва и срещу твърдението, че висшестоящите не осъзнават войната такава, каквато е: „мнозинството от ония, които пишат и ораторстват войнствено, не забравят и силата на страха от смъртта“. За него те просто се опитват да поддържат силен народния дух и готовност, като мислят и за материалната страна на отбранителните способности. За тях войната е неизбежна и най-доброто средство за мирно съществуване е готовността на нацията за предстоящите битки.

Ще завършим краткия преглед с разбирането на Никола Жеков за фаталните последици от войната, според него много по-фатални от физическия край на човека: „Колкото и да е страшна смъртта, последиците от поражението са още по-страшни за бъдещето на народа. Последиците за победените в Световната война са на лице и няма нужда от доказателства.“

 

Генералът в късните си години

От всичко изписано дотук ясно забелязваме два светогледа, които не могат да бъдат помирени. Като бивш главнокомандващ ген. Никола Жеков гледа на войната от една по-мащабна позиция, свързана с неговите отговорности за всички по-важни елементи от подготовката и операциите на армията, с жестоката политическа реалност и несигурността на света, с последиците от изхода на войната за бъдещето на държавата, което в крайна сметка влияе върху всеки един неин жител.

Ерих Мария Ремарк обаче поставя един по-различен поглед. Самият той е изживял войната като редови войник в окопите с всичките ѝ ужаси. Той се фокусира повече върху страданието на отделния човек в един такъв момент и прави съпоставка със спомените за по-добър живот, изпълнен с интелектуални и житейски дирения. Тези два светогледа са още по-интересни, когато си спомним че и двамата автори са представители на победени в Първата световна война държави, чието бъдеще е завинаги променено.


Източници: bulgarianhistory.orgimpressio.dir.bg

 

 

 

 

Коментари

  • Ремарк е страхливец с неуточнена лгбт-ориентация,

    23 Фев 2023 16:23ч.

    а генералът - достоен и смел мъж!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Греда

    28 Фев 2023 14:39ч.

    еврогейско наакано дупенце, ти първо оцелей във война както ремарк,и тогава пърди лайна от вонящата си наебама уста! Жеков е бил путка мъж изаради него и Савов, лижеши педерасткият анал на Ферди педала Кобурчето имаме две тежки поражения през трите водни до 1919 и 2 национални катастрофи... Куродъхо гноемъдче...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ретранслатора

    23 Фев 2023 16:41ч.

    Не знам, но най-голямо впечатление ми направи снимката му от работния кабинет в Кюстендил. Явно не е паркетен генерал, за който единствената изява е в Столичните барове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Su38

    23 Фев 2023 19:39ч.

    По време на войната Главната квартира е била в Кюстендил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • греда

    28 Фев 2023 14:41ч.

    Чисто долнопробен паркетен гъзблизач на кобирчето Ферди педала. Истинските генерали сражавали се във войните са Колев, Вазови, Кутинчев... Жеков се е крил в тила, заедно с гнусняка Савов... не са участвали в нито едно сражение...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • непопулярно

    23 Фев 2023 17:02ч.

    Започна медийното надъхване за участието ни във война, уви, на страната на сатанистите и срещу двойната ни освободителка Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "През Втората световна война развива прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони

    23 Фев 2023 17:56ч.

    и има лични връзки с Адолф Хитлер. Той е почетен председател на националистическата организация Съюз на българските национални легиони. През септември 1944 година Никола Жеков емигрира в Германия. На 1 февруари 1945 година е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност. Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 година във Фюсен, Бавария." - ???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Необичаен

    24 Фев 2023 0:05ч.

    Как тълкуваш това,че е бил депутат от БЗНС ? Като левичар, болшевик или нещо трето неуточнено ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • греда

    28 Фев 2023 14:43ч.

    Какво пречи на един хитлерист и германофил да бъде земеделец по партийна линия... !? Ти да не си изтърван на глава 10 пъти като бебе от мамицата ти проста?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Необичаен

    23 Фев 2023 19:56ч.

    Генерал Жеков е специфична натура. Преди да го критикувате си задайте въпроса в какво време пише своите бележки? Каква е реалната ситуация в страната ни ? И дали той като командващ Българската армия, който е вземал решения водещи до смъртта на живи хора, не чувства обвиненията? И то в контекста на Ньой. Останалото е импровизация

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прав сте! От патриот става какъв?

    23 Фев 2023 20:34ч.

    За което е и осъден от Народния съд. Е, сега времената са други, австриецът с мустачките пак е на почит. И започнаха "избелването"! "Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."/ Д. О.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • греда

    28 Фев 2023 14:46ч.

    Мдааа, Жеков е бил специфична натура. Лизай и смукал на Ферди Кобура педала кура... И е плащал по 50 00 лева за отрязана партизанска глава.... Идил гледа от нас... Даже Хитлер не е рязал главите на тези срещу него .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бил е щабен офицер през живота си

    23 Фев 2023 21:32ч.

    и покрай него не са свистели куршуми и свирили осколки от снаряди. Прогермански настроен, настоявал е за встъпването ни на страната на Централните сили и то по време когато на всички трезвомислещи хора е било ясно че те ще загубят. Дори всички наши пълномощни министри в европейските столици, без този в Берлин, са изказали мнение на Коронния съвет, че Централните сили ще загубят. Въпреки това този съвет взема решение за влизане във войната на тяхна страна. След неизбежното поражение генерал Жеков е осъден като виновник за войната на 10 години затвор, но след преврата на Цанков е освободен предсрочно. После прогерманската му насоченост станала прохитлетристка, нацистка и антисемитска. Не може да се отрече, че е бил последователен и не е страдал от морални скрупули. И все пак, моето мнение е, че най-лошото което е сторил на България е участието му е свалянето на първия български княз Александър Батенберг, заедно с други кадети и млади офицер, за което е осъден и отново амнистиран. Това е било през 1886 г., след победата в Сръбско-българската война, в която Жеков не участвал на фронта, бил е в резерва по решение на военната комисия поради лошо здравословно състояние. То не е било проблем за участието му в светския и дворцов живот, да стане любимец на Кобургите и почетен гост на Хитлер. Починал в Бавария, където му е било мястото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    23 Фев 2023 22:32ч.

    Нацистките и антисемитски убеждения на генерала не одобрявам, но в едно е прав: „Колкото и да е страшна смъртта, последиците от поражението са още по-страшни за бъдещето на народа." Войни е имало и винаги ще има, тежко на повярвалите на пацифистите - тях ги финансира и отглежда врагът, да деморализират отслабят своите. Или те завладяват и ограбват, или се защитаваш и браниш свободата си и на своя народ. Вие да не би да сте свободни, под американска власт?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • марги

    24 Фев 2023 10:13ч.

    И дали ни готвят да защитаваме родината...или САЩ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • trassporter

    23 Фев 2023 22:35ч.

    За ген. Жеков има биография написана от неговия адютант като Главнокомандващ - майор Лука Малеев. Същият е автор и на първата биография на Адолф Хитлер издадена у нас малко преди ВСВ. Отявлени германофили.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Необичаен

    24 Фев 2023 0:03ч.

    Германофили са Фердинанд и Радославов. Има една снимка на последния как на парада в Ниш, началото на 1916 г., е навел виновно глава пред Кайзер Вили.Прочетете и книгата на генерал Стефан Тошев "Победени без да бъдем бити". Надявам се там най-накрая да прочете,че тая "българо-германска бойна дружба", е един мит, който му е време да се спука.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • греда

    28 Фев 2023 14:47ч.

    Точно и вярно казано.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • северомакедонец

    24 Фев 2023 0:48ч.

    В дни на пагубна война, в Кюстендил аз бях на дача, имах важната задача ученички и вина... Не ми е туй за първи път, готов съм за Държавен съд.... Хр.Смирненски за ген Жеков. Единственото оправдание за войната е победата.....А България я загуби...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вината винаги е лична

    24 Фев 2023 3:09ч.

    войникът отговаря за мястото на което е поставен, сержанта за линията на взвода, офицера за тази на ротата, щабът за цялото подразделение и т.н. Всички те нямат право на лични пристрастия, иначе става зле за всички, включително тези които са ги пратили и въоръжили, това римляните са изказали с "Горко на победените (Vae victis)". Който решава за цялата армия и оттам за цялата страна, още повече няма право на лични пристрастия, на лични фобии и филии, защото всички под него зависят от неговото решение на коя страна да се бият и жертват. За съжаление, малко примери имаме у нас на подобна отговорност на управляващите към подчинените им, както в историята, така и сега, явно малко са били наказанията за вината на техните предшественици за да се стреснат и разберат отговорността си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Idealist

    24 Фев 2023 2:49ч.

    Размишления на един щабен офицер. Господ е дал на човека, като алтернатива търговията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Духът на времето

    24 Фев 2023 10:49ч.

    Най-важното е да идентифицираш правилно кои са ти националните интереси и кой е врага. Жеков и останалите военни около Кобурга не успяха да направят това и резултатът бе двете национални катастрофи.Това можеше да бъде избегнато, ако бяха свалили Фердинанд още през Балканската война след безумната му заповед за атака на Чаталджа и после на сърбите и гърците, както са свалили навремето Батенберг. Можеха да го направят и по-късно, когато ни набута на страната на губещите и на османците срещу руснаците. Всичко друго - военна чест, пацифизъм, патриотичен дълг, са обикновена политагитация на окопани във властта чужди слуги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рене от съпротивата

    24 Фев 2023 20:54ч.

    Това трябва да очаква всеки един фашизоид, смъртна присъда! На 1 февруари 1945 г. Никола Жеков е задочно осъден на смърт от Народния съд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • iwan

    05 Юли 2023 12:14ч.

    Войната, връща от фронта хора, които са принудително научени да убиват. Хора, които рискувайки всеки ден живота си в окопите са претръпнали. Хора, които очакват справедливост. И като се върнат в къщи след войната заварват разрухата... За това комунизма намери лесна почва за развитие. Комунизма искаше озлобени хора. А ако могат и да убиват, то нещата стават страшни. Войната можеше да бъде избегната и с това жертвите не само от нея. Цялата тази глупост вкара България в един коловоз, който доведе до редица трагедии, започнали с Войнишкото въстание и завърши с 09.09.44. Септември 1923 не зависимо от дейностите на Коминтерна и т.н. намери почва именно заради смазания и издивял народ - пряка последица от войната. Генерала бе от тези, които бяха отговорни за тези катастрофи. И какво има против войниците - не разбирали...? Те си свършиха работата повече от отлично. Генералите на фронта също. Но тези в щаба, тези при царя, политиците и др. бяха под всякаква критика. Жалко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • iwan

    05 Юли 2023 12:18ч.

    АЗ СЪМ ЖЕКОВ! Аз съм Жеков Николай - бивш командващ, бивш министър; дейността ми всеки знай - тя е като извор бистър в някой девствен горски край. В дни на пагубна война в Кюстендил бях аз на дача - в тези бурни времена имах мирната задача: ученички и вина. Мъчно беше ми тогаз, че войниците са голи, че нарастват всеки час техните безброй неволи, и от мъка… пиех аз. Знам, разстрелваха през ден за случайна грешка дребна, но защо вините мен? Дисциплина бе потребна и покорност в дълг свещен. Аз съм Жеков Николай - бивш командващ, бивш министър. Няма днес кой да желай в криминалния регистър името ми да сияй

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фриц Клингенберг

    16 Авг 2023 12:45ч.

    Не съдете, за да не бъдете съдени! Жеков не е светец. Но в никакъв случай не е любимец на Фердинанд, а напротив! Това че е дал заключение за победа на Централните сили е на база военна подготовка и състояние. Паднеше ли Париж, войната приключваше. Но германците се издъниха както винаги. Русия влезе във войната с една цел - защита на Франция и баланса на силите. А как приключи?! България имаше ясна цел - национално обединение. Отделен е въпроса, че към момента когато трябва да вземеш решение, как е изглеждала ситуацията. И Жеков въобще не е взел решението за влизане във войната на Централните сили. Той е изразил предходно мнението си и е бил най-последователния български генерал в антианглийската и антианглийската българска позиция. И днес се оказва удивително прав. Над век от събитията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо

    11 Sep 2023 15:48ч.

    Въплъщение на много от нещата, които са били сбъркани в пред-Деветосептемврийска България. Направил светкавична кариера с умението си стратегически да се разболява в опасни моменти, за да надрасне нивото на собствената компетентност и да заслужи венеца на славата - да стане съотговорен за безумното вкарване на Родината на страната на губещите в ПСВ. И разбира се, националният колорит на онзи "елит", по-точно утайка от байганьовци - магарешкият, балкански инат, с който отказваш да се учиш от каквито и да било свои грешки, само и само да запазиш незаслужените си привилегии. Трудно е да се намери по-добра илюстрация, че чрезмерният, параден национализъм може да е кариера за единици, но винаги води към антинационални последици за същата тази нация. Най-големите нации могат да си позволят подобен егоизъм на публичните фигури, защото няма лесно да загинат. Ние - не.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи