- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 294
- 5
Съвсем случайно преди около година и половина попаднах на снимки на Каньона на антилопата, който се намира в щата Аризона, САЩ. Бяха направени от американския фотограф от немски произход Клаус Прибе. Бях виждал и други любителски кадри от това място, но кадрите на Клаус показваха гледни точки и цветове, които ме плениха. Започнах да чувствам този глад да изпитам същото преживяване, да съм точно на същото място. Кадрите му ме мотивираха и вдъхновиха.
Започнах да чета фотографски пътеписи за Аризона и дори си купих книга за фотографските точки на Юта и Аризона.
Планирам пътуванията си винаги сам.
След проучване установих, че трябва да се включа в един от фотографските турове, организирани от фамилия от индианците Навахо, чиято собственост е каньонът.
Когато посетих страницата им през януари, свободно място за снимки имаше чак в края на май! Запазих две места. По това време температурите в пустинята все още са поносими. Запазих места за фотографска екскурзия в частния каньон Х (Екс) и в частно предвождан тур в Уайт Покет.
Всички дестинации се намират в радиус от 20 км в градчето Пейдж, Аризона. Най-близкото летище е Лас Вегас и с кола до Пейдж е около 5 часа. Предвидих четири дни за обиколки и снимки.
Фотографските турове траят 2 часа – от 11 до 13 ч. Точно в тези часове слънчевите лъчи влизат в каньона и се получават т.нар. слънчеви прожектори (sun beams). Който притежава професионална камера от висок клас може да направи снимки и без статив, но с известен компромис в качеството. Всъщност само на фотографските турове е позволено снимането със статив.
Всъщност тези турове са като гонене на стадо овце през тесен проход. Единственият шанс за снимане е да сложите един обектив, на който ще разчитате, да нагласите параметрите и само да се придвижвате метър по метър, оставяте статива, кадрирате, натискате дистанционното...
Слънчевата светлина всъщност се мести отчайващо бързо – снимката след 30 секунди не може да повтори тази отпреди 30 секунди! Аз лично избрах експозиция от 10 секунди за кадър и непрекъснато сменях ракурса на снимане.
С влизането в каньона няма да можете да затворите уста от възторг. Може дори за миг да забравите, че сте тръгнали с техника за снимане, а ще поискате всичко видяно да се запечата вътре във вас. Каньонът е изплетен, изтъкан, изрисуван от уникални форми и цветове, които никога не сте мислили, че могат да съществуват.
Каньонът се състои от различни камери.
Едновременно с вас крачат поне още 100 човека и затова почти никакъв е шансът да направите кадър без някакви глави и тела в него. Затова и използването на много широк обектив носи компромиса всички кадри да са пълни и с хора.
Но преимуществото на фотографския тур е, че гидовете чертаят линия на земята, подреждат фотографите, те опъват стативите, тръпнат като бегачи на старта, а гидовете започват да крещят като луди по всички други туристи да се дръпнат. Разполагате най-много с 60 секунди, за да направите кадрите си – с един, с два, с пет обектива, близки, далечни, всякакви ракурси – това е – 1 минута! На следващото място за снимки ритуалът се повтаря.
Освен слънчевите прожектори можете да снимате пясъкопад. Гидовете хвърлят пясък върху наклонени камъни и така създават невероятни сцени.
За тези два часа снимки излязох с 300 кадъра, много от които определям като сполучливи. Избрах обаче 30, които наистина се получиха.
Ако искате обаче да вкусите, да се насладите, да преживеете истински слотов каньон, препоръчвам каньона Х. Той не е така пъстър и впечатляващ като Антилопа, но за 180 долара на калпак снимаш 6 часа и влизаш вътре с не повече от още 6 човека. Имах уникалния шанс мой водач в Х да бъде фотографът Кристофър Ийтън. Той ми подсказа как да наглася белия си баланс и как да проверя качеството на експозицията си, като да внимавам за червената част на хистограмата си... Аз си мислех, че знам всичко за техниката, с която снимам, но се зарадвах да установя една стара истина: Човек се учиу докато е жив... В каньона влязохме 5 човека и Кристофър.
Вода и Вятър са скулпторите, които са изваяли слотовите каньони... Законите на гравитацията не важат в каньоните! Интересната снимка няма да е тази, която е водоравна или хоризонтална. Там всичко познато за линиите в света става ново.
И накрая една тайна за каньона Антилопа, която Кристоф ми каза... добре че бях планирал тура си в Антилопа за следващия ден... Той ми каза, че гидовете ще ме заведат да снимам 2-рата килия в каньона, когато слънцето прави слънчеви прожектори вътре, но интересните цветове се показват чак когато слънцето излезе от тази килия.
