Живко Георгиев*: Основният риск за българската икономика са управляващите

<p><strong>Преди година заявихте за ГЛАСОВЕ, че ако правителството на ГЕРБ успее да редуцира предпоставките и практиките, които обобщено наричаме корупционни, и свие влиянието на организираната престъпност, това биха били безспорно позитивни тенденции. Каква е равносметката ви днес, отчитате ли позитивни тенденции за пречупване на старите практики?</strong></p> <p>За да имаме основание да констатираме, че съществува някаква тенденция, трябва да са налице няколко предпоставки. Първото е достатъчно дълъг период, второто е устойчивост на процеса и третото &ndash; необратимост. В интерес на истината, в началото имаше предпоставки това да се случи и като че ли беше на път да се случи. Но сега, година и нещо след тези първи месеци от мандата на ГЕРБ, по-скоро се съмнявам, че процесът придоби устойчивия характер на тенденция и че е необратим. Някои корупционни практики бяха редуцирани, но се появиха други, в частност лобизмът, който също е корупционна практика в нашите географски ширини. При ГЕРБ лобизмът стана една от основните форми на корупционнен натиск за взимане на решения. Що се отнася до организираната престъпност, тя преживя първоначалния натиск от страна на управляващите и се модифицира, но нямам усещането, че е прекършена.</p> <p><strong>Как се модифицира? </strong></p> <p>Безспорно поле за изява на организираната престъпност си остават контрабандата и пазарът на наркотици. Няма индикации, че като тенденция в това отношение нещо се е пречупило. Организираната престъпност мощно се пренасочи и до голяма степен има значим принос в това, което наричаме сива икономика. Има я, разбира се, все още и в по-криминалните й прояви. Има някаква граница между т.нар. битова и организираната престъпност, която е силно размита, но и там не виждам някакви постижения. Но най-вече провалът на борбата срещу организираната престъпност е в полето на съдебната система, тъй като тази престъпност си остана толкова безнаказана, колкото беше и преди. Не виждам основание да тръбим за някаква разгромяваща и окончателна победа над организираната престъпност.</p> <p><strong>Провал или липса на достатъчно постижения?</strong></p> <p>По-скоро липса на резултат. Провал на шумно оповестяваните победи, не на самата практическа борба срещу организираната престъпност. Тя си остава на равнищата, на които беше и преди.</p> <p><strong>Тоест статуквото не се е променило в сравнение с времето, когато ни управляваше омразната тройна коалиция, само дето сега действията на полицията се промотират по-гръмко?</strong></p> <p>Говоренето е различно, медийното внимание към темата е различно. Ако преди медиите бяха особено активни в отразяването на случки от битието на организираната престъпност, сега самите правоохранителни органи активно се включиха в медийното продуциране на войната срещу организираната престъпност. Това създаде доста илюзорната картина за сериозни успехи. Така или иначе, решаващият индикатор за обрат в това отношение са съдебните присъди, съчетани с рязко намаляване на този тип ситуации, в които откриваме пръста на организираната престъпност.</p> <p><strong>Като става дума за съдебни присъди, ще ви помоля да коментирате волята на Върховния административен съд, чийто тричленен състав наскоро се произнесе, че лидерът на ДПС Ахмед Доган не е бил в конфликт на интереси, докато е получавал хонорара от 1 млн. евро по проекта &bdquo;Цанков кавък&rdquo;.</strong></p> <p>Допускам, че е вероятно да няма противозаконно поведение и от страна на предоставящия консултантската услуга, и от страна на получаващия. Възможно е отново да няма достатъчно силни доказателства за тезата на обвинението. Възможно е прокуратурата отново да е била по-зле подготвена от адвокатите, което изглежда е хронична характеристика на съдебните дела у нас.</p> <p><strong>Това изглежда беше основна характеристика и на едно от най-знаковите дела през последната година &ndash; делото &bdquo;Октопод&rdquo;.</strong></p> <p>Повече от ясно е, че е така. Но при &bdquo;Октопод&rdquo; имаше в по-голяма степен политически натиск. В делото срещу Доган не разчитам чак такъв политически хъс. В делото срещу Алексей Петров още от самото начало беше ясно, че тук има и силен политически мотив. Какво е генерирало тези мотиви, не ми се гадае, но това, че се стигна до подобно развитие след такъв силен политически натиск, означава, че само политическа воля и хъс не са достатъчни. Ей Богу, нужни са прецизни доказателства, нужни са не толкова медийно нагнетяване и въздействие върху средата и съдебния състав, колкото безспорни факти, които могат да удържат срещу всякакви хитроумни аргументи на защитата. В крайна сметка съдебният процес е една битка между адвокатура и прокуратура, те са двата основни опонента. Около този случай имаше и продължава да има нещо нечисто. Той е в сферата на политическите и личните амбиции на едно-две лица със силни позиции в сегашната власт.</p> <p><strong>Нечисто или некомпетентно?</strong></p> <p>И двете. Некомпетентността е обща характеристика, ние я откриваме навсякъде, не само в този случай. В този случай обаче и мотивите не са чисти.</p> <p><strong>Борба с организираната престъпност ли е това, или съвсем друг тип игра и разчистване на лични сметки?</strong></p> <p>Че имаме основания да подозираме разчистване на лични сметки, аз не се съмнявам. Освен всичко останало забелязваме и огромната потребност на сегашните управляващи да бъдат непрекъснато в полето на публичността, тяхната патологична потребност да бъдат обект на възхищение и на обич. В нормалния живот това е една обикновена човешка потребност, която обаче може да стане опасна за обществото, когато овластените държат на всяка цена да забавляват масовата публика с не особено високите си страсти от ранна утрин до късна вечер. Волята е само инструмент за преследване на тези себични цели. Тя не е политическа воля в същинския смисъл на думата. Тя е нагон към консумация на ресурсите, които властта дава, за гъделичкане не егото. По-скоро това виждам в този случай &ndash; лични битки, в които се търсят политически дивиденти, които са частни, а не обществени.</p> <p><strong>Очевидно, когато битката няма обществен характер и компетентността на прокуратурата да събере безспорните факти и прецизните доказателства не достига, тогава се случва онова, което наблюдаваме в момента &ndash; &bdquo;Октоподът&rdquo; отвръща на удара. По какъв начин влияе върху политическата система тази двойствена игра, която чертае зависимости? Президентът Първанов намекна, че ситуацията може да доведе до сътресения в правителството. Има ли такъв риск според вас?</strong></p> <p>След като правителството или по-точно полицията и прокуратурата влязоха в една битка, в която основен аргумент са непрецизно събрани факти, съмнителни свидетелски показания, търсени скрити внушения, презумпцията за виновност &ndash; все инструменти, които нямат място в една цивилизована и демократична съдебна система &ndash; те легитимираха и ответния подход. Би било безумно унизително и безкрайно тъжно за безспорния лидер на обвинителите Цветан Цветанов, който стана уязвим по контраобвинение, ако фактите на това контраобвинение се окажат по-достоверни от неговите собствени. Самият Цветанов избра да води битката не толкова в тихите зали на съдебната система, а на широкото публично поле. Е, щом иска, да я води там, сега получава ответен удар в същото това публично пространство. Лошото за него е, че фактите, които бяха изнесени, навярно трудно ще бъдат опровергани. Това са твърди факти и той ще трябва да се извинява. Честно казано, не виждам как би могъл да неутрализира нанесения му удар. Добре, може и да са законни всички тези сделки, но уязвен остава неговият човешки морал, а там нищо не може да се направи. Обществото не прощава на онези, които имат претенцията да бъдат морални съдници, ако те се окажат недотам морални.</p> <p><strong>Цветанов все пак е най-одобряваният политик. Как ще се отрази това обвинение върху неговия рейтинг, предвиждате ли скорошен срив? </strong></p> <p>Съществуват различни типове рейтинг. Рейтингът на Цветанов беше признание, а не харесване, не непременно доверие. Това беше признание на факта, че най-сетне има котка, която лови мишки. Този казус ще се отрази негативно на рейтинга му, колкото и чист да излезе от него Цветанов. Поне от гледна точка на масовата психология тези факти са трудно обясними и разбираеми. Не можеш да обясниш на човека от улицата как е възможно всичко това.</p> <p><strong>Подчертахте, че от самото начало на този мандат вътрешният министър предпочете да води битката срещу корупцията и организираната престъпност не в тихите зали на съда, а гръмко и публично чрез медиите. Като че ли съвсем закономерно това се случва и сега по отношение на обвиненията срещу него &ndash; битката отново се води не в съда, няма например заведено дело за клевета, а в медиите, където Цветанов обяснява какви имоти притежава. Какви опасности крие този подход?</strong></p> <p>ГЕРБ ще изконсумира негативите, тъй като досега консумираше само позитивите на публично водените битки, чието същинско място всъщност е теренът на правото и на закона. Репутацията и доверието, които ГЕРБ изгради чрез типичните за тази формация прийоми, са изключително крехки. Почти винаги подобен тип репутации си отиват благодарение на атаки, които самите те са използвали, за да изградят рейтинга си. Това може да си позволи само политическа фигура, която е абсолютно сигурна и неуязвима в нравствен план. Ако в социалната си и икономическа биография имаш факти, които те правят уязвим, не е разумно да тръгваш на такъв тип битки. Това пак издава чувството за мяра, липса на самокритичност, свръхопиянение от властта. Властта е крехка, властта се дава, но тя обикновено се и взима от същите тези, които са ти я дали. ГЕРБ ще извървят същия път, който по една съвсем друга логика ги изведе на власт.</p> <p><strong>Как коментирате съвета на лидера на ДСБ Иван Костов към Цветан Цветанов, че вътрешният министър &bdquo;трябва да чертае стратегии, а не да отговаря на един човек, който очаква присъда&rdquo;?</strong></p> <p>Има някакъв разум в този съвет, но не си спомням и г-н Костов да удържа на такава стратегия в битността си на човек, попадал в подобна ситуация в миналото. Стратегия няма. Никой в ГЕРБ не е в състояние да гради стратегия, това не са хора на стратегиите. Нищо не ме е убедило, че там има партиен, институционален и човешки потенциал за стратегическо мислене. Г-н Костов дава съвети, от които няма кой да се възползва. Времевият хоризонт в ГЕРБ в най-добрия случай в момента са предстоящите избори, а стратегията е нещо, което надскача петилетките и десетилетките. Не съществува стратегия за следващите 12 месеца. Това са само тактики и разсъждения върху утрешния ден. Дори г-н Цветанов да се опита да не изпада в подробности и извинения, собственият му стил би направил неубедително такова поведение. Той влезе в един капан, който изисква, след като дълго си практикувал една роля, да я играеш и в бъдеще.</p> <p><strong>Влизането в този капан застрашава ли според вас стабилността на кабинета? </strong></p> <p>Това е само капка в морето. Малшанс е за правителството, че тази капка съвпада с много други събития &ndash; очевидната безпомощност пред бюджетните и социални предизвикателства, растящия натиск от страна на различни социални групи, неумението да се управлява рискът. Усещането е, че обществото губи управляемост, че самите управляващи нямат умение да управляват процесите. Те само ги следват, при това без стратегия, без приоритети и без визия какво искат да постигнат. Това говори за нисък управленски капацитет, при който относително лесно се властва, докато се къпем в народната любов и доверие и в медиен комфорт. Проблемите идват, когато започне шум в залата. А такъв вече започна. Досега докарваха някак мелодията, защото беше тихо и публиката беше склонна да ръкопляска за всеки улучен тон. Сега обаче започва асинхронът.</p> <p><strong>Стигна се дотам, че дори икономисти и анализатори, които в началото подкрепяха това правителство, вече предвиждат връщане към ситуация, подобна на тази от 1996&ndash;1997 г. </strong></p> <p>Някаква аналогия със ситуацията от 1996&ndash;1997 г. безспорно е възможна, макар и не при същите параметри. Боя се, че може да изпаднем от всички оптимистични сценарии за посткризисното развитие на Европа, на света и ако щете, дори на Балканския регион. Рисковете нарастват и основният риск са управляващите. Не толкова някакъв друг политически фактор, не някакви свръхегоистични съсловия, не някакъв задокеански ментор &ndash; Международният валутен фонд и Световната банка не играят ключова роля в сегашната икономическа ситуация. Тоест няма да има с какво да се извиняваме. Ако за пореден път извадят аргумента с тройната коалиция, вече ще станат смешни.</p> <p><strong>Освен с управляващите основният риск вероятно е свързан и с липсата на адекватна алтернатива.</strong></p> <p>Безспорно, това прави риска още по-сериозен. Ако, недай Боже, стигнем до някакво ново дъно, аналогично на това от 1997 г., аз съм сигурен, че обществото ще намери по-добро решение от ГЕРБ. Надявам се, че растящите рискове ще отрезвят останалите политически фактори и ще ги извадят от медитацията, в която прекараха последната една година. Както отляво, така и отдясно. Най-лошата ситуация би била, ако те заживеят по типичната частно-партийна логика у нас &ndash; колкото по-зле, толкова по-добре, нека ГЕРБ се издъни докрай, нека балонът се пукне окончателно. Това ме плаши. Засега алтернативите се занимават основно с това да колекционират и посочват грешките на управляващите и от време на време дават някакви свои контрапредложения. Последното се отнася по-често за десните. Но това не са стратегии. Аз се съмнявам, че там има алтернативни стратегии. Това отчасти е разбираемо, тъй като процесите в икономиката и в публичната сфера протекоха много динамично. Освен това не съм сигурен, че познаването на реалния хал на бюджета и на публичните финанси е толкова добро. Аз самият не мога да получа по достъпен начин информация за състоянието на Здравната каса, на НОИ и дори на самия бюджет. Публичните финанси станаха тотално мътна материя по простата причина, че управляващите размиха границите между тези автономни бюджетни линии. Едно от най-голямите безобразия е тоталното размиване на прозрачността, по която трябва да функционират публичните финанси. В един момент се оказа, че никой не знае какво е актуалното състояние. Помните колко месеца нямаше отговор на въпроса къде е резервът на Здравната каса. Ситуацията в страната става все по-непознаваема и все повече процеси отпадат от публичността. И управляващите, и евентуалните алтернативи всъщност не разполагат с достоверна информация и не познават ситуацията в дълбочина, за да могат да формират адекватни политики и стратегии. Имам чувството, че поради неумение да се работи с публични финанси накрая така ще замътим картината, че и най-големите експерти на света да дойдат, няма да могат да се оправят в нашата реалност.</p> <p><strong>Как ще коментирате затишието в БСП? Преминалият наскоро конгрес също беше изключително тих и не доведе до никакво размърдване. Свързано ли е това изчакване с неродения проект на президента Първанов?</strong></p> <p>БСП не прави изключение от общия стил на поведение на политическите сили в момента. Тя се готви за избори. Очевидно всички нейни проблеми, заради които имаше крамоли и раздори, са отложени за следизборната ситуация.</p> <p><strong>Та те бяха отложени за следизборната ситуация и преди последните парламентарни избори. Въпреки крамолите на конгреса преди изборите се говореше само за консолидация и единство, единство и консолидация.</strong></p> <p>У нас представянето на изборите се разглежда като най-решаващия тест за кондицията и качеството на управленския екип на една партия. Техният резултат е достатъчно легитимен за взимането на едни или други решения. Ако БСП се представи добре на изборите, радикални промени няма защо да очакваме. Ако има провал, естествено, че горе по върховете ще има радикални промени.</p> <p><strong>Ама тя вече се представи зле на последните избори и това не предизвика радикални промени. Подсещате ме за прочутата максима, според която дефиницията на лудостта е да правиш всеки път едно и също нещо, но да очакваш различен резултат.</strong></p> <p>Очевидно дискусионните проблеми са оставени за след изборите. Безспорно там тече някакъв процес на консолидация. Естествено, консолидира ги ГЕРБ.</p> <p><strong>Общият враг.</strong></p> <p>Извинявайте, но кой наля мускули в ГЕРБ? Тройната коалиция. С грешките, с безобразията, които допускаше в публичното си поведение, със стила си на работа. Това, което дразнеше хората, бяха определени жестове и неразумни решения, както и технократското и обикновеното човешко високомерие. Сега и ГЕРБ прави същото по отношение на БСП. Управляващите у нас, дори да не направят друго, криво-ляво успяват да консолидират опонентите си. Това е единственото, по отношение на което постигат забележими успехи. Така че този конгрес на БСП нямаше как да бъде по-различен. Естествено, решаващи действия ще има след местните и президентските избори. Що се отнася до проекта &bdquo;Първанов&rdquo;, неговите контури са твърде неясни. Единственото, което знаем, е, че до предстоящите избори това няма да е партия.</p> <p><strong>Каква алтернатива би могло да бъде едно лице като президента Първанов, което олицетворява статуквото и безумията на прехода, и същевременно периодично призовава да бъде направена ревизия на същия този преход. Доколко удачна е тази пропаганда?</strong></p> <p>Само времето ще покаже дали това може да бъде алтернатива. Досега по-често сме гледали обратното и сме му сърбали попарата &ndash; идва от небитието нов спасител, който няма нищо общо със статуквото, казва две-три обнадеждаващи думи и печели избори. Макар че дали Бойко Борисов не е бил част от статуквото на прехода? Може би именно той е най-типичният продукт на българския преход. Политици като Първанов или Костов безспорно са продукт на политическото измерение на българския преход, а Борисов е продукт и на неговото икономическо, и на културното му измерение.</p> <p><strong>А на криминалното?</strong></p> <p>И там. Всички параметри на българския преход си дават среща в него. Няма по-адекватен продукт на българския преход, такъв какъвто го имаме във всичките му измерения, от Бойко Борисов.</p> <p><strong>Как да си обясним парадокса, че един продукт на криминалното измерение на прехода стана символ на борбата срещу корупцията и организираната престъпност? </strong></p> <p>По време на българския преход ние преживяхме културна контрареволюция с тотално господство на мутренско-чалгаджийската култура и ценности. Ние станахме консумативистко общество, в което дяволски важно е да се консумира тук и сега. Всичко това направи възможен целия този ролеви репертоар, в който успя да се изяви Бойко Борисов. Той е адекватен персонаж на тази културна матрица. Всъщност българският преход си произведе и публиката, и актьорите.</p> <p><strong>Защо обаче двадесет години по-късно основни действащи лица на политическата сцена у нас са именно продуктите на криминалното измерение на прехода? Бойко Борисов е министър-председател, а нароченият за глава на мафията Алексей Петров дава заявка за влизане в политиката. Или както каза Татяна Дончева: &bdquo;Защо не, след като Борисов е премиер, значи всеки в тази държава може да стане такъв&rdquo;. </strong></p> <p>И защо Първанов да е по-лоша алтернатива от тези две. Ние не сме в луксозната ситуация, каквато вероятно се случва някъде по Скандинавието, да избираме между добро и зло. Българският преход култивира ситуацията, при която непрекъснато избираме между няколко злини. Преходът овласти в прекалено голяма степен хора от сивата зона на социума, от сивата политика, от сивата икономика. Културният регрес извади подобен тип герои на сцената.</p> <p><strong>Защо българската интелигенция се оказа така ялова и неподготвена да овладее тези процеси?</strong></p> <p>Българската интелигенция безспорно се оказа неподготвена, но интелигенцията навсякъде в модерните общества е маргинализирана. Големият грях и на политиците, и на интелигенцията е, че не положихме усилия да създадем и публично да обсъдим смислена визия за бъдещето. На българския пазар на идеи циркулираха само идеи секънд хенд, както на пазара на коли и дрехи. Тук се наложи фигурата на интелектуалеца, който се занимава с внос на такива идеи. Това се преживяваше като цивилизаторска мисия, но нищо не беше произведено тук. А когато непрекъснато пробираш и се мъчиш да реализираш използвани някъде другаде идеи, наблюдаваш ефектите на иронията на историята &ndash; получава се нещо несъвместимо и нямащо нищо общо с онова, което си искал да постигнеш.</p> <p><strong>Преди време заявихте, че тенденцията към авторитаризъм в управленския стил на Бойко Борисов е доминантна. Все още ли смятате така?</strong></p> <p>Управляващите имат авторитарен стил на мислене и от време на време го демонстрират, но все по-малко съм склонен да придавам особено голямо значение на този авторитаризъм. Там по-скоро виждам хаос, съчетан с безидейност и безхарактерност. Не се получава автентичен авторитарен режим при липсата на характер и кауза. Това, което руши и прави само привидни тези авторитарни тенденции, е патологичната жажда непрекъснато да се харесваш на всички. Така че малко ревизирах мнението си &ndash; да, има авторитарна риторика, има авторитарни жестове, но по няколко причини няма как да се случи авторитарна система. Напротив, системата губи управляемост буквално с дни. Достатъчно е да се нагнетят няколко протеста и нищо не остава от първоначалните идеи и намерения на управляващите. И силата е привидна, и авторитаризмът е привиден, и волята е привидна, така че не знам дали накрая ще остане нещо, което да не е привидно. Това управление е по-скоро слабо. А слабите понякога се изкушават да изглеждат авторитарни, но това е само игра.&nbsp;</p> <em>*Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет, където преподава теория на емпиричното социологическо изследване и маркетингови проучвания. Директор е по изследванията в ББСС &bdquo;Галъп&ldquo;.</em> <p><strong>С Живко ГЕОРГИЕВ разговаря Димитрина ЧЕРНЕВА</strong></p>