- Автор: Александър Девекио, “Фигаро”
- 08 Март 2022
- 1482
- 12
От битката в Харков през 1942 г. до днес, повтаря ли се историята? Според френски специалист по руска военна история Жан Лопес няма допирни точки между битките от 1941-1944 г. и тези от 2022 г., извън географските. Жан Лопес е автор на Barbarossa 1941. La guerre absolue (Барбароса 1941. Абсолютната война, 2019 г.) и току-що издаде новата си книга Kharkov 1942: le dernier désastre de l'armée rouge (Харков 1942: последният погром на Червената армия). На български е издадена книгата му “Големите грешки на Втората световна война”, в съавторство с Оливие Виевиорка (изд. “Сиела”, 2021 г.)
- Вие сте историк и по-точно експерт по руска военна история. Как си обяснявате решението на Владимир Путин да нахлуе в Украйна? Какви са военните, но и геополитическите цели?
- Той иска да избегне ориентирането на Украйна на Запад, към Европейския съюз и най-вече към НАТО. Всичко това е ужасно за руснаците, които разбираемо наблюдават с тревога похода на НАТО на Изток, знак за изпадането им като сила. През 1989 г. първото подразделение на НАТО в Централна Европа се намираше на 2000 км в Москва; ако Украйна влезе в организацията, това разстояние ще бъде намалено до 600 км. Путин не се стреми да анексира, а да васализира, т.е. да върне в Киев ръководен екип като този на Виктор Янукович, прогонен от революцията през 2014 г. Вероятно би му допаднало Украйна да се превърне в това, което е Беларус при Лукашенко. Във военно отношение, това означава, че руската армия трябва да провокира напускането на Зеленски на властта, като превземе столицата Киев, но също и Лвов, историческото сърце на украинския национализъм, който би могъл да служи за втора столица. Това е максималната цел.
Ако руската армия не успее да ликвидира цялата въоръжена съпротива, или ако в самата Русия населението започне да се вълнува, Путин ще трябва да се задоволи да държи завоюваната земя. Тогава той ще влезе в дълъг дипломатическо-военен цикъл, чийто залог може да бъде обединение срещу обявяване на неутралитет. Той може също да удари някои градове с артилерия - която все още не сме видели - в стил Грозни по време на втората война в Чечения през 1999 г. Тогава би могъл да договори хуманитарно прекратяване на огъня в замяна на намаляване на санкциите. Всички сценарии са възможни. Но всички, с изключение на първия - превръщането на цяла Украйна в държава съюзник на Москва -, биха били провали, или полупровали за Путин, ако речта му от 24 февруари наистина представя неговите военни цели.
- Разказахте за решителните битки на Червената армия. Как възприемате тази война в светлината на битките от миналото?
- Политически, няма обща точка между битките от 1941-1944 г. и днешните, освен тези, наложени от географията: голямото разделяне от Днепър, крехкостта на Киев спрямо атака, предприета от Беларус, възможността за маневриране на голямо количество бронирани автомобили в открит пейзаж, наличието на силно урбанизирана зона в Донбас. Руснаците ще се борят изцяло за Харков през 2022 г., както през 1942 г.: това е вторият по големина град в Украйна, несъмнено един от малкото, в който проруското чувство (проболшевишкото през 1942 г.) не е изчезнало напълно. Ако Путин не може да получи нещо по-добро от разделяне на Украйна, Харков ще бъде столицата на една съкратена “малка Русия”.
- Когато Путин говори за “денацификация” на Украйна, позовава ли се на историческата памет за този период?
- Разбира се. От 2005 г. за балтийските страни, от 2014 г. за Украйна, Русия употребява и злоупотребява с речника на Великата отечествена война, която, както знаем, почти се е превърнала в държавен култ. Онези в Украйна, които се противопоставят на Русия, непременно са наследници на ОУН, украинската националистическа партия на Степан Бандера, фашист и антисемит, или потомци на 14-та дивизия на Вафен-СС “Галиция”, вербувана в Лвов. Тоза означава да се “забрави”, от една страна, за многото руски сътрудници на нацисткия окупатор, от друга - за огромните човешки загуби, понесени от Украйна заради нацистите, както и за приноса ѝ за победата.
- Битката в Харков през 1942 г. завършва с тежко поражение за Червената армия. Може ли руската армия отново да затъне в Украйна?
- Не е невъзможно. Зеленски инстинктивно намери правилната позиция и навсякъде има битки, което означава, че системата за командване и контрол не е била напълно унищожена от ракетните удари. Западните оръжия няма да закъснеят, освен ако в следващите дни руската армия не успее да окупира или изпепели всички големи летища, както и границата с Полша, най-ангажираната в полза на Украйна страна.
- Не засилва ли Путин с тази инвазия украинското национално чувство?
- Без съмнение. Това е класика: Израел породи палестинското национално чувство, Франция допринесен много за раждането на Алжир… Бруталната агресия може само да отблъсне проруските симпатии, останали в Украйна, и няма да стане по-добре, ако боевете се проточат или руснаците засилят огъня. В първата си военна реч Путин отрече Украйна да е нация; според него тя е изкуствено творение, което се дължи на Ленин и на последните дни на комунизма. Като подтекст трябваше да се разбере, че украинците няма да искат да умират за фалшива родина. На този план Путин може да загуби: всяко продължаване на боевете ще докаже urbi et orbi, че съществува украинско национално чувство. Сталин преживя подобна неприятна изненада във Финландия през 1939-1940 г. Той имаше в обозните коли комунистическо правителство, готово да се установи в Хелзинки: виждам, че Путин все още не е извадил нещо подобно.
- Изглежда Украйна винаги е била кърваво поле. Как си обяснявате тази съдба? С историята, с географията ли е свързано това?
- Кървави поля, концепция, разработено неотдавна от историка Тимъти Снайдър, е тази ивица от територии, която започва от балтийските страни на север и се простира до Черно море на юг, минавайки през Полша, Беларус и Украйна. Снайдър заключава, че от 1933 до 1945 г. там са загинали 14 млн. цивилни от глад и/или войната. Тази концепция никога не ме е ентусиазирала. Тя смесва човешките последствия от много различни събития: гладът от 1932-33 г. вследствие на колективизацията на земите, от една страна, резултатът от окупацията на региона и сблъсъкът между два тоталитаризма, кафяв и червен, по време Втората световна война, от друга страна. Този втори аспект обхваща едновременно кървавите политически, социални и етнически прочиствания, дължащи се на сталинизма, и масовите престъпления на нацизма (Холокоста, десъветизация, убийства на съветски военнопленници). Не виждам връзката със сегашната ситуация в Украйна, дори ако Путин използва абсурдно термина “геноцид”, за да охарактеризира сраженията, които избухват спорадично в Донбас от 2014 година.
Превод от френски: Галя Дачкова
