- 10 Sep 2020
- 71
- 24
Той беше прагматичен, инициативен, прозрачен и медийно обигран. Дали новият президент Франсоа Оланд е готов да бъде такъв?
<p>В неделя Франция сложи край на президентството на Никола Саркози. Пет години след като го избраха ентусиазирано, французите решиха, че трябва да имат по-скоро „обикновен” президент, отколкото „необикновен”.</p>
<p>В най-добрия републикански дух поздравявам Франсоа Оланд за неговото избиране. Но трябва също да си спомним какво точно правеше Саркози толкова различен, толкова необикновен като президент.</p>
<p>Саркози беше необикновен, в смисъл че беше напълно</p>
<p><strong>различен от традиционния френски политически елит, </strong></p>
<p>адвокат от унгарски произход, роден и израсъл в парижките предградия. За разлика от новия президент на Франция, Саркози не е имал <em>grandes écoles</em> (висши школи – б. пр.), нито селски корени, нито буржоазно семейство.</p>
<p>Тази фундаментална разлика обяснява защо народът го избра през 2007 г. и защо го отхвърлиха през 2012 г. Французите харесаха неконвенционалния кандидат; те никога</p>
<p><strong>не харесаха неконвенционалния президент. </strong></p>
<p>Те бяха свикнали с по бащински сдържани фигури, а вместо тях имаха първия президент на Франция от ХХI в.: прагматичен, инициативен, прозрачен и медийно обигран.</p>
<p>За добро или лошо, Саркози преобрази френската президентска институция. Свършено е с дните, когато президента можеше да се оттегли от очите на публиката в Елисейския дворец, да води паралелен семеен живот, или да направлява икономиката, както му харесва.</p>
<p>Бъдещите наематели на президентския кабинет ще трябва да бъдат на фронтовата линия от първия ден. Вече няма да бъде възможно да управляват от разстояние, криейки се зад министър-председателя. Саркози направи това, защото той е такъв, какъвто е.</p>
<p><strong>Дали Оланд е готов за същото?</strong></p>
<p>Социалистическата партия винаги се е чувствала неловко в Петата република и нейната „републиканска монархия”, но никога не я реформира, докато беше на на власт.</p>
<p>Те подкрепиха намаляването на президентския мандат от седем на пет години през 2000 г. С тази реформа краят на президентския мандат днес съвпада с края на парламентарния, като поставя президента по-скоро в положение на лидер на парламентарно мнозинство, отколкото на „арбитър”, както е записано в конституцията.</p>
<p>Сега френските президенти много повече приличат на британските министър-председатели в смисъл, че е тяхна отговорност да ръководят парламентарното мнозинство. Оланд вярва, че ще може да упражнява президентството, както Митеран през 1981 г.: той ще разбере, че това вече не е възможно.</p>
<p>Отхвърляйки Саркози и прегръщайки Оланд, французите предпочетоха да изберат</p>
<p><strong>президент от ХХ в. с решения от ХХ в. за ХХI в., </strong></p>
<p>което показва колко неудобно се чувстват в този нов свят. Би могло да се каже, че за французите Оланд е това: измамно успокояващ.</p>
<p>След 12-те г. на Жак Ширак, Саркози беше глътка свеж въздух вътре в страната и извън нея. Той върна Франция към Европа. Той промени образа на френските политици, ограничавайки броя на президентските мандати, институционализирайки контрола над бюджета на Елисейския дворец от френската сметна палата и позволявайки на опозицията да заема силни постове (като председател на финансовата комисия в парламента, например).</p>
<p>Той отвори пътя към по-ефективна държава, премахвайки едната от двете служби по заетостта и сливайки агенциите за безработни в една. Той реформира френските университети, позволявайки им да станат конкурентни в чужбина; реформира френската пенсионна система така, както и правилата за стачки в обществения транспорт. Благодарение на него, Франция вече не е страна със задръствания, парализирана от стачки.</p>
<p><strong>Той можеше да направи повече, </strong></p>
<p>ще възразят мнозина, той трябваше да направи повече. Но консерватизмът във Франция е силен и след 30 г. статукво не може за пет години да се реформира страната. Мнозина, леви и десни, по различни причини се надяваха Саркози да бъде Маргарет Тачър за Франция. Те сбъркаха, Франция няма способността на Обединеното кралство да приема и да се приспособява към промяната толкова бързо.</p>
<p>Някои биха казали, че личността на Саркози е била главния недостатък на неговото президентство, но те като че ли забравят, че на първо място именно</p>
<p><strong>неговата личност го отведе до Елисейския дворец.</strong></p>
<p>Французите може би не харесват маниерите му или това, че не може да крие чувствата си, но през 2007 г. те избраха Саркози заради неговата личност, а не въпреки нея. Какво се промени? По онова време страната мислеше, че е готова за реформи, но четири години криза промениха настроението й.</p>
<p><img src="/uploads/editor/SARCOZY1.JPG" alt="" /></p>
<p><strong>Как ще бъде запомнен Саркози?</strong></p>
<p>Неговите реформи ще бъдат завещанието му. Близкият съветник на Оланд Мишел Сапен потвърди това, като каза, че новия президент няма да променя повечето от нещата, направени от Саркози; просто ще бъдат заменени няколко мерки, като минималните срокове на териториалната реформа.</p>
<p>На какво по-голямо признание можеше да се надява Саркози от това да вижда работата си оценена от своя политически опонент, който го обвини, че не е направил нищо за пет години?</p>
<p>Превод: Галя Дачкова</p>
