- Автор: Гласове
- 25 Sep 2024
- 1888
- 8
Автор и продуцент: Николай Цонку, youtube.com
"Записки от Донбас. Позивна „Сократ“"
Филмът е енциклопедия на оцеляването и пътеводител към фронта.
Как да спасяваме животи, без да искаме нищо в замяна? Защо един многодетен баща от Ростов в продължение на 2 години самоотвержено помага на фронта, спасявайки нашите братя, съпрузи и синове? Какво го кара да заведе 17-годишния си син и съпругата си в зоната на военната отбрана?
За какво се бори и от кого се страхува? Как възпитаваш сина си да бъде истински мъж?
Кои са такива герои и как изглеждат, вижте във филма по проекта „Записки от Донбас“ - „СОКРАТ“.
Сократ, на 51 години, инструктор, сертифициран пиротехник, доброволец.
Веднъж се замислих, какво бих правил на мястото на президента на Русия. И си помислих, че би било добре да дадем на гражданите пример за служение. Но не на високо ниво, което малко хора разбират, а на малко ниво, битово. По отношение на войната решението е много просто – дали работиш в тила, дали работиш във войната, дали със самия си живот показваш кой си всъщност.
Казвам се Ирина, аз съм майка и съпруга. Той иска да участва в това, да помага, с каквото може да помогне, защото не може да стане например пълноценен лекар. Не може да стане също и щурмовак, защото възрастта все пак напомня за себе си в различните части на тялото, при носене на тежести. Но той прави това, което може да прави.
Сократ: Ако подкрепата на семейството е безусловна, може да се каже, че в моето семейство те съм аз, а аз съм те. Затова не може да има нищо друго, освен 100-процентова подкрепа. Когато има възможност, пътувам заедно с жена си по безопасните направления. Тя е втори шофьор и тогава е весело и по-леко. И децата, разбира се, помагат.
Казвам се Серьога, на 17 години съм. Всичко е, както очаквах. Татко е много добър инструктор, той разказва разбираемо и подредено. Татко е умен, силен, някак извиква доверие, иска ти се да му вярваш, да се вслушаш, никога не ти се иска да спориш с него.
Сократ: Родината е земя, физическа територия, а Отечеството е пространството на твоите дела, които ти вършиш, да кажем на тази територия или извън нея. Затова защитаваш Родината, но служиш на Отечеството.
Какви задачи решават медиците на фронта? Бих казал, че в много голяма степен те врачуват. Връщаме се към старото значение на думата „врачувам“. Защо се казва „врач“? Защото врачува. Като в същото време и изцелява. Изцелява включително и с помощта на словото. Медиците изобщо са инструмент на Бога на земята. Такива са ръцете им, с тяхна помощ всесилният Творец постига своите цели.
Казвам се Арина, на 14 години съм. Татко за втора година пътува в СВО. Когато татко ме помоли, помагам. Вадя турникети от кутиите, разопаковам ги. Основната работа на татко е да кара медицински принадлежности – бинтове, аптечки...
Сократ: Дали има нещо, което ме вдъхновява за продължаването на помагаческата ми дейност? Не ми е докрай разбираема думата „вдъхновение“, може би това са някакви редки моменти, в които ах, изпитвам усещане, че летя, но като правило няма такова нещо. Може би мога да кажа, че търся нещо тук. И когато намеря това, което търся, ми става хубаво от това и ми се иска да го споделя и то да продължава още. В много голяма степен това е черно-бяло и най-истинско и просто отношение.
Казвам се Ксения, на 26 години съм, архитект и дизайнер съм. Може би на първо място за мен баща ми е по-големият ми най-добър приятел. Една от най-важните семейни ценности за мен е това, че между децата и родителите е възможно истинското приятелство.
Сократ: Искаше ми се да мисля, че можем да бъдем пример за добри граждани за своите деца. Да, ще бъдем. За повечето други хора вероятно няма да бъдете пример, защото на хората масово не им пука, и това по-скоро не е руски проблем, това е проблем на всички страни, на сериозно количество граждани от всички страни им е абсолютно все едно как тяхната страна живее. Има хора, на които им пука. Аз, например, не искам Русия да бъде страна на глупаци. Кой е глупак? Това е човек, който отказва да види какво става наоколо и да вземе дори и най-прости решения. Дори ако щете за това кое е добро и кое е лошо за мен и за страната. Това мога да нарека с думата „безнравственост“.
Сократ към бойци: Работи се в малко по-друг режим, когато практически не остава време за взимане на решения. Сега помислете: десен крак и лява ръка, тоест комбинирана команда. Ако не се справите, можете да си представите мъртвец, можете да си представите реално какво ще стане с вас. Ако имаме раняване в ръката и крака с артериално кръвотечение, започваме да работим от крака. Защо от крака? Защото артерията е по-голяма, кръвотечението е по-активно и съответно по-бързо си отиваш, затова започваме работа от краката. А за ръката, както се случи – може да помогнат другарите, а може и да не помогнат.
Сократ: Относно обучението на бойците – с тях говорим за даването на първа помощ на бойното поле. Това не е медицинска помощ, задачата е да се оцелее и да се доживее до етапа на евакуиране от бойното поле.
Сократ към бойци: Каква е основната разлика между колана и турникета, кое е най-важното, кой от вас знае? Турникетът може да се сложи с една ръка. Второто е, че коланът, при работа през зимата, например, просто губи свойствата си. Зависи от колана, някои според мен са повече или по-малко добри през зимата, но не съм сигурен, не съм пробвал. Останалите, особено „Есмарх“, просто не стават. Трето, заради адреналина, може да го дръпнете по-силно и ако е „Алфа“ или „Есмарх“ ето това нещо е късичко, сега ги правят по 90-140 см. „Алфа“ е много хубав турникет, но той се къса също като „Есмарх“. Ако го скъсате, като цяло няма втори вариант.
Сократ: Не зная какво трябва да правя. В общи линии се отнасям с бойците като с деца. Но бойците са много различни. Понякога има много по-възрастни от мен дядовци, а аз ги третирам като синове, налага ми се да ги командвам, което е неудобно чувство. Много е приятно да се работи с младите. Те са по-млади и значително по-силни физически, те са по-бързи, по-отворени са, готови да възприемат много неща като игра. Да, опасна мъжка игра. И ми се иска тези момчета да се върнат у дома.
Серьога: Ако добре си спомням, той беше там с приятеля си Денис, за да обучава хората в първа помощ, или сам да се обучава и разбра как се случва всичко. Разбра с какво може да се помогне и започна да го прави. Много е хубаво, че татко помага на страната ни.
Ирина: С годините започваш да разбираш – аз особено ясно разбирам – че от мен много малко зависи. Остава само надеждата, че всичко ще бъде наред. Не можеш всичко да контролираш. Къде ще отиде мъжът ми, какво ще стане там... Ако се замислим, какво изобщо в живота можем да контролираме? Това е илюзия, какво ни дели от пълния провал в живота?
Ксения: Казват, че момичетата си избират мъж по подобие на баща си. В моя случай това може би не е съвсем вярно, но категорично у баща ми има голям брой качества, които бих искала да видя у бъдещия си мъж.
Сократ: Статистически винаги ми е трудно да измеря собствената си работа, защото тя изглежда несъществена. Но реалното ми вътрешно усещане е, че дори и да правя доста, ми се струва, че не правя на практика нищо, че всичко отива като вода в суха земя. Веднъж един от лекарите, на когото помагахме, започна да задава въпроси. Започна да пита: „Откога пътуваш?“, „От около половин година“. „Колко често?“ „Веднъж в седмицата, понякога по-често.“ „А колко пари си събрал?“ „Около 100 милиона на месец.“ „А ти тези пари директно ли ги харчиш за лекарства или ги оптимизираш по някакъв начин?“ „Оптимизирам ги – на някого купувам резервни части, в замяна получавам лекарства, например ако съм похарчил 20 хиляди за резервни части, съм получил лекарства за 300 хиляди и съм ги раздал на когото са му трябвали.“ „Добре. А средства за транспорт за евакуация колко сте похарчили?“ „Купили сме осем такива машини.“ „Добре, дай сега да посмятаме.“ И той пресметна, че аз и хората, с които работя по този начин, директно са повлияли на живота на две до три хиляди души. Хора, които са можели от 300 да станат 200, но това не се е случило. Хора, които са можели да бъдат с ампутирани крайници, и държавата да плати огромни пари за възстановяването им, но са били спасени от ампутация. Но най-важното е, че тези хора са останали живи, и много често дори са се върнали на фронта. Това е огромен принос, всеки от тях ще има или има деца. Особено им се иска да живеят, след като сме им помогнали, защото чувстват, че не ни е все едно.
Сократ към бойци: Осколки могат да попаднат, да кажем, в глезена, да преминат през месото до костта, да пробият артерията и вие няма дори да го усетите. Нужно е време, за да се разбере какво е станало. А ако кръвотечението вече е започнало, е най-добре да бъде спряно веднага.
Сократ: Сега, когато войната съвсем откровено дойде на наша земя, помагайте поне на своите! Вземете семейството си и им поставете задача – как ние с вас можем да помогнем на курските и белгородските хора, върви сериозна евакуация, хората живеят в палаткови лагери... Винаги има с какво да се помогне, идвайте! Ако не можете да помогнете, помогнете на тези, които правят нещо. Поставете такава задача на семейството си, и ще видите, че семейството е много мощен инструмент, а вие сте много силен пример за децата си, ако сам сте въвлечен. Не само за отбиване на номера – вчера съм изпратил на някой си хиляда рубли, спестил съм от кафе, или някакъв доброволец е купил на неизвестен боец панталони. Не, трябва да си въвлечен. Тогава ще бъдеш пример.
Серьога: Летях с дрон на полигона и разбрах, че от него не можеш да се скриеш. Много е лек, толкова е лек, колкото изобщо не съм очаквал.
Сократ: Когато се говори за възпитанието на децата, думата „възпитание“ понякога прилича на дресировка – как дресирате човек, който прави едно или друго. Аз посадих семенце и то поникна. С какво да наторя това, което израства? Колко често да го поливам, с какво да го поливам? Ще има ли достатъчно слънце, вятър, влага, вода, условия? И ако искам от него да израсте плодно дърво, какво мога да направя, ако, да речем, на мен самия нещо не ми стига? Не казвам, че от ябълка могат да се родят круши, макар че – кой знае? Все пак ние не сме дървета и можем да предадем именно тези качества, тези черти, които в нашата култура – добре, няма да обобщавам – в нашата семейна култура са много простички. Направи всичко малко по-добре, отколкото е било преди теб. Поне мъничко по-добре. Не си ти на първо място, виж какво е нужно на околните. Мисля, че в друг мащаб всеки в страната трябва да прави същото – да не поставя себе си на първо място, а да помисли какво ни трябва на нас. И тогава вместо раков тумор ще имаме здрав, растящ организъм, който се развива.
Ирина: Известно е, че родителите учат с примери. Не само с разговори, а по-скоро с примери. Мисля, че добрият родител съвместява много роли в различна степен. Колкото по-малко е детето, толкова по-малко е приятелството, а с възрастта приятелството става повече и в различните моменти на живота ролите са различни, а понякога и в различните моменти на деня.
Серьога: За възпитанието той казва какво би трябвало да се прави, както и обратното – какво не би трябвало да се прави. Той няма да каже: „Ти си подлец, повече не прави така!“ Не. Той показва и обяснява защо и как трябва да се постъпва.
Арина: Татко е много умен. Не зная, аз имам усещане за него като за умен човек. Той обяснява много добре, според мен, търпелив е.
Ксения: Ако говорим за това, което съм научила от баща ми – научих се да действам в условия на несигурност, по принцип, в живота, не само в СВО, не при военни действия. Да правя неудобни и тежки неща, само защото те са правилните, а не защото нещо ти е изгодно. И да се обграждам с добри хора.
Сократ: По време на война идва момент, в който си задаваш въпроса къде е истинският живот. При нас, в тила, в света, или тук, където може приятелството ти с хората да продължи само един час. Или ден, или седмица. Където знаеш, че хората, с които сега пиеш чай, след седмица може и да ги няма. Дори колкото по-дълго познаваш един човек, толкова по-голяма е вероятността поредната ви среща да е и последна. Всичко става много истинско.
Синът ми се занимава с 3D печат на медицински изделия, […] които са нужни за фронта.
Серьога: : Не мисля, че от мен ще има толкова голяма полза като военен, който отива да щурмува, колкото мога да допринеса по други начини. Бих могъл да отида и като оператор на дрон, тогава ще е интересно.
Сократ: Синът ми поиска да иде на фронта, когато беше доста безопасно и дроновете летяха на 4-5 километра от фронтовата линия. Можеше да се стреля и от полигона. Това на теория. Но в момента, когато нещата стигнаха до практика и дроновете започнаха да летят надалеч, въпросът беше приключен. Има и безопасни места, на които мога нещо да му покажа, с нещо да го дообуча. Скоро дойде и ще учи заедно с групата.
Ирина: Отидох да видя какво става там, защото мъжът ми пътува и трябва да знам. Там не е много по-опасно, отколкото е например тук, в някакъв смисъл.
Арина: Струва ми се, че татко изобщо не се е променил
Ксения: Може би се гордея най-вече с това, че баща ми се стреми да бъде правилен, старае се да прави хубави неща и, разбира се, в хода на живота той се е променял, действията му са се променяли, но ми се струва, че този стремеж винаги го е имало у него и той получава някакво развитие при всички положения.
Сократ: Струва ми се, че войната е още един ускорител на човешките качества. Това, което съществува, се проявява по-ярко. Не мисля, че се появява нещо съвсем ново или нещо изчезва напълно.
Мисля, че когато човек се приближи достатъчно близо до смъртта, от него се отмиват наслагванията. И когато бързо разбереш, че си тръгнал и може и да не се върнеш, тези присъщи люспи, с които сме покрити като риби – хлъзгави и слузести – те падат. Остава стоманеният характер, у когото го има. При някои хора характерът не е стоманен, а е може би от червено дърво, има друго свойство. Но това, което е истинско, се проявява силно.
Сократ към бойци: Да направим така: ако просто ви покажа къде да пъхнете пръстите си, това няма да ви помогне, защото сте облекло. Това най-добре ще стане, ако сте по тениска, за да можете да натиснете и да го почувствате.
Сократ: Родината е дъщеря, тя е момиче. Да, тя може и да е силна, но аз, като баща, ще се грижа за нея. Аз имам работа докато е жива – какво яде, с кого дружи, много ли спи, какви книги чете, как се развива като цяло. И какво ще прави? Къде живее? Ако гледам на това по този начин, аз я отглеждам. Не я възпитавам, не я дресирам, не се опитвам да отнема ресурсите ѝ. Опитвам се да дам принос.
Ксения: На мъжете, които сега участват в СВО, искам да пожелая да издържат, колкото може по-бързо да се върнат у дома, да видят семействата си, да видят прекрасното им бъдеще и да им помогнат да го създадат. Искам да им пожелая вяра в това, че такова бъдеще съществува и че те изобщо не са сами. На татко просто искам да кажа: благодаря му за това, което е. Нищо друго не ми е нужно.
Сократ: Ако пристъпвате към работата, мислейки: аз сега ще направя нещо велико и ще оставя спомен за себе си, о-о-о! Най-хубавите неща идват, когато кажеш: майната му, давай да го правим. Това е подобно на игра – кой ще се провеси през прозореца, кой ще спечели. Един може идиотски да се разбие в земята, а може и да изгради навика да лети. Да бъдем тези, които печелят, да се провесим през прозореца колкото може по-далеч и да излетим. Да предадем това нататък, да направим от това технология, да научим на това другите. Може да се каже, че има много такива руснаци – те увиснаха, трябваше да се разбият в земята, но вместо това измислиха нещо и просто успяха. Защо стана така? Не зная. Дано и вие да успеете по същия начин.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
