След една година на президентския пост, одобрението на Джо Байдън е най-ниското си историческо ниво, 38 на сто, според проучване на “Ю Ес Тудей”/ Университета Съфолк, публикувано миналата седмица.
Човекът, който искаше да помири американците, след четирите години управление на Доналд Тръмп, се оказва в ситуацията на изключително сериозно и безпрецедентно разцепление в американското общество. Според проучване на “Галъп” той е извършил парадоксалния подвиг да има най-ниският рейтинг на този етап от президентския мандат сред електората на опозиционната партия (републиканците, 3 на сто) от 68 години насам, като същевременно има едно най-високите нива на одобрение сред избирателите на собствената си партия (демократите, 87 на сто). Дори Тръмп през същия период на мандата си имаше малко по-висок рейтинг в противниковия лагер - 7 на сто. Накратко, има разлика от 84 пункта между популярността му в собствената му партия и тази в опозиционната партия - най-голямата разлика, регистрирана някога от който и да е социологически институт на този етап от президентския мандат.
Много ясно се очертава една разломна линия между големите метрополиси, които масово клонят наляво и периферните и селски зони, които клонят почти изключително надясно, или между крайбрежията - източното и западното - близо 90 на сто от които сега гласуват за демократите, и сърцето на страната, закотвено вдясно, което сега гласува в подобни пропорции за републиканците, особено за онези, които подкрепят Тръмп.
Проблемът е стар. Средносрочното развитие показва, че слабото одобрение на другия лагер, се е появило при предишните четири президентски мандата, но с продължаваща тенденция на спад. През същия период от президентството си Бил Клинтън имаше 23 на сто подкрепа в средите на опозицията, Барак Обама - 18 на сто, а, както видяхме, Тръмп - 7 на сто. Забележителното изключение беше Джордж У. Буш, който имаше 77 на сто рейтинг, но това беше точно след 11 септември.
Ако отговорността за развода между двете Америки е споделена, с няколко решения Байдън допринесе за влошаването му.
Разривът започна с външната политика. Хаотичното изтегляне от Кабул през седмицата около 10 август, след това атентатът на летището, последван от лунатичната реч на президента, който публично призова за сътрудничество с талибаните, довчерашните проклинани врагове, създадоха шокова вълна, сравнима с тази при падането на Сайгон през 1975 г. Сходството в кадрите се повтаряше безкрайно по телевизията. Байдън изглеждаше уморен, съкрушен и създаваше впечатлението, че възрастта му го застига. Падането му в социологическите анкети датира от този момент.
Възрастта на капитана е голямата тема на спекулациите за президентството. Човекът, който отпразнува 79-ата си годишнина на 20 ноември, често създаваше усещането, че понякога е твърде слаб физически, за да изпълнява функциите си, в страна, в която ролята на “главнокомандващия” е в центъра на американския президентски жест, особено вдясно.
Той вече е преживял два инсулта, белодробна емболия и венозна тромбоза. А първата година от мандата му не успя да разсее съмненията. От несвързаните му изявления до трикратното му падане при изкачването на самолетната стълбичка под зоркия поглед на камери от цял свят, като се мине през неотдавнашната му колоноскопия, здравословното състояние на Байдън - който винаги е отказвал да се подложи на невропсихологически преглед - не успокоява американците.
Разбира се, той упражнява мандата си бързо и изглежда много активен, особено в преговорите с Конгреса за постигането на мнозинство и гласуването на инвестиционните му планове, но сякаш гражданите се страхуваха да не го видят изправен пред твърде остра за неговите възможности криза. Страхът, че вицепрезидентката Камала Харис, още по-непопулярна и от него, ще го наследи в случай на неспособност да изпълнява задълженията си, увеличава стреса на страната, обзета от съмнение.
Въпреки това не бива да се съди по колебливата популярност на стопанина на Белия дом за неговата дейност, особено в икономическата сфера. Байдън може да се похвали, че успя да накара Конгреса, в който демократите имат мнозинство само с един глас в Сената, да приеме два от трите му гигански плана за стимулиране на държавните инвестиции. Първият е огромен пакет от 1900 млрд. долара, гласуван през март, предназначен да помогне на домакинствата, засегнати от Ковид, за обновяване на остарелите инфраструктури в страната, но също така да инвестира във високоскоростен интернет и развитието на електрическия автомобил в САЩ.
Вторият план, още по-обемен, е социален и климатичен план, наречен Build Back Better (Да построим отново и по-добре), който предвижда детска градина за всички, подобряване на здравното покритие и данъчни кредити за намаляване на емисиите на парникови газове. Тези програми трябва да се разгърнат за десетина години, а проучване на агенция “Мудис” изчисли, че 1,5 млн. работни места могат да бъдат създадени от тези планове за десет години.
Само третият, “зеленият” план, остана в кутиите. Байдън не успя да получи подкрепата на умерените демократи, като тази на влиятелния сенатор от Западна Вирджиния Джо Манчин, за голям яд на лявото крило на партията.
И накрая, Байдън може да се похвали, че беше големият архитект на въвеждането на минимална международна ставка за корпоративен данък от 15 на сто, близко до това, което плащат средно интернет гигантите, и малко по-високо от проекта за единна ставка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (от 12,5 на сто).
Остава Ковид, голямата тема на кандидатпрезидентската му кампания през 2020 г. Въпреки че новата вълна все още е далеч от САЩ и темата по-рядко е на първа страница на вестниците в момента, Байдън създаде усещането, че му липсва ясна стратегия. Той не успя да убеди хората да се ваксинират масово. Броят на онези, които се противопоставят на ваксинацията, остава изключително висок. С 58 на сто ваксинирани, САЩ са едва на 19-то място в света по брой напълно ваксинирани хора и доста напред в зловещата класация на смъртните случаи с близо 810 хил. починали и близо 50 млн. заразени.
Всички тези неудачи нямаше да имат голямо значение, ако Байдън не беше смятан за отговорен за най-лошото: повишаването на цените. Над 60 на сто от американците смятат, че президентът е виновен за инфлацията. Скокът на цената на бензина се смята за неприемлив в огромна страна, в която използването на автомобил е записано в ДНК-то на населението, както никъде другаде по света, особено в “предградията”, периферните квартали, в които живее по-голямата част от средната класа, тази, която използва автомобила си и отново превключи рязко надясно. Цената на галона (3,78 литра) впрочем се приближава до 4 долара, след като остана стабилна в продължение на почти двадесет години, около 3,15 долара.
След една година на президентския пост, човекът, чието първо избиране датира от 1972 г., успя в единствената област, която наистина владее: парламентарните преговори. Но това е единственият му успех. Съмненията относно способността му да управлява сериозни кризи, комуникационните му грешки, личността му, смятана за твърде монотонна, не позволиха досега да се разсеят съмненията на Америка, белязана повече от всякога от призрака на разцеплението.
Превод от френски: Галя Дачкова