Явор Куюмджиев: Правителството на Петков ни завеща скъп газ и хаос в енергетиката

Интервю на Калина Андролова с Явор Куюмджиев, енергиен експерт, бивш министър на икономиката и енергетиката.

- Какво ни завеща правителството на Кирил Петков? Невъзможно скъп газ, макар че ни обещаваше по-евтин...

- Първо, газ, който е невъзможно скъп, и второ, газ, който няма къде да бъде доставен. В предложението на американската компания е записано, че те се наемат да доставят три танкера през тази година и четири през следващата, но ако ние, купувачите, си осигурим инфраструктура за неговото разтоварване и доставяне до България. Да, има газ някъде, но идете си го вземете. А фактът е, че въпросният газ няма как да бъде докаран до България.

- Идеята е служебният кабинет да осигури тази логистика с прекупуване на капацитет и пр., което ще продължи да оскъпява допълнително доставките.

- Терминалът в Ревитуса е запълнен до края на годината. Тезата, че от октомври ще има нови търгове и ще се увеличи капацитетът, просто не е вярна, тъй като увеличението на капацитета е планирано за 2024 година. Турските терминали също не стават за разтоварване, тъй като турската компания БОТАШ си купува за собствените нужди и по правилата на турското законодателство няма как чужда компания да си разтовари собствения газ на турските терминали. Единственото, което може да направи е да помоли БОТАШ да купи газа и да й го препродаде. Което оскъпява още и още газа.

- Шефът на КЕВР каза, че заради закъснелите решения на „Булгаргаз“ ще потребяваме газ малко под 300 лева за MWh, това как звучи?

- Абсурдно. Защото, ако не бяхме постъпили, да кажем любезно, толкова наивно да си помислим, че можем да започнем внезапно да потребяваме американския, направо митичен газ, сега цената щеше да е с около 30% по-ниска. Всъщност г-н Иванов точно това каза, че след публичния отказ от договора с „Газпром“, България отново потребява руски газ, само че на много по-високи цени, тъй като се купува през посредници.

- Не е ли странно, че кабинетът „Петков“, толкова русофобски кабинет, купуваше пак руски газ, но през посредници и по-скъп с 30%?

- Има няколко възможни обяснения, едното е глупост. Другото е користни интереси, не казвам, че ги има, но са възможни, има логика в това. И третото обяснение, което и те самите използват през последните дни, че били принудени от кризисната ситуация. Но кризисната ситуация ТЕ я предизвикаха!

- Въпросът е умишлено ли е било това задържане на решенията на „Булгаргаз“, за да се даде размах за действие на фирми от частния сектор?

- Това не мога да твърдя, но такива предположения съществуват. Защото няма логично обяснение да се откажеш от единствения си доставчик и то на прогнозируема цена, която е ясна, и да тръгнеш да гониш дивото, или както казват Михаля. Когато искаш да направиш подобен ход, трябва първо да си подсигуриш другия доставчик, тоест Михаля да дойде вкъщи. И тогава може да се откажеш от единствения си доставчик.

- Служебният кабинет твърди, че „Булгаргаз“ е в неплатежоспособност, а шефът на директорите на дружеството твърди, че е на оперативна печалба? Как гледате на тази разлика в оценките?

- Оперативна печалба означава, че става дума за някакъв кратък период от време. Интересно ще бъде какво ще се получи накрая на годината, когато трябва да се прави консолидирания финансов отчет на компанията. Тогава ще лъснат всичките тези над 500 милиона лева загуби, които са натрупани към момента. А тези загуби са натрупани по една много проста причина. Тъй като политическото ръководство на КЕВР, няма да кажа независимия КЕВР, защото нямам предвид Иван Иванов, а предишния председател на КЕВР, той беше назначен от премиера Петков с ясното послание, че ще намали цените на тока. Тоест беше политическо назначение. КЕВР през всичките тези месеци умишлено поддържаше цената на газа по-ниска от реалната себестойност, за да се изпълнят две задачи. Да се потиска потенциалното социално напрежение, ако цените трябваше да бъдат обявени такива, каквито са. И втората е, че, видите ли, правителството се справя с газовата криза. Не стигнаха до прокламираните 3-4 пъти по-евтини цени, но реално няколко месеца поддържаха по-ниски цени, отколкото „Булгаргаз“ плащаше на своите контрагенти, посредници или търговци, няма значение. Което доведе до тези колосални загуби на „Булгаргаз“, защото, когато купуваш нещо за 100 единици, а го продаваш за 80, понеже КЕВР така ти е казал, няма как да не акумулираш гигантски загуби.

- „Бугаргаз“ не може да си вземе вземанията от топлофикациите и затова регистрира загуби. Има над 100 милиона неплатени данъци към НАП. „Булгаргаз“ няма ликвидност.

- „Булгаргаз“ е в технически фалит. Нямаме достъп до първичната счетоводна информация, но от извадените по медиите данни става ясно, че това е факт. Когато продаваш под себестойност, губиш. И оттам нататък възникват всички тези проблеми с плащането на данъците, с невъзможността да купуваш нови количества газ, тъй като природният газ не се продава на отложено плащане. Предварително си плащаш за количествата, които искаш да получиш, същото важи и за договора с Азербайджан. Ако правителството не намери пари за „Булгаргаз“, така прокламираните доставки от Азербайджан няма да се случат.

- „Нямаме нужда от държавна фирма в областта на енергетиката“, каза шефът на „Овергаз“. Вие като бивш зам.-министър на икономиката и енергетиката, какво мислите по тази теза? Имаме ли нужда от обществен доставчик?

- „Булгаргаз“ е търговско дружество, собственик е държавата. По Закона за енергетиката това е т.нар. обществен доставчик, който осигурява газ, но с контролирана норма на печалба от 2%. Всички останали търговци на пазара нямат такова ограничение и естественият мотиватор при тях е максимализиране на печалбата. Да, свободният пазар е хубаво нещо, но когато става дума за социална защита, за интересите на обществото „Булгаргаз“ има своята роля. Разбира се, ако някой търговец успее да намери по-евтин газ и да го предложи на Топлофикация – София, ще бъде добре. Ако „Булгаргаз“, въпреки че е с нормирана печалба, не се справя, не е проблем се намесят и други доставчици. Ние трябва да имаме свободен пазар на електроенергия и газ. ПП дори имаха идеи да се ликвидират „Булгаргаз“ и НЕК като обществени доставчици, съответно на природен газ и електроенергия...

- Тогава съвсем обективно звучи подозрението за умишлено въвеждане на „Булгаргаз“ в ликвидна криза и финансови затруднения.

- Не вярвам, че е умишлено, по-скоро е въпрос на недалновидност, на живот ден за ден, на непознаване на процесите и неискането да се запознаеш с процесите. То е като шаха, ако не предвиждаш пет-шест хода на напред, много бързо ще загубиш, както и се случи. И не е проблемът, че ПП загубиха властта, проблемът е, че българската държава губи много пари, време и бъдеще.

- Ако „Булгаргаз“ го няма, няма да има конкуренция и снижаване на цените, както ни убеждават посредниците, а ще има частен олигопол с картел, което е още по-лош вариант за обществото.

- Точно така е, защото за да има истинска пазарна ситуация и конкуренция, трябва да имаш различни източници и различни трасета за доставка на газ. Теоретично такова нещо би могло да се случи след няколко години, когато имаме интерконектора, когато имаме терминала в Александруполис, ако изградим междусистемна връзка с Турция и се разберем с Анкара, връзка със Сърбия и т.н. И тогава наистина може да има газ от различни източници и да се появи конкуренция. В ситуацията в момента единственият стабилен източник на газ в района на Балканския полуостров е Русия и частично Азербайджан. Но тъй като количествата газ от Азербайджан са ограничени, не можем да имаме истинска конкуренция между руския и азерския газ. Олигополът, за който говорим, възниква точно от този факт. „Булгаргаз“ имаше преференциални цени от „Газпром Експорт“ и съответно квази ексклузивни права за България. Който и друг търговец да се опитваше да получи права за България, получаваше отказ. Така „Булгаргаз“ получаваше изключителни предимства на българския пазар и от това печелеше цялата държава, защото комбинирано с ограничената 2% печалба на компанията нещата вървяха гладко. Благодарение на тази ситуация България имаше добри цени на газа.

- Могат ли доставки на LNG по дългосрочен договор да конкурират ценово тръбопроводния руски газ?

- Не. Категорично не. В момента има форсмажорни обстоятелства като войната в Украйна, които водят до повишаване на цената на газа на борсата и затова по изключение цената на втеченения газ започва да изглежда приемлива. Никой не може да обвинява руснаците, че използват тази пазарна ситуация, за да продават за колкото могат. В момента Русия реализира огромни печалби. Това е глупост на пазара, а не на доставчика. Ако имахме отговорни политици, България можеше да постъпи като Унгария, която въпреки скока на борсата, успява да поддържа много ниски цени на газа за своите граждани и фирми. Само за илюстрация, през юли цената газа в България беше 186 лева за MWh, в Унгария беше 86 лева.

- Поради скока на борсовата цена много се спекулира от поддръжниците на LNG-тезата, че Унгария си скубе косите, заради договора си с „Газпром“. Това отговаря ли на истината?

- Аз нямам нищо против LNG, ако дойде на по-ниска цена. Но технически това е невъзможно. Няма как газът, който се транспортира с кораби да бъде по-евтин от тръбопроводния, който тече по инфраструктура, изградена преди много години и многократно изплатена. Тази теза за по-евтиния втечнен газ е несъстоятелна. Това, което се случва в Унгария, изобщо не е катастрофално, както се твърди. По-скоро става въпрос за поредната атака срещу Орбан. От 1 септември там се въвежда ограничение за потреблението на газ на по-ниските цени. А всички, които потребяват над едно минимално количество, ще трябва да плащат по-високи цени. В крайна сметка резултатът за унгарците е, че те плащат едни от най-ниските цени в Европа, а от там и на всичко останало. Трябва да се отбележи, че газовото хранилище, с което разполага Унгария, е с капацитет 6,4 млрд. куб. метра, тоест около 9 пъти по-голямо от българското хранилище. А потреблението на Унгария е 4,5 млрд. куб. метра газ. Тяхното хранилище може да осигури нуждите им от газ за година и половина.

- Сърбите плащат още по-малко от унгарците. Каква е формулата, по която се определят цените по нашия договор с „Газпром“?

- Цената по нашия договор се формира от 70% борсов индекс на холандската борса TTF и 30% според формулата, свързана с нефт, нефтопродукти и курса на долара с деветмесечно закъснение. Това е горе-долу общата формула за всички държави с подобни договори с изключение на германския договор, който изцяло е върху нефт и нефтопродукти. В момента Германия плаща около 60-65 евро за MWh, тоест много по-ниска от пазарната цена. Затова и Полша предпочиташе да взема руски газ през Германия. Но този договор е доста стар и вече изтича, подписан е преди 20 години. Унгария е с договор като нашия, но те имат 50% TTF и 50% нефт и нефтопродукти, което прави цената им към момента по-ниска от нашата. Интересна е ситуацията в Сърбия, там цената е фиксирана, не зависи от TTF и нефт, и е 44 долара за MWh.

- Цената за юли в Унгария е била 50$ за MWh. Русия наистина използва газа като своеобразно оръжие за настройване на отношенията на европейските държави, има съществена разлика в цените на един и същи продукт. И разликата се базира на симпатиите или антипатиите на Русия към една или друга държава. Сърбия има най-ниска цена на газа.

- Да, и това е осъдително защото...?

- Може би не е осъдително, но определено това се усеща като инструмент за принудителна нагласа на отношенията.

- А натискът на отвъдатлантическите ни партньори Европа да се откаже от руския газ не е ли политически инструмент? За съжаление газът, както и другите енергийни ресурси са инструменти в политическите игри.

- Какви са реалните възможности LNG да стига до България през терминали в Гърция? Терминалът в Ревитуса се разширява.

- Да приемем хипотезата, че това е така. Капацитетът на Ревитуса е около 6 млрд. и планираното увеличение ще го вдигне на около 8 млрд. куб. метра газ. Потреблението на целия Балкански полуостров за 2021 г. е 16,6 млрд. куб. метра газ, като тази територия не е свързана с мрежите в Европа с изключение на една много малка връзка между Унгария и Румъния. И в това потребление не включвам унгарското потребление. Тези 16 млрд. могат да бъдат доставени по следния начин: само два милиарда от Азербайджан, тъй като останалите 8 млрд. по Трансадриатическия газопровод са за Италия; ако приемем, че в Ревитуса могат да се получат около 8 млрд. куб. метра газ, стават общо 10 млрд. А останалите 6 млрд. откъде?

- Терминалът в Александруполис ще промени ли ситуацията?

- Да, терминалът е общо дело на няколко частни гръцки компании и една държавна. И там ние имаме участие, 20% от терминала е собственост на „Булгартрансгаз“. Когато се построи, той ще има капацитет от около 6 млрд. куб. метра. Теоретично с двата терминала в Ревитуса, с азербайджанската връзка и с треминала в Александруполис потреблението на Балканския полуостров би могло да бъде почти независимо от руски доставки. Но дотогава няма как това да се случи. Може да стане едва през 2024 г. Другите терминали в Гърция, за които се говори, са просто планирани, все още не се изграждат.

- В Ревитуса се добавя плаващ терминал, явно това е опция за по-бързо изграждане на допълнителна инфраструктура.

- Да, в момента, защото много се бърза, не се изграждат същински газови терминали, а се правят т.нар. плаващи терминали. Плаващият терминал е вече стар танкер за природен газ, който се докарва близо до крайбрежието, закотвя се, пуска се една подводна тръба и се свързва с газопреносната мрежа на брега. И това съоръжение се използва като терминал за разтоварване. Тези терминали имат два проблема. Единият е, че това не е системно решение, защото корабът все повече остарява. Вторият проблем е, че тези стари кораби обикновено се наемат и това отново увеличава себестойността на разтоварвания газ. Освен инвестицията на брега и по дъното на морето от закотвения кораб, има разходи за поддръжка, управление, наем и пр. Разбира се, разходи има и един сухоземен терминал, но някак плаващите терминали са временни, точно като под наем. Отделно от инфраструктурата стои и въпросът откъде ще дойде този втечнен газ, защото той също е ограничен. Най-големият производител на LNG е Катар, който произвежда около 120 млрд. куб. метра годишно, има дългосрочни договори за около 100 млрд. с клиенти в Далечния изток. Да, Катар прави инвестиции и след няколко години вероятно ще вдигне количеството на газа, който може да изнася. Но към момента практически няма свободни значими количества на природен газ в света. Затова цената му толкова подскочи. Производството на шистов газ в САЩ има проблеми с капацитета на терминалите по Източното крайбрежие. Те не са много. Тъй като до преди година износът на САЩ беше в посока Азия. Затова и голяма част от терминалите са на Западното крайбрежие. Поради тази причина Европа засега не може да разчита на американския газ да замести голяма част от руския. Говорим към този момент. Сега. Няма достатъчно терминали. Отделно от това в САЩ няма такива излишъци на природен газ.

- Говореше сe доста и за газ около Израел и в Източното Средиземноморие, който евентуално може да върви към Европа.

- Да, има даже план за т.нар. тръбопровод EastMed, който да тръгва от кипърските териториални води и през Гърция да се включва в европейските мрежи.

- Американците обаче не го подкрепят този газопровод.

- Няма как да го подкрепят, защото е конкуренция на техния втечнен газ. От друга страна, там има проблем с претенциите на Турция върху целия този проект, защото те смятат, че част от това гигантско находище принадлежи на Севернокипърската турска република. Така че Израел, Кипър, Турция, Ливан и донякъде Египет имат потенциални залежи от газ. Но за да бъде разработено това находище ще минат години. Заедно с това трябва да се изгражда и инфраструктура за доставките. Израел все още няма нито един терминал. Израел добива газ вече от находището „Левиатан“, но го транспортира по тръбопроводи до Египет, откъдето евентуално може да се натовари. Самият Египет има немалко газ, но повечето от това количество използва за собствени нужди, най-вече за производство на електричество.

- Страшно много се залага на въвеждането на интерконектора Комотини–Стара Загора през септември. Какъв ще бъде резултатът, когато започне да действа?

- Първо този интерконектор в момента няма връзка с гръцката система и с Трансадриатическия газопровод. Ще трябва да изчакаме още няколко месеца, докато и тези връзки се изградят. След като бъде пуснат изцяло в търговска експлоатация, единственото, което този тръбопровод може да осигури са максималните количества по договора с Азербайджан на цените на договора. Към момента България получава цялото си количество азерски газ, но само 30% от него са по цените на договора, другите 70% са на пазарни цени. В договора с Азербайджан има клауза, че газът на тези по-ниски цени се доставя на точка на доставка Комотини. И тъй като България не е осигурила точка на доставка Комотини, поради липсата на интерконектор, по добрата воля на азерите се приема, че 30% от този газ ще се доставя на следващата точка, Неа Месемврия, която е отклонението към България. Но само 30% от газа, останалите 70% пак се доставят на Неа Месемврия, но на пазарни цени. Възможно е през октомври цените на газа малко да паднат, ако започнем да получаваме цялото количество азерски газ на по-ниски цени. Ако интерконекторът заработи дотогава. Но дори с азерския газ и с един танкер месечно, газът при зимно потребление от 400 млн. куб. метра пак няма да стига.

- Какви са фактите около азербайджанския газ? Може ли Баку да увеличава своя добив и износ?

- През миналата година Азербайджан е произвел 31,8 куб. метра. Потребил е за собствени нужди 12 млрд. Изнесъл е 21 млрд. по дългосрочните си договори. Това е максималният капацитет. В Азербайджан повече газ няма. Азерите изнасят по-големи количества, отколкото добиват и като се погледне газовата карта, се вижда, че Азербайджан има газови връзки единствено с Русия, тоест Баку допълва дефицита си с руски газ. Безсмислено е да се търси повече газ в Азербайджан, защото някаква част от азерския газ е руски, но маскиран като азерски.

- Тези шокиращо високи цени на европейския газов пазар има ли опция да паднат след време или ще имаме трайно поскъпване?

- Може да паднат само при една хипотеза, ако се възстановят доставките от Русия за целия Европейски съюз. А дали това може да се случи, не знам. Зависи от двете страни. От едната страна, както вече казахме, Русия използва газовите доставки като политически инструмент, от друга страна, ЕС много много не иска да купува руски газ. Както във всяка кавга няма един виновен. Другият вариант цените теоретично да паднат е след много години, когато се изградят много терминали, когато изцяло се замени руския газ в Европа с доставки от всички краища на света, а руският газ заеме голяма част от пазара в Азия. За да се случи тази трансформация са необходими огромни инвестиции и дълъг период от време, за да може тези потоци на пари и газ да се пренасочат. През изминалата година ЕС е внесъл от Русия 183 млрд. куб. метра газ. Тези 183 милиарда куб. метра газ много трудно ще бъдат заменени. Първо, докато се изгради инфраструктура из цяла Европа, която да задоволява нуждите от газ, дотогава цените ще са високи. Нови терминали, кораби няма достатъчно. А след това тези колосалните инвестиции от милиарди евро ще се включат в цената на газа, тоест очертава се цените да останат трайно високи.