Следвайте "Гласове" в Телеграм
Автоцензурата е много силен фактор в медиите и когато журналистите се оправдават с цензура, пренебрегват собствената си отговорност на свободни професионалисти, които трябва да осведомяват хората, за това което се случва около тях.
По-опасно от автоцензурата е самоубеждението, че си от правилната страна на историята и носител на доброто. Това създава тълпа от ришельовци - хора, който са над закона и имат етическото право да съдят другите, да постъпват подло и злодейски спрямо колега, спрямо приятел, дори да предадат някого.
По парадокс може да се окаже, че цензурата на социализма роди много по-свободни хора, отколкото днешното време.
Явор Дачков, Тончо Краевски, Радослав Илиев и Андрей Райчев разговарят в "Кръг Квадрат": За това, как социализмът създаде устойчива мисловна система от двумислие; За смисълът на регулациите в едно свободното общество - това никой да не може да победи окончателно; За това как когато си от "правилната страна на историята" колебанието е заобиколимо; Автоцензурата не като резултат от страх, а като опит да удържаш фалшиво Ние; Цензурата, като властово отношение, което третира читателя като дете За ИИ и лъжливите пропагандни видеа; За днешния ден, когато отново властта има правото да мисли за себе си всичко, дори че е опозиция; За фактчекърът, който застана на мястото на разследващия журналист; За невъзможността да получим цяло парче действителност и да решим на какво да вярваме;