Войната в Украйна: В бункера с бебета без родители в Киев

18 март, Киев. Медицинска сестра се грижи за бебета, родени от сурогатни майки Снимка: Велоник дьо Вигюри за “Фигаро”

 

Украйна е една от малкото страни в света, разрешили сурогатното майчинство за чуждестранни клиенти. Но спорната индустрия бе застигната от войната.

 

Марго Бен, специален пратеник на “Фигаро” в Киев

 

Таен, скрит в недрата на града, животът продължава. Подслонен от бомбардировките и дъжда от ракетни отломки, които опустошават наслуки жилищни сгради, фабрика за велосипеди и други складове, той приема формата на пчелен кошер, в който спят, ритат с крачета, плачат и гукат двадесет новородени и шест медицински сестри на едва двадесет квадратни метра.

Невидимо за останалия свят, това светилище в подземието на жилищна сграда, приютява деца, които все още нямат нито родители, нито националност. Повечето са родени преди или след началото на войната на 24 февруари и никога не са виждали дневна светлина.

“Спим само по около два часа на нощ, на смени, на тези матраци, които виждате до стената”, споделя Людмила Яшенко, сочейки дюшеци, покрити със синтетични кувертюри. На някои от тях са поставени бебета, поради липса на достатъчно люлки. Други пък са сложени в големи кошници на дървени маси, между буркани с пудра и запаси с памперси.

Людмила Яшенко е медицинска сестра в Центъра за човешка репродукция “Биотекском” (BioTexCom), основната от 14-те украински фирми, предлагащи услуги за сурогатно майчинство. Допреди месец ролята ѝ се свеждала до грижи за новородените, след като са родени от сурогатната майка, докато билогичните родители приключат юридическата процедура, за да ги вземат. От началото на войната медицинската сестра е станала бавачка на пълно работно време.

“Това миниатюрно място не е оборудвано с врата. През цялото време сме с бебетата и винаги има поне едно, за което трябва да се погрижим”, въздъхва петдесетгодишната жена. Под кафявите ѝ очи има големи тъмни сенки. “Малките усещат напрежението, тогава им е трудно да заспят. Неспокойни са и плачат”, коментира нейна колежка, която носи миниатюрно вързопче: това е най-малкият в групата, роден на 13 март, увит в пъстра пелена.

Децата, родени след началото на тази подземна карантина, според “Биотекском” се довеждат тук от лекар, който придружава батальона “Карпатска сич”. Последният е представян от фирмата като група цивилни доброволци, но по-точно този батальон е крайнодясна националистическа фракция.

“Станаха като наши собствени деца”

Малкият екип медицински сестри не е напускал импровизирания бункер от 26 февруари, когато, чувайки бомбардировките, се втурват под земята, носейки по едно бебе във всяка ръка в пластмасови кошници. “За щастие, от първия ден на инвазията нашите шефове намериха безопасно място, където можем да се оттеглим в случай на опасност. Два дни по-късно бяхме тук”, разказва Людмила Яшенко. “Прекарахме 24 часа в тревожен страх, на следващия ден се осмелихме да излезем две по две, за да вземем останалите материали и храна от нашите помещения”.

Засега центърът на Киев е относително пощаден от бомбардировките, които обстрелват най-вече предградието и много други градове в страната. Повечето ракети се прихващат от противовъздушната отбрана на украинската армия, която защитава столицата. Но металните парчета, които падат от небето, причиняват значителни щети и много ранени. Така че всяка сирена денем и нощем трябва да се приема много сериозно. “Войната е грозна: за войниците, които се бият, но и за онези, които остават отзад”, продължава Людмила, която също е майка. Съпругът ѝ и двамата им синове, Артур, на 30 г., и Богдан, на 22 г., са на фронта. “Умоляваха ме да напусна страната, да намеря убежище в чужбина, като някои мои приятелки. Но аз отказах. Те хванаха оръжието, но и аз имам задача: да защитя тези бебета”, завършва тя.

Украйна е една от малкото страни в света, разрешили сурогатното майчинство за чуждестранни клиенти и именно тук процъфтява тази противоречива индустрия.

Законът изиска да присъстват и двамата биологични родители, за да получат бебето, но достъпът до страната стана сложен (вече нито една гражданска авиокомпания не каца в Украйна) и опасен. Така че тези бебета без родители нямат гражданско състояние. Медицинските сестри са им измислили имена: Рема, Антон, Иван, Яшка… “Станаха като наши собствени деца”, усмихва се Светлана Стециюк. Над люлките жените са написали на две листа тези мимолетни имена, номер, както и фамилията на сурогатната майка, която е родила всяко бебе. Най-голямото е на 6 месеца и има бадемови очи: “Китайските му родители не можаха да дойдат заради пандемията. После избухна войната тук”, обяснява бавачката, която го люлее на ръце.

500 украинки в момента износват бебета, които не са техни, в една страна във война. Понякога в райони, опустошавани от бомбите. На около 70 км от убежището на “Биотекском”, Анна, която не желае да бъде разкривано фамилното ѝ име, все още се съвзема от раждането. На 5 март, когато войната вече е в разгара си, 34-годишната жена е родила близнаци за двойка от Германия. “Доста наблизо имаше експлозии… И въпреки че в моя квартал нямаше боеве, отдалеч чувах стрелба с “Калашников”, описва жителката на Кахарлик, малък град в района на Киев. След като пристигнала в родилния дом, тя била отведена в тъмна стая: през цялото време на въздушните удари, докато вият сирените, болниците гасят светлините, за да бъдат по-дискретни. “Руснаците не се колебаят да бомбардират цивилните и родилните домове, както направиха в Мариупол, например, така че никога не можете да бъдете прекалено внимателни”, добавя тя.

Въпреки че семейството ѝ я насърчава да поеме пътя на изгнанието, както почти 3,5 млн. други украинци, Анна решила да остане у дома. “Причината, поради която бях два пъти сурогатна майка, за тази германска двойка и за една двойка преди тях, е финансова”, признава тя.

В Украйна една сурогатна майка печели около 13 500 евро на бременност.

Изоставила следването си по психология и след “някои проблеми”, върху които не иска да се спира, самотната майка на 7-годишно момченце, която е служителка на гише в пощата, “когато има работа”, казва, че няма средства, за да замине в чужбина…

Още повече, че според договора, който е подписала с фирма за сурогатно майчинство (която отказва да назове), тя ще може да получи втората половина от възнаграждението си, едва след като детето бъде предадено на биологичните му родители, според договора, подписан в град в западната част на страта. “Няма да получа тези пари преди края на войната”, казва тя. Без горчивина обаче: “За всичко това са виновни само руснаците. Просто трябва да бъда търпелива…”

 

Свързана статия: Украйна стана център на сурогатната индустрия за бебета “от високо качество” 

 

Превод от френски: Галя Дачкова