- Автор: „Лос Анджелис Таймс”
- 09 Sep 2022
- 2749
- 8
„Не съм оптимист или песимист. Аз съм учен“, казва Вацлав Смил, който е прекарал цял живот в изучаване историята на енергията
Ръс Мичъл, Лос Анджелис Таймс
Вацлав Смил рядко се съгласява на интервюта. Твърде много от медиите го представят като инструмент на петролното лоби, казва той, защото настоява да покаже колко силно зависи човечеството от изкопаемите горива и колко трудно ще бъде да се откаже от тях.
Икономистът и почетен професор в канадския университет в Манитоба отоплява къщата си със слънчева енергия. Той не отрича глобалното затопляне. Той признава необходимостта да се отдалечим от пластмасите, но моли читателите да отбележат колко често докосват пластмаса всеки ден и да се запитат колко бързо според тях може да се отървем от тях.
Неговата мисия: да изложи фактите. „Не съм оптимист или песимист“, обича да казва той. "Аз съм учен."
79-годишният Смил е прекарал цял живот в изучаване на историята на енергията – от дърва през въглища, нефт и газ до ядрена енергия, вятър и слънчева енергия – и е написал десетки книги базирани на задълбочени проучвания. Той е високо ценен и често цитиран в академичните среди и Бил Гейтс е сред най-известните му фенове. Смил наскоро премина към нов издател и двете му последни книги, „Числата не лъжат“ и „Как наистина работи светът“, са написани и редактирани, за да бъдат по-достъпни за по-широка читателска аудитория.
The Times интервюира Смил по имейл. Следват откъси, леко редактирани поради дължината им.
- Голяма част от дебата за климата, пишете вие, е доминиран от катастрофисти, които са сигурни, че човечеството се намира в навечерието на унищожение, и утописти, които пламенно вярват, че технологията ще спаси човешката раса. Как трябва останалите от нас да мислят за реални решения на сериозните енергийни и екологични проблеми?
- Нищо не може да бъде по-контрапродуктивно от каквато и да е сигурност по отношение на сложни дела.
Несигурността и непредсказуемостта винаги ще останат най-основните атрибути на човешкото съществуване. При управлението на нашите енергийни въпроси трябва постоянно да предпочитаме изпълними стъпки: да не губим 40% от нашата храна, отгледана с висок разход на енергия, да не отопляваме или охлаждаме Вселената в лошо проектирани, но прекалено големи къщи, да не хабим гориво и материали, карайки SUV (почти два тона маса за преместване, обикновено, на едно тяло), да не проектираме градове, които изискват дълги пътувания до работното място, да не трупаме рядко използвани продукти и да не предприемаме безсмислени пътувания.
Вместо това ние продължаваме и разширяваме нашият разточителен начин на живот, като същевременно се опитваме да измислим чудодейни — и в близко бъдеще най-невероятни — решения - от захранване с енергия от водород до контролиран термоядрен синтез. Желая ви късмет с това.
- Много хора и политици изглежда смятат, че с достатъчно пари и сила на волята можем бързо да преминем към възобновяема енергия. Вярвате, че това е заблуда и трансформацията ще отнеме десетилетия.
- Това не е въпрос на вяра. Решаващ е размерът на световната енергийна система, нейната икономическа и инфраструктурна инертност.
Изкопаемите горива сега доставят около 83% от търговската енергия в света, в сравнение с 86% през 2000 г. Новите възобновяеми източници (вятър и слънчева енергия) сега осигуряват (след около две десетилетия на развитие) все още по-малко от 6% от световната първична енергия и все още по-малко от водноелектрическата енергия.
Какви са шансовете, че след преминаване от 86% на 83% през първите две десетилетия на 21 век светът ще премине от 83% до нула през следващите две десетилетия? Особено след като преди няколко седмици Китай обяви допълнителни 300 милиона тона ново производство на въглища за 2022 г., а Индия допълнителни 400 милиона тона до края на 2023 г. Ние все още се захранваме с изкопаеми горива и не се отказваме от тях.
- Вие карате Honda Civic с малък, ефективен двигател. Въпреки че не сте против електрическите превозни средства, вие сте в спор с тези, които ги купуват, като си мислят, че са изпълнили ролята си за решаване на проблема с глобалното затопляне и това значи - мисията е изпълнена.
- Няма истински електрически автомобили. Това са акумулаторни превозни средства, на базата на електричеството. Ако трябваше да си купя такъв в Манитоба, това щеше да е 100% водноелектрическа кола, наистина нулева въглеродна енергия. В Северен Китай колата щеше да е 90% въглищна, във Франция е 70% ядрена, в Русия предимно кола на природен газ, а в Дания 50% вятърна кола и т.н.
Но това е само що се отнася до пряко използваната енергия. Косвените енергийни източници, използвани за производството на стомана, пластмаси, стъкло и батерии, все още са предимно изкопаеми горива, тъй като основната употреба на енергия в света сега все още зависи от 83% от изкопаемия въглерод. Идеята, че всяка електрическа кола е с нулеви въглеродни емисии, е глупост.
- Книгата ви „Как работи светът“ включва това, което наричате "четирите стълба на съвременната цивилизация": амоняк, пластмаса, стомана и бетон. Изглежда повечето хора мислят само за производството на електроенергия и за транспорта във връзка с изкопаемите горива и изменението на климата.
- Съвсем прав сте, повечето хора смятат декарбонизацията просто за проблем с електричеството. Те не осъзнават количеството енергия, използвано директно, като горива и електричество, и косвено като суровина за производството на материали, които определят съвременната цивилизация.
Без съвременните азотни торове бихме могли да изхраним само около половината от днешното човечество. Те започват с амоняк, а синтезът на амоняк се основава предимно на природен газ. Никой материал не се произвежда в по-големи количества от цимента, ключовата съставка на бетона, вездесъщия строителен материал. Стоманата е на второ място, а топенето на желязо се нуждае от кокс, произведен от въглища. Синтезът на пластмаси се нуждае от природен газ и нефт като суровини и гориво.
Производството само на тези четири материала изисква почти 20% от общото енергийно снабдяване в света, което генерира около 25% от всички емисии на парникови газове. Известни са алтернативни, невъглеродни начини за производство на тези материали, но никой не е наличен за незабавно широкомащабно търговско внедряване. Декарбонизирането при това огромно търсене не може да бъде направено за няколко години.
- Някои може да се съгласят с вашите заключения и след това да се обезнадеждят относно способността на човечеството да се справи с изменението на климата по някакъв смислен начин. Какво бихте им казали?
Старите римляни са го знаели добре: когато нещата са трудни за решаване, промяната става най-добре чрез бавния, но безмилостен напредък.
- Еволюциите винаги са за предпочитане пред революциите и gutta cavat lapidem, non vi sed saepe cadendo. (Капката вода издълбава камъка, когато капе често). Трябва да упорстваме да правим много и малки неща, но в крайна сметка те дават приноса си. Но засега дори не се опитваме сериозно – вижте възхода на SUV автомобилите, постоянното прекомерно летене със самолети и хранителните супермаркети, които сега предлагат средно 40 000 артикула. Всичко това изисква много въглерод.
Ръс Мичъл отразява за Los Angeles Times бързо променящата се глобална автомобилна индустрия, със специален акцент върху Калифорния, включително Tesla, електрическите превозни средства, автономните, както и безопасността на превозните средства.
Източник: latimes.com
Превод за "Гласове": Георги Ванчев
