- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 42
- 5
„Уверен съм, че в един момент ще се появи политическата сила, която ще се е консултирала достатъчно задълбочено, в продължение на достатъчно дълго време, с бизнеса. Ще е формулирала за самата себе си исканията, с които е съгласна. Ще обоснове онези, с които не е съгласна. Когато това се случи, убеден съм, такава политическа сила ще спечели немалко гласове, а издигнатото от нея правителство, ще има подкрепата на бизнеса.“ Това каза в специално интервю за ГЛАСОВЕ бизнесменът, основател и бивш председател на Съюза на работодателите в България Васил Василев.
<p> </p>
<p><strong>- Г-н Василев, като основател на Съюза на работодателите, как бихте характеризирали бизнес климата в България? Какво точно предполага той?</strong></p>
<p>- Бизнес климатът в България като цяло е доста замръзнал, защото – както се оказа – той много зависи от това, което става в непосредствена близост до нас, в Украйна. Ние сме зависими не само от вноса на енергоносители. Зависими сме от туризма, от строителството, от износа за Русия и за Украйна. Това, че в Украйна се води война и няма изгледи тя скоро да затихне – напротив, имаме всички основания да смятаме, че ще се развие – води дотам, че бизнес климатът е вцепенен и очаква това, което може да се случи в едната или в другата посока.</p>
<p>В такива случаи човек обикновено се въздържа от инвестиции. От инвестиции очевидно ще се въздържат както българските, така и чуждите инвеститори. Тоест икономическите перспективи за мен не са добри.</p>
<p><strong>- Бихте ли дали примери, свързани с вашия бизнес – как успявате да реагирате гъвкаво, за да се справите с условията на криза, която продължава повече от пет години, а сега и случващото се в Украйна?</strong></p>
<p>- Аз успявам да реагирам гъвкаво, защото имам огромен опит в икономиката и в други сектори, които оказват влияние върху начина на взимане на решения. Но доколкото познавам бизнеса в България, това е характерно за една не толкова голяма част от предприемачите. Повечето нямат толкова голям опит – и икономически, и международен. Някои са с по-слаби позиции, някои не са си направили достатъчно добре сметката и са се хвърлили в рискови бизнеси, взимайки кредити.</p>
<p>Не само за да просперира бизнесът, но и да оживее, е необходимо човек непрекъснато да се занимава и да мисли за нови решения, за това как да елиминира опасностите, които вижда, че се появяват на небосклона. Как да се справи с предизвикателствата, които му се поставят. Това е много сложна задача и затова е налице такова текучество. Тоест много бързо се създават едни предприятия и много бързо умират. Много е кратък животът на една средностатистическа фирма в България.</p>
<p><strong>- Как влияе навлизането на чужди инвеститори в България върху нашите производители? Истина ли е, че това са или представители на офшорки, или представители на фирми, които нямат добро име в държавите, където са били преди това?</strong></p>
<p>- Като цяло не мога да кажа, че влиянието е в посока на реално увеличаване на брутния вътрешен продукт на държавата. В България се слагат под един знаменател и сериозните инвеститори, които инвестират в индустрията, и шмекери, които идват тука от цял свят – отворят едно малко дюкянче, продават дюнер. Или купят земя, която очакват да препродадат. Или са подобни на хора, които изсмукват българското производство като търговските вериги. Или са фирми, които може да имат добро име в чужбина – подобно на ЕРП-тата, но тук изсмукват всичко, което могат и го изнасят навън.</p>
<p>Такъв пример за лош и вреден инвеститор е концесионерът на „Софийска вода“. Имаме и реални инвеститори, но повечето са ментета. Имаме и реални добри инвеститори, имаме и реални лоши инвеститори.</p>
<p><strong>- Споменахте ЕРП-тата. Имате ли прогноза как ще приключи тази предълга епопея?</strong></p>
<p>- Спомнете си – преди време един транспортен министър беше наложил някакви ограничения на чуждите авиокомпании, които летяха в България. Опита се да направи условията за българската авиокомпания много по-конкурентоспособни. И понеже познавам представител на една от големите чужди компании, които летят в България, разбрах от него, че въпросът е бил дребно изнудване и когато чуждите авиокомпании са си платили, ограниченията веднага бяха вдигнати и тяхното разписание не беше променено.</p>
<p>Не знам доколко този случай може да бъде адекватен с това, което става в момента по отношение на ЕРП-тата. Но след като има такъв прецедент, не е чудно някой друг да се е опитал да го повтори. </p>
<p><strong>- БСК излезе с 28 мерки за намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта. Кои от тях смятате за важни и бихте подкрепили и с кои не сте съгласни?</strong></p>
<p>- Не бих искал да ги коментирам поединично, но БСК е голяма институция и много често прави разумни и обосновани предложения, които биха могли да подобрят икономическия климат. Но поне от 15–20 години такива предложения се правят – чувал съм такива, които са съдържателни и разумни – но правителствата просто са ги отминавали и не са им обръщали внимание. Получава се потвърждение на старата приказка, че „пътят към ада е постлан с добри намерения“.</p>
<p><strong>- Съгласни ли сте, че ДДС трябва да бъде различен за различните видове производители – например тези в хранителната промишленост да плащат по-нисък ДДС?</strong></p>
<p>- Не. Защото това означава във и без това трудната събираемост на бюджета при различните ставки да настъпи невъобразим хаос. Както знаем, и сега се краде. И кражбите на ДДС са в огромен ущърб за бюджета, оттам – за икономиката, оттам – за жизнения стандарт на хората. Въвеждането на диференцирани ставки ще доведе до такова развихряне на кражбите и мошеничествата, че ефектът ще е в много голяма степен отрицателен.</p>
<p><strong>- Какви изисквания бихте поставили вие, като представител на бизнеса, пред кабинета „Орешарски“?</strong></p>
<p>- Извинявайте, ама ако Орешарски ме питаше, щях да му ги кажа. Знам, че е напълно безсмислено да комуникираме по този начин, да изразяваме мненията си чрез медиите. Правителствата в България не обичат – говоря ви от 24-годишния си опит – и отхвърлят възможностите да се съобразят с исканията на бизнеса. Те правят това, което са решили, това, от което имат политическа или друга изгода. И в никакъв случай – това, което иска реалният бизнес.</p>
<p>За да има някакъв ефект, тези искания на бизнеса трябва да бъдат представени достатъчно време преди изборите и с условието, че която партия ги приеме и гарантира, че ще ги изпълни, тя може да очаква подкрепа от средите на бизнеса.</p>
<p>Още един много важен елемент в такива разговори, в каквито съм участвал много пъти. Правителството слуша, приема нещо. Прибира си папките с предложенията и след това ги захвърля. Те трябва да бъдат задължени, когато получат едно предложение и го приемат, в кратък срок след това да дадат отговор – става ли или не става. Ако не става – по какви съображения.</p>
<p>Нашата система в отношенията с правителствата е сбъркана. И докато бизнесът не окаже натиск върху правителството – което и да е то, нищо няма да се промени.</p>
<p><strong>- На 11 февруари тази година имаше широко разгласена среща между бизнеса и представители на изпълнителната власт. Какво произтече от нея?</strong></p>
<p>- Нищо. Поредният спектакъл, от който у мен поне не е останало нищо от разискваните тогава въпроси. Всяко правителство урежда такива бутафорни спектакли, за да покаже, че се вслушва в бизнеса, че търси решение на проблемите и иска да направи нещо. Повярвайте ми, веднага след срещата те се запътват нанякъде и нещата остават по папките. А когато дадено правителство си отиде, заедно с него на боклука заминават и папките. </p>
<p><strong>- Съгласен ли сте с коментарите, че сегашният Кодекс на труда акцентира най-вече върху правата на наемния труд, а за работодателите е отредена най-вече графата „задължения“? Какво в него трябва да се промени?</strong></p>
<p>- Трябва да се промени целият Кодекс на труда. Той е съставен в условията на 1986 година – при съвършено различни условия, при съвършено друга структура на българската икономика, при съвършено други обстоятелства. Нищо от това, което тогава е съществувало и е стояло в основата на този Кодекс на труда, не съществува днес.</p>
<p>Пълната промяна на този Кодекс на труда беше в основата на работата ми като председател и основател на Съюза на работодателите в България. Тогава водихме много яростна битка с тогавашните правителства – първо на Костов, след това на Симеон. Въобще не им се занимаваше с това!</p>
<p>Пак казвам: те гледат и винаги ще гледат да избягат от взимането на чиято и да е страна, защото знаят, че темата е толкова деликатна, че не искат да видят нито профсъюзите, нито работодателските съюзи. Затова предпочитат да не вземат страна. А от тях зависи да има нов кодекс на труда. И тъй като интересът им не съвпада с това, от време на време парламентарните мнозинства пробутват различни палиативи, които да успокоят тук и там някоя припламнала искра.</p>
<p><strong>- Беше ми странно да чуя от зам.-председателя на парламентарната комисия по труда и социалната политика, че няма абсолютно никаква нужда дори от промени на този кодекс…</strong></p>
<p>- Този човек очевидно нищо не разбира. Казах и преди малко – властимащите никога не са имали интерес да направят каквито и да са промени, защо ако икономиката се освободи по начина, по който смятам, че трябва да се даде възможност да се развива производството в България, естествено ще има реакции. А нито едно парламентарно мнозинство и съответното правителство не искат да бъркат в жаравата – предпочитат само да се топлят. </p>
<p><strong>- Каква е практиката в европейските държави, свързана с правата и задълженията на работниците, от една страна, и на работодателите – от друга?</strong></p>
<p>- Специално в този сектор не бива да се търси опитът на една или друга страна, защото колкото пъти сме се осланяли на това, което правят в Германия или Холандия или където и да е в света, толкова пъти сме бъркали.</p>
<p>Тук въпросите с трудовото законодателство трябва да се разработят и решат в съответствие с обективните изисквания на пазара – както на труда, така и въобще на пазара, на икономиката на България.</p>
<p>А да гледаме как е, примерно, в Гърция и да копираме, е нелепо. Във Франция например профсъюзите са много силни и там икономиката им е нулева. В същото време държавата задлъжнява. От моите наблюдения много положителен е опитът на Германия, където няма централизирани ленински мерки, а има директно договаряне между работници и работодатели – някъде в самите предприятия, но най-вече в рамките на даден бранш. Това е може би най-добрата формула.</p>
<p>Но пак ще кажа: ако една формула бъде механично пренесена в България, много се опасявам, че тя няма да проработи, ако не е съобразена с някои местни особености и навици. </p>
<p><strong>- Какви са причините за тежката безработица, която въпреки усилията на това правителство остава? Особено младежката безработица. Как би могло да се излезе от тази ситуация?</strong></p>
<p>- Безработицата е съвсем логично следствие от срива на цялата икономика. А сривът на цялата икономика се дължи на негодността на българските политици да управляват процесите, които зависят от тях за развитието на икономиката. И тука слагаме, разбира се, не само Кодекса на труда, не само социалната политика на правителството – която също е грешна. Слагаме външната политика, която е много важен фактор за развитието на икономиката чрез поощряването на износа за съответните държави. Слагаме митническата политика, която също е провал – това, което се прави с възможността на безогледно внасяне на какви ли не продукти, включително хранителни.</p>
<p>Така че основни – да не кажа единствени – виновници за това състояние на българската икономика и за това високо ниво на безработица са българските негодни политици, които се занимават с професии, намиращи отражение върху икономиката и безработицата.</p>
<p><strong>- След година управление на кабинета „Орешарски“ има ли индикации, че нещата отиват към по-добре?</strong></p>
<p>- Не искам да конкретизирам точно за това правителство. Защото надали някой би могъл да посочи ясна разлика в областта на икономическата политика между едно и друго правителство. Така че, когато говоря за правителствата, очертавам една тенденция на проваляне на националната икономика, която в никакъв случай не може да бъде приписвана нито на Орешарски, нито на Борисов.</p>
<p>Провалите започнаха още от Филип Димитров, с разбиването на селското стопанство. Разбиването на икономиката при Костов. Продължават и в наши дни. Затова е неправилно да бъде винен Орешарски за сегашното състояние на икономиката.</p>
<p>По-скоро трябва да се види защо българските правителства, българските политици, са толкова немощни пред икономическите предизвикателства. </p>
<p><strong>- Не е тайна, че сивият сектор в България си се шири и нормативните уредби му оставят отворени врати за това. Как може да се случи така, че бизнесът да излезе на светло – поне в по-голямата си част? </strong></p>
<p>- Аз и много други колеги индустриалци, производители, предприемачи, биха могли да дадат съвсем смислени отговори на тези въпроси. Но още веднъж – за да бъдат те ясни, добре формулирани и логични, би трябвало да знаем, че ще можем да ги посочим и разгледаме с хората, които имат отношение към тях. Хората, които решават.</p>
<p>Това са съответните комисии в парламента, но най-вече правителството. И то не само да бъдат поставени на масата въпросите с техните възможни решения, но и да се стигне до реални действия. Бих казал пред вас много неща, но те няма да отидат в ничии уши. По-точно, ще ги прочетат хора, които биха се съгласили, но от които не зависи нищо.</p>
<p><strong>- През цялото време внушавате, че за всичките тези 25 години от 1989-а насам, властимащите са бягали от смислен и ефикасен диалог с бизнеса. Правилно ли ви разбирам?</strong></p>
<p>- Да, определено. Но не внушавам – такива с афактите. Аз познавам всички министър-председатели на България, с немалко от тях съм била на „ти“. Този въпрос е много сложен и изисква въобще политиците да се променят – да разберат, че ако те не се вслушат в бизнеса, ако не разработят заедно с него развитието на макроикономиката, а преди това – на отделни сектори от нея, нищо няма да стане.</p>
<p>Упадъкът на държавата ни ще продължи. Аз, разбира се, съм уверен, че в един момент ще се появи политическата сила, която ще се е консултирала достатъчно задълбочено, в продължение на достатъчно дълго време с бизнеса. Ще е формулирала за самата себе си исканията, с които е съгласна, и ще обоснове онези, с които не е съгласна. Ще изложи това и убеден съм, такава политическа сила ще спечели немалко гласове, а издигнатото от нея правителство ще има подкрепата на бизнеса. Засега все още сме във фазата на „преливане от пусто в празно“.</p>
<p><strong>- Какви промени в Закона за защита на конкуренцията би трябвало да се случат, за да не се позволява на търговските вериги да извиват ръцете на българските производители? Впрочем нека кажем, че този законопроект най-сетне е одобрен на първо четене в парламента.</strong></p>
<p>- Аз мисля, че първо трябва да се смени ръководството на Комисията по конкуренцията и чак след това да се прави каквото и да е. Защото там има толкова много видими проблеми, толкова напластени и нерешени въпроси, че какъвто и да било закон да бъде измислен, се съмнявам – още повече при сегашното крайно нестабилно парламентарно мнозинство – че ще може да реши проблемите в конкуренцията.</p>
<p>Първо да махнат ръководството, да поставят едно временно ръководство и в това време – отново заедно с бизнеса и под водещата му роля – да съставят новите правила.</p>
<p>- <strong>В какво точно се изразява смисълът на т.нар. тристранен диалог, смисълът на НСТС? </strong></p>
<p>- Никакъв.</p>
<p>- <strong>Напоследък много се говори за т.нар. „нова подоходна политика“. Първо, какво се крие зад този фраза и второ, как на практика да си я представим? България се характеризира с около 45% от средната производителност на труда в ЕС, но с 20% от средната минимална работна заплата. А средното възнаграждение у нас е едва около 10 на сто от средното за ЕС.</strong></p>
<p>- Някои си я представят като взимане на заеми, за да увеличат доходите на населението и така да се задържат на власт. Аз смятам, че новата подоходна политика е много важно нещо и тя изисква преди всичко да бъде премахнат 10-процентният данък за най-бедните слоеве – да речем, за хора, които получават заплати до 450–500 лева.</p>
<p>В същото време с малко, по 2%, да бъдат увеличени заплатите на по-скъпо платените работници и служители. Да има стъпаловидна графика, в която, примерно, хора, които получават до 500 лева, да не бъдат облагани с данък, между 500 и 1000 лева да бъдат облагани с 12%, между 1000 и 3000 лева – с 14 процента, от 3000 нагоре – с 15–16%.</p>
<p>Това би било и обществено справедливо, и ще може да се формулира така, че да доведе до същия приход в бюджета, какъвто се получава сега от ДДС. В много европейски страни съществува такова подоходно облагане, което дава недвусмислено положителни резултати.</p>
