Васил Василев: Министър Минеков оказва политически натиск върху Народния театър

Автор: Кристина Патрашкова, в."Филтър". Следвайте "Гласове" в Телеграм

Васил Василев е директор на Народния театър „Иван Вазов“, избран след конкурс през април тази година. За кратко време привлича в състава режисьори със световна слава като Йерней Лоренци, който постави „Орфей“, и Тимофей Кулябин, реализирал авангардна постановка на „Нора“ от Ибсен, чиято премиера бе преди дни. Предстоят проекти и на други световни режисьори, а финансовите резултати на трупата са впечатляващи.

Тя е разтърсена обаче напоследък от скандал, след като главният режисьор Александър Морфов написа на вратата на пиара Велислава Кръстева „ДПС“ (Кръстева е била дългогодишен пиар на партията) и отправи призив „Изчезвай!“. Страстите в екипа и обществото оттогава не секват. Основната част от актьорите написаха писмо, в което застанаха зад Василев. Актьорите Валери Йорданов, Албена Колева и Рени Врангова – съпругата на Морфов, организират подписка в подкрепа на главния режисьор. В конфликта се намеси и служебният министър на културата Велислав Минеков, който обвини Василев, че прави политически назначения, възмути се от високите заплати на актьорите и поиска одит на състава.

– Господин Василев, очертава ли се изход от скандала в първата ни трупа, след като тези дни започна да се тиражира слухът, че предстои уволнение на Александър Морфов?

– Вчера прочетох във Фейсбук, че след срещата на ръководството с актьорите Васил Василев си е подал оставката и си е тръгнал за Плевен (Васил Василев преди това е директор на театъра в града, б.а.). Това излезе от профила на съветника на служебния министър Минеков – Светослав Трайков, капацитет в политическото шпиониране, както го определи началникът му. Това, което излиза извън сградата на театъра, е по-скоро информация, която някой по някакъв начин се опитва да контролира и моделира за някакви удобни за него цели.

– Кой тиражира тази информация?

– Ако изхождаме от медиите, това е служебният министър Велислав Минеков.

– А защо той се изправи срещу вас?

– Съдя само от публичните му изяви. В тях той каза, че ще ми направи проверка, което се случва. Мисля обаче, че когато един министър влезе в министерството, трябва да се запознае с устройствения правилник на ведомството, за да е наясно с правомощията си, както и да предостави програма. Защото аз съм избран за директор от конкурсна комисия и защитавам програмата си.

– Стана ясно, че Минеков не е спазил процедурния ред за проверката. Има ли днес промяна?

– Отговорих на първото му писмо и подпомогнах дейността му, като го посъветвах как може да изготви законовото писмо, с което да възложи проверката. Радвам се, че се е съобразил. В понеделник започна вътрешният одит, а ние ще предоставим нужната за него информация.

– Имат ли предистория сложните ви отношения с Минеков?

– Преди около година работех съвместно с него и му бях съветник по сценичните изкуства. Разработих програма, свързана с финансирането на културата и предложих нова формула. В нея отчетох спецификите на нашата дейност. Формулата има три стълба – подсигуряване на възнаграждения на база субсидирана численост. Заплатите започваха от 1600 до 2800 за национални културни институти. Отчетено е подсигуряване на залите, както и финансирането на продукцията от държавата. То беше разпределено по следния начин – 30 процента за създаване на класически драматургичен текст, 30 процента за българска класическа драматургия и 20 процента за съвременен български текст и за експериментални форми. Така се създава стабилна конкуренция между структурите и културата се финасира не само в София, но в цялата страна. Тази програма бе приета от Минеков, който тогава защитаваше тезата заплатите да са високи. Идвайки в Народния театър, аз започнах да изпълнявам тази програма и естествено повиших заплащането. Актьорите в Народния театър играят на три сцени, в рамките на седмица човек може да влезе в 8–10 образа.

– За повишаването на заплатите заслужавате похвала.

– Все още не съм ги увеличил според стандартите, които хората заслужават.

– Не отговаряте все пак защо Минеков е фиксиран в Народния театър?

– Не зная. Ако сме си казали нещо на четири очи, то остава между нас. Но в медийните изяви Минеков казва, че в театъра има назначения по партийна квота. Искам да му благодаря за тази оценка, защото той доказа, че Народният театър е българският парламент в културата, където има квотен принцип. Но той забравя, че ръководителят на културната институция има право да определя длъжности характеристики на екипа и да прави подбор на кадрите. Трябва да съм най-големият глупак, ако не разбирам, че ръководя културен институт, където не мога да приютявам някакви хора или някой ми ги спуска. Знам, че този институт е публичен и затова внимателно подбирам хората, като винаги съм се водил от само от професионалната им биография и опит.

– След избухването на скандала имате ли комуникация с Александър Морфов?

– Работим с Морфов на един и същи етаж, където се намира администрацията. Напоследък не го засичам, кабинетът му стана празен. Очаквам го. Трябваше вече да сме стартирали репетициите на неговата постановка „Троянският кон“, да е предоставил разпределение. Към днешна дата това не се е случило. Може би има трудност в реализацията на проекта, но тогава е добре да потърси партньор и да се решат проблемите. Ако не се стремиш към диалог, се получават действия с лоши последствия.

– Казахте, че сте получавали среднощни есемеси от Александър Морфов. Бихте ли разкрили съдържанието на някой от тях?

– Засега не. Преди да стана директор на Народен театър „Иван Вазов“, бях директор в Плевен. Това е моята професия. Убеден съм, че у нас трябва да има професия ръководител на културен институт, тя да се заема от подготвени кадри, за да се отворим за света и Европа. Натрупал съм вече 16 години опит и познавам психиката на всеки творец. Това, което беше преди, и сега, е сходно. Преди 16 години нямаше фейсбук, но тогава се пишеха доноси до Министерството на културата и областните управители. Сега всеки свободно може да си изразява мнението, а то често стъпва на фантазии.

– Повечето актьори ви подкрепиха, малцина събират подписи в защита на Морфов. Каква е атмосферата в театъра?

– Аз не мога да ги деля – един срещу мен, друг за. Всеки ама своето право, ако има проблем, да се срещне с мен, да разговаряме. Дори в едно семейство, ако имаш проблем, заставаш срещу партньора и го изговаряш. Но няма полза да ходиш извън семейството и да казваш, че имаш проблем. За мен всички актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, са важни за този голям механизъм, какъвто е театърът. Всеки с правилните си действия и отговорност дава възможност организмът да съществува. Това е големият проблем в държавата, където също винаги търсим врага. Прилича ми на постсъветски метод. Никога не намерихме нашия обединител, приятел, съсед, с който да си подадем ръка.

– Валери Йорданов, който заяви, че се страхува за живота си, потърси ли ви да говорите?

– Мога да разказвам много комични ситуации от срещи, но те не са свързани с диалога. Просто не знам как се създават паралелни светове.

– Как коментира ситуацията Тимофей Кулябин, избягал от войната на Путин, чиято премиера на „Нора“ в Народния театър излезе скоро?

– Той е избягал от много по-голям проблем – тръгваш си от вкъщи с един куфар. Войната те заварва някъде навън. Казваш своята позиция, свалят ти представлението, изхвърлят те от театъра и ти започваш нов живот с този куфар. Куфарът ти дава възможността да твориш от държава в държава. За да защитаваш своите принципи, правото на човек да е свободен и да се самоопределя по начин, по който иска. Кулябин каза единствено: „На пусто място проблем“.

– Кой е най-лошият и най-добрият сценарий, който може да се разиграе от тук нататък?

– Най-добрият сценарий за мен е аз да си тръгна и да отида да се занимавам с това, което мога, при това ще изкарвам пари. Мога да стартирам от нулата и да правя неща, които ще ми харесат.

– А лошият?

– Няма лош. Защото другият сценарий е със същите качества, които притежавам, да остана и да ги реализирам в театъра, който обичам и искам да бъде променен, да започне да се съревновава със световните театри. А творците да са независими в своето творчество, да реализират фантазиите си на сцената, а аз да ги подкрепям със средства и специалисти, за да постигат мечтите си.

– Възможно ли е да нормализирате отношенията си с Александър Морфов?

– Един ръководител няма право да се сърди на служителите си. Това е обидно. Събрали сме се за по-възвишени цели от това ниско равнище. Творецът трябва да се занимава с провокацията на сцената. Може би тук е заровен проблемът. Не оспорвам творческите качества на Морфов. Предоставих му всички възможности да работи в Плевен, след като не бе поставял 7 години на българска сцена. Той беше в изгнание. Изпълних всяко негово желание. Малкият театър в Плевен се финансира от общината, бюджетът се гласува от общински съветници от БСП, ГЕРБ, ДПС… Тук става дума за двойни стандарт. Когато ти дават пари от различни партии – добре, когато някой не е симпатизант на твоите идеи – вече разглеждаш хората по цвят, религия и политика.

– Наясно ли беше Александър Морфов с екипа, с който искате да работите?

– След като го поканих в Плевен, му предложих да се върне в Народния театър. Казах му конкретно кой ще работи тук и дори изказах притеснения как ще се тълкува това. Коментирахме и Велислава Кръстева, а бях поканил всеки заради качествата му. Може да са лаишки възгледите ми, на момче от село, което знае как се садят домати, как се помага на възрастни хора и кое е ценното в живота. Пак искам да се върна към Морфов. Когато го поканих, му предложих да дойде в моя екип, да изпълнява моята програма като главен режисьор, като обединителят на трупата, който решава, а не създава проблеми. Не оспорвам качествата му като режисьор. Но имам право да оспоря ръководните му качества. Защото в краткото си директорстване в Народния театър успя сам себе си да уволни, като обслужи само собствения си спектакъл. Когато един човек сега тръгва да уволнява с надписа „Изчезвай“, този надпис е насочен и срещу ръководството. Срещу мен. Тук вече имаме разминаване. Две големи вселени се бият. Изправят се двама титани, защото никой не може да оспори биографията ми в моя професионален път. Аз искам да съм партньор на твореца Морфов. Но не съм съгласен той да оспорва моите решения. Ще го подкрепя, дори когато не е съгласен, но нека да го направи по подобаващия начин, както е постъпвал до сега.

– А оказват ли ви натиск политици?

– В публичното пространство това е само служебният министър Минеков. Няма нормална политическа класа в света, която ще иска да бъде унищожен и изхвърлен един човек заради политическите му възгледи. Всеки служител трябва да изпълнява професионалните си ангажименти в структурата, където е назначен, а гражданска позиция да се изявява извън сградата на театъра. Ако не правиш агитация на служебното си място, не можеш да бъдеш обесен. Но когато служител на работното си място показва своите възгледи и репресира друг служител, самият творец се принизява.

– Важни теми за театъра отстъпиха на втори план заради скандала. Справяте ли се с бюджета, който има трупата?

– В момента тече тежък проблем, свързан със закона за закрила и развитие на културата. На 20 число на всеки предходен месец се прави преизчисление на бюджета. Последното преизчисления, което сме получили, е за юни. Въобще не знам с какви бюджети разполагаме и дали това, което сме изработили, ще ни го признаят. Този проблем се отнася не само до нас, а до всички структури в сценичните изкуство, които са общо 52. Всички ние работим на тъмно. А вече сме декември и след около 2 седмици ще се затвори бюджетната рамка и разплащанията. Това е огромен скандал в Министерството на културата.

Говори се също, че началникът на отдел „Международна дейност“ във ведомството, който отговаря за европейските проекти, е Светослав Трайков. Досега не съм чул за културата да са заделени средства по Плана за възстановяване и развитие. Да не забравяме също, че Минеков е първият министър, който обяви, че е изхвърлил 50 милиона за капиталови разходи за култура в кошчето. Как може да бъдеш министър, който да не може да защити тези средства и ги загуби? Пък и нали говорим за биографии? Защо не видим от кои държави си получавал заплати преди да станеш министър. В моята например не пише, че съм преподавал в турски университет. Александър Морфов, който е чудесен режисьор, е бил главен режисьор в театър „Комисаржевская“ в Санкт Петербург. Това лошо ли е? Живеем в илюзорен свят, в който всеки представя своята гледна точка. Но не се замисляме защо тя е такава. А най-много се мразят тези, които се опитват да защитят държавността.

– Хрумва ли ви заглавие на пиеса, адекватна на случващото се в Народния театър?

– Сещам се за „Многострадална Геновева“.

Източник: filternews.bg