"Вашингтон пост": Симпатиите към Русия в Херсон усложняват реинтеграцията в Украйна

Портрет на руския президент Владимир Путин в канцелария на Херсонския морски колеж (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Репортаж на Анастасия Галучка и Серхий Королчук за "Вашингтон пост"

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Когато руснаците окупират нейния град, идват и в морския колеж, където тя работи. Марина Ивановка отказва да се подчинява. 60-годишната администраторка е уволнена и има забрана да влиза в кампуса. Домът й е претърсен, а телефонът, компютрите и паспортът й са конфискувани. На нейното място е поставен проруски подчинен. 

Месеци по-късно окупацията на Херсон внезапно прекъсва. Руските войници бягат. Същото прави и жената, която е отнела работата и офиса на Марина. 

Веднага след като украинските власти прочистват колежа от мини, една сряда Ивановка се връща на бюрото си и преглежда внимателно  това, което нейната про-руска заместничка е оставила - счетоводна книга с имена на служители, които са работили за руснаците, списък на студенти, които са отишли доброволно в Крим и един портрет на руския президент Владимир Путин, който наднича зад една саксия за цветя. 

„Ще го сложим в банята над тоалетната“, казва Ивановка, докато колегата й хвърля на пода портрета с лицето надолу, „така че всеки да му покаже гърба си“. 

Марина Ивановка и Виталий Воловик - друг администратор, който отказва да работи с руснаците в Херсонския морски колеж (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Премахването на следите на осеммесечната окупация обаче не е толкова лесно. Около седмица след като последният руски войник е избягал през река Днепър, настроението в Херсон остава до голяма степен празнично. Стотици все още се събират всеки ден на централния площад, за да прегръщат войниците. Електричеството все още липсва, но предприятията се връщат към живот. Руските пропагандни билбордове се късат, а на тяхно място се качват украински.

Но в институциите на тази регионална столица, от градския съвет до болници и училища, нововъзстановените лидери като Ивановка са изправени пред двойна главоблъсканица. Как да се възстанови всичко без хилядите симпатизанти на Русия, които са избягали? И още по-неприятното - какво да правим с тези, които остават? Хиляди в града имат противоречиви чувства към руснаците или дори симпатии. 

Херсон беше пощаден от стратегията на изгорената земя, която Русия прилагаше другаде в Украйна. Въпреки масовите арести и изтезания в града, малко от сградите му бяха обстрелвани. До саботирането на комуналните услуги на тръгване, руснаците са оставили осветлението включено и водата течаща. Херсон, черноморското пристанище, основано от Екатерина Велика, е място, което Путин има за цел да асимилира, а не да унищожи. 

Мимолетният успех на Русия в Херсон е отражение не само на нейната груба сила, но и на връзката, която мнозина тук чувстват с Москва. Стотици, може би хиляди хора в Херсон приеха руски паспорти с надеждата да получат облаги. Много повече приеха дебели пликове с руски рубли върху заплатата си като стимул да останат на работа. 

Бивша руска огнева позиция в Херсон, която беше освободена след повече от осем месеца руска окупация (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

 

Саша, 60 годишен, получава руски паспорт, за да му отпуснат средства да осигури семейството си и да получи безплатни медицински консумативи. (Войчех Гжеджински за The Washington Post)

Докато Ивановка рови документите, агент от украинското разузнаване провира главата си, за да поиска информация за жената, която я е замествала. Ивановка му предлага да разпита охранителя на име Вячеслав Максимов, който е бил близък на жената и също продължава да работи. 

„И вземете ключовете от него“, казва тя. 

Агентът отхвърля искането на репортер да наблюдава разпита. „По-добре недей“, казва той. „Не сме били вкъщи от дълго време и когато се сблъскаме с тези хора, понякога превъртаме.“ 

Чували с пясък предпазват прозорец в бивш център за хуманитарна помощ, създаден от руските окупационни власти в Херсон (Войчех Гжеджински за The Washington Post)

Продажба на "Единна Русия"

От другата страна на улицата, срещу затвора, където се твърди, че руснаците са екзекутирали някои от враговете си, се намира извисяваща се зала за представления. Ако стаите за мъчения в Херсон са скритата страна на окупацията, то залата - превърната в център за хуманитарна помощ е образът, който руснаците са се надявали да представят пред света.

Няколко дни след бягството обаче сградата е в безпорядък. Наоколо са разхвърляни документи. Стъклата на прозорците и вратите са счупени, а на пода лежи скъсан плакат на политическата партия на Путин. 

Но сред отломките са останали признаци за координирани опити за съглашателство от местни жители. Детските раници изобразяват весело руско плюшено мече моряк, което призовава децата „да останат на курса“. Рисунки с пастели показват усмихнати фигурки върху руски танкове и военни кораби с надпис „Единна Русия“. 

Един старец, който се скита из сградата, грабва колекция от пиеси на Антон Чехов. „Разбира се, че са руски“, отговаря той на въпроса дали това са книги, останали от раздаваните по време на окупацията. „Какви други да са?“ 

Плакат, славещ „Единна Русия“, лежи на пода на в бивш център за хуманитарна помощ, създаден в Херсон от руските окупационни власти като начин за отправяне на призив за обществена подкрепа (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Детски рисунки висят на стената в бившия център за хуманитарна помощ (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Най-ясната картина за руската кампания за убеждаване се намира в един разрушен офис. Там в купища документи са изброени жители на Херсон, кандидатствали за помощи, пенсии, паспорти и работа. В един от тях има списък на деца, изпратени в летен лагер в Крим. Заявленията в центъра за подкрепа изпълват папка след папка. А близо до Херсон служителите на едно сиропиталище са укривали украински деца от руските окупатори. 

Екип на "Вашингтон Пост" посети адресите на почти три дузини кандидати. Няколко адреса изглеждаха фалшиви, може би знак, че хората са се чувствали принудени да кандидатстват. Повечето бяха истински, но домовете бяха празни. Съседи или роднини казват, че жалбоподателите са избягали дни или седмици преди градът да бъде освободен, често в Крим. „Ще се съглася с всякакъв вид правителство, стига да се грижи за хората си“, казва една жена на име Маргарита, докато се рови из изоставения център за подкрепа. Екипът я цитира само с малкото й име поради риск от възмездие.

Дом в Херсон, посочен като адрес в заявление на доброволец, подписано в центъра за хуманитарна помощ, създаден от руските окупационни власти. Проверка на журналисти от "Вашингтон пост" установи, че някои хора очевидно са дали фалшиви адреси (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Някои жители казаха, че са били повлияни от билбордове и публикации в социалните медии, обещаващи, че руският паспорт ще им позволи да получат медицински грижи или руска пенсия - четири пъти по-голяма от украинската. 60-годишният Саша, когото "Поус"т също цитира само с малкото му име, казва, че се е редил на опашка шест часа, за да получи първото от четири плащания от 10 000 рубли в някогашната украинска поща. Без да каже на жена си, Саша също е кандидатствал за руски паспорт, за да може да получава постоянна руска пенсия. „Имам украинска пенсия, но тя не е достатъчна, за да живея или да купувам лекарства“, казва той. Веднага след като руснаците напускат обаче, рублите са почти безполезни и той остава единствено със срама, че е взел парите и паспорта.

„Не знам какво ще се случи“, казва той, докато жена му се извива в неудобство, а един съсед го подслушва. „Украинците може да ме застрелят утре“. 

Саша казва, че поема отговорност за грешката си, но също така се чувства предаден от Русия, която винаги е смятал за „братска“ страна. „Те разграбиха родното ми място“, каза той за руското изтегляне от Херсон. "Ако преди имах известна лоялност към Русия, сега изпитвам само отвращение." 

На обществена сграда в града се вее знаме на Херсон (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Рубли и съпротива

В една свежа сутрин, четири дни след бягството на руснаците, Калина Лухова стои на ъгъла пред сградата на градския съвет на Херсон. Табела на входната врата гласи „МИНИ... МИНИ... МИНИ...“, така че Лухова, бившият секретар на градския съвет, и други служители чакат украинските военни да проверят за експлозиви или мини и да ги пуснат вътре. 

Служителите се събират на малки групи, за да обсъдят доставките на хляб и ремонтите на електрическата мрежа. Но отново и отново разговорът се връща към сътрудниците. От деветте съветници преди инвазията петима са заговорничили с руснаците, казва Лухова. Единият, богат магнат на недвижими имоти, е бил назначен за кмет. Истинският кмет все още го няма. 

„Те избягаха в Крим и взеха всичко със себе си“, казва Лухова, която сега е началник на градската военна администрация. 
В някои институции работниците просто са отказвали да следват руските заповеди. Учителите рискуват живота си, за да предложат онлайн часове на учениците, алтернатива на руската пропаганда, предлагана в техните училища. А персоналът в една от основните болници просто е пренебрегвал много от исканията от новите шефове. 

Леонид Римига, ръководител на градската болница в Херсон. Той се е укривал по време на окупацията, но се е върнал на работа след бягството на руските сили (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Андрий Кокшаров, началник на отделението по травматология, казва, че е отказал да подпише нов правилник, наложен от руските му шефове, и отказал да приеме руска заплата, но му било разрешено да продължи да работи, защото уменията му били необходими. В един момент руснаците го заплашили с оръжие да ампутира едната ръка на техен войник, казва той.

Когато руснаците избягали, директорът на болницата Леонид Римига излязъл от укритието и се върнал на работа. За негова изненада назначеният от Русия заместник не избягал, а се опитал да преговаря, за да запази работата си. 
„Казах му да преговаря със СБУ“, каза Римига, имайки предвид украинското разузнаване. 

Цвете, поставено в пречупено дърво по време на боевете в Шуменский парк по време на тежки сблъсъци между украинските и руските сили в град Херсон на 16 ноември (Войчех Гжеджински за The Washington Post)

 „Ти продаде родината си“ 

Първоначално руснаците се държат настрана от Херсонския морски колеж - тромава институция от съветската епоха, където млади мъже и жени са се учили за капитани на търговски кораби. Но един ден руснаците нахлуват в централните офиси и насочват оръже срещу служителите. 

През май назначени от Русия служители посещават колежа и заявяват, че той, както и Херсон, „сега е руски“. Когато Ивановка и други се противопоставят, те са уволнени и им е забранено да влизат в кампуса. На 21 юли руски агенти по сигурността посещават дома й и конфискуват паспорта, телефона и компютрите й. На нейно място руснаците поставят учителка от по-ниско ниво, чието желание да работи под окупация я издига до заместник-директор. „Никога не съм предполагала, че учител по украинска история и патриотично възпитание ще сътрудничи на окупаторите“, казва Ивановка за своята заместничка, която не беше открита за коментар.

Ивановка преглежда документи в класната стая на Херсонския морски колеж (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Руски знамена в Херсонския морски колеж, където окупационните власти повишават служители, готови да подкрепят Москва (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Заместничката се премества в офиса на Ивановка и поставя портрет на Путин. 

После започна да се опитва да принуждава други служители да продължат да работят, казва Олексий Кучер, 36-годишен, адвокат, който работи в училището. Тя казваше, понякога е правилно да се остане, казва Кучер. В друг случай обаче тя намекна, че може да има последствия, ако кажа „не“. 

„Тя изпращаше съобщения с думите: „Не се ли страхуваш, че ще запалят колата си и тя ще избухне?“, казва Кучер, добавяйки, че е пренебрегнал заплахата. 

Персоналът намалява от 178 на 51, а броят на кадетите от 1200 на 71. И все пак заплатите почти се удвояват. Тези, които продълават да работят, са възнаградени със заплати в рубли, почти три пъти по-големи от украинската им заплата. 

Максимов, охранителят, когото Ивановка подозира, настоява, че не е сътрудник. Той казва, че е помогнал украински студенти да избягат в първите дни на инвазията и е продължил да работи, защото той и семейството му нямало къде да отидат. Той също така твърди, че е попречил на руснаците да съхраняват военно оборудване в кампуса. Ивановка не вярва. Когато СБУ приключва разпита на Максимов, тя се изправя срещу него във вътрешния двор на колежа. „Беше щастлив да работиш за руски рубли“, напада го тя ядосано. „Живя тук, плащаха ти и въпреки това продаде родината си.“ 

Вячеслав Максимов, вдясно, който е работил в Херсонския морски колеж по време на руската окупация, спори с Ивановка и Володимир Проценко. Проценко избра да напусне, вместо да работи по време на руската окупация (Войчех Гжеджински за The Washington Post) 

Едрият мъж се отдръпва, след това отвръща, че само съд може да го съди. Но Ивановка продължава да произнася собствената си присъда. 

"Баламосваш ли ме?" пита го тя, „Получи ли заплата?“
 
„И какво?“ отвръща той. „Целият град получава руска заплата!“

"Къде са те сега, а?" — пита тя и маха към другия бряг на реката, където руснаците и техните поддръжници са се оттеглили дни по-рано.

 „Е, не съм там, нали?“ отговаря Максимов. Обръща се, за да влезе в очуканата си синя кола, след което посочва украинското знаме, забодено на таблото. 

„Виждате ли това?“ той каза. „Никога не съм го свалял! Свалих руския, но този никога не съм го свалил.”

 

Превод за "Гласове": Георги Ванчев

Източник: washingtonpost.com