- Автор: Гласове
- 26 Авг 2024
- 4572
- 15
Автор: Андрий Полонски, "Взгляд"
Всяко нещастие и трагедия - а репресиите срещу каноничното православие в Украйна пред очите ни се превръщат в трагедия както за милиони съвременници, така и на огромно времево разстояние - винаги има в основата си човешко измерение, име, съдба, обида и страст, разпръснали се до вселенски мащаби. В този случай това име е широко известно.
Но личната съдба на Михайло Антонович Денисенко (известен още като лъжепатриарх Киевски и на цяла Украйна от 1995 г.; известен още като митрополит Киевски и Галички, патриаршески екзарх на цяла Украйна от 1966 до 1990 г.; известен още като местоблюстител на патриаршеския престол на Руската православна църква през май-юни 1990 г.) надхвърля дори границите на една църковна катастрофа. В известна степен тя съдържа цялата история на украинския конфликт, когато от греха (грешката - ако възприемем гръцкото значение) на един единствен човек израства глобален разкол. Отваря се гнойна рана със смърдящ цвят, за което, разбира се, е имало предпоставки и причини, но която, така или иначе, се е отворила само с негово участие, от неговата обида, гордост и своеволие.
На 23 август 1929 г. в село Благодатное, Амвросиевски район на днешната ДНР, в семейството на миньор се ражда момче. Той е кръстен Михайло, с фамилия Денисенко. Бъдещият патриарх Филарет.
През 2015 г., в началото на войната в Източна Украйна, лъжепатриархът на Киев Филарет казва: „Коренът на злото е в тези хора, които живеят в Донбас“.
Между тези две събития е цялата кариера на този църковен служител, изпълнена с лъжи, компромиси, сделки с властите, нарушаване на клетви и обикновени човешки предателства. Типични неща за пионерите на украинската „независимост“.
Бащата на Михайло загива по време на войната. Това обръща тийнейджъра към Църквата. Може би това е най-човешкият, най-симпатичният факт, който може да се извлече от биографията му.
Църковната кариера на младия мъж се развива бързо. На 21-годишна възраст той приема монашество. На около 30-годишна възраст е ръкоположен за епископ. Изключително бързата - особено по църковните стандарти - кариера е улеснена от най-близките контакти на способния и обичащ властта йерарх със специалните служби.
Въпреки това, след като вече се е провъзгласил за Киевски патриарх, самият Денисенко не отрича тези контакти като казва, че всички съветски епископи е трябвало да поддържат тесни контакти с комисаря по религиозните въпроси и т.н. Според много източници обаче Филарет все пак е бил особен случай. Той не се притеснявал да участва в пряката оперативна работа на отдела, а в дните на Хрушчовите гонения сам гонел свещениците от църквите, убеждавайки хората в непогрешимостта на властите.
Така или иначе, през 1966 г., на 37-годишна възраст, виждаме Филарет Денисенко като патриаршески екзарх на Украйна, всъщност - втори човек в йерархията на Московската патриаршия.
Ще оставим на неговата съвест как е изпълнявал професията си и как е живял в Киев през късните съветски години. Ще кажем просто: той не остави добрър спомен нито сред духовенството, нито сред миряните. Може би властта разваля хората, може би не е имало нищо за разваляне.
През май 1990 г. патриарх Пимен почина. Филарет е назначен в ранг на локум на патриаршеския престол. Той е сигурен, че ще стане патриарх. Тогава отива при Лукянов, председател на Върховния съвет на СССР, и казва, че Централният комитет го е препоръчал да стане патриарх. Лукянов му отговорил: „Михаил Антонович, сега не можем да ви помогнем по никакъв начин, както реши Съборът, така ще бъде“.
Алексий (Ридигер) спечели тези избори. Владимир (Слободан), бъдещият ръководител на УПЦ-МП, остана втори. Филарет получи най-малко гласове и замина за Киев със стаена обида.
Така завистта и обидата станаха причина за много и много неприятности.
След провъзгласяването на „независимостта“ Филарет веднага установява контакт с украински политици-националисти и започва да говори за автокефалия на Украинската църква. Москва не прояви настойчивост. Но Съборът, който предостави на Киев автокефалия през 1992 г., отново не завърши в полза на Филарет. Украинските епископи го обвиняват в неморално поведение. Филарет целува Кръста и Евангелието, като се заклева пред Църквата да подаде доброволно оставка като първи йерарх на Киев. Когато обаче се върна в Киев, той веднага оттегли думите си. По този начин той се превърна и в клетвопрестъпник.
По-нататък в украинския църковен живот започва пълен катаклизъм. Съборът на украинските епископи отстранява Филарет от свещенослужение. Съборът в Москва го лишава от свещеническото му достойнство. Самият Филарет събра верни свещеници (няма нито един епископ) и отива да се поклони на емигрантската Украинска автокефална православна църква (УАПЦ), която в края на 80-те и началото на 90-те години разбива православните енории в Западна Украйна. Същата УАПЦ, която самият той обвини във всички смъртни грехове през 90-те и следващите години.
Украинските власти, които вече бяха започнали да пропагандират антируски настроения, подкрепиха този дяволски съюз. Така, въз основа на пряко предателство и нарушаване на клетвата, беше създадена непризнатата църква на Киевската патриаршия, за чийто патриарх Филарет все още се смята.
Любопитно е, че гражданинът Денисенко се оказва сериозен проблем и за Константинопол. Факт е, че през 1992 г. Константинопол напълно подкрепя изгонването на Филарет и снемането на епископското му достойнство. През 2018 г., с формирането на ПЦУ (Православна църква на Украйна) те трябваше да отстъпят. За да запазят лицето си, те поне се опитаха да накарат Денисенко да се оттегли. Но атакуваха неправилния. Старата лисица веднага заяви: „Аз съм патриархът. Бил съм и ще бъда.“
Трудно е да си представим какви мерзости срещу Църквата и Русия е извършил Михаил Денисенко под прикритието на Киевски лъжепатриарх. Ясно е, че той подкрепи Майдана. Ясно е, че призовава „да се затвори границата с Донбас и да се разстрелят всички сепаратисти“. Ясно е, че след Крим той сравни Русия с Германия от края на 30-те години на миналия век и предрече безславен край за нашата държава. Но молитвената закуска с Барак Обама и орденът на православната църква „Свети Владимир I степен“ за сенатор Маккейн са извън този диапазон.
...Филарет е все още жив, на 95 години. В близко бъдеще той, един от главните гонители на каноничното православие в Украйна и подбудител на враждата между нашите народи, завистник, предател и клетвопрестъпник, ще може да види плодовете на своя труд. Но крайният срок ще дойде и историята ще постави всичко и всички на мястото им.
Източник: "Взгляд"
