- 31 Март 2025
- 10333
- 40
Автор: Алън Дж. Купърман в The Hill. Купърман е професор в Тексаския университет в Остин, където преподава курсове по военна стратегия и управление на конфликти.
Рядко съм съгласен с президента Тръмп, но последните му противоречиви изявления за Украйна са до голяма степен верни. Те изглеждат абсурдни само защото западната аудитория е хранена с постоянна дезинформация за Украйна повече от десетилетие. Време е да се изяснят три ключови момента, които показват защо украинците и бившият президент Джо Байдън — а не само руският президент Владимир Путин — носят значителна отговорност за избухването и продължаването на войната в Украйна.
Първо, както наскоро бе документирано от огромни криминалистични доказателства и потвърдено дори от съд в Киев, именно украински крайно десни бойци започнаха насилието през 2014 г., което предизвика първоначалната руска инвазия в югоизточната част на страната, включително в Крим. Тогава Украйна имаше проруско настроен президент – Виктор Янукович, който бе спечелил свободни и честни избори през 2010 г. с голяма подкрепа от етническите руснаци в югоизточната част на страната.
През 2013 г. той реши да се насочи към икономическо сътрудничество с Русия вместо с Европа, както бе планирано по-рано. Проевропейските активисти реагираха с предимно мирна окупация на площад „Майдан“ в столицата и правителствени сгради, докато президентът в крайна сметка не предложи значителни отстъпки в средата на февруари 2014 г., след което протестите основно се разпръснаха.
Тогава обаче крайнодесни бойци, разположени около площада, започнаха да стрелят по украинската полиция и останалите протестиращи. Полицията отвърна на огъня срещу бойците, които след това лъжливо заявиха, че полицията е убила невъоръжени протестиращи. Разгневени от това предполагаемо клане, украинците щурмуваха столицата и свалиха президента, който избяга в Русия за защита.
В отговор Путин разположи войски в Крим и изпрати оръжие в региона на Донбас в подкрепа на етническите руснаци, които смятаха, че техният президент е свален по недемократичен начин. Въпреки че този предистория не оправдава руската инвазия, тя показва, че тя едва ли е била „непредизвикана“.
Второ, украинският президент Володимир Зеленски допринесе за разширяването на войната, като наруши мирните споразумения с Русия и потърси военна помощ и членство в НАТО. Споразуменията, известни като Минск 1 и 2, бяха договорени при предшественика му Петро Порошенко през 2014 и 2015 г., за да сложат край на сраженията в югоизточната част на страната и да защитят застрашените войници.
Украйна трябваше да гарантира на Донбас ограничена политическа автономия до края на 2015 г., което Путин смяташе за достатъчно, за да предотврати влизането на страната в НАТО или използването ѝ като военна база на алианса. За съжаление, Украйна отказваше в продължение на седем години да изпълни този ангажимент.
Зеленски дори водеше кампания през 2019 г. с обещание най-накрая да приложи споразуменията, за да предотврати по-нататъшна война. Но след като спечели изборите, той се отметна, очевидно по-малко загрижен за риска от война, отколкото за това да не изглежда слаб пред Русия. Вместо това Зеленски увеличи вноса на оръжия от страните членки на НАТО, което се оказа последната капка за Путин.
Така на 21 февруари 2022 г. Русия призна независимостта на Донбас, разположи там войски за „поддържане на мира“ и поиска от Зеленски да се откаже от намеренията си за военна помощ и членство в НАТО. Когато Зеленски отново отказа, Путин масово разшири военната си офанзива на 24 февруари. Умишлено или не, Зеленски провокира руската агресия, макар че това очевидно не оправдава последвалите военни престъпления на Москва.
Трето, Джо Байдън също изигра ключова роля в ескалацията и продължаването на боевете. В края на 2021 г., когато Путин мобилизира сили по границата с Украйна и настояваше за изпълнение на Минските споразумения, беше очевидно, че ако Зеленски не отстъпи, Русия ще нахлуе поне за да създаде сухопътен коридор между Донбас и Крим.
Като се има предвид, че Украйна вече беше екзистенциално зависима от американската военна помощ, ако президентът Байдън беше настоял Зеленски да се съгласи с исканията на Путин, това щеше да се случи. Вместо това Байдън остави решението на Зеленски и обеща, че ако Русия нападне, САЩ ще отговорят „бързо и решително“, което Зеленски възприе като зелена светлина да се противопостави на Путин.
Ако Тръмп беше президент, вероятно нямаше да даде такъв „празен чек“, така че Зеленски нямаше да има друг избор, освен да приложи Минските споразумения, за да избегне война. Дори и Зеленски отново да беше отказал и да беше предизвикал руско нахлуване, Тръмп щеше да му откаже правото на вето върху мирните преговори – нещо, което Байдън безразсъдно направи, като заяви: „Няма нищо за Украйна без Украйна.“
Този ангажимент трагично окуражи Украйна да продължи войната в очакване на решаваща американска военна помощ, която Байдън впоследствие отказа да предостави от страх от ядрена ескалация. По този начин Байдън даде на Украйна фалшиви надежди и ненужно удължи войната, която за последните две години отне живота или рани стотици хиляди души, докато фронтовата линия се промени с по-малко от 1% от територията на страната.
Основните очертания на сделка за прекратяване на боевете са очевидни, дори ако детайлите тепърва ще се договарят – както Тръмп и Путин започнаха да обсъждат днес в телефонен разговор. Русия ще продължи да окупира Крим и други части на югоизтока, докато останалата част от Украйна няма да се присъедини към НАТО, но ще получи гаранции за сигурност от някои западни държави.
Тъжното е, че подобен план можеше да бъде постигнат поне две години по-рано, ако Байдън беше обвързал военната помощ с мирните преговори. Още по-трагично е, че каквото и мирно споразумение да бъде постигнато след войната, то ще бъде по-лошо за Украйна от Минските споразумения, които Зеленски глупаво изостави заради политическите си амбиции и наивната си вяра в безкрайната подкрепа от САЩ.
Източник: The Hill
Превод: "Гласове"
