Светлана Джамджиева е бивш главен редактор на „Труд”. Заедно с Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма”, на 1 март пуснаха нов информационно-аналитичен сайт. Предстои да излезе и списание, също част от общия проект. Донев и Джамджиева работеха заедно до 2012 г., докато бизнесменът беше собственик на вестниците "Труд" и "24 часа".
<p><strong>- </strong><strong>Вашият сайт „Клуб Z” вече тръгна. Към коя аудитория ще се стремите? </strong></p>
<p>- Към хората, за които случващото се в Украйна например, е по-интересно от новия любовник на поредната фолк или плейтсензация.</p>
<p>Към онези, които искат да знаят не само новината, но и причините, и последствията. Които са склонни да приемат, че може да има и различно мнение.</p>
<p>Интернет не поставя строги рамки на аудиторията - нито като възраст, нито като ценз, нито като финансово състояние. Затова очакваме нашите читатели да са просто умни и интересуващи се.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Казахте, че и сайтът, и списанието, което предстои да излезе, ще са „медии за хора, които искат да правят нормална, истинска журналистика”. Несъмнено това е добре за самите журналисти. Но има ли пазар за такава журналистика, след като сме свидетели кои са най-тиражните медии?</strong></p>
<p>- Един факт - от момента на официалното обявяване на нашите медии за по-малко от седмица над 40 журналисти потърсиха работа при нас. Както вече разказвах, това не са безработни журналисти - те работят в някакви медии. Ако са петима-шестима - ясно, просто искат да си сменят работата. Но когато са 40, това означава, че търсят нещо различно. Щом тези, които създават продукта, искат той да е различен, е много вероятно и тези, които го потребяват, да искат същото.</p>
<p>Сериозните медии, класическите, преди години допуснаха една сериозна грешка - дремейки върху собствената си слава, по-точно - самочувствие за такава, позволиха на жълти медии да сe настанят в ужасно важна ниша. Кой знае защо решихме, че ако премълчаваме, пудрим или замазваме някои неща, читателят, слушателят, зрителят няма да го забележи. Е, забеляза го... И се премести към жълти медии не само заради жълтевината в тях, а и защото те поеха ролята на „казващите всичко”. Политиците пък забелязаха набъбналите тиражи и легитимираха носителите им с участието си. Естествено, създателите им не устояха на изкушението да въртят собствени политически игри. А някои бяха създадени специално за това.</p>
<p>Но според мен дойде моментът, в който на всички им писна. В който според оная формулировка едните не могат, а другите не искат... Питате ме за пазар... За пазар не знам, но вярвам, че читатели ще има.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Вие сте дълго в медиите и познавате отвътре т.нар медийно пространство. Как ви се струва то – като нормална конкуренция или война, където всички средства са позволени?</strong></p>
<p>- Задавате ми отговор. Въпросът ви заслужава да ви отговоря с „да”.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Както стана ясно, изпълнителният директор на „Софарма” Огнян Донев ще финансира проекта. Как го убедихте, че си струва да инвестира в едно такова предприятие?</strong></p>
<p>- Не съм го убеждавала. Струва ми се, че той е един от малкото успяващи хора в България, които съзнават, че трябва да вложиш нещо, за да изградиш нормална среда. Или поне да помогнеш за изграждането й. И се надявам все повече хора да осъзнават, че е хубаво да си образован сред образовани, нормален сред нормални... Че и най-лъскавият дворец, изграден сред коптори, не е привлекателно място за живеене. Че няма самотен, единичен просперитет...</p>
<p><strong>- </strong><strong>Едно списание предполага по-дълги текстове, несъмнено по-образована и по-заможна аудитория. Как ще я привлечете, с какви теми, като се има предвид наличието на „Гугъл” и други специализирани сайтове?</strong></p>
<p>- Мисля, че и сред по-младите има хора, които са подвластни на усещането да държиш книга - в случая списание, в ръцете си. Ще заложим на автори. Всъщност това е коренът и на думата авторитет... А самото оформление на печатно издание – вестник, списание – по дълбокото ми убеждение е журналистически жанр. Представете си един вестник – целия можеш да го прочетеш в интернет, но разположението на материалите на страницата, начинът на поднасянето им понякога е повече от коментар.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Интернет профанизира качеството на писанията, разбърка в един кюп лъжи, истини и полуистини. Как ще водите битката за доверието на читателите?</strong></p>
<p>- Със стремеж към истината дори когато тя не е само една.</p>
<p><strong>-</strong><strong> Българското общество е силно политизирано и като че ли всичко останало в живота се филтрира през политиката – бизнес, приятелства, култура и пр. Ще се опитате ли да се измъкнете от тази хватка?</strong></p>
<p>- Не. Опитът да бягаш от политиката е обречен. Политизирането отпада от само себе си при нормализиране на живота. Ние ще се опитаме да помогнем за нормализирането.</p>
<p><strong>- </strong><strong>Кога според вас една медия се превръща във фактор, който влияе на процесите в обществото, и ще се стремите ли към това?</strong></p>
<p>- Вярвам, че всичко влияе на процесите в обществото, повече или по-малко. Опитът за съзнателен стремеж към такова влияние не винаги е безкористен. А факторите в България са много променливи... Просто ще се опитаме да правим нормални медии за нормални хора.</p>
<p> </p>
<p> </p>