От грип спомени няма
Междувременно се случиха някои неща, които у нас набързо бяха забравени, тъй като паметта на българина трае колкото средностатистически грип – максимум седмица. На 7 февруари 2017 г. американският конгресмен Дана Рорабакър, член на Републиканската партия, направи едно изявление, от което, сигурен съм, в Скопие са им настръхнали космите по гърба. Рорабакър в прав текст заяви, че Македония е измислена държава и че трябва да се раздели между Косово и България или с която и да е друга страна, с която македонците твърдят, че свързани. Сиреч Македония да бъде разделена между Косово и Гърция, като също претендира за наследството на Александър Македонски, защото и на най-кьопавия дипломат е ясно, че САЩ никога не биха допуснали Македония да се върне към Сърбия.
Да се смята, че Рорабакър е изтърсил това под влияние на някое моментно настроение или на нещо друго, е залъгалка за наивници. Дори съвсем повърхностна справка в интернет показва, че той не е обикновен конгресмен, а принадлежи към лагера на Тръмповите хардлайнери и покрай това също си пати с обвинения за топли връзки с Кремъл. На въпроса дали президентската администрация подкрепя тази дипломатическа бомба, през февруари Рорабакър заяви, че той има влияние върху американската външна политика и в бъдеще на заседания на Комисията по външни работи ще се обсъжда и въпросът за промяна на границите на Балканите.
С други думи, най-вероятно прозвучалото преди 6 месеца изявление на Рорабакър е било съгласувано на най-високо равнище, но понеже излиза от устата на конгресмен, а не от член на американското правителство, трябва да се приеме като вид предупреждение към Скопие.
Новият план „ходом, Марш(ал)“
Четири месеца след като Рорабакър поля със студен душ Скопие, в Берлин изведнъж се сетиха, че Западните Балкани са мизерният коптор на Европа и че заслужават да им се подаде финансова и икономическа ръка. След това германците извадиха от нафталина подписаното още през 2002 г. споразумение „Берлин плюс“ и го ребрандираха като миниплан „Маршал“ за подпомагане на Западните Балкани.
Две седмици по-късно македонският премиер Зоран Заев дотича до София и започна да чука на вратата на известния с приятелството си с Ангела Меркел Бойко Борисов, размахвайки черновата на договора за добросъседство с България, събираща прах вече 15 години точно като миниплана „Маршал“ на Меркел. При такава малка дистанция между обявения миниплан „Маршал“ и Заевото посещение човек няма как да не почне да си мисли, че май всъщност става дума за план „ходом, Марш“ в посока, противоположна на тази, в която Москва и Белград искат да видят Македония. Зад това внезапно и през зъби македонско заобичване на България най-вероятно се крие паническият страх от заплахата от разпарчетосване на държавата по модела на бивша Югославия.
Суджук плюс
След посещението на премиера Заев у нас започнаха пунически медийни и интернетни войни между две пропагандни лобита. Едното, хайде ще спазя добрия тон, има явно проруски симпатии и наду свирката за опасността да продадем или предадем историческото си наследство в полза на Скопие. Дето има една дума, под външен натиск да клекнем и после да се наведем въоръжени с тубичка вазелин. Другото пропагандно лоби, хайде и тук без грубости, проявяващо отчетливи проамерикански и прогермански симпатии, начаса отговори, че онези, които бият алармата за опасността от капитулация, всъщност обслужват интересите на Кремъл и Белград, които не искат да видят Македония в семейството на цивилизованите народи от ЕС и НАТО. Както и че е крайно време да изпушим лулата на мира със Скопие в името на европейската вселюбов.
В започналата през тази година игра германските интереси не са трудни за разгадаване. Берлин иска най-вече между Будапеща и Истанбул да не гърмят пушки и през тази спокойна територия германската търговия да върви безпрепятствено от Берлин към Близкия изток и обратното.
Американските планове са по-комплексни. След неотдавнашното приемане на Черна гора в НАТО остава чрез включването в западния лагер на Македония и Босна и Херцеговина да бъде окончателно укрепен и бетониран санитарният кордон на Балканите, отделящ Москва от Средиземноморието. И ако правителствата на тези държави решат да се опъват, да се приложи заплахата да си имат големи и непредвидими неприятности от етнически характер, застрашаващи непосредствено териториалната цялост на страните им.
Всъщност на 23 юли гостуващият у нас заместник-помощник на държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий си го каза това в прав текст: Ние предприемаме стъпки, които имат за цел да укрепят държавите от региона по отношение на злокачествените влияния както от страна на Русия, така и от други държави и фактори. Това се прави с цел да се убедим, че нито Москва, нито пък някой друг играч няма да успее да прокара вредно влияние във вътрешната и външната политика на балканските държави.
Стремежът Москва да не пипа на Балканите е ясен и той не е от вчера. Новото в изявлението на г-н Ий е предупреждението и други да не пипат на Балканите. В Анкара много добре са разбрали към кого е насочена втората част от предупреждението на американския дипломат. Иначе казано, предстои затягане на редиците и ограждане на зона, забранена не само за Русия, но и за сближилата се с нея през последната година Ердоганова Турция.
Събитията от последния месец обаче събуждат и тревогата дали реанимирането от Меркел на прашасалия план „Берлин плюс“ е част от съгласувана с Вашингтон стратегия, или Германия надуши опасността от катаклизми и държавни разпадания на Балканите, за които преди половин година Белият дом предупреди чрез устата на конгресмена Рорабакър. И затова побърза да се намеси с цел да не се стигне до такъв вариант, предупреждавайки Македония, че ако не заобича България, дори и насила, лошо й се пише. Ако суджукът, който напоследък подават на Бойко Борисов, е с американо-германски пълнеж, нещата все някак ще се наредят. Той направо може да мине за морков. Никак няма да му е лесно на Борисов, ако обаче едновременно трябва да мези от американски и германски суджук, всеки от които с различен пълнеж. Защото тогава всеки от тези суджуци може да се окаже тояга.