30 години като ски инструктор по пистите в Банско, баща на три деца и учител на няколко хиляди начинаещи скиори. Това е животът на Ангел, с когото се запознаваме, докато той обучава поредната двойка – майка и син, които са от Франция, но говорят руски. Ангел доброволно предлага да вземе тежката фотографска раница, за да ми е по-лесно спускането по червената писта. Не иска да го снимат, защото покрай обучението се бил научил и да снима с всякакви апарати, не да позира!
<p>Движим се успоредно на трасето за Световната купа по ски в Банско, което ще започне на следващия ден. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_02wEokr79z6dfa2VMuVD2GNusazU54.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>Там десетки хора едновременно вършат нещо и моята раница изглежда бял кахър на фона на скиор, нарамил стълба, пързалящи се мъже, прегърнали десетки колчета, други, нарамили рула с предпазни мрежи, трети с рекламни пана, четвърти с лопати, с бормашини. Човек трудно може да предположи, че приготвянето на състезателно трасе, по което скиорите само трябва да се спуснат, всъщност прилича на строителна площадка. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_00s7DcDzofF8YZ8Rl5wcWO4vVrvcnr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>Гледаме през огражденията към неспирното движение и изчакваме учениците на Ангел да ни настигнат. Той може да изрича своите инструкции на пет езика, да ги показва отново и отново и накрая острани се вижда, че едно е да го кажеш, друго е ученикът да го изпълни.</p>
<p>Всякакви хора могат да са начинаещите – смели, страхливи, обидчиви, талантливи, безразъдни, самонадеяни, изпълнителни. Дори в една група от приятели двама еднакви ученици няма, смее се Ангел. „Важното е</p>
<p><strong><em>в края на деня всички да са доволни</em></strong></p>
<p>и да се усещат щастливо уморени, да са жадни за още, да нямат търпение да се върнат!“</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_3JPyxAdTcdOuqtTkHsr3OfTIFmO3w5.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>Той твърдо стои зад разширяване на ски зоната и за разлика от гласовитите противници на идеята е наясно как това може да стане, без изобщо природата да пострада. „Колите причиняват много, много по-голяма вреда на всяка планина от лифтовете и от хората, които се спускат – казва Ангел и продължава: - Красотата на природата е създадена за наслада, а не да бъде скрита и недостъпна. Кои са тези богопомазани, които решават, че няма да бъдем здрави и щастливи, като правим най-простото нещо на света – да се спускаме по склоновете?“ </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_IHhbpmCheyOuMNFCeUWlxz6mKaBdB7.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>Той е категоричен, че опасността за хората е голяма, когато е пълно със скиори, защото става като мравуняк и наместо да карат, хората трябва да се пазят един-друг. Достатъчно е в множеството да влязат и няколко десетки начинаещи с необосновано високо самочувствие и е въпрос на късмет никой да не пострада тежко.</p>
<p>И трите му деца са също скиори, като най-малкият едва сега се качва, тъй като още не е навършил три годинки, най-голямата дъщеря на 16 отдавна е състезател и е много смела, а средният син, ненавършил седем, кара добре, но е малко страхлив.<br />
Щерката била ревлива и от петмесечна Ангел я гушвал в пелените и започвал да се спуска. И тя тутакси кротвала и заспивала. На годинка и половина била на гърба му и пищяла от щастие, че се возят.</p>
<p>„Пистите ги знам с душата си, летял съм като луд от горе до долу, карал съм нощем само под светлината на луната и под мен снегът е летял като поле от разпръснати диаманти.</p>
<p><strong><em>Душата си давам за Пирин и за Банско!“</em></strong></p>
<p>Ангел е сърдечен и очите му светят и докато дава уроци, и докато говори за кариерата си. Говори руски, английски, немски, малко гръцки, а вече проговаря и на турски и в моменти на нужда реагира и на френски.</p>
<p>Противно на много опитни скиори, той никога не е карал извън България.</p>
<p>Ангел обобщава промяната в нагласите на скиорите: „В първите години културата на каране беше много висока, чест беше да се пързаляш красиво. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_557CKvWbC5KIj0SmWEQRiSy6m0gVVm.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>А сега карат като диви, като отвързани, като идиоти, без изобщо да се съобразяват, че ще убият някого по пътя си. И поне да можеха да карат, а те само развиват скорост. Колко пъти съм чувал вечер в механата да разправят как пуснали тази черна писта, онази черна писта. Видя ги, а те като торби с картофи – махат с ръце и веят щеките, повдигат ските, клатят се, но понеже са оцелели, голяма гордост им е! Всъщност не повече от 15 процента от всички по пистите умеят да карат. А карането е изкуство! Трябва да е изящно, завършено, да бъде вложено познание, умение.</p>
<p><strong><em>Добре каращият човек танцува на ските</em></strong></p>
<p>и умее да прецени ситуацията, да оцени снега и да не рискува живота си. Такъв човек уважава другите на пистата.“</p>
<p>С увеличаване на чуждите туристи у нас Ангел вече е с поглед върху характеровите особености на всяка нация: най-груби са сърбите – безогледни, агресивни, нахални, дори брутални. Държали се злобно, особено с начинаещите, които им излязат на пътя – все гледали да ги стреснат или дори да ги съборят. Дори когато са начинаещи, спорят с учителя си, правят каквото си искат и накрая се хвърлят напред, без да ги интересува какво ще се случи.</p>
<p>„Когато ски патрулите най-накрая се сдобият с правото да санкционират за безразсъдно каране, тези ще отнасят най-много глоби!“ – сериозно коментира Ангел.</p>
<p><strong><em>„Най-благодатни и съобразителни са руснаците.</em></strong></p>
<p>Те са смели, приятни за обучение, със спортна култура, искат да се научат бързо и много внимават в преподаването, за да тръгнат бързо по стръмните писти. Точно на другата крайност са англичаните: те могат една седмица да стоят на равното и да се упражняват в нещо просто докато го научат. Евреите са подобни на руснаците – дисциплинирани, активни, нахъсани и смели. Турците са сравнително ново явление, те са винаги в добро настроение, стараят се и не се ядосват, като не се справят.“ – разказва за наблюденията си Ангел. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_nfbPgHVuQA6fVRCgLQXKBQFbO6Fe3m.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>През тази година той отбелязва сериозен спад по отношение на руския пазар, за сметка на гърци, македонци, сърби и турци. И интересното е, че идвали на потоци: изсипят се македонци, напълва се с тях, и така две седмици. После смяна – идват турците, след тях – напълва се с гърци.</p>
<p>Ски учителят с горчивина отбелязва, че все по-рядко и по-трудно е да се видят българи. Тези, които имат пари, отиват на Запад с цялото си семейство, коментира Ангел, а хората, за които здравето на децата и спортната им подготовка са ценност, отделят пари за ски училище и изпращат само малките.</p>
<p>„Мисля, че</p>
<p><strong><em>всички деца в България биха искали да карат ски.</em></strong></p>
<p>Като ги видя в края на деня след карането, те са червенобузи, с пламнал поглед, възбудени, щастливи – падали са, търкаляли са се, понасинили са се и са пълни с желание да са пак по пистите.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_wlElNMIP8Z4G3OGCrZRxKasLm4sVvb.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p>
<p>Грехота е ските да не са национална политика за всички млади. Чудим се как да не са на компютрите, как да не правят глупости. Пуснете децата по пистите! Дайте им свобода и ще видите как всичко ще започне да се променя! Но такива като мен никой не ги пита...“ – вдига рамене инструкторът. Той допълва, че благодарение на новите технологии облеклата гарантират комфорт, топлина и сухота по време на целия ден, затова болен скиор няма, и уточнява, че когато температурата падне под минус 15 градуса, все пак маска на лицето е препоръчителна, за да не пострада кожата.</p>
<p>Всякакви биват учениците му. През годините най-талантливият от всички е руснак, който играел хокей. На първия ден се качил на ските, на втория бил на червените писти, на третия летял редом с него. Най-обидчивата клиентка също била рускиня. Все не можела да завие наляво. Накрая Ангел се засмял, а тя се тръшнала на снега, ревнала и започнала да разказва живота си и колко била успяла в бизнеса, само този завой наляво не й се получавал. </p>
<p>Сред децата всяко, което някога е тренирало нещо – плуване, малко атлетика или друг спорт, поне два пъти по-бързо се научавало да кара в сравнение с друго, което за първи път полага усилие.</p>
<p>Ангел е съгласен с думите на легендарните скиори Дидие Кюш и Марко Бюхел, че за децата карането на ски трябва да е, на първо място, страхотна игра. Че в ранна възраст хлапетата трябва да виждат в отиването на пистата само забава, а не някой да им дрънчи на главите какви са правилата и да изисква от тях спортно майсторство. Когато те усетят ските като стабилния начин да се придвижват по снежен наклон, идва време да започнат да учат тънкостите. „Човек се ражда с талант, не го придобива от тренировки. Затова насилието в ранна възраст е безмислено,</p>
<p><strong><em>важно е само да се добие култура на каране</em></strong></p>
<p>и поведение спрямо всички други на пистата, важно е от деца да знаят, че трябва да се съобразяват с обстановката. И когато това стане в детска възраст, безброй проблеми в бъдеще са решени: всяко дете вече ще обича природата, няма да се чуди какво иска да прави в почивните дни, ще търси приятели сред тези, които също се изкушават от планината и от здравословното усилие. Ако някой иска да направи политика за младите хора в България, нека дадат възможност на всяко дете да тренира целогодишно и всяка зима да бъде в планината и да кара“, пали се Ангел.</p>
<p>Според него от тук насетне, когато у нас се появи талант, спонсорите веднага трябва да го подемат. Щом Словения може да излъчи Тина Мазе, а Хърватска да се прочуе с брата и сестрата Костелич, България няма никакъв проблем да постигне същото. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_1qCdgSUbnLLu0HmCX7tVR5LxgAEWPH.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br />
<em>16-годишната Михаела Кехайова е сред новите ни надежди. </em></p>
<p>Прекарал цял живот на ските в Пирин, Ангел е преживявал всичко: страшна мъгла, в която не чува и собствения си глас; студове, от които дърветата пращят и падат край него. Преди години, докато карал, виждал много диви кози с козлетата си, други животни. Но тях ловците постепенно избили.</p>
<p><em><strong>Спасявал се е и от лавина. </strong></em></p>
<p>„Това може да стане, ако си на широко, ако си достатъчно напред и има къде да избягаш настрани. Ако останеш пред нея обаче, настигне ли те, това е краят. А когато се кара по улеите, там тя няма и къде да се разпръсне. Който оцелее при лавина в улеите, не трябва да пуска фиш за тотото, защото вече е спечил големия джакпот – жив е по нечия странна прищявка!“ – усмихва се Ангел.</p>
<p>Докато се спускаме, неговите ученици тупват през няколко завоя. „Какво не направи?“ – търпеливо пита той 14-годишното момче. „Ами... останах на горния крак.“ „Правилно! Сега тръгни надолу, забоди напред щеката, пренеси тежестта...“, и докато момчето старателно опитва, ред е на майка му да приседне в снега.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49240_ZQ6AHvZKKWZ3LuKxZcETEMIehE2kDm.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p>
<p>Уморително е, весело е, вдъхновяващо! И тази проста радост – да се возиш след белотата, трябва да бъде все по-достъпна! В това вярват и скиорите, и техните учители.</p>
<p> </p>