Сергей Переслегин: Войната и изходът от кризата

Сергей Борисович Переслегин е руски литературен критик и публицист, изследовател и теоретик. Текстът е стенограма от поредица с негови интервюта в ютюб.               

                                                                  
Наталия Луковникова: Един от въпросите би могъл да бъде този – не беше ли преценено това, че в зависимост от чуждестранните компании и чуждестранните технологични продукти и стоки, внезапното им спиране ще доведе до катастрофа?  

 

Сергей Переслегин: Разчет за това, разбира се, е имало. Политиците може и да са имали някакви илюзии по този повод, но военните не са имали илюзии, че такива хора, като украинците, веднага ще капитулират. По същия начин нормалните военни, икономисти, финансисти, още повече……../не се чува ясно-бел.пр./ където те са много по-тясно свързани помежду си, за разлика от нас, където военният и политическият блок са в много по-големи и резки противоречия, при тях – обратно, те се намират в много близък контакт помежду си. И така те, бидейки истински професионалисти, имайки работа с Русия, чиято история те великолепно познават, няма как да разчитат на това. И това, разбира се, ме кара да възприемам техните действия като изключително сериозна стратегическа грешка. Именно това е грешката да се води „войната на Атина“ (Атина Палада – древногръцка богиня на мъдростта, която олицетворява и военната стратегия и военната иерархия; сестра на Арес)  . Вижте, ако говорим съвсем простичко, макар че не трябва, но е разбираемо, те започват войната според логиката и във времевия ритъм на „войната на Арес“ (Арес – древногръцки бог на войната, син на Зевс и Хера. Олицетворява насилствената, хаотична война; жестокостта и кръвожадността), с които Атина не може да се справи, защото има друга тактическа „честота“. Аз не говоря за това, че като цяло „войната на Арес“ никога не е била силната страна нито на Англия, нито на САЩ. По тази причина, това което се опитаха да направят е погрешно. 

- Или някъде нещо ни убягва.

- Или нещо не виждаме, или там има друга ситуация. Може да я опишем така: ние искахме да покажем на Украйна, че се опитваме да ѝ помогнем. Не се получи. Но те няма да имат основание да смятат, че сме ги изоставили напълно. Всъщност, какво ще се случи в Украйна по-нататък, нас със Запада не ни интересува особено. Но, в новата ситуация ние решаваме няколко свои принципни задачи: 

Първо, трябва да е ясно, че връзката на американската икономика с руската е много по-слаба от тази с европейската. Зависимостта на Европа от руските енергоносители е забележителна, докато от американските е почти нулева. Затова е много силен ударът по Европа, тя е привързана към американския, англо-саксонския ъгъл. Това е естественото следствие, направеният изход. Възможно е, това да се е смятало за по-важно – бързото привързване, отколкото следването на нормалния ритъм на операцията. Това обаче автоматично разкрива своя минус – така се привързва Русия към китайския ъгъл. В това, че китайският блок ще се сблъска с американския, по-рано или по-късно, вече едва ли мнозина се съмняват, и по-скоро повечето са убедени в това. Между другото, ще отбележа по този повод, че навярно за САЩ щеше да бъде по-просто, ако се бяха съгласили със съединението на Украйна с Русия. Но, при условие, че Русия ще бъде неутрална в бъдещия конфликт между САЩ и Китай.

 

Това би било най-правилното решение. Но, забележете, ние неслучайно говорим години наред за реална, сериозна криза в САЩ, в това число и в световния елит. Това е много сериозна криза на елита. Много е вероятно, в този случай сега да не са преценили ситуацията докрай – от една страна Русия като противник, а Украйна като плацдарм срещу нея, от друга, като плацдарм на Русия срещу Европа. От друга страна, следващата стъпка, която може да бъде предприета е в района на Тайван, те не я виждат. Те не дооценяват тази ситуация, или считат, че когато тя възникне, ще се справят някак. Западът има един основен недостатък - именно от гледна точка на водене на „войната на Атина“./ От гледна точка „войната на Арес“ е по-различно/. Най-добре го е казал Чърчил: “Аз винаги имам един враг“. Всичко това може много лесно да им попречи. Ако сега за тях Русия е противник, утре  тя може да стане евентуален съюзник в бъдещ конфликт с Китай, а това засега те не го виждат. Това е първото, което ми идва наум. Тоест, сегашната игра е игра на консолидация и опит да се разрешат някои вътрешни американски проблеми и дори не толкова да се разрешат,  а да се посочат виновните за тях. Байдън вече заяви по тази тема, че нарастването на инфлацията в САЩ се дължи на Путин. Любопитно ми е, къде Байдън е изучавал икономика, и главно - къде са учили икономика тези, които сега го слушат, защото от гледна точка на класическия американски икономически модел, това е пълно безумие и не е работещо в никакви ситуации.

- В популистките изказвания няма особен смисъл или аргументи.

- Във времето на величието на САЩ, подобни изказвания не си е позволявал нито Кенеди, нито Никсън / при всичките му недостатъци/, нито Рейгън. Рейгън измисли своята рейгъномика, но той никога не е казвал, че проблемите на американската икономика са свързани с Русия/ по-точно - СССР/. Когато говори по този повод, Рейгън заявява направо, че за безработицата и икономическите проблеми е виновна политиката на Картър. Съветският съюз е виновен за всичко друго, но не и за икономиката на САЩ, която винаги е била в модела на самодостатъчност. Изобщо, ако в модела на Атина се появи инфлация, то това означава, че в Атинската стратегия е допусната огромна грешка, защото в тази ситуация ти играеш със своята стабилна валута срещу постоянно отслабваща противникова валута. Със своя стабилен работещ пазар срещу неговия слаб пазар. В това е идеята.

Освен този момент има и друг. Да си представим, че американците мислят като нас, не точно Русия, а нашата група. Ние разглеждаме настоящите събития като част от фазовата криза и в този план ние ги обединяваме с ковида, а до ковида с терористичната война, с кулите- близнаци, с „арабската пролет“, Близкия Изток и т.н. Ние разбираме, че е в ход бавно и много сложно/ колко години минаха - двадесет години/ навлизане на кризата в активната й фаза. 2001 година е началото, а 2020 година - преходът към активната фаза. Настъплението е бавно и необратимо. Оттук е и моето мнение, че това, което прави Америка безусловно може да погуби руската икономика. Но, в условията на фазовата криза, при която се въвличат всички икономики, това може и да не е така. Но, да допуснем, че американците също виждат фазовата криза, макар че те могат да я нарекат с друго име или да я сложат в друга категория. Защото, още през 2000-та  година техни писатели пишат за фазовата криза като за ужасно събитие. Ние знаем, че по отношение на тяхната художествена литература фантастика, американците са майстори. Това е част от техните стратегически прийоми, те го умеят много по-добре от нас.

- За  споменатите писатели ние знаем, че работят във високотехнологични звена и имат пряка връзка.

- Ако приемем, че те също виждат фазовата криза, макар да я  наричат по друг начин, то вие ще бъдете в положение на стратегически за САЩ субект. За вас няма да е зле. Вие сте попаднали на фазовата криза едновременно с цикличната криза на самите САЩ, защото кризата в САЩ от 2020-та година е поредната от 80- годишния цикъл и още по времето на Майдана беше очевидно, че тя ще се случи. Американците влизат във фазовата криза при неблагоприятни за тях условия и ситуация. Какво може да се направи? Трябва да имаме предвид, че когато говорим за вътрешна криза в Америка, трябва да разбираме, че тя е в проста форма. Либералната линия на развитие на Демократическата партия  и промишлената линия на развитие на Републиканската партия се намират в още по-остър двуполюсен конфликт, подобно на нас преди началото на войната. Между тях по принцип няма общо бъдеще. Те не са готови да приемат необходимостта от съществуването на другия. Какво прави Байдън в тази ситуация - той вкарва страната в икономическа война.

Второ: той буквално провокира Китай да нападне Тайван, защото това, което той прави сега е точно това. Остава да попитам направо: За какво? За това, че при тези условия той има достатъчно власт, а той ще я има до края на 2024-та година, защото няма да бъде избран за втори мандат, докато светът е в тази конфигурация. Байдън ще опита да нанесе удар срещу своите републиканци, за да посрещне кризата в либерално-демократичната конфигурация. И това може да стане само със силови мерки. Ето, сега е виновна Русия за това, което се случва, може би скоро ще бъде виновен и Китай, а също и Европа ще бъде виновна за нещо. В тези условия Америка се оказва прикрито въвлечена във война и това означава, че могат да се предприемат военно-временни мерки в хода на тази ситуация. Това е много сложен и много сериозен план. И както казва Байдън по този повод - даже от това да не се получи нищо „ сега ние, Америка, провокирахме разрушаването на единната световна система. В нови условия тя/ системата/ вече не е възможна“. Сега всички прекрасно разбират, че който пръв построи своя собствена, самодостатъчна икономика, той в близките години, в рамките на фазовата криза, ще бъде сравнително добре. И това ще бъде този, от когото преди са се отказвали.

И преди сме говорили, че фазовата криза може да бъде всякаква, но в сравнение с кризите от бронзовия, античния и средновековния период, сега можем да кажем, че настоящата криза може да продължи от 30 до 100 години. Долната граница от 30 години се явява съвсем реална цел. Това е болезнено и мъчително, но много от тези, които сега ще влязат в кризата, ще доживеят нейния край. Тази задача е съвсем реална. Вгледайте се в ситуацията - американската икономика е изхабена и сега е затворена, европейската икономика – също. Китайската икономика - сега китайците купуват енергоносители и продоволствия, но не за да ги употребяват сега, а да ги съхраняват като запас. Помните ли, във времето на глобализма нямаше нищо по-лошо от това, да се трупат запаси, а сега се прави точно това. В такава ситуация попада и Русия. Перестройката ще бъде мъчителна, както беше през 90-те години. Ще бъде пак за наша сметка - на населението, но като цяло промяната ще бъде в нужната посока. Макар и да е странно, но реакцията на американците напомня на нашата реакция спрямо Украйна, а именно - въпросът не беше за Зеленски и неговите изказвания, а за сферата на влияние в условията на криза. Също така, приемайки най-ожесточени санкции, американците могат да се интересуват не от сферата на влияние на Русия в Украйна, а от съвършено друго - как да преустроят собствената си икономика във възникналата ситуация. За разлика от нас, те имат нужда от такова преустройство. За развитието на тяхната икономика те получаваха „рента“. Ако се лишат от тази рента, няма да има търговия и развитие, и това е мъчително за тях. Тяхната криза може да бъде по-тежка отколкото при нас. Но, те прекрасно знаят, че в условията на фазов разпад със сигурност ще се лишат от своята рента. Затова е по-добре да направят този процес управляем и по собствена инициатива. Единственото, което може да попречи на този модел е, доколко Байдън е способен на многоходови планове, за да подготви такива операции.

 

- А може би е някой зад Байдън?

- Или някой, който мисли вместо Байдън. Но, отново възниква въпрос – когато страната е в състояние на криза, броят на хората, които могат да правят стратегически планове за изход от нея /хора, които могат да  бъдат стратези, или хора, на които се позволява да бъдат такива/, винаги намалява значително. 

Що се отнася до положението в Русия, мога да кажа, че сега ние се сблъскваме с доста необичайна ситуация, с която ще се справим по-трудно, отколкото със санкциите /с тях, така или иначе, щяхме да се сблъскаме/. Тя е по-сложна дори от нашите отношения с Украйна и с другите, условно наречени, братски народи. Проблемът се състои в това, че Русия може да спечели, но може и да загуби в този конфликт. Ако Русия загуби, това ще бъде доста лошо. Навални вече се изказа по този повод, говорейки за неизбежното разпадане на Русия на отделни държави, за което, честно казано, аз не виждам основания. Но, въпреки това, в страната съществува немалка група, която споделя това мнение и действа в тази посока.

По наши официални данни, политиката на Владимир Владимирович в Украйна се одобрява от 70 % от гражданите. Изводът е, че 30 % не я одобряват. 70 на 30 е доста прилично съотношение. Но, наличието на тези 30 % в условията на силно външно въздействие, е доста забележима сила, която не може да се пренебрегне. В случай на поражение, ситуацията е ясна. Идва на власт тази сила, и тя ще се стреми да доведе Русия до разпад на множество малки държави. Блогърите у нас и на Запад разсъждават върху тази логика. 

- Възниква въпросът, че ако всеки регион е въвлечен /в кризата/, и САЩ си имат своите проблеми, то кой ще поддържа тази група, тази сила?

- Говоря за развитие на ситуацията в краткосрочен план – до края на годината. В този смисъл рисковете при поражение са разбираеми. Но, за съжаление, Русия е изправена и пред противоположен риск. Работата е там, че в цялата си история, от последните 600 години в съвременната ситуация, и повече от 1000 години, ако считаме от Киевска Рус до днес /в настоящия момент сигурно е забранено да се казва така, сигурно звучи като обида/, но общо казано, от времето на руските княжества до сега, Русия многократно е демонстрирала, че умее да побеждава, но много рядко е показвала, че може да се ползва от своите победи. В този смисъл ще кажа, че победата за нас ще бъде също голям риск. Защото, цената на победата ще бъде много висока, изкушенията – много силни; да се разбереш с тези 30 %, за които се говори като за 5-та колона; да се разбереш и с всякакъв вид свободомислие; и всичко, за да създадеш поредния ярко изразен византийски модел. Смятам, че няма алтернатива и това не ми харесва. Друг вариант, като резултат от победата, е че може да се получи една Русия, неконкурентноспособна в условията на фазовата криза. 
Друга важна задача за Русия е /ако тя бъде изхвърлена от световното културно пространство/, че тя трябва да си създаде свое такова. А това не е никак лесно. Ще ни се наложи отново да се върнем, от една държава, която има единен културен код, към империя, която поддържа на своята територия много и различни културни кодове. 

- Не бихме желали това да става с груби методи, макар че се появяват намеци за това.

- Има доста намеци за това, и те произтичат от нашия исторически опит. Аз повече се притеснявам не ако загубим, а в случай, че спечелим в този конфликт. Как ще се възползваме от победата? 

Вторият момент, освен преустройството в културната сфера, е че сега е необходимо да се положат максимални усилия за създаването на всички необходими технически пакети. Ужасът е в това, че са необходими 3 системи:

1. В случай на пълна катастрофа – фазов пакет за оцеляване /продоволствие, енергетика и т.н./
2. В случай на появата на нова технологична вълна – за това е необходима друга група пакети.
3. В случай, че след около 30 години бъде изходът от фазовата криза и навлизането в нов етап на развитие. Подготовката за този нов етап трябва да започне по-отрано.

 

От кризата може да се излезе и по-късно, но тогава Русия ще бъде догонваща страна. Този въпрос стои сега пред САЩ, Великобритания /важно е, че Великобритания поставя този въпрос отделно от САЩ, това е неин проблем, а не на целия свят/. Въпросът стои и пред Китай, и сега сме длъжни да го поставим пред Русия. В този смисъл опиянението от победата може да бъде крайно опасно. Много бих искал да мога да предотвратя това. Русия не трябва да губи. Трябва трезво да приеме победата, като я разбира като стратегически крайно опасна ситуация. И този въпрос трябва да се реши. 

Дами и господа, не ни очакват добри времена. Но, даже и за човек, преживял 90-те години, говоря и за себе си, мога да кажа, че новите времена ще бъдат по-интересни от тези, в които живяхме досега, периодът 1985-2020 г. Навлизаме в епоха на по-големи промени, отколкото сме се надявали или мечтали. За сетен път ще бъде проверено следното - когато всичко е добре, никой не иска новото, а по-доброто. А когато всичко е зле, всички искат старото. Един интернет сайт се нарича „Консервативна революция в Русия“. Всъщност, аз се притеснявам от консервативния вид на тази революция. Консервацията не решава проблемите, тя само ги консервира. 

- Тъй като възникват все нови и нови въпроси, трябва добре да се мисли, а това не е лесно.

- Тежко е, но трябва да се мисли. В ситуация, когато личните мнения могат да се окажат опасни, а ние сме свикнали да живеем в относително либерално общество /прекрасно знаем, какво говорят днешните либерали и за Путин, но помня и СССР, и виждам разликата/. Ние по-скоро ще се върнем към съветския, отколкото към Путиновия модел, и в този план ще бъде не просто сложно да се мисли, а сложно и опасно. А що се отнася до безработицата, тя е лошо нещо, както и падането на жизнения стандарт. Лошо е, когато утре няма това, с което сме свикнали днес. И, когато вчера сме можели и без това, което имаме днес. Изобщо, човекът реагира негативно  в ситуация, когато жизненият стандарт и свободата са силно ограничени. Намаляват полезните ходове. Да се мисли в такава ситуация е много трудно и обикновено се търсят виновни. Дали виновен за това ще бъде „диктаторският режим на Путин“, или „гнусните западни плутократи“, това за нас не е важно. Сега основният призив към Русия е – ние не търсим виновник, а следваме своята стратегическа линия. Кой в какво е виновен /у нас, или навън/, за нас не е толкова важно. Но, този избор стои не пред държавното ръководството, нито пред Путин, нито пред Рогозин, нито пред Шойгу. Той стои пред всеки от нас, защото за нас ще бъде лошо и ще ни се иска да намерим виновника. 

 

 

Превод за "Гласове": Малвина Господинова