- 10 Sep 2020
- 67
- 7
"Залезът на „Ал Кайда” се забелязва от няколко години. Екстремистките идеи в арабския свят вече не са така популярни. Днес в арабските страни има преобладаващо младо население, което не подкрепя идеите, характерни за 90-те години. Над 60% от населението на Саудитска Арабия е под 25-годишна възраст. Новите технологии промениха твърде много облика на днешните младежи в арабските страни. Хората разбраха, че идеите на „Ал Кайда” и техните атентати влияят зле на арабите, компрометират исляма и предизвикват конфронтация. Освен това в повечето арабски страни има и християнски малцинства и за хората там е нормално да живеят заедно, а „Ал Кайда” като всяка екстремистка група проповядва омраза". Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ анализаторът Руслан Халед Трад.
<p>- <strong>Как приемате твърдението, че убийството на Осама бин Ладен слага край на идеологията „Ал Кайда” и на една епоха на ужасни престъпления? </strong></p>
<p>- „Ал Кайда” започна да губи позиции много преди убийството на Бин Ладен. Арабските протести показват ясно, че радикалните и екстремистки идеи са изоставени за сметка на национализма и възраждането на панарабизма, останал на заден план след появата през 70-те години на ислямизма. Панарабизмът е актуална доктрина от първата половина и средата на ХХ век, когато идва краят на колониалната система и арабските държави получават своята независимост. Неин идеолог е някогашният египетски президент Гамал Абдел Насър. Идеята за единна арабска нация от Мароко до Ирак почива на спомена за голямата арабска държава, която е съществувала преди османските нашествия, и на желанието за възраждане на арабските народи за изваждането им от дългата историческа амнезия. Тази доктрина обаче започва да замира с появата на по-екстремистката идеология на политическия ислям. Това опасно смесване между политика и религия не възниква от само себе си, то е създадено в противовес на панарабизма или на националната идея в арабския свят.</p>
<p><strong>- Кой е неговият създател? Във връзка с убийството на Бин Ладен неведнъж прозвуча коментарът, че доскорошният лидер на „Ал Кайда” е бил „вторичен продукт на Запада”. </strong></p>
<p>- По-фундаментални идеи се зараждат още през 20-те години на миналия век. Тогава в Египет е създадена организацията „Мюсюлмански братя”, която се противопоставя на англичаните. Неин създател е Хасан ал Бана. По онова време организацията не е толкова крайна и разчита на националното чувство, опитвайки да се противопостави на чуждата намеса в Египет. С течение на годините обаче превес взимат екстремистките идеи, които неведнъж са били туширани от управляващите в Египет, включително и от Хосни Мубарак. В днешно време „Мюсюлмански братя” съществуват като типична партия със своите дрязги, интриги и корупция. Дори наскоро учредиха своя Партия на свободата и справедливостта, която има граждански характер.</p>
<p>Осама бин Ладен пък е продукт на 80-те години, той не е свързан с фундаменталистките идеи, които се основават на противопоставянето на колониализма, както е в Алжир или в Египет. Противопоставяйки се на Съветския съюз в Афганистан, той търси възможност за възраждане на фундамента, тоест на ислямското начало и на връщането към шериата. Бин Ладен, който между другото не е никак беден човек, успява да създаде една доста сплотена група. Той събира около себе си хора и организации, обединени около една цел. След 1989 г. и края на Студената война обаче настъпва своеобразен вакуум, тъй като организацията губи своя враг. Съветския съюз вече го няма и САЩ, които са подпомагали тези организации в Афганистан и Пакистан, не виждат смисъл да продължават да го правят. С падането на Съветския съюз възниква необходимостта от намирането на нов враг, тъй като политическият ислям и екстремистките групировки не могат да съществуват без външен враг. Те по принцип са създадени не за да управляват държава, а за да бъдат опозиция на тази държава. Тогава се обръщат срещу САЩ, тоест срещу онези, които са им помагали. Това става след редица събития, като например засилването на връзките на родната страна на Бин Ладен Саудитска Арабия със семейство Буш и САЩ и поканата от страна на саудитското кралско семейство войски на САЩ да бъдат разположени на територията на Саудитска Арабия. Бин Ладен вижда в това предателство, както и в намесата на САЩ в Йемен. През 2001 г., „Ал Кайда” извършва най-големия си атент в САЩ, а войната в Ирак през 2003 г. тотално обръща групировката срещу Съединените щати.</p>
<p><strong>- Какво е днешното състояние на тази организация? Покрай новината за убийството на нейния лидер чухме коментари от страна на висши представители на САЩ, че „Ал Кайда” вече е твърде слаба и е много вероятно да се разпадне заради противоборства след смъртта на Бин Ладен.</strong></p>
<p>- Залезът на „Ал Кайда” се забелязва от няколко години. Екстремистките идеи в арабския свят вече не са така популярни. Днес в арабските страни има преобладаващо младо население, което не подкрепя идеите, характерни за 90-те години. Над 60% от населението на Саудитска Арабия е под 25-годишна възраст. Новите технологии промениха твърде много облика на днешните младежи в арабските страни. Хората разбраха, че идеите на „Ал Кайда” и техните атентати влияят зле на арабите, компрометират исляма и предизвикват конфронтация. Освен това в повечето арабски страни има и християнски малцинства и за хората там е нормално да живеят заедно, а „Ал Кайда” като всяка екстремистка група проповядва омраза.</p>
<p><strong>- Преодоляна ли е обаче омразата към малцинствата? Спомняме си атентата срещу християните в Александрия преди няколко месеца. </strong></p>
<p>- Атентатът срещу църквата в Александрия на Нова година беше провокиран от правителството и това беше доказано по-късно. Омразата между хората никога няма да бъде надживяна, аз обаче не смятам, че в арабските страни има омраза към християните. Проблемът е, че няколко групи в Египет създават напрежение – това са салафитски групи, които са много крайни. Те бяха подкрепяни между другото от самото правителство на Мубарак, което е парадоксално. След падането на правителството беше доказано благодарение на документи, че атентатът в Александрия срещу коптската църква е бил провокиран и нагласен от властите. Освен това по време на протестите на няколко пъти се случи християни да охраняват мюсюлмани, докато те се молят, и обратно. На протестите беше използван и един стар символ от Палестина – знаме с кръст и полумесец заедно, което изненада много хора. Също в Египет мюсюлмански проповедник водеше демострация заедно с коптски свещеник, за да покажат, че властите няма да успеят да ги разединят. В Сирия няма проблеми между християни и мюсюлмани. Там самата държава поддържа църквите. В Ливан, където християнството е много силно, хората се опитват да забравят раните, които остави гражданската война, белязала между другото всички общества в Близкия изток. Просто в един момент на хората им омръзна да се бият – 20 години конфронтации, и то на съвсем изкуствена почва.</p>
<p><strong>- Нека се върнем към „Ал Кайда” и вероятността организацията да се разпадне. </strong></p>
<p>- Противоборство в „Ал Кайда”, разбира се, ще има. То съществуваше още докато Бин Ладен беше жив. Най-вероятно сега лидер на организацията ще стане Айман аз Зауахири. Според един от синовете на Бин Ладен, който наскоро даде интервю за американска медия, това ще доведе до много вредни последствия за Близкия изток. Зауахири е доста по-екстремистки настроен от Бин Ладен и по-непредвидим от него. За него твърдят, че е краен и е готов веднага да жертва хора на организацията за изпълняване на цели. Все още има твърде много въпросителни около неговата личност. Освен това нивото на омраза след убийството на Бин Ладен е повишено, така че се очаква да има някакво отмъщение.</p>
<p><strong>- Смятате ли, че действията на САЩ – убийството на Бин Ладен и изхвърлянето на тялото му в морето – ще предизвикат ответна реакция на омраза в арабския свят?</strong></p>
<p>- Всъщност доказателствата са много малко и са твърде противоречиви – къде е тялото и дали наистина е изгорено в морето. Ако това е така, обидата към ислямската традиция е голяма. Четох в американската преса, че тялото е изгорено в морето, за да не бъде превърнато в култ мястото на погребението. Проблемът е, че самото име на Бин Ладен може да бъде издигнато в култ точно заради тези действия на американските сили. Най-голямата сила на Бин Ладен беше в неговата харизматичност, а това може да доведе до неговото митологизиране и макар да не е ясно къде е тялото му, може да се стигне до обявяването му за светец. Според мен действията на американските сили бяха прибързани и тъкмо обидата към ислямската традиция на погребване ще предизвика вълна на омраза в Пакистан и Афганистан. В арабските страни реакциите бяха по-умерени, там дори повечето хора смятат, че си го е заслужил. Положението в Афгатистан и Пакистан обаче е доста по-различно, там Бин Ладен имаше много привърженици. В Пакистан буквално часове след новината започнаха протести и митинги и според мен това е само началото на протестни вълни. Възможно е да се появи напрежение между Пакистан и САЩ, тъй като има версия, че пакистанските служби са помагали на Бин Ладен. Показателен е фактът, че той е живял на около 60 метра от военен лагер на пакистанската армия. Освен това в началото на операцията службите на Пакистан не са имали информация в какво точно участват и американските служби са действали сами, което е показателно за липсата на доверие. Тепърва ще става ясно до каква степен има връзка между пакистанските служби и „Ал Кайда”, но според мен няма как Бин Ладен да е бил на територията на Пакистан, без това да се е знаело от службите на страната. Заиграването с тези групировки може да повлияе негативно на отношенията между САЩ и Пакистан, а без помощта на Съединените щати Пакистан би се радикализирал и би се превърнал в Афганистан.</p>
<p>От друга страна, убийството на Бин Ладен дойде в много подходящ момент за администрацията на Обама, която губи позиции в САЩ и търпи много критики за неуспеха в Либия и големия гаф с убийството на малкия син на Кадафи. Според мен това в много голяма степен е свързано с пиара, тъй като стана ясно, че сигналът за местонахождението на Бин Ладен е подаден още през август. Въпросът е защо се е изчаквало толкова време. Службите тогава излязоха с едно съобщение, че са го следили няколко месеца, че са пуснали нарочно хора от Гуантанамо, които са близки до него, и са ги следили и затова акцията се е проточила. Днес обаче тя идва в прекалено подходящия момент, когато рейтингите падат, а изборите в САЩ догодина наближават. Това говори за нагласяване на събитията. Сега централна тема е бин Ладен, а не случващото се в Либия. Вече неведнъж сме били свидетели как политиците използват пиар акции от такова естество, за да постигнат някакъв резултат. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Говорехте за омразата. Последните събития показаха, че Моисеевият закон „Око за око, зъб за зъб” не е надмогнат. От една страна, кадрите с лицата на протестиращите пакистанци, излъчващи омраза и желание за отмъщение, от друга страна, спонтанно събралите се граждани в големите градове на САЩ, на чиито лица пък беше изписано удовлетворението от отмъщението. Какъв ще е резултатът от тези действия на американските власти?</strong></p>
<p>- Както казах, в Пакистан и Афганистан ще има вълна на отмъщение и омраза. Там можем да очакваме всичко. Не мисля, че в момента са възможни атентати в европейски или западни страни, тъй като определено „Ал Кайда” е доста разбита и няма капацитет за това. Бин Ладен обедини различни организации, които в момента отново са разделени, и ще трябва да се появи човек, който може да обедини тези групи. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Зауахири има ли потенциал да бъде лидер и обединител?</strong></p>
<p>- Не съм сигурен, че Зауахири има потенциала на Бин Ладен. „Ал Кайда” определено е на ръба на пълния си залез. Тук вече от значение е и факторът арабски протести.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Всъщност какво беше влиянието на тази организация в арабските страни?</strong></p>
<p>- Влиянието на „Ал Кайда” в арабските страни не беше особено голямо. По-сериозно влияние организацията имаше единствено в Йемен, тъй като голяма част от бойците на „Ал Кайда” идваха от Афганистан, Пакистан и Чечения, както и от Йемен – т.нар. по-малка „Ал Кайда” на Арабския полуостров. В останалите арабски страни властите имаха негативно отношение към подобни организации, а и самото общество не застана зад екстремистките идеи. Важно е да се каже, че арабските страни се различават като социална структура от Афганистан и Пакистан, а освен това имат различна идея за исляма. Ако идеите на екстремизма бяха приети в арабските страни, протестите там нямаше да успеят, защото екстремистките идеи проповядват разделение на обществото. Отделно в арабските страни от няколко години има кампании срещу тероризма. Аз лично съм гледал телевизионни кампании и съм виждал билбордове с послания на известни и авторитетни духовни лица – например в Сирия – че тероризмът и самоубийството са грях. Виждал съм също така как представители на екстремистки групировки обикалят по къщите в опити да привлекат нови хора. Спомням си как подобни проповедници бяха изгонени от хората в едно село. Истината е, че жертвите на ислямизма и на ислямския фундаментализъм в самите мюсюлмански държави са много повече, отколкото на Запад. Доктрината на ислямизма възприема като враг номер едно режимите в арабските страни, тоест светската власт, тъй като нивото на секуларизация се повиши особено през последните 20 години. При това положение според крайните екстремисти първо трябва да бъдат премахнати тези режими и да бъде наложен религиозен режим, а след това вече враг номер две е Западът, който налага своите интереси и ценности. Затова жертвите мюсюлмани на тези групировки са в пъти повече. Говоря за атентати, отвличания, убийства, актове на отмъщение и тероризиране на населението. Колко хора загинаха заради атентати в Дамаск, Багдад и др. В Пакистан почти всеки ден има атентати. Години наред това население е държано в страх, в резултат на което се трупаше негативно отношение към тези организации. Точно затова смятам, че можем да говорим за залез на „Ал Кайда”. Екстремистки елемент винаги ще има, но „Ал Кайда” вече няма да бъде същата. Те загубиха позиции заради многото жертви в самите мюсюлмански страни и заради идеологията, която в момента е в пълен контраст с актуалните събития. Много правилно един френски анализатор отбеляза, че „Ал Кайда” гледаше отстрани арабските протести – дали със завист или не, нямам представа, но определено им се е искало да вземат участие в тези масови движения, защото в крайна сметка режимите на Мубарак и Бен Али, които гонеха ислямистите, бяха съборени от населението, което предпочете да действа без помощта на тези крайни групировки, тъй като на хората им беше ясно, че ако те участват в протестите, ще искат да вземат властта. Така че „Ал Кайда” и подобни организации гледаха наистина отстрани и с голяма завист на случващото се, тъй като хората се дистанцираха от тях.</p>
<p><strong>- Как да си обясним завещанието на Бин Ладен, в което той моли синовете си да не влизат в „Ал Кайда”?</strong></p>
<p>- Подкрепящите конспиративните теории биха казали, че той е знаел какво ще стане, знаел е, че ще го убият или ще го пенсионират. Привържениците на различните идеи имат различни тълкувания какво е станало с Бин Ладен – дали той изобщо е бил жив през последните години или не. Факт е, че той действително не е искал синовете му да имат нещо общо с организацията. На него му е било ясно, че ако той не е начело на „Ал Кайда”, в групировката ще настъпят междуособици. Говорим за организация с големи структури, с много пари и влияние. Много хора биха искали да я оглавят, Зауахири е един от тях. Вероятно Бин Ладен е разбирал опасността от премахването му и какво ще следва след това. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>- Доколкото разбираме, това завещание е написано още през 2001 г.</strong></p>
<p>- Факт е, че семейството на Бин Ладен в Саудитска Арабия не го подкрепяше. Знае се, че той е приел много тежко този разрив. Възможно е с това завещание да е искал да се реваншира пред семейството си. Трудно е да говорим за емоционалната страна на неговата личност. Според мен той е искал да защити синовете си от това, което ще последва след смъртта му, и е бил съвсем наясно какво ще се случи. В подобен тип организации разправиите за лидерството могат да бъдат много кървави.</p>
<p><strong>- Споменахте фактора арабски протести. Каква е оценката ви за революциите в арабския свят?</strong></p>
<p>- Протестите не бяха очаквани, никой не беше готов за тях. След запалването на Мохамед Буазизи в Тунис младежите бяха генератор на протестите. Примерът му веднага беше копиран в редица други арабски страни. Тунис, между другото, беше известна като най-полицейската арабска държава въпреки добре развития туризъм – под туристическата опаковка се криеше един твърде силен репресивен апарат. Президентът Бен Али разчиташе изключително много на полицията и на тайните служби, които бяха разпуснати – ето това е един от резултатите от протестите в Тунис конкретно. В Египет около 2500 души буквално щурмуваха „щабовете” на тяхната Държавна сигурност в Кайро и в Александрия – много архиви бяха иззети като доказателства срещу режима. Общата картина на протестите може да се раздели на две части – протести от типа на Тунис и Египет и протести от типа на Йордания. Това са двата типа протести – към първия спадат и протестите в Йемен и Бахрейн, а към втория – в Йордания, Алжир, Ирак, Мароко, Сирия. При първия тип протести директно се призовава за сваляне не режима, докато при втория тип се призовава за реформи, социални придобивки, по-добри услуги за обществото...<br /><strong></strong></p>
<p><strong>- А Либия?</strong></p>
<p>- Либия е абсолютно отделен случай. Първоначално смятах, че и Либия е част от протестите. Като че ли в Либия наред с вътрешните фактори има и външно влияние. Определям случващото се там като гражданска война, защото голяма част от населението на Триполи е с Кадафи, а в Бенгази, където е традиционно опозиционният център, са срещу него. Бенгази беше център на сваления от Кадафи крал и от убийството му там до ден днешен градът винаги е бил в опозиция на Кадафи. Привържениците на краля винаги са били гонени от Кадафи, дори знамето на бунта е именно старото знаме на Либия. По онова време Бенгази е бил главният град, а не Триполи. Триполи става главен град по времето на Кадафи, защото той е роден в близост до него. Освен това Триполи и районът около него са по-облагодетелствани – там инфраструктурата е по-добра и има повече социални придобивки в сравнение с Бенгази. В Бенгази има проблеми дори с канализацията.</p>
<p><strong>- Споменахте външно влияние. Какво имахте предвид?</strong></p>
<p>- Един анализатор се пошегува – макар че според мен не беше шега, че НАТО трудно е взела решение да бомбардира Либия, защото на нейна територия действат много агенти на всякакви служби. Знае се, че там е имало агенти на САЩ, на Великобритания, на Франция, че и на Италия. Доколко те имат пръст в бунта, може би трябва да оставим историята да прецени, защото в момента все още е много трудно да се определи това. В Бенгази имаше няколко ареста на адвокати, защитавали семейства на убити през 1996 г. затворници от Кадафи – над 1200 души. Тези арести поставиха началото на протестите в Либия. Разбира се, че протестите в Тунис и Египет също оказаха влияние. Отделно обаче Либия винаги е била обект на специално внимание на западните страни.</p>
<p><strong>- Защо, заради петрола ли?</strong></p>
<p>- Да. Това е важна суровина за всяка една от европейските държави. Италия и Германия например внасят доста голям процент от петрола си от Либия.</p>
<p><strong>- Можем ли да твърдим, че петролът е факторът, който предизвика намесата на западните сили в Либия?</strong></p>
<p>- Според мен, да – петролът е от водещо значение. Обама например действа по много по-хитър начин в сравнение с Буш. Той обрисува цялата картина като защита на човешките права и на цивилното население. Обаче явно придобивките са по-важни.</p>
<p><strong>- Как оценявате начина, по който се провежда военновъздушната операция в Либия и съответствието й с резолюцията на Съвета за сигурност на ООН?</strong><br /><br />- Според мен има разлика между формулировката на резолюцията на ООН и реалните действия, предприети от съюзниците в Либия. Като начало ми се струва много лицемерно самото нападение. Второто, което ме притеснява, е формулировката, дадена от Саркози на цялата операция: „Коалиция на желаещите”. Звучи много нагло това „желаещи”, т.е. всеки, който иска да хвърля бомби в Либия, нека дойде... Подобна формулировка в международната политика, която е консервативна сфера, е скандална. Резолюцията на ООН бе приета за създаване над Либия на зона, забранена за полети, а не за атакуване страната. Но очевидно всяка една от страните я чете по различен начин. В началото операцията имаше поддръжката и на арабския свят, първите удари обаче сринаха реномето на самата резолюция и на ООН като цяло. Ако продължат ударите от типа на последния срещу Кадафи, ще има намаляване на доверието към американската администрация и Обама, защото хората не очакваха точно това. Разбира се, противниците на Кадафи приветстват подобно решение, много хора очакват той да бъде убит, защото няма как иначе да бъде свален от власт.</p>
<p><strong>- Какво би станало обаче след неговата евентуална смърт?</strong></p>
<p>- В Либия има опасност конфликтът да се проточи с години, защото страната е разделена на две. Възможно е да избухне конфликт между племената и арабския север, възможно е държавата да се разпадне, възможно е Кадафи да остане на власт в Западна Либия, а в Източна Либия да има египетско влияние. Общо взето, който и от възможните сценарии да начертаем, всеки един от тях е мрачен за Либия, защото самият бунт не се случи в Триполи. Това е проблемът. Случи се навсякъде другаде, но е и в столицата. И сега, след убийството на малкия му син, Кадафи вече има легитимност да каже, че ще се бори, а бойците му казаха, че ще се борят до смърт. Точно убийството на децата провокира тези настроения.</p>
<p><strong>- Накрая може би няколко думи за Сирия, вие самият сте свързан с тази страна. Поставихте Сирия в групата на страните, в които протестиращите не призовават директно за сваляне на режима, а за реформи и социални придобивки. </strong></p>
<p>- Протестите в Сирия също имат както вътрешни, така и външни фактори. Външните фактори са, от една страна, чужди правителства, а от друга – стари членове на партията БААС и на управляващата фамилия. Две са основните действащи лица, с които се свързват външните фактори – единият е Абдул Халим Хаддам, който е бивш вицепрезидент на Сирия до 2005 г. Впоследствие той беше изгонен от страната и стана привърженик на опозицията, в момента живее в Париж. Другият е Рифаат Асад, който е чичо на Башар Асад. Той е изгонен от страната през 1983 г., след неуспеха на бунта срещу Хафез Асад, подготвен от него. Живее в Лондон. Тези две личности все още имат някакво влияние в Сирия главно в родните си градове Банияс и Хомс и в районите около морето, където се случиха някои от сериозните протести. Един от правозащитниците в Сирия Хайсам Манна, заяви в интервю за "Ал Джазира", че са минавали хора и са предлагали оръжие и пари на протестиращите в Дераа, включително и на него, да организира хора с пари и оръжие. Те са отказали с мотива, че смисълът на протестите е да са мирни. Имаше например един видеоклип с кола без номера, от която се стреля по протестиращите. След това тези хора бяха заловени и се оказа, че не са сирийци. Хората на опозиционерите в Париж и Лондон действаха по брутален начин – дотам, че жители на самите им родни градове казаха, че те са оцапали ръцете си с невинна кръв.</p>
<p><strong>- Това са сложни противоборства, в които са намесени и бивши представители на режима. Как се вписва във всичко това автентичният протест на хората, които искат социални реформи?</strong></p>
<p>- Струва ми се, че ако продължи противоборството, може да изчезне ентусиазмът на хората и да бъде открадната тяхната кауза за лични цели. Това е много вероятно в Сирия, защото там населението е много разнородно от етническа и религиозна гледна точка. Затова усилията хората в Сирия да са единни са много големи. Въпросът е докога ще продължи противоборството, защото то е факт. Стрелят се помежду си, включително армия срещу армия – имаше такива настроения в самата армия, имаше сблъсък между силите за сигурност и външни групи, имаше реакция срещу протестиращите. В един момент самите протестиращи се озоваха в кръстосан огън между враждуващи фракции. В Сирия протестите все още продължават да са за реформи, но ако не се седне на една маса да се обсъдят проблемите, може да стигнат и до по-сериозни искания. Оттук нататък според мен властта не трябва да се огъва пред външни влияния и реваншистки настроени екстремисти. Сирия например е единствената арабска страна (поне аз не знам за друга), която забрани бурките. Там държат много на това. Имаше и други светски действия на властта срещу по-религиозните, което доведе до негодувание. Оттук нататък според мен властта не трябва да се огъва, защото може да се случи по-лошото – да има разделение и да бъде разбита единната централна власт. Същевременно обаче властта трябва да мисли наистина за сериозните реформи, защото те са наложителни. Те биха предотвратили някакъв по-лош сценарий. Партията трябва да бъде реформирана. Факт е, че много членове на БААС напускат в знак на протест.<br />Сирия се отличава от други арабски страни освен емирствата, които са много богати, с по-високия си жизнен стандарт. Тоест там хората не се борят за това да живеят с повече от два долара на ден, защото повечето от тях живеят добре. Ако властта направи реформа, с която да позволи появата и съществуването на други политически партии, както е било в Сирия през 60-те години – еднопартийната система е сравнително нова за страната – хората биха се успокоили. В Сирия има желание за политически свободи.</p>
<p><strong>- А виждате ли готовност от страна на БААС и управляващите да допуснат многопартийна система?</strong></p>
<p>- Трудно ми е да кажа, защото самата система обслужва богатите в страната и повечето от тях не виждат смисъл от смяна на системата. От друга страна, Сирия вече не е затворена държава. След 2000 г. Башар Асад значително отвори страната към Запада – навлезе интернет, продават се западни коли (преди 5 години беше невъзможно например да си купиш нова западна кола). Това повиши стандарта на държавата. За 2009 г. Сирия е с най-добрата икономика в региона. Трябва да се отпусне „хватката” на еднопартийната система, да се допусне повече политическа и гражданска свобода – това ще тушира значително недоволството. Разбира се, тук говорим и за недоволството на хора, загубили свои роднини и приятели. Властта трябва да реши какво ще прави оттук нататък, защото определено е разтресена отвътре, а протестите едва ли ще стихнат. Протести се очакват и този петък, и следващия петък и туширането им зависи от това дали държавническите решения ще бъдат взети навреме.</p>
<p><em>* Руслан Халед Трад е студент във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор на анализи и коментари, свързани със събитията в Близкия изток и арабските страни. Председател на Форума за арабска култура.</em></p>
<p><em>С</em><em> Руслан Халед Трад разговаря Димитрина Чернева.<br /></em></p>
