От време на време пребивавам на остров Ла Сите, в апартамента на мой приятел. От прозореца на кухнята виждам покривите на тържествените кули на “Нотр Дам” и през дългите вечерни часове съм покорен от тези големи рамене, които затъмняват небето. Катедралата стои на острова като капитан на своя кораб. Тя е солидна и мускулеста, без да е тромава, летящите контрафорси тласкат абсидата напред като гребла, които сякаш придвижват катедралата по реката. Най-красива е грациозната стрела, пресъздадена от оригинала, който бил по-малък*, от Виоле-льо-Дюк в неговата реставрационна работа. Има лекота и скромност в тази стрела, която никога не е преставала да ме пленява, и изучавайки я от едно кафене от другата страна на Сена, както правя при всяко свое посещение, мога да узная какво означава Париж.
Непоносимо е да пиша това изречение в минало време.
“Нотр Дам” е и винаги ще бъде. Тя е връзка между града Париж и идеята за Париж.
Нейното бдително присъствие е прославено в най-великия литературен корпус, който Европа е създала. Най-красивата готическа църква, чието лице носи разказа за всичките ни животи, е и пазителка на този специален град, в който са написани много драми на нашия континент.
Благодарение на Виктор Юго, “Нотр Дам” има своя собствена въображаема история - странна смесица от състрадание и страст, обвила зданието в тайнствена и духовна тъмнина. “Нотр Дам” има тайни, които крие от нас. Светлината, струяща от прекрасните розетки, не идва отвън, а от вътрешността на този, който ги гледа, светлина, призована от най-тайната част на душата.
Париж беше огнище на революцията и столица на модерната държава.
Той е и олтар на бога на християнството, със своите църкви и параклиси, скътани на всеки уличен ъгъл, а улиците му носят божествени титли и имена на светци (любима ми е задънената улица “Детето Иисус” (l’Enfant-Jésus), която помни толкова неточни движения и безизходици в собствения ми живот). Нищо не е по-забележително в този град от начина, по който, след като прогони старата религия, той остана неподвижен до завръщането на божествената светлина. Никой по онова време не посмя да постави осквернителни ръце върху катедралата, освен няколко нехранимайковци, обезглавили един или двама каменни светци, смятайки, ги за крале.
За много англичани “Нотр Дам” е толкова свещена, колкото и за французите. Стоим пред тази фасада, подкрепяйки се с духовната храна, от която ни лишиха нашите пуритани. Ето камъкът, местният камък, варовикът, изровен изпод града, оформен в образи и осветен от свръхестествена светлина. Стоейки на това красиво място, признаваме, че вашите нехайни агностици са се справили по-добре от нашите ревностни вярващи. Те не са разрушили свещените неща, а просто са ги оставили тук за деня, не толкова далечен, в който вярата им ще се върне. Ангелът на Възкресението, който стои над покрива, говори за това.
Тук е изобразено отвъдното, в което вярваме.
Ние също имаме национална катедрала, Уестминстърското абатство, където са погребани нашите поети и крале. Но Уестминстър не е за Англия това, което е “Нотр Дам” за Париж и Франция. Разбира се, много герои почиват там и те са почитани за подвизи, които се помнят смътно… Но в сърцето на “Нотр Дам”, под нейните греди, обвити с тайнство, се почита нещо безкрайно по-голямо и вечно от великите дела на героите: почита се една идея. Поглеждайки нагоре към нейните капчуци и статуи, англичанинът, който съзерцава фасадата на “Нотр Дам” от преддверието, разбира, че Бог се е проявил във всеки един от тези мъже и жени, тук при крал, там при художник или драматург, или пък в онова малко селско момиче, която ние изгорихме в най-страшното от всичките ни престъпления.
Тази идея ни завладява още повече, защото тя е инктрустирана не само в камъка, но все още присъства в целия град наоколо. Ние, клетите англичани, разрушили градовете си, погребвайки камъните им под купища стъкло и стомана! Направихме в Лондон това, което Льо Корбюзие мечтаеше да направи в Париж и което един от нашите ахритекти, по покана на президента Помпиду, ви причини в самото сърце на квартал Льо Маре… Елегантните и горди форми на нашите паметници от миналото заменихме с тези модерни, безформени и инфантилни мехури. Днес нашите църкви стоят насред пустиня: чудно ли е наистина, че никой не благоволява да ги посети, или дори да влезе за миг да се помоли?
Това е обещанието, дадено от ангела, поставен на върха на покрива: “Нотр Дам” ще възкръсне!
Тя ще възкръсне, защото е в сърцето на град, който е уникален сред всички столици на Земята и винаги е успявал да остане самия себе си, от времената, когато е бил духовната сърцевина на Европа до сътресенията в днешния свят, нашия свят, в който все още напомня на опустошения ни континент за духовното наследство, което не бива да умре.
* Първоначалната стрела е съществувала от ХIII до ХVIII век, когато се срутва - б. а.
Превод от френски: Галя Дачкова