- 10 Sep 2020
- 31
- 2
След изборите в Тунис в края на октомври през тази седмица новоизбраното Учредително събрание ще състави правителството. Трите най-големи партии очевидно са се споразумели за разпределението на най-важните постове, които ще бъдат заети от дългогодишни противници на сваления президент Зин ал Абидин бен Али. Хамади Джебали от ислямистката партия „Енахда”, който е прекарал по време на режима на Бен Али 16 години в затвора, ще бъде новият премиер на Тунис. Правозащитникът Морсеф Манзуки, който месеци наред е бил в ареста, защото през 1994 г. се явява на избори като опонент на Бен Али, а после живее 10 години в изгнание, ще бъде президент на страната. Председател на Учредителното събрание ще бъде Мустафа бен Джафар – лидер на лявата „Етакатол”. От 217-те депутатски места в Учредителното събрание 90 са спечелени от ислямистката партия „Енахда” (Възраждане), ръководена от Рашид Гануши. По време на предизборната кампания седемдесетгодишният лидер пълнеше цели футболни стадиони с възторжени хора. Приемат го като нещо средно между мъдрец и попзвезда. Гануши смята да се оттегли от правителството още през есента на 2012 г., след като бъде изработена конституцията. Представяме интервю с Рашид Гануши, публикувано на 20 ноември в електронното издание на „Ди Велт”.
<p><strong>Изненадахте ли се от успеха на партията ви?</strong></p>
<p>Не, ние знаехме, че ислямът им голяма притегателна сила и в предизборната борба успяхме да убедим тунезийците в това. Десетилетия наред привърженици на ислямистите бяха преследвани по време на режима на Бен Али. Днес ние се осмеляваме да поставим едно ново начало и хората са вдъхновени.</p>
<p><strong>Какво ще се промени в една държава, ръководена от ислямисти?</strong></p>
<p>Искаме да въведем демократична система, която ще зачита както правилата на демокрацията, така и ислямските ценности. Нашата програма всъщност не се различава кой знае колко от програмите на християндемократическите партии на Европа.</p>
<p><strong>Според вас достатъчна ли е степента на религиозност в днешен Тунис?</strong></p>
<p>Изповядването на религия е лична работа. Държавата трябва да се грижи за благосъстоянието на гражданите. Нашата партия например е против това жените да са длъжни да крият лицето си с шал. Нека всяка жена реши за себе си как иска да ходи.</p>
<p><strong>Все пак казвате обаче, че в основата на вашите закони ще залегнат ислямските ценности. Демокрацията и ислямът съвместими ли са?</strong></p>
<p>На Запад негативните предубеждения спрямо исляма са широко разпространени. Мнозина свързват нашата религия с потискане на свободата, жените и изкуството. Но това не е вярно. Ние нямаме глава на Църквата с изключителни права, затова съществуват и редица тълкувания и течения. Ние приемаме исляма като съвместим с демокрацията и свободата. Има и други по-строги интерпретации на исляма, които ние обаче не подкрепяме.</p>
<p><strong>В рамките на година трябва да бъде изработена конституцията. После пак ще има избори. Как виждате вашата роля в тези процеси?</strong></p>
<p>Аз обещах да не заемам официален пост и ще удържа обещанието си. Революцията принадлежи на младите хора, които още нямат бели коси. Побелели хора като мен трябва да се оттеглят. Тунис върви по пътя към стабилна демокрация, виждам своята роля по-нататък по-скоро в това да давам духовни напътствия.</p>
<p><strong>Начело на „Енахда” сега може и да стоят представители на умерения ислям, но ядрото на партията категорично се състои от по-радикални елементи. Как обединявате тези различни течения и какво ще се случи, когато няма вие да ръководите партията?</strong></p>
<p>В „Енахда” ние не търпим фундаменталисткото интерпретиране на исляма. В моите очи няма оправдание за радикализиране.</p>
<p><strong>Какво е отношението ви към салафитите – най-консервативните привърженици на исляма? В момента те все още са изключени от политическите процеси...</strong></p>
<p>Тези хора се появиха на сцената, когато ние – ислямистите, бяхме преследвани от Бен Али. Те можеха да създадат своя общност само в отсъствието на „Енахда”, която представлява умерения ислям. Смятаме, че нашата партия с времето ще маргинализира салафитите. Не съм привърженик на забрани – няма защо дадена общност да бъде изключена от демократичния процес, щом се е отказала от употребата на сила.</p>
<p><strong>Много се спекулира с финансирането на вашата партия. Вярно ли е, че получавате пари и от чужбина?</strong></p>
<p>„Енахда” е чисто тунезийски продукт, който разчита на средствата на тунезийците. Нашите членове внасят 5% от доходите си в партията. Освен това по време на предизборната кампания ние изобщо не се нуждаехме от големи суми. Повечето от членовете ни не получаваха възнаграждение за ангажиментите си, а безвъзмездно ходеха от врата на врата и разговаряха с хората. Тази всеотдайност не може да се измерва с пари.</p>
<p><strong>Последните 22 години живяхте в изгнание в Лондон. Огорчи ли ви този опит?</strong></p>
<p>Великобритания наред с Швейцария беше единствената страна, която поиска да ме приеме. Бен Али беше успял да убеди всички останали европейски държави да ми откажат убежище. Германската полиция също сътрудничеше на режима, можех да избегна арестуването си единствено с бягство. Този опит ме научи, че политическите бежанци не трябва да се третират като криминални престъпници – така се превръщаш в съучастник на диктаторите.</p>
<p><strong>Смятате ли за приоритет разследването на престъпленията на диктатурата?</strong></p>
<p>Отговорността да се погрижи за това е на правосъдната система, а не на правителството. За нас е много важно да осъществим реформи в сферата на юрисдикцията, за да се постигне справедливост.</p>
<p><strong>Големи са очакванията най-вече, че икономическото положение в Тунис бързо ще се подобри. Как се отнасяте към тази отговорност?</strong></p>
<p>Усещаме, че очакванията към нас след десетилетия диктатура са високи. Готови сме да сътрудничим с нашите политически партньори, за да се справим с най-големите предизвикателства, като например безработицата.</p>
<p> </p>
<p><em>Превод от немски език: Мария Дерменджиева</em></p>
