Полският премиер Доналд Туск: Предпочитам скучния либерализъм пред тоталитаризма или ентусиазирания социализъм. Убеден съм, че така мислят и повечето нормални хора

<p><strong>- В неделя беше първата годишнина от самолетната катастрофа край Смоленск. На 10 април 2010 г. в нея загубиха живота си президентът Лех Качински и още 95 полски политици, духовници и военни. Продължава ли Полша да е в шок?</strong></p> <p>- Ние продължаваме да скърбим, защото загубихме много важни публични личности. Скърбят не само техните близки, но и цялата нация и държава.</p> <p><strong>- Вие като лидер на правителството какво направихте, за да се преодолее трагедията?</strong></p> <p>- За мен като министър-председател най-важното от самото начало беше да съхраним континуитета на държавата. Трябваше на всяка цена да предотвратим политическата криза: президентът, директорът на Националната банка, водещи депутати от двете камари на парламента и много други функционери намериха смъртта си. Политическата система на Полша се оказа много устойчива. Успя да запази реда вътре в държавата и последователната си външна политика.</p> <p><strong>- Напрегнатите в исторически план отношения между Варшава и Москва първоначално сякаш се подобриха след трагедията. По-късно обаче се стигна до тежки различия в мнението за причините за самолетната катастрофа. Руската разследваща комисия обяви, че вината е изцяло и само на полските пилоти. Какви са отношенията сега?</strong></p> <p>- Веднага след катастрофата, станала на руска територия, въпросът беше да предотвратим ескалацията на полско-руските отношения. Не всички в Полша и в Русия съдействаха за това. Въпреки че руснаците не бяха обективни през цялото време на разследването на причините за катастрофата, може да се каже, че процесът на сближаване, който започнахме преди четири години, все пак продължава.</p> <p><strong>- Трагедията отдавна се превърна в политически инструмент. Водачът на опозицията и брат близнак на загиналия президент, Ярослав Качински, дори смята, че вие лично носите някаква отговорност за нещастието. Ще изиграе ли самолетната катастрофа решаваща роля на изборите през есента?</strong></p> <p>- Опозицията използва трагедията като инструмент за атакуване на правителството. Но си мисля, че това е нормално и би се случило навсякъде. У нас общественото мнение е разделено по този въпрос, но съотношението показва, че мнозинството от поляците разумно оценяват случилото се.</p> <p><strong>- Еврото е в криза. Струва ли си Полша да се качи на борда на този потъващ кораб?</strong></p> <p>- Тази навигационна аналогия е образна, но еврото не е потъващ кораб. Преди дни се срещнах с правителствения ръководител на Малта, който сподели, че страната му е щяла да претърпи финансова катастрофа, ако не беше в еврозоната. Словакия и Естония са на същото мнение. И аз потвърждавам: Полша ще се присъедини към еврозоната и не само защото всички договори са подписани. Убеден съм, че това е в стратегически интерес на Полша, както и на самата Европа. Но само идиоти могат да вярват, че еврото е гаранция, че никога вече няма да има финансови кризи. Няма валута, която да може да гарантира това. В еврозоната важат строги стандарти за финансовата и бюджетната политика, които позволяват справяне с кризите. Полша днес е изпълнила повечето от Маастрихтските критерии по-добре от някои други страни, участващи в еврозоната.</p> <p><strong>- Какво е отношението на поляците към еврото? Кризата страхове ли породи сред населението или обратното &ndash; по-скоро доверие? Все пак общността спаси онези държави, които бяха най-засегнати от нея...</strong></p> <p>- Нито преди кризата, нито след нея при поляците не се наблюдава някаква особена евро-еуфория. Общественото мнение винаги е било 50 на 50% и сега нещата не са по-различни. Преобладава някаква рационална скептичност: искаме еврото, но не искаме да прибързваме. Нека най-напред да видим как еврозоната ще се справи със своите проблеми.</p> <p><strong>- Кога ще се присъедини Полша към еврозоната?</strong></p> <p>- Вече веднъж направих грешката публично да обявя, че това ще стане през 2012 г., но месец по-късно &bdquo;Леман Брадърс&rdquo; обявиха фалит и всички обстоятелства около Полша се промениха. Оттогава не споменавам дати. През 2015 г. ще сме изпълнили всички критерии, ако нищо непредвидено не се случи. Но това не означава, че това ще е непременно годината на нашето присъединяване към еврозоната.</p> <p><strong>- Полша страхува ли се от Европа на две скорости, в която еврозоната ще изпревари с много останалите държави членки? Твърди се, че сериозно сте се скарали по този въпрос с федералния канцлер Ангела Меркел.</strong></p> <p>- Аз съм по-скоро кротък човек. Не съм в състояние да се сърдя на Ангела Меркел. Всеки опит да се раздели ЕС на различни кубове е погрешен. Така мислят повечето европейски лидери и те непрекъснато го потвърждават. За нас, с нашия исторически опит, е страшно важно Европа да повярва в собствената си сила и в смисъла на интеграцията. Като чувам някои от гласовете в европейския дебат, имам впечатлението, че идеята за Европейския съюз трябва да продължава непрекъснато да бъде обяснявана. Европейският съюз не е създаден само за добри времена. Ние сме убедени, че е създаден, за да просъществува и в тежки периоди. Именно принципът на солидарност е принципът, който го прави толкова интересен. Това обаче е ясно най-вече за новите държави, членки на ЕС &ndash; те го знаят по-добре от старите. <br /><strong></strong></p> <p><strong>- Дейвид Камерън дори предложи неотдавна да зечеркнем бюджета на ЕС, за да преодолеем финансовата криза.</strong></p> <p>- Бюджетът на ЕС трябва да бъде оставен намира. Едва ли има сериозен човек, който да мисли, че бюджетът на Брюксел е спасителят от финансовата криза. Че къде са отрицателните герои на икономическата криза. Къде са институциите, отговорни за случилото се? Нима са в Букурещ или във Вилнюс? Или все пак са във Вашингтон или в Лондон? Средствата на ЕС не са предизвикали кризата. Напротив &ndash; за държавите членки те са най-доброто лекарство.</p> <p><strong>- Заради революциите в арабските страни вниманието на ЕС в момента се насочва към Средиземноморието. Как Полша би постигнала своята представа за разширяването на ЕС на изток при тези обстоятелства?</strong></p> <p>- Разбира се, без съмнение, събитията в арабския свят в момента са най-голямото предизвикателство. Политиката не съществува само за планиране на бъдещето, а преди всичко съществува заради предизвикателството да реагира бързо и умно на това, което предлага животът. Политиката е повече изкуство на чувствителното действие, отколкото футурология. Естествено, че нашето председателство ще се погрижи и за Средиземноморието. Малта, Италия и другите държави, членки на ЕС, от Средиземноморския регион вече имат сериозен проблем с емигрантите. Ние трябва да им помогнем. Но: Събитията в Либия или в Египет в никакъв случай не трябва да блокират разширяването на ЕС. Защо например Хърватия да плаща цената на деспотичното управление на Кадафи? Развитието на събитията в арабския свят показаха също така, че днес е много по-важно &ndash; повече от всякога &ndash; да се продължат преговорите с Турция.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Защо Полша не участва във въздушните атаки над Либия подобно на Германия?</strong></p> <p>- Полша подкрепя решението на ООН. Участва като член на НАТО и ЕС във всички хуманитарни акции там. Колкото до военната страна на нещата: нашият ангажимент в Афганистан вече е на границите на възможностите ни. Там имаме 3000 души, това е един от най-многобройните контингенти. Съвсем честно казвам, че в Полша е налице стопроцентово убеждение за справедливостта на такива военни акции. Това, което се случва в Судан например или напоследък в Кот д`Ивоар, са драми, които изцяло наподобяват събитията в Либия. Мечтата ми е ЕС да реагира при решенията си винаги, прилагайки едни и същи критерии. В Полша властващите стреляха по населението &ndash; нямаме нужда от поучения. Самият аз съм преживял репресии. Но дали Европа е готова наистина да защитава демокрацията и човешките права навсякъде, където те са застрашени? Този въпрос го поставих и в Брюксел. Когато се прекратяват военни действия в името на човешките права, всеки трябва да е наясно, че в бъдеще носи отговорността да прави същото навсякъде, където те са застрашени. На всяка цена трябва да избягваме двойния стандарт. Не може да съществува впечатлението, че Европа реагира само там, където е лесно, приятно или има нефт. Така можем единствено да загубим самоуважението си.</p> <p><strong>-</strong><strong> Полша иска да играе по-важна роля в Европа. Не осъзнавате ли опасността, че противопоставяйки се в подобни ситуации на Франция и Италия, страната ви по-скоро губи тежестта си?</strong></p> <p>- Днес Полша е важен партньор в ЕС, независимо дали изпращаме някъде войски или не. Ако Полша е убедена в дадена позиция, може да се разчита на нас &ndash; Афганистан го показва.</p> <p><strong>- Франция и Германия бяха на противоположни позиции по отношение на Либия, въпреки че двете държави са били винаги моторът на Европа. Участието на военни части в пустинята разцепва ли ЕС?</strong></p> <p>- Не, това показва единствено, че няма постоянно съществуващи съюзи. Държавите се групират отново за всеки съществен въпрос &ndash; и това е правилно. Германците се колебаят по исторически причини да се ангажират във военно отношение &ndash; това е съвсем разбираемо.</p> <p><strong>- Полша има успешна икономика и е признат и добронамерен партньор в света. Има стабилно правителство и спокойна политическа среда. Дали Полша не става вече скучна в добрия смисъл?</strong></p> <p>- Аз лично предпочитам скучния либерализъм пред тоталитаризма или ентусиазирания социализъм. Може би това е така, защото мнозина ме определят като скучен политик. Аз обаче съм по-голям привърженик на прагматизма, отколкото на големите визионерски проекти. Убеден съм, че така мислят и повечето нормални хора.</p> <p><em>Шпигел Онлайн сътрудничи за поредицата на британския &bdquo;Гардиън&rdquo; &bdquo;Нова Европа&rdquo; заедно с испанския &bdquo;Ел Паис&rdquo;, френския &bdquo;Льо Монд&rdquo; и полския &bdquo;Газета Виборча&rdquo;. В рамките на това сътрудничество е интервюто с полския премиер Доналд Туск от Ян Пул.</em></p> <p><em>Превод от немски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>