Политологът Антоан Бабу: Страхът смени лагера

<p><strong>- Как анализирате сегашните събития в Либия?</strong></p> <p>- От всички арабски режими този на Кадафи е най-износеният. Първо, защото неговият лидер упражнява абсолютна власт от 42 г. насам. Второ, защото той осиротя: неговите двама съседи автократи Бен Али и Мубарак, които той поддържаше дори и след тяхното падане, се сринаха много бързо. Днес страхът смени лагера. Новото поколение е съставено от млади хора, които са лишени от комплекси и не са преживели репресиите, на които са били подложени техните родители, освен това разполагат с интернет. Благодарение на този инструмент вече стана невъзможно да се упражнява безгранична репресия, както някога, при закрити врата, без да се узнае за нея. "Прагът" на репресията се закова на триста убити. Той е много нисък, за да попречи на падането на един режим. Днес Кадафи прекъсна телефоните, изгони малкото чужди журналисти, обърка излъчването на цяла серия от канали около "Ал Джазира", които непрекъснато предаваха директно. И въпреки това либийците отиват в Тунис и Египет, за да изпратят това, което са успели да запишат на мобилните си телефони. Тези диктатури се бяха научили да потискат ислямистките движения. Днес те се сблъскват със своята младеж, която е свързана с останалата част на света. Те не знаят как да реагират.</p> <p><strong>- Значи режимът на Кадафи също ще падне, въпреки кървавите репресии?</strong></p> <p>- Да, и мисля, че това ще стане по-бързо, отколкото при неговите съседи. Източна Либия вече напълно се изплъзва на Кадафи. До вчера Триполи беше в ръцете му и в столицата започна битка, с обсадени обществени институции и много случаи на дезертьорство в редиците на силите на реда, на армията, на племената. Кадафи изживява последните си дни като държавен водач.</p> <p><strong>- Как възприемате речта на сина му, който заплаши народа с "река от кръв", ако предложенията за реформи не бъдат приети?</strong></p> <p>- Кадафи се опита първо да преговаря от позиция на силата. Той изпрати синовете си да обуздаят Бенгази и източната част на страната, те загубиха и трябваше да бягат. Той натовари най-представителния си син, Сейф ал Ислам, да предложи преговори на народа, да каже на хората: "Да преговаряме, да създадем джамахирия" (буквално "република на народа", наименованието на либийския режим). Но тези, които се надигнаха, няма да се задоволят с четвърт победа, приемайки втора джамахирия със същите хора, била тя проповядвана от неговия син.</p> <p><strong>- Каква е тежестта на заплахите, които синът на Кадафи отправи към Европа?</strong></p> <p>- Това е двойно изнудване: с петрола и с незаконната имиграция. Но и двете имат своите граници. Наистина, ако либийците не изнасят петрол, ще умрат от глад: това е единственият ресурс, с който разполагат. А ако Кадафи загуби властта, той ще загуби също възможността да разруши инфраструктурата. Като при това само една Саудитска Арабия може да замести този недостиг на петрол в случай на спиране на либийските доставки. Впрочем в миналото Кадафи вече е оказвал натиск върху европейците, отваряйки вратата за имигранти от черна Африка. Но и тук Либия може да стане жертва на изнудването: тези имигранти, които тръгват към Европа, първо преминават през Либия и могат да решат да останат там. Преди повече от десет години там имаше няколкодневни погроми заради отварянето на границите.</p> <p><strong>- Какво е според вас бъдещето на тази протестна вълна?</strong></p> <p>- Това е цунами, което не познава граници и ще засегне по един или друг начин всички арабски или ислямски страни. Защото всички те, независимо от различията си, се управляват от стари, изгнили режими и защото стремежът към свобода, към благоденствие отнася всички. Постепенно, докато в една страна набират смелост, показват, че тя е печеливша, и отварят пътя на своите съседи. Така че и другите страни от района ще бъдат разтърсени, когато младите излязат на улицата.</p> <p><strong>- Свързани ли са протестните движения в Китай със ситуацията в арабските страни?</strong></p> <p>- От началото на събитията в Тунис Китай зачеркна думите "Тунис" и "Египет" в интернет, казвайки си: "Ако тукашните младежи последват това движение, сме загубени". Мисля, че не можем да изключим близост между всички тези движения.</p> <p><strong>- Каква е ролята на телевизия "Ал Джазира"?</strong></p> <p>- В известен смисъл тя е арабското подобие на интернет. Когато тя се заеме с революцията в една страна, е способна да преобърне общественото мнение. В замяна, трактовката на събитията е селективна, има защитени страни. Режимите в Иран и Сирия, например, не се разглеждат както Тунис и Египет: първите два са съюзници, другите два бяха за заличаване. Но това е изключително успешно средство за комуникация и пропаганда.</p> <p><em>Интервюто е публикувано в сп. "Поан"<br /></em></p> <p><em>Превод от френски Галя Дачкова</em></p>